Алексей Пампоров: Премиерът Борисов буквално крещи “аз не вярвам и не мога да разчитам на своите министри”

Министър-председателят Бойко Борисов „нареди“ на социалния министър Бисер Петков да осигури повече публичност за Националната стратегия за детето. Цитирам: „като стане, обед и вечер да прави брифинг и да казва, че такава стратегия няма, защото във Фейсбук, включително протести готвят за това: “Не на стратегията 2019-2030 г!”. Стратегия, която я няма и за която много ясно се разпоредих да се прави с дълго, с абсолютно всички мнения и категорично да защитава детето”. Какъв е коментарът ти?

Очевидно е, че имаме един министър-председател, който – въпреки че за трети път печели избори – от една страна не се е научил да управлява ефективно, чрез делегиране на отговорности, а от друга страна – има съветници и политически кабинет, които не са надскочили институционалното мислене и практики от времето на тоталитарната държава. Абсурден е начинът, по който от една страна министерски съвет допуска изготвянето на уязвими стратегически документи – поради експертна некомпетентност, а от друга страна си позволява да е заложник на фалшиви новини, слухове и обществено невежество, основани на псевдо-религиозен шаманизъм и ретроградно мислене, характерни за епохата преди Просвещението.

На първо място трябва да се каже, че в България до скоро имаше действаща Национална стратегия за детето (2008-2018) – която съответства на международните изисквания и която сме длъжни да обновим, защото сме страна по редица международни споразумения, като членове на ООН, Съвета на Европа и Европейския съюз. На второ място, не е необходимо министър-председателят да взима отношение по всички въпроси – все пак не живеем в авторитарна монархия, а в либерална демокрация. Има Държавна агенция за закрила на детето, която следва да защити документа. Има Министерство на труда и социалните политики – което следва да обоснове разликите и надграждането спрямо предходната стратегия.

На трето място живеем в модерна държава, основана на ясни правови принципи, заложени в Конситуцията. Не бива да се допуска намесата на религиозни организации и верски убежедния в политическия живот. От година и половина обаче в България чл. 13 от Конституцията се нарушава перменентно.

Знаем, че демокрацията е набор от технологии. От източника на власт/Бойко Борисов/ властта  трябва да върви  към по-голям брой хора/ресорни министри/, упълномощени да управляват благодарение на обществената подкрепа на политическата сила, която  те представляват. Какво не е наред в конкретния казус  със социалния министър?

Идеята да има правителство с различни министри е не просто да раздадем длъжности на едни хора, а да са подбрани компетентни лица, които да взимат самостоятелни решения и да носят индивидуална отговорност за тях. Това правителство започна със силна експертна заявка в началото, но допусна да се компрометира по най-глупавия начин като саботира само себе си. Всичко, което прави и казва г-н Борисов буквално крещи: Аз не вярвам и не мога да разчитам на своите министри. Нещо повече допуска – коалиционните му партньори непрекъснато да подриват държавността и да се намесват в работата на други министерства и институции, като с това също показват липсата на всякакъв ред и доверие в държавния механизъм. В момента се намираме в абсурдната ситуация да имаме уж едно и също правителство през последните 2 години, а на практика една трета от министрите вече бяха заменени заради публични скандали и корупционни практики. Здравеопазване, Регионално развитие, Транспорт, Вътрешни работи, Правосъдие, Демографска политика, Земеделие – всичко това се оказаха копрометирани и „пробити“ от мафията сектори. Да не говорим, че търгът с Ф16 и казусът с продажбата на българско гражданство изискваха оставката и на Каракачанов. Апартаментът на кръстника – изискваше оставката на Горанов. Правителството е пътник. Отдавна загуби общественото доверие и затова г-н Борисов се страхува да отстоява принципите на модерната държавност. Имаме правителство само защото го е срам, че има вероятност да не успее и третия път да завръши мандата си.

Здравният министър Кирил  Ананиев през април заяви, че е извоювал допълнителни 50 млн. лв. по бюджета на здравното министерство, тоест –  950 лева начални заплати за медицинските сестри. Защо отново лично премиерът Бойко Борисов на редовното заседание на Министерския съвет обяви това решение като „свое“? Нали министърът на здравеопазването е гласувал за бюджета на министерството си?Ананиев ли е грешен, или премиерът е концентрирал всичко в ръцете си?

Исканията на медицинските сестри са справедливи и основателни. Институционалните практики в НРБ буквално съсипаха тази професия – убивайки престижа и подценявайки заплащането и значимостта й. Свободата на движение на хора и пазарната икономика обаче ни поставят в ситуация, че ако не променим отношението си към медицинските страни –до 10-15 години няма да има медицински сестри. И тук трябва да се подчертае, че отпускането на едни пари за начални заплати съвсем не е достатъчно. Имаме нужда от радикална здравна реформа, която да накара лекарите да преглътнат егото си и отношението си към сестрите – нагласи, формирани още в медицинските университети. Имаме нужда от повече свобода в упражняването на професията, за да не се налага да пътуваме до Англия, Германия или Гърция, ако имаме нужда от подобна грижа. Ясно е, че Бойко Борисов е некомпетентен в сферата на медицината и е очевидно, че трябва да делегира повече отговорност на министъра и политическия кабинет на МЗ.

Виждаш ли проблем с протестите – на майките , на медицинските сестри, на превозвачите /те днес също са в кабинета на министър-председателя!/срещу власт, която все по-рядко бива наричана “демократична”? Това действие “отдолу нагоре“ помага ли на нормалното функциониране на властта и обществото?

Протестите са породени от недоверие и отчаяние. България е типичният пример на „овладяна държава“: т.е. наблюдаваме системна политическа корупция, при която частните интереси оказват значително влияние върху държавните процеси по взимане на решение, за да се извлекат облаги в индивидуална полза. Казано с примери, през последните години наблюдаваме:

– Промяна в изборните правила, за да се ограничи или облагодателства една или друга социална група;

– Промяна на квалификационния ценз за дадена длъжност, за да бъде назначено конкретно лице, което не е имало изискваната до момента квалификация;

– Промяна на регулацията за сградостроителството, за да може да бъде построена конкретна сграда на даден инвеститор;

– Промяна в механизма за отписване и опрощаване на данъци, за да може да бъде облекчен конкретен едър данъкоплатец

Цялата държава е подчинена на интереса и печалбите, които един малък кръг „бизнесмени“ генерират, за сметка на хората. Скандалите, които излязаха покрай апартаментите на Артекс и къщите за гости, финансирани от ДФЗ трябваше да изкарат и повече хора на улицата. Напрежението, което ВМРО допълнително подклаждат с политически митиви застрашава етническия мир. Започнаха саморазправи, завършващи с убийство. Разбирате ли, с некомпетентното си управление  това правителство накрая ще ни доведе до гражданска война, а по новия им закон – опасявам се – народът ще пледира, че е било неизбежна самоотбрана!

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).