Бившият унгарски министър Балинт Мадяр: Как е устроена най-успешната мафиотската държава в ЕС?

На 5 декември в София с лекция на автора беше представена току-що излязлата книга „Посткомунистическата мафиотска държава: случаят Унгария“[1]. Авторът е доктор по социология и бивш министър в две правителства на Унгария след 1989 г., един от лидерите на Унгарската либерална партия. По единодушното мнение на наблюдателите, названието „посткомунистическа мафиотска държава“, което според д-р Мадяр отлично описва родната му Унгария, с пълна сила се отнася и за България.

„Маргиналия“ представя на читателите си резюмето на идеите на Мадяр, дадено от самия него в интервю за руското електронно издание „In liberty” при излизането на книгата му на руски в началото на тази година[2].

Г-н Мадяр, на вас вероятно ви се е случвало да общувате с хора, които знаят малко за днешна Унгария. Какви примери използвате, за да илюстрирате тезиса си за мафиотската държава?

Не е достатъчно да се приведе само един пример; ако дам един пример, ще ми кажат, че нещо подобно може да се случи и в демократична страна. Проблемът на Унгария е в това, че политиката въобще престана да има каквото и да е отношение към производството на обществени блага и се превърна изцяло в дейност по удържане на собствената власт и нарастване на капитала. Затова ще приведа веднага няколко примера, при това ще се огранича със събития, които станаха през последните две седмици[3]. Нека само да напомня, че партията ФИДЕС е на власт непрекъснато вече шест години, от 2010 г.

Ето първия случай. Преди година Унгарската национална банка създаде специален фонд, който изкупува недвижими имоти, предмети на изкуството и други подобни неща. Една от функциите на фонда е да финансира образованието в областта на алтернативната икономика, но то, понеже не спада към главното течение на икономическата мисъл, не се харесва на ФИДЕС. Доскоро гражданите на страната ни можеха, ако не друго, то най-малкото да поискат информация как се изразходват средствата на този фонд. Това те можеха да сторят или сами, или чрез съда в случай на отказ да им дадат информация. Но тези дни беше приет закон, в който е казано – имайте предвид, че – цитирам буквално! – тъй като обемът на средствата, които са предадени за управление от фонда, е огромен, то тези пари са изгубили „публичната си природа“. Следователно банката вече не е длъжна да предоставя информация как те се изразходват. Този закон беше приет преди по-малко от две седмици.

Вторият пример е със закона, който дава право на правителството да не спазва лимита за дефицит на бюджета, установен със закона за бюджета, приет от Парламента, и при това – без да иска разрешение от депутатите. Трети пример – дъщерята на Виктор Орбан, която е на 23 години, следваше в Швейцария за мениджър по хотелиерство, т.е. за управител на хотел или на ресторант. Сега тя завършва следването си и купува скъп курорт в Унгария на стойност 30 милиона евро.

Четвърти пример. В Унгария по закон моловете и магазините нямат право да работят в неделя: този закон беше приет заради малката Християнска партия, която е партньор на ФИДЕС в управляващата коалиция. Но парламентарната опозиция иска да свика референдум за отмяната му. И ето – със сила попречиха на шефа на опозиционната Социалистическа партия навреме да регистрира съответните документи за иницииране на референдума. Това беше направено от футболни фенове, от агитки на привърженици на клуба „Ференцварош“, скинове и хора, работещи за частни охранителни фирми. Техният ръководител, директорът на клуба Габор Курбатов, неотдавна стана вицепрезидент на ФИДЕС. Тоест, те при необходимост мобилизират срещу опозицията полукриминални структури.

И всичко това се случи през последните две седмици.

Примерите, които вие привеждате, биха могли да се случат в много страни от постсъветското пространство. Има ли нещо такова в посткомунизма, което логично довежда до образуване на мафиотски държави?

Използвам идеята на американеца Хенри Хейл от университета „Джордж Вашингтон“, който нарича такива общества патримонални. Те се характеризират с групировки, които се борят помежду си. И съответно, ако ползваме терминологията на Хейл, те могат да представляват една или няколко пирамиди – в зависимост от това, доколко е монополизирана политическата власт. В Русия, Унгария или Азърбайджан например има само една властова пирамида, само един източник на сила.

Унгария, разбира се, не е уникална с мафиотската природа на държавната си власт. Това, с която моята страна изпъква, е, че за разлика от много други държави в Източна Европа, мафиотската държава възникна не веднага, а чак след 20 години либерална демокрация. Ето защо старата номенклатура в нашата страна играеше относително малка роля в процеса на установяването на такъв ред и нямаше възможност да подбира новите елити.

В Унгария комунистическият елит не беше важен фактор за случващото се сега. По-скоро днешното положение стана възможно благодарение на съвпадението на много обстоятелства, от които, според мен, най-важното е непропорционалната изборна система.

През 2010 г. партията ФИДЕС получи в изборите 53% от гласовете, но придоби конституционно мнозинство в Националното събрание. А по-късно, в резултат на съзнателна манипулация с изборното законодателство, през 2014 г. тя пак взе две трети от местата в Парламента, но този път само с 44% от гласовете. Това позволи на един играч да завземе цялата власт и така да построи система с една пирамида. ФИДЕС не е единствената национална сила в Евросъюза, която би искала да построи такава държава, но тъй като всички останали са лишени от толкова изгодно за тях избирателно законодателство, властта им е в много по-голяма степен ограничена.

Ако говорим за дълбоките причини на случващото се, мисля, че всички страни от постсъветския блок ги обединява, че имат отдавнашен, ограничен и неособено успешен опит в строителството на национални държави, в които би следвало да се появи истинска класа на собственици и истинско равенство на жителите пред закона. Ето защо разпространението на патримониалните системи там не е нещо, което ни удивява особено, даже ако те се проявяват в различни форми.

Как бихте обяснили относителната неудача на либералните идеи в Унгария? С разочарованието от реформите през 90-те години на миналия век ли?

През 80-те години на 20-ти век в Унгария диктатурата беше твърде мека и затова преди падането й у нас успя да се оформи широк слой от реформистки настроена интелигенция; на него му позволяваха да съществува и даже да работи. През последните години преди падането на режима тази интелигенция успя да създаде собствен език на критика на комунистическата система. Той беше напълно западен, секуларен и либерален и доминираше напълно във всички медии. Това обстоятелство не ни позволи навреме да осъзнаем, че структурата на ценностите на цялото население на Унгария никак не съвпадаше с тези, които следваше да произтичат от либералния език на политическата критика. Наричам това явление, в унгарската му версия, историческо недоразбиране.

И въпреки че ние успяхме да създадем една твърде сложна структура на либералната демокрация, тази създадена по западен модел институционална система непрекъснато никак не си пасваше с източните политически инстинкти, противостоеше им. В някои страни, включително в Унгария, тази борба беше особено безжалостна, защото не съществуваха системи от права на собственост, поддържани от векове унаследявания, както е в Западна Европа. Голяма част от икономиката принадлежеше на държавата, а новите собственици, които се появиха в резултат на приватизацията, не могат да се похвалят с особена легитимност на владенията си.

Всичко това значеше, че даже от гледната точка на социалната справедливост политическите програми на най-различни партии – десни и леви – не можеше да се намесят в структурата на собствеността и разпределението на доходите. Ето защо изборите, които на Запад представляват борба на идеи и на ценности и включват в себе си по естествен начин критика на държавата, у нас станаха един вид борба за оцеляване, въпрос на живот и смърт. Кой в резултат на изборите ще формира новата класа на собствениците, кой ще експроприира или отнеме имуществото на загубилите? Резултатът е, и той се вижда отлично от всички постсъветски държави, че у нас няма собственост без власт и власт без собственост.

А защо преуспя именно партията ФИДЕС, ръководена от Виктор Орбан? Може ли да се каже, че той е новатор в осъществяването на делото си, т.е. в завземането на властта?

Даже върху развалините на СССР далеч не всички успяха да построят монопол на корумпираната власт – например в Украйна и Молдова тя преминава от едни в други ръце. Това стана в Русия, но Орбан успя да го направи дори в Европейския съюз. Той ефективно и целенасочено разби либералната демокрация. В републиките на бившия СССР, в този смисъл, всичко беше много по-просто – нямаше какво да се разрушава.

Това, което се случи в рамките на Унгария след 2010 година, по-рано, много години по-рано, се случи с партията ФИДЕС. Тя започна като алтернативно младежко либерално движение, после се превърна в либерална партия, после – в централизирана партия. Тогава Орбан вече беше събрал в ръцете си почти цялата власт в партията, но все пак на изборните партийни органи им оставаха някакви реални пълномощия. След това цялата партия беше подчинена на отношенията патрон-клиент, но тя все още се намираше тогава в опозиция, не участваше в правителството. Накрая, по време на последния етап, ФИДЕС придоби политически монопол, с който се разпореждат партийните органи, а не формалните инстанции. Вместо политбюро сега у нас има полипбюро (на унгарски „полип“ означава „октопод“, т.е. „мафия“).

Нашето полипбюро в никакъв случай не може да бъде смятано за организация или даже за постоянен орган, то не е група с постоянен състав, а напротив, постоянно се мени. В него влизат политици от висок ранг, включително министри и един премиер, няколко олигарси и съмнителни политически съветници“. Това е аморфна и нелегална организация, в рамките на която се приемат всички решения.

В литературата за постсъветските страни понякога пишат за клановите системи, но аз предпочитам да не ползвам тези думи, защото клановете имат и собствена легитимност. Системата за управление на Унгария няма – дори според унгарската конституция и законите, които са приети от самата нея – легитимност, поради което говоря за мафиотска държава. Не можем дори да говорим за заграбване на държавата в пълния смисъл на думата, защото такова завоюване предполага, че организираното престъпно „подземие“ подчинява на волята си отделни части или сегменти от държавната власт. Но в нашия случай ситуацията е друга: цялата държава представлява престъпна група. Придобивайки политически монопол, държавата започва да се занимава с икономическа дейност в интерес на политическите играчи. Това не е олигархическа система, при която получаването на икономическа власт се превръща в придобиване и на политическа, а е политическа власт, която се превръща в доходи.

Кои сектори на икономиката заграби полипът?

В политическата икономия на мафиотската държава има, разбира се, свои закон. На най-голям риск са изложени предприятията, които могат ефективно да бъдат шантажирани: те бързо попадат в ръцете на режима и на неговите приятели. Но има и компании, които не се поддават толкова лесно на натиск, най-вече защото потребителите на продукцията им живеят вън от страната.

Например, в Унгария има много крупни заводи за монтаж на автомобили. В 95% от случаите сглобените в тях автомобили отиват в чужбина. Поради това не е възможно те да бъдат завзети: ако това стане, след 4-5 години амортизация те просто ще напуснат страната. Ето защо с тях се сключват специални съглашения, фактически за „взаимопомощ“, с всеки от тези заводи – поотделно.

Но с компаниите, които оперират на вътрешния пазар, например с електростанциите, се постъпва много по-твърдо. Собствениците им биват принуждавани – чрез метода на непрякото държавно насилие, чрез данъчните служби и данъчните регулации – да се откажат от владението си и така заграбват компаниите.

Унгарските собственици са измежду най-зле защитените. Натиск им оказва и прокуратурата, и данъчните служби, и даже парламентът, който в отделни случаи приема даже специални закони с цел да принуди акционерите да продадат активите си. Ако няма пари за плащане на собствениците, те просто за кратко време национализират компанията, това така се и казва – „преходна национализация“, а после обектът бива приватизиран, но попада вече в нужните ръце.

Говорейки за „мафиотска държава“, имам пред вид не само, че това е сполучлив академичен термин, защото и по-добри има, но най-вече, че той е полезен в политическата реалност. Ако искаме някога да възстановим в страната либералната демокрация, е важно да мислим и с какви думи описваме случващото се сега.

В книгата си пишете, че началото на ФИДЕС може да се проследи до събирания на млади хора в стая в студентско общежитие. В каква степен личните отношения, лоялността, са важни за по-нататъшните развития?

Съобществата на патроните се строят на основата на личните връзки. Те могат да възникнат, разбира се, при различни обстоятелства. В постсъветските държави източник на такива отношения стават обикновено спецслужбите на предишния режим, а в някои централноазиатски бивши съветски републики – етническите или кланови отношения. В Унгария тези фактори не бяха измежду съществените. Вместо това важно е, че лидерите и основатели на партията „ФИДЕС“ пет години са били в едно общежитие и през това време са станали близки.

Източникът на близките отношения не е толкова важен, поради което не бих твърдял за всички страни от бившия СССР, че режимите им имат номенклатурна природа. Номенклатурата вероятно е изиграла ролята си, но най-вече като източник на лични отношения. В различните страни те имат различен произход, но довеждат до сходни резултати.

А много ли от „старите приятели“ на Орбан още са на власт?

Вече не са така много. Но всъщност това не е и нужно: след като на основа на личните връзки възниква система от отношения, външен човек може да бъде приет в голямото „приемно семейство“. И в същото време предишни съюзници могат да бъдат отхвърлени, защото вече имат собствен политически капитал. Преди лидерите на силните групировки вътре в партията „ФИДЕС“ бяха и нейни вицепрезиденти. Но при последните избори в партията бяха избрани четири заместници на Орбан, ала всички те са напълно лишени от собствен авторитет както в партията, така и вън от нея. Те са просто мениджъри от среден ранг, работещи за Орбан.

Каква е ролята на идеологията в мафиотската държава?

У нас много спорят на тази тема. Трябва да кажа, че редица анализатори мислят, че идеологическите фактори имат висока значимост. Те казват, че ФИДЕС е националистическа партия. А аз мисля, че за тях идеологията съвсем не е важна и че тя играе по-скоро ролята на инструмент. Единственото, към което се стреми Орбан, е натрупването на политическа власт и увеличаването на семейния капитал. Разбира се, за да се придобива успешно и едното, и другото, трябва да се монтират в системата отделни идеологически елементи. Но те не са последователни и не са части от цялостна ценностна система. При това някои елементи е по-просто да бъдат монтирани – при равни други условия колективистките идеологии са по-подходящи, отколкото либералните.

От лявата част на идеологическия спектър те заимстват идеи за важността на държавата в икономиката, а от дясната – почти всичко останало. Така че не бива да се казва, че Орбан и ФИДЕС са националисти, защото национализмът им не е насочен към никакви конкретни нации. Той е насочен срещу враговете им вътре в Унгария, нахвърля се на тези, които те наричат предатели. Същото е и с техния „антисемитизъм“, който аз поставям в кавички. Те се ползват много прагматично от антисемитизма, като се настройват в унисон с ценностната система на унгарското население. На първо място той е насочен към хората, които не успяват в живота, и така те има кого да обвиняват за неуспехите си.

Когато Орбан говори, че строи нелиберална демокрация, това не отблъсква ли избирателите?

Важно е, че думата „нелиберална“ има два прочита. На Запад я схващат като намерение на Орбан да разруши демокрацията, която не може да съществува без либерални елементи. Но вътре в страната това звучи по съвсем друг начин. Думата „либерал“, благодарение на дългата и целенасочена стратегия на ФИДЕС, придоби отчетливо отрицателни конотации, за либерали у нас биват смятани икономическите неолиберали, тези безсърдечни хора, които не се интересуват от страданията на бедните, не се борят с безработицата и поддържат чуждестранните инвеститори. Това е едно от значенията на „либерал“ за мнозинството от хората у нас. А второто е просто „евреин“. Така че слушат за нелибералната демокрация и мислят: е, нищо няма, засега демокрацията не се отменя. А това, че тя е „нелиберална“, означава, че не е еврейска, а унгарска.

ЕС никак ли не може да повлия на ситуацията?

За ЕС това е реален проблем. По каналите на дипломацията е трудно да се повлияе на вътрешнополитическата ситуация в Унгария: затова следва да се признае, че член на ЕС е пълноценна мафиотска държава. Проблемът е и че това „семейство“ се обогатява и за сметка на парите, които идват от ЕС. Но даже ако той някога наистина се възмути и реши да си върне част от откраднатото или да накаже престъпниците, всъщност ще накаже населението на страната, а не тези, които крадат.

А какво става с унгарските медии? До каква степен те са подчинени на управляващата партия?

Мафиотската държава не се бои от словото, тя е много прагматична и се грижи единствено за обхвата. Ако дадена дискредитираща информация достигне до сто или двеста хиляди души, това не ги вълнува, защото собственият им електорат е много по-голям. Тях напълно ги устройва наличието на комуникативни гета, в които са затворени критичните мнения. Така че аз съм напълно свободен да говоря, че Унгария е мафиотска държава – дотогава, докато думите ми звучат само по малки кабелни телевизии и радио.

А ако говорим за големите национални канали, един от тях съвсем скоро, за около половин година, беше завзет от олигарси, близки до Орбан. Този канал, „RTLKlub“, беше подложен на шантаж, въведоха специален данък само за него и се опитваха грубо да го изтръгнат от собствениците му. Но поради наличието на германски и американски акционери, както и на ЕС, не успяха. Резултатът е, че този канал започна да се отнася много критично към правителството, макар преди да беше съвсем чужд на политиката.

Разбира се, много добра новина е, че нивото на държавното насилие в Унгария е доста по-ниско, отколкото в страните, които не са членове на ЕС. При нас не може засега да има нито Гусински, нито Березовски[4].

 

[1] Балинт Мадяр, Посткомунистическата мафиотска държава: случаят Унгария, С., изд. „Изток-Запад“, 368 стр., бел. прев.

[2] Българският превод, както е написано на титулната страница на книгата, е направен от руското издание на съчинението, т.е. от руски език, бел. прев.

[3] Интервюто с д-р Мадяр е публикувано на 16 март 2016 г., а се е състояло  на 5 март с.г., бел. прев.

[4] Гусински и Березовски са бивши руски медийни магнати, които през 90-години владееха голяма част от най-гледаните телеканали в Русия. С идването си на власт Путин ги отстрани, по същество отново одържави телевизиите и ги принуди да напуснат Русия, бел. прев.

Интервюто, чийто превод публикуваме, е поместено в руското електронно либерално списание In Liberty на 16 март 2016 г. В публикацията не е посочено име на автор на текста.

Превод: Емил Коен

Avatar

Балинт Мадяр

Балинт Мадяр е доктор по социология и бивш министър в две правителства на Унгария след 1989 г., един от лидерите на Унгарската либерална партия.