“Каракачанов, върви си!” и “Всички сме граждани!”

Стан Додов – фейсбук
Днешният протест на ромите пред Министерски съвет беше страхотен. Участниците бяха повече, отколкото очаквах. Казаха се безкрайно важни неща, като например многократните и съвсем навременни примери как преходът смаза мнозина, но някои смаза повече.
Гледам реакциите из социалната мрежа и не мисля, че има защо да се коментират отявлено расистките и брутални такива. Не искам, както често иначе се подхлъзваме някои хора, да скачам на расизма с факти и доказателства, и в крайна сметка така да го легитимирам като нещо рационално. Той не е.
Вместо това, няколко други пункта.
Твърденията как хората били “докарани” и подготвени никак не се различават от обвиненията срещу масовите протести на “българите” миналия месец, че били яхнати и някак задкулисно организирани. Какви ли не организационни караконджули излязоха тогава, за да делегитимират недоволството.
Но няма такова чудовище “автентичен протест”. Никой не се събужда една сутрин, та да се озове после по силата на някаква телепатия с други хора на едно и също място, в едно и също време с едни и същи искания. Разбира се, че едни организации (които… организират?), когато разполагат с ресурс и цели, мобилизират хора. Това е неразделна част от политическия живот и в нея няма нищо неавтентично. Единствено в буржоазната фантазия умният и красивият е самодостатъчен да си се изправя някак самостоятелно като същ Атлас и да протестира от свое име. Колкото и тази фантазия да е завзела публичността, тъжно е, че поне шест-седем години на толкова активни протести така и не помагат явно да мерим с един аршин и да се отървем от тия ужасни естетически претенции над политическото действие.
Но по-важното: реакциите срещу протеста крещят повече от всякога колко е изтощен либералният и в частност технократичен език. Ромите и тези им действия са в уникална позиция да го покажат. Време след като думи като “интеграция” и “толерантност” почти изчезнаха от публичното присъствие на експертите и организациите, те правят камшичен удар и постигат неоспоримо обратен ефект, а ползвателите им, завзели единствената въобразимата роля на защитници на равноправието, видимо не са способни да отвърнат, камо ли да предприемат нещо продуктивно.
И нищо чудно. По много фактически причини вече няма смислен отговор на “какво стана с милионите за интеграция”, нито на, примерно, “как да съм толерантен към някой, дето ни бие [еди-кой-си много ценен, тип нашите деца, нашите жени, военните и други]”. Но още по-сериозни са политическите причини. Не е достатъчно да се вадят “малко известни факти” и да се истеризира “ама защо медиите отразяват това, а не онова”. Не е достатъчно да се събират статистики. Не е достатъчно да се цитират закони, изобщо не е достатъчно!
Защо не се обърне внимание на фактически случващото се? Днес на протеста имаше хора, дошли директно от работа в “чистотата”. Имаше подкрепа от няколко и много различни организации, включително и съвсем не “ромски”, но дошли, за да изразят подкрепата си, защото знаят какво е да бъдеш изключван от обществения живот. Всички те явно преценяват, че е важно да действат заедно с едни други хора. Това се нарича “солидарност” – ето една хубава нова думичка, която може да помогне. А може да помогне, защото винаги касае фактически случващото се – който, където и какъвто е, но обединен с другиго, защото имат обща цел (обратно на хипотетичното кое как трябва да се случва в извисеното буржоазно въображение, в което е важно кой си и дали си като другите).
Или пък думичката “демокрация”. Днес ромите бяха в пъти по-значима позиция да я защитят, казвайки многократно и показвайки с действията си какво означава това. А именно простичкото “и ние сме граждани!”, повторено и подплатено с примери безброй пъти. Демокрация не като строй и не като процедура или закон, а като начин на живеене заедно – и ние сме граждани, всички сме граждани!
“Всички сме граждани!” е директно атакуване не само на фашистките тенденции, но и на дяснолибералните, в които например някои не са достойни да протестират, понеже не са се наработили; не си изпълняват задълженията, та да си получат правата. Колко да е случайно, че едните тенденции исторически следват другите, и това се случва пред очите ни…
В тоя смисъл, моля, спрете с “не всички роми”, по какъвто и повод да го използвате и в който и да е вид. Разбирам, че е естествено следствие на “интеграция” и “толерантност”, но никоя друга схема на мислене не демонстрира толкова ясно какво означава “изключенията потвърждават правилото”, не и като публичен ефект (на който после всички се чудим как да отговаряме). Ако е за всички, е за всички. Не защото всички са престъпници или заслужили, а защото преди престъпници и преди заслужили са нещо друго – хора и най-вече граждани. Ако и наказанията, и поощренията започнат да идват не защото някой е от всички, а защото е някой друг, идва или либералната демокрация, или фашизмът. А първата вече си отива…
Стан Додов е от екипа на dversia.net
Публикуваме статуса с любезното разрешение от автора.
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.