Кризата на лидерството в Европа

Списъкът от кризи на Европейския съюз (ЕС) продължава да расте. Но трябва да кажем, че освен вотът „Брекзит” за напускане на Великобритания на ЕС, скандалът с намаляването на правомощията на Конституционния съд в Полша, експанзионизмът на Русия, мигрантите и бежанците, както и надигащият се национализъм, най-голямата заплаха идва не отвън, а отвътре: криза на политическото лидерство парализира институциите й.

Като че ли за да докажат това твърдение, водачите на държавите членки на ЕС (с изключение на премиера на Великобритания Тереза Мей) се срещнаха неотдавана в столицата на Словакия Братислава с цел да се опитат да демонстрират солидарност и да почнат процеса на реформи, необходими след излизането на Обединеното кралство. Участниците в срещата на най-високо ниво постигнаха известен прогрес в приближаването към създаване на Европейски отбранителен съюз, което би трябвало да се приветства, както и в съгласието, че сегашната институционална рамка на ЕС не е стабилна; но разговорите за значими институционални или икономически реформи бяха съвсем оскъдни.

Междувременно, отказът на премиера на Италия Матео Ренци в края на срещата да излезе на трибуната заедно с президента на Франция Фрнсоа Оланд и с канцлера на Германия Ангела Меркел почти потвърди опасенията, че лидерството, което е, образно казано, без компас, подхранва институционалната недееспособност. Една среща, за която се предполагаше, че ще е демонстрация на единство, всъщност само задълбочи разделението.

Водачите на ЕС трябва да поемат отговорност за този последен провал. Като начало те следва да спрат да правят празни декларации. Институционалното безсилие на ЕС е очевидно, и то най-вече за враговете му. Така че сега той се изправя пред решителен избор: скок напред към обединение или обратно – към неминуема дезинтеграция.

Малко са европейците, които искат да направят този избор. Мнозина политици ги е страх, че ще трябва да платят висока вътрешнополитическа цена, че биха отстоявали каузата за реформи в ЕС. Те твърдят, че натискът за по-нататъшна интеграция е, в днешния политически климат, нещо безразсъдно, и че ЕС следва да се съсредоточи да прави по-малко неща, но по-добре.

Но това е грешна размяна, фалшива сделка. ЕС може да изгради по-интегриран модел на ръководство на икономиката с цел увеличаване на инвестициите и създаване на нови работни места, като същевременно опростява действията, насочени към решаване на проблемите, изтъквани във всеобщите оплаквания от бюрократизацията му и липсата на функционалност.

Не са много европейските лидери, които изглежда разбират, че истинският риск за Европейския съюз, както впрочем и за собственото им политическо бъдеще, е именно статуквото. Освен това, популистките движения в целия ЕС, които разбиват традиционните партии в допитванията до общественото мнение, бързо стесняват още повече пространството за предприемане на реални промени.

Но не това е начинът, така не бива да се прави. Твърде много лидери пригласят на изявленията на популистите и националистите в страните си, мислейки погрешно, че това ще запази рейтинга им в допитванията до общественото мнение. Това, което те трябва да направят, е да демонстрират истинско лидерство и борба за общото благо.

Приближаващите парламентарни избори във Франция и Германия ще бъдат показателни за бъдещето на водачеството в ЕС. В неотдавнашните регионални избори Християндемократическия съюз на Меркел и коалиционният партньор на тази партия – социалдемократите, понесоха значителни загуби, което може да означава, че голямата коалиция в Германия е под заплаха с оглед на приближаващите общи избори следващата година. В същото време виждаме, че подкрепата за крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ продължава да расте.

Пред Меркел има два избора. Тя може да се придвижи надясно, както направи бившият президент на Франция в последните си изявления, отбелязващи опита му да бъде отново избран за президент догодина. Другият избор е, че тя може да се бори да задържи центристката си позиция, разобличавайки опростенческите аргументи на „Алтернатива за Германия“.  Изборът е ясен: Меркел трябва да устои и да се бори, като в същото време застъпва една алтернативна визия за модернизацията на ЕС.

Постигането на целта да се разбие популизма изисква да имаме лидери, които да признаят, че има хора, които губят от глобализацията, както и да разсеят мита, че има бързи начини за оправяне на положението или че глобализацията може просто да бъде отменена. Въпреки аргументите на популистите, протекционизмът няма да намали младежката безработица или неравенството в доходите. Ако страните от Европейския съюз отхвърлят търговските споразумения, по които сега се водят преговори и дискусии, включително „Трансатлантическото споразумение за партньорство в търговията и инвестициите“ (TTIP)[1] и „Комплексното икономическо и търговско съглашение“[2], то делът на ЕС в световната търговия ще намалее, а европейската икономика ще пострада.

По подобен начин, ако еврозоната не успее да се интегрира още повече чрез засилване на структурите си за управление на икономиката, то сегашната финансова криза на Европа само ще продължи, затруднявайки социалната мобилност и подкопавайки социалната справедливост. Време е лидерите на ЕС да развият по по-ефективен начин тези аргументи.

В целия Запад финансовата криза от 2008 г. послужи като пусков механизъм за политическа борба, която още продължава. Тя се промени – от борба за отчетност и реформа стана сблъсък между визии за отворени и затворени общества, между глобалния консенсус и политики, които все още остават затворени в рамките на национални, местни или дори племенни нива.

Ако ЕС иска да се справи с бунта срещу глобализацията, свободната търговия и отворените общества, той се нуждае повече от водачи и по-малко от мениджъри. Честно казано, лидерите на Европа следва да бъдат по-добре осведомени за състоянието на нещата преди да обвиняват институциите на ЕС, все още не сключените търговски споразумения и бежанците за собствените си провали в справянето с безработицата и неравенството.

Страниците на сегашният сборник на ЕС с предписания за управление на кризи вече се изчерпват. Ние в Европа можем или да си заровим главите в пясъкаq докато европейският проект бавно умира, или можем да използваме тази криза, за да почнем нов проект за обновление и реформа.

Тук също правилният избор е ясен: лидерите на ЕС следва да предложат на европейските граждани нов обществен договор, основан на разбирането, че легитимните страхове на хората за глобализацията следва да бъдат успокоявани с прогресивен общоевропейски отговор.

ЕС е голяма сила, подкрепяща глобализацията и само съюзът има силата да помогне за справянето с последиците от нея. Европейските лидери трябва да обяснят на избирателите си защо национализмът не може да направи това.

 

[1] Съкращение от английското название на преговорите за Transatlantic Trade and Investment Partnership”, бел. прев.

[2] На английски е „Comprehensive Economic and Trade Agreement“, съкратено СЕТА, бел. прев.

Статията е публикувана в сайта Project Syndicate на 22 септември.

Превод: Емил Коен

Avatar

Ги Верхофстад

Ги Верхофстат, бивш премиер на Белгия, е водач на Групата на Алианса на либералите и демократите в Европейския парламент.