Лъчезар Томов:Музиката е математиката на сърцето, теория на числата, въплътена в звук.

Г-н Томов, в много ваши Фейсбук постове и интервюта сте говорили за съвременното образование и предложенията ви за неговата промяна и оптимизация. Бихте ли споделили с нас обобщението на основните акценти и проблеми, на които смятате, че трябва да се обърне внимание?

Това е обект на научен интерес от моя страна – как да реформираме образователната система в съответствие с резултатите от статистика, теория на управление и когнитивни науки, така, че да постигнем измерим напредък, който да ни приближи до водещи страни като Полша. В момента работя над статия по тази тема, в която основният акцент е поставен на прекаленото регулиране на преподаването от министерството и формалната система на оценяване на образователните постижения. За мен фокусът трябва да бъде върху личността на учителя – осигуряване на непрекъснато повишаване на квалификацията, свобода при определяне на учебната програма, свобода при избор на метод на преподаване, сигурност на работното място и свободна от конфликти атмосфера.  Непрекъснатото повишаване на квалификацията трябва се осигури от държавата до определено ниво, над което учителите могат сами да преценяват как я повишават и да предлагат проекти, които да се одобряват от училища, общини, области или държавата в зависимост от техния обхват. Свободата при определяне на учебна програма е особено важна за предмети, при които уменията са по-важни от знанията, както е при математика и информатика, за което се нуждаем от разработка на други методи за оценяване. Сигурността на работното място е единственият начин да се задържат квалифицирани кадри, които имат дългосрочни цели – защото ефектите от реформите се оценяват правилно само в дългосрочен аспект. Свободната от конфликти атмосфера е необходимо условие и следствие от общата работа на учители по различни предмети, които търсят как заедно да преподават по-ефективно, да интегрират предметите в система на общото знание.

 

Преподавате математика и информационни технологии в университет и в училище. Чувала съм ви да говорите за числата като за най-голямото вълшебство, в което се крие всичко. Но, с изключение на надарените математици в СМГ, ПЧМГ и НПМГ, математиката продължава години наред да предизвиква крайно отрицателни чувства в повечето ученици. Има ли начин те да бъдат „заразени” от вашата любов към математиката и защо преподаването й „убива” всякаква магия в нея?

Има много начини, които най-често са свързани с отклонение от училищната програма, като съдържание или методика.  В училище се преподава как да се извършват изчисления, а математиката се е развила като наука именно в опит да се избяга от изчисленията. Тя е в основата на теорията на формите на Платон, тя се занимава с форми, зависимости, модели, логика. Силата е в нейната абстрактност, а същността и е нейната свобода, както казва Кантор. По същество математиката е наука за безкрайното  (Х.Вайл)– нещо, което не се преподава в училище. Това би могло да се поправи, ако учителят има свобода в известни рамки – например в 20% от съдържанието на програмата. Други начини тя да бъде заобичана, е да се съчетае с другите предмети в училище – с физика, химия, биология, информатика, но и с лингвистика, философия и история. Историята на математиката също я прави по-интересна и разбираема. Има и методически методи, които биха помогнали, като използваните в програмата JumpMath, при която се намалява вероятността някой ученик да има пропуски – а тъкмо пропуските правят математиката трудна и оттам по-малко интересна. Разбира се, основен фактор остава личността на учителя, не само като специалист, но и като човек. Не може да се учи с любов без да се  преподава с любов.

В един от постовете ви казвате: „Ползата от математиката е именно в това, че е безкрайно далече от нещата от живота. Колкото е по-абстрактна, толкова е по-приложима.” Усещате ли в учениците ви желание да избягат от живота си? Че търсят нещо, което не намират, нито в училище, нито вкъщи? Как да им го дадем чрез образованието?

Всеки иска да избяга, когато е държан в клетка и колкото по-тясна е клетката, толкова по-силно е желанието. От една страна децата имат нужда да се научат на дисциплина в училище, но точно детската възраст е периодът, когато свободата е най-ценена, най-нужна и творческото начало у детето – най-крехко. От друга страна дисциплината като външна изява на самодисциплина не трябва да се смесва с липсата на свобода при учене – защото всички деца трябва да четат едни и същи книги, да знаят едни и същи дати и факти, да проявяват по един и същи начин уменията си и най-лошото – да имат едно и също мнение за всичко. Тук особено негативно се проявяват дисциплини като литература и история, които преподават едно тълкуване, а имат висока степен на несигурност – историята има само вероятни сценарии, а в литературата има безброй много интерпретации. Интересите на децата трябва да се поощряват, да им се даде свобода на избор в някакви рамки какво да учат, взаимно да се слушат с учителите и да работят съвместно, а не да се противопоставят.

Всеки ли може да разбере математиката или трябва да си роден с т.нар. „математическо мислене”, както за музиката ти трябва „музикален слух”?

Гените са само половината картина. Останалото е занимание от ранна детска възраст – при това заниманията по музика имат голяма полза за развитие на математическото мислене. Музиката е математиката на сърцето, теория на числата, въплътена в звук. Ако с децата се говори от малки, ако четат, пишат, рисуват, упражняват се с музикален инструмент, решават задачи, могат да се развият великолепно – това е тайната на азиатските майки в САЩ и на преднината, която имат азиатските държави като Сингапур в изследванията на PISA. Всеки може да научи училищната математика и всеки може да заобича истинската, макар и не всеки да може да вземе медала Фийлдс.

Носи ли ви удовлетворение учителската професия? На кого предпочитате да преподавате – на ученици или на студенти?  

Отивам с леко сърце на работа, приятно ми е в час. Разбира се, в университета е по-лесно да се преподава – там няма проблеми с дисциплината, по-голяма част от ученето е вкъщи, но от друга страна преподаването на деца носи вътрешно удовлетворение, че си помогнал на някого и си променил пътя на неговото или нейното развитие към по-добро. Децата се отплащат с любов, каквато рядко може да се срещне в Университета – въпреки, че съм срещал толкова топло отношение, то все пак не се проявява масово. В известен смисъл всички ученици на един учител са негови деца, затова и успех има само, когато се преподава с любов. По-лесно се прощава, лошото се търпи, а на хубавото се радваш.

Какво бихте посъветвали родителите, които виждат затрудненията с математиката на децата си?

Да се включат активно в обществения живот на училището, да помогнат на учителите с обратна връзка, с организиране на допълнителни занимания ако трябва, да се занимават с децата си и най-вече – да научат и те математика. В нашата система на образование семейството все още играе голяма роля и тяхната отговорност е по-голяма, докато не се реформира наистина образованието в България.

 

Визитка: Лъчезар П. Томов, гл.ас.д-р, преподавател в НБУ по информатика и информационни технологии, програмист с 10 години стаж, преподавател в НГДЕК с интереси в теория на управлението, теория на вероятностите, педагогика, социофизика, философия. Семеен, с едно дете – момиче, състезател по математика

Интервю за Българска Наука:

https://nauka.bg/intervyu-s-lchezar-tomov-za-naukata-dets/

Участие в програма Христо Ботев от 18.05.2018:

http://bnr.bg/post/100976557

Участие в програма „Христо Ботев“ от 3.05.2017:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100826595

 

Avatar

Марта Методиева

Марта Методиева е преподавател, преводач и редактор. В продължение на 5 години преподава латински и римска литература в НБУ, а понастоящем в НГДЕК и в СУ „Климент Охридски”. Преводач е на множество статии и на три книги от английски и от френски. Сред тях е забележителният труд на френския професор по право от сръбски произход Свободан Милачич, „От ерата на идеологията, към ерата на политиката”. 10 години води рубриката „По света” в изданието на „Обектив” на Българския хелзинкски комитет, в който членува в продължение на три години.