Нашествието на „срамежливия“, пригладен и вчесан расизъм у нас

Наближават избори. Като прочете това, нашенецът веднага си представя куп говорещи глави по телевизиите, които правят – последователно или едновременно – две неща: ругаят „конкуренцията“, т.е. другите партии и обещават всякакви блага на „драгия зрител“. Така де, зрителят е утрешният електорат, той трябва да бъде прелъстен да си „купи“ политическата стока от пазара с отложено плащане – то ще се състои чак на 26 март и успехът в продажбите се мери в брой гласове. Разбира се, „най-продаваната стока“ са обещания за вдигане на стандарта на живот – като например предлаганите от ГЕРБ 650 лв. минимална заплата и 1500 лв. средна, 300 лв. минимална пенсия, която прокламира Патриотичния фронт, двойно увеличение на учителските заплати, фигуриращо не само в торбата с обещанията на ГЕРБ, но и при други партии и т.н. и т.н. Дали тези обещания са изпълними, има ли ресурси да бъдат изпълнени, без икономиката д влезе в криза, никой не се интересува, разбира се.

Това е обичайно – партиите се надпреварват да чертаят „светли перспективи“, избирателите знаят цената на предизборното говорене и най-често не му обръщат особено внимание.

Но на предизборния пазар напоследък започна да се появява един нов продукт. Ще го наречем „мек расизъм“. И ако традиционните ултранационалисти отдавна и систематично облъчват хората с неприкрит „твърд“ расизъм и дискриминация (спомняте ли си „специалните селища“, които предлагаше водачът на НФСБ Валери Симеонов, което беше евфемизъм за особен вид концентрационни лагери за ромите, забравили ли сте клетвите на бившия министър Москов пак срещу ромите от трибуните на парламента?), то тези дни щафетата беше подета от политически сили, които не би трябвало да бъдат подозирани в расизъм и ксенофобия – нито „твърд“, нито „мек“. Става дума за предложението на видни дейци от второто издание на Реформаторския блок хората, които не „са изпълнили конституционното си задължение да се образоват“ да не могат да получават социални помощи за безработица.

Ето как сайтът „Дневник“ съобщава в броя си от 11 февруари за тази идея: „Реформаторският блок предвижда в програмата си въвеждане на ограничения на социални плащания за безработица за хората, които не са изпълнили конституционното си задължение да се образоват, обяви членът на Националния координационен съвет на блока Димитър Делчев (ДБГ), цитиран от пресслужбата на коалицията. Той се аргументира, че всеки българин има равни права и задължения към държавата“.[1] За всеки непредубеден читател от пръв поглед е ясно, че тук имаме работа с едно съвсем расистко предложение: знае се прекрасно от кои групи се рекрутира мнозинството на тези, които напускат преждевременно училище: от различните ромски групи.

Но това не е всичко. „Въвеждаме образователен ценз. Нашето искане е да отпадне хартиеното гласуване и да остане само машинното, ако човек иска да се справи и да гласува, то той ще трябва да може да чете“ , заяви Костадин Марков от СДС, член на Политическия съвет на РБ.

Като оставим настрана обстоятелството, че предложението за образователен ценз е откровено противоконституционно, трябва да кажем, че то освен това е и образец на откровена глупост. Дори не е недомислие, а именно глупост. Защото това, което се вижда на дисплея на машината за гласуване, е просто изображение – едно към едно – на хартиената бюлетина. Разликата в процедурата на избора е в това, че на хартиената бюлетина трябва да сложиш с химикалка знак в квадратчето до партията, която си избрал, а при електронната бюлетина трябва да докоснеш с пръст изображението на това квадратче. Но и в двата случая трябва да можеш да прочетеш какво е написано в бюлетината. Или – понеже и това става – да си запомнил наизуст номера на партията, за която са ти казали да гласуваш. В предизборната шетня по правило се говорят много глупости и почти никой не им обръща внимание. Но все пак малко са от такъв голям калибър като изтърсеното от Костадин Марков от СДС.

Предложението да се лишават от помощи за безработица хората, които са отпаднали от задължителното по закон обучение до 8-ми клас, очевидно е дискриминационно и расистко. Дискриминационно е, защото социалната помощ за безработица не е привилегия, която зависи от някакви предварително изпълнени условия. Тя се дава на хората без доходи за определен срок, а съвсем не пожизнено, обвързана е с полагането на общественополезен труд (хората, които получават социални помощи, са длъжни да изработят определено количество часове в полза на общините, където живеят, обикновено става дума за неприятна и тежка работа по чистенето на улиците на селищата и поддържането на зелените площи) и предназначението й е да помага на хората все пак да имат някакъв доход, докато си намерят нова работа. Разбира се, истина е, че много от хората, които получават помощи, работят в т.н. „сив сектор“ на икономиката, т.е. там, където не се сключват трудови договори, не се плащат осигуровки и данъци.

Но пресичането на тези практики е работа на многобройния персонал на Агенцията за социално подпомагане. Нима подпомаганите лица могат да са виновни за това, че той не я върши както трябва? От друга страна, предложението да не се дават помощи на лица, които не са минали курса на задължително образование, противоречи пряко и недвусмислено на чл. 3-ти от Закона за социалната подпомагане, който гласи: „При предоставяне на социални помощи и социални услуги не се допуска пряка или непряка дискриминация на лицата, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.“

Освен това, месечното социално подпомагане всъщност се изработва от хората, които получават социални помощи. Това е важно да се подчертае – социалните помощи не са нещо, за което държавата бърка в джоба на данъкоплатеца! Те са вид, много нисък, на все пак доход, който самите хора изработват. При това законът не позволява никаква дискриминация при отпускането им. И тази разпоредба е съвсем правилна, защото липсата на трудови или други законни доходи не е в зависимост нито от пола, нито от възрастта, нито от етноса, нито от образованието. Ако нямаш никакви трудови или други законни доходи, получаваш социални помощи. Ще ми възразят, че образованите по-малко изпадат в състояние да искат социални помощи, че младите (въпреки наличието на 25% младежка безработица!) имат по-голяма възможност да си намерят работа отколкото хората в предпенсионна възраст и т.н. И тези възражения са правилни. Но държавата се грижи – бедно, оскъдно, на ръба на оцеляването – за изпадналите в крайна бедност, просто и единствено защото са в това положение.

Животът е многолик, причините хората да останат без работа или изобщо да не работят, са най-различни и липсата на образование е само една от тях. Ако всички образовани имаха трайна и добре платена работа, щяхме ли да виждаме по телевизиите репортажи за висшисти, които са бездомни и спят – когато времето позволява – по улиците?

Предложението на второто издание на РБ има очевиден подтекст. Той е простичък. Според авторите на това предложение „всички знаят, че на ромските деца се пада най-големият брой отпаднали преждевременно от училище деца“. А защо? „Защото ромите и децата им са мързеливи, свикнали да живеят на чужд гръб и не обичат образованието“.

Това са широко разпространени и най-вече системно насаждани от повечето медии расистки стереотипи, които такъв факт като бързо увеличаващият се брой ромски студенти във висшите учебни заведения (над 2000 по данни от ромски организации) не може да разбие. Точно както един телевизионен репортаж с някоя невръстна майка и току-що роденото й бебе затвърждава – в очите на масовия тв зрител – мита за чудовищната раждаемост на ромите, въпреки данните за стремителното й падане през последния четвърт век.

Та на тези стереотипи разчита посланието на реформаторите. Прозрачната цел е да се „придърпа“ националистически настроения електорат към Реформаторския блок. Тя едва ли ще се осъществи, тази група от избирателите има своите отявлени говорители в лицето на хора като Каракачанов и Валери Симеонов от т.нар. „патриоти“. А и други „системни партии“ също играят с тази карта и предлагат разни „интересни“ неща с очевидна антиромска насоченост като връщане на Строителни войски (коалицията между „АБВ“ и „Движение 21“), т.е. на системата на принудителен труд, маскиран като „дълг пред обществото“; намаляване на финансовото подпомагане на семейства с повече от три деца (ГЕРБ); спиране на помощите за семейства, чиито деца не посещават училище (пак ГЕРБ). Всичко това, предлагано от партии с по-силно влияние от РБ, е със същата насоченост. Това е „мек расизъм“ в действие.

Той е, така да се каже, „срамежлив“, пригладен и вчесан. Той не предлага крути мерки срещу ромското малцинство като затваряне в концлагери или както това, което каза наскоро евродепутатът Бареков – че ромите са пришълци от Индия и трябва там да бъдат върнати. Не, този мек расизъм е привидно неутрален. Защитниците му ще кажат: „Къде виждате в това роми? Които хора отговарят на предлаганите от нас критерии, на тях ще спираме помощите, нали така?“ Разбира се, и те, и избирателите знаят срещу кого са насочени тези предложения и чий слух трябва да погалят. Но в това е и огромното лицемерие, че тези предпоставки не се казват на глас.

Печалното в тази история е, че тези предложения изхождат от Реформаторския блок, от политическото обединение, на което демократично и либерално мислещите хора възлагаха надеждите си през есента на 2014 г., че ще бъдат либерално-демократичната алтернатива на БСП и на ГЕРБ, че ще защитават „сините ценности“ на свободата и правата за всички. Но те първо влязоха в управляващата коалиция с ГЕРБ, след като си бяха продрали гърлата да го критикуват през 2013-2014 г. и се кълняха, че ще са му „вечна опозиция“. След това дойдоха расистките изстъпления на Москов, след това – участието им във фактическия провал на съдебната реформа на Христо Иванов. Сега траекторията на падението достигна нова долна точка – наличие на откровен, макар и сравнително „мек“ расизъм в предизборните им предложения.

Още по-печалното е, че в страха си, че няма да влязат в следващия парламент, хората от РБ решиха да забъркат и малко расизъм в посланията си към избирателите. Щом хората, които се саморекламират като демократи и либерално мислещи, се свлякоха до мекия расизам, какво да очакваме от другите, които не са така лицемерни?

А най-печалното е, че изглежда у нас вече не останаха относително влиятелни политически сили, които да са чисти от расизъм и ксенофобия. Това внушава тежко чувство за безнадеждност, особено на фона на това, че средствата на ЕС да внуши правилни демократично либерални политически виждания на партиите у нас очевидно са много ограничени. Мекият расизъм едва ли ще остане толкова мек, в тази област партиите се надпреварват, усещайки – с право или без, че той „купува“ избиратели.

Парадоксално е, че например в Унгария, както съобщават медиите, крайнодясната и ултранационалистическа партия „Йоббик“ напоследък рязко е сменила курса си и се е отрекла например от войнствения си антисемитизъм, с който беше известна. Тя прави това, защото иска да разшири електоралната си база, надявайки се на изборите догодина да свали ФИДЕС на премиера Орбан от власт. А у нас пишман демократите, уплашени да не загубят – напълно заслужено при това – остатъците от електоралното си влияние, правят завой към крайнодясното и патриотарското.

Тъжно е това, нали?

[1] Достъпно на http://www.dnevnik.bg/politika/2017/02/11/2916336_reformatorskiiat_blok_se_obiavi_za_spirane_na/

 

 

Avatar

Емил Коен

Емил Коен е социолог, журналист и правозащитник. Повече от 20 години след 1993 г. работи в различни неправителствени правозащитни организации, работил е във в. „Континент” и в Института за изследване на младежта. Има множество публикации на правозащитни теми. От 2008 до 2010 г. издава електронния бюлетин „Правата на човека във фокус”.