Неграждански инженери: изненадващата връзка между образованието и джихада

Двата главни образа на джихадистите в западните медии са почти диаметрално противоположни. Единият описва терориста като социален маргинал. Например, Шариф Коуачи, по-младият от двамата братя, чиято атака над офисите на сатиричното издание „Шарли Ебдо“ през януари 2015 г. отне живота на 12 души, беше представен като дребен уличен хулиган и като разносвач на пица, при това със списък от полицейски регистрации за малки закононарушения. Амеди Коулибали, съучастникът, който уби полицай и четирима заложници в магазин за кашерна[1] храна в Париж, е бил пет пъти осъждан за въоръжен грабеж. Нито пък е имал висше образование.

Другият образ е на терориста като високо образован експерт: Халид Шейх Мохамед, мозъкът на атентата от 11-ти септември, има степен по машинно инженерство от американски университет. Същото е и положението с водача на „Ал Кайда“ Айман ал Заухири – той има диплома за лекар. Има също така високо образовани дейци, които при това са както в центъра като на планирането, така и на осъществяването на терористични актове. Например Сейфиддин Резгуи, който уби 38 души на плажа „Соуз“ в Тунис през лятото на 2005, беше студент по електроинженерство в местен университет. Всъщност от 25-имата, които бяха преките извършители на атаките от 11-ти септември, девет бяха инженери.

Какви са типичните джихадисти? Дали те са аутсайдери, които нямат образованието и необходимите възможности, за да направят нещо различно от това да станат участници в самоубийствени атентати, или, обратно, те са висококвалифицирани и идеологически мотивирани дейци? Един поглед върху социалните и образователни профили на джихадистите, замесени в терористична дейност хвърля светлина върху условията, при които те се радикализират. В „Инженерите на джихада“ ние направихме първото систематично изследване на нивата и на типовете образование на повече от 4000 политически радикали, действащи както из мюсюлмански свят, така и на Запад.

Два извода от нашите изследвания се набиват на очи. Първо, сред тези, които са следвали в университет, инженерите са драматично свръхпредставени – почти навсякъде по света и във всяка джихадистска група. От 207 джихадистки радикали в мюсюлманския свят, които сме проучили, 93 или 44,9% са следвали инженерство. За сравнение, в генералната съвкупност, обхващаща релевантните държави, делът на такива хора е само 11,6%. Измежду 71 живеещи на Запад ислямистки радикали, 32 са били записани в колежи, които дават бакалавърска и/или магистърска степен по инженерни науки, което е 45,1% от всички, докато само 16,2% са следващите инженерство в съвкупността на завършващите висше образование на Запад млади хора.

Нивата на образованост много силно се различават, ако сравняваме регионите: измежду 497 случая на бойци в мюсюлманския свят, 46,5% са посещавали университет. В западна извадка, състояща се от 344 души, съответният дял е забележително по-нисък и е 25,2%.  Това е поразително, особено като се има предвид, че делът на хората в проучените от нас страни от мюсюлманския свят, които учат с цел да получат висше образование е само 11,3%. Във западните страни делът на тези хора е 43%. Като имам предвид тези общи нива на образование, шансът един ислямистки радикал от мюсюлманския свят да е в университет или да го е завършил, са 15 пъти по-високи, отколкото този на връстниците му на Запад.

Разбира се, нашите данни са непълни и има вероятност да са предубедени: по-дейните или по-възрастните членове на радикалните групи например е по-вероятно да бъдат открити и описани, следователно е по-вероятно и да се окажат в нашите извадки. Обаче не е вероятно, че това може да ни обясни както свръхпредставеността на инженерите, така и драстичните разлики в образователното ниво между джихадистите на Запад и тези от мюсюлманския свят.

Естествено е да се мисли, че джихадистите в мюсюлманския свят са така високо образовани и че има толкова много инженери между радикалите защото те биват привличани поради техническите им умения. Но за това няма доказателства. Ако групираме джихадистите съобразно функциите в групите, ще видим че само 15% от инженерите „работят“ като майстори на бомби и 26% изпълняват по-скоро комуникационни роли. Тези дялове са сравними с онези на завършилите висше образование в групите. Освен това, бойните групи, съставени от левичари в мюсюлманския свят, в Латинска Америка и Европа имат съвсем малко или въобще нямат инженери в редиците си, но въпреки това са твърде ефективни в използването на смъртоносни технологии.

Но за сметка на това имаме изобилни свидетелства, че силното присъствие на завършили университети изобщо и имащи инженерни степени в частност, измежду бойците, принадлежащи към мюсюлманския свят, най-добре може да бъде обяснено чрез икономиката. Случаите на Египет и на други арабски държави илюстрират как радикализмът между висшистите се появи за пръв път през 70-те години на миналия век. По това време арабските икономики се ориентираха към експанзия на юг по същия начин по който образователните им системи се разширяваха и произвеждаха маса дипломирани висшисти.

Висшистите, работещи на непълен работен ден, както и напълно безработните, бяха златна мина за ислямистките групи. Типично за радикалните мрежи беше това, че те възникваха в университетите и бяха изграждани с мотива да премахнат корумпираните патронажни системи на светските режими, които пречеха на новите висшисти, на студентите, на които бе обещавано бъдеще като авангард на нацията, да заемат мястото, което им се полагаше. Ислямистките движения превърнаха необходимостта да се живее много скромно в добродетел, проповядвайки, че аскетичният начин на живот е знак за благочестие и морална извисеност, като в същото време отхвърляха привилегиите и корупцията на живеещите по западен маниер управляващи елити.

Имаше по-малко висшисти между екстремистите, които бяха израснали в западните страни, защото социалната мобилност, която университетската степен дава, е много по-лесно постижима на Запад. Резултатът от това беше, че разочарованите и отпаднали от училище дребни престъпници бяха мнозинството от бойците. В рамките на мюсюлманския свят делът на висшистите измежду екстремистите е много по-нисък в страни, където не се забелязва пресищане от завършили колежани и в които икономическото развитие е по-добро, като например Сингапур, Индонезия и Индия, където този показател е средно само 22,5%, по-нисък дори от западното ниво.

Тази история също така ни помага да си дадем сметка защо инженерите преобладават. Те са на острието на излъганите очаквания: инженерството е изобщо една от най-изискващите усилия дисциплини в университетите на мюсюлманския свят; тежките препятствия, които трябва да бъдат преодолявани, са по силите на талантливи и амбициозни. До 70-те години на миналия век инженерите съставляваха малък и благоденстващ технократски елит, който почти нямаше време за занимания с опозиционна политика. (Поради това тогава ислямистките групи бяха доминирани от учители и адвокати.) Но едва когато настъпи ерата на масовото висше образование и на забавеното икономическо развитие и когато добрите работни места за инженери започнаха да „пресъхват“, те изведнъж се появиха в радикалните групи.

Единствената мюсюлманска държава, в която малко инженери станаха членове на радикални групи, е Саудитска Арабия. Но това изключение само доказва правилото. За разлика от тези, които завършват социални науки или ислямска теология, инженерите в тази страна продължават да се радват на добри шансове на трудовия пазар благодарение на обширните сектори на добива на въглеводороди и на тежката индустрия.

Изводът, до който стига книгата „Инженери на джихада“ се корени в социалните и икономически контексти. Но той е съвсем различен от широко рекламираната теория, че „мизерията отглежда тероризъм“, която беше убедително критикувана от учени като Алберто Абади, Алън Крюгер и Джеймс Пиаца, наред с много други. Радикализацията не е привързана за абсолютните нива на недоразвтостта; тя по-скоро може да бъде обяснена чрез относителната депривация (лишеност): чрез излъганите очаквания на хората, които биха могли да са част от елитите и които се борят за това да намерят мястото си в корумпирани и инертни системи. Една политическа препоръка в този случай е, че свръхпродукцията на висшисти в страни, чийто пазари на труда не могат да ги погълнат, е рецепта за нестабилност.

Разбира се, относителната лишеност не може напълно да обясни загадката на засиленото присъствие на инженери в радикалните ислямистки групи. В края на краищата инженерите все още продължават да са свръхпредставени в (много по-малката) мрежа на базираните на Запад радикални висшисти. И тук влиянието на някои естествени предимства и на личностите черти играе своята роля. Нови данни за образованието на членовете на много десни и леви бойни групи в Европа, в САЩ, в Русия и в Близкия изток дават прецизни и изненадващи резултати: докато инженерите са силно представени измежду радикалните десни, те почти отсъстват между радикалните леви, където студентите по хуманитарни и по социални науки са свръхпредставени. Изглежда различните идеологии удовлетворяват емоционалните и когнитивни нужди на различни типове хора.

Обаче в мюсюлманския свят, кризата на развитието от 70-те години на миналия век досега играе централна роля за появата на радикалния политически ислямизъм. Дори в ерата на „Ислямска държава“ (позната също като ИДИС), в която мобилизацията очевидно не се ограничава до разочаровани висшисти, наличните данни показват продължаващо свръхпредставяне на инженери. Полагането на грижи за младите елити на мюсюлманските общества би могло да предотврати това по-добре образованите да попаднат в чужди тълпи.

 

[1] Кашерна е храната, приготвена според изискванията на юдейската религия, бел. прев.

Диего Гамбета и Стефан Херцог са италиански социолози, автори на нашумялата книга „Инженерите на джихада“. Публикуваната тук статия представлява кратко изложение на възгледите им, развити в тази книга. Тя е поместена в електронното издание на сп. „Foreign Affairs” на 10 март 2016 г.

Превод: Емил Коен

Avatar

Диего Гамбета и Стефан Херцог

Диего Гамбета и Стефан Херцог са италиански социолози, автори на нашумялата книга „Инженерите на джихада“, публикувана неотдавна. Тя е първа по рода си и представлява статистическо изследване върху социалния и образователния профил на радикалните ислямистки бойци.