Вени Марковски: Всеки, който отдава чест на “героя” от войната ген. Христо Луков, трябва да знае, че почита един върл почитател на нацистка Германия и сам ръководител на пронацистка организация

Една мой Фейсбук статус*, който Клуб Z публикува под заглавие “Този огън изгаря чувството за патриотизъм и го заменя с национал-шовинизъм”  предизвика силни емоции сред анонимни българи, които са се упражнявали под нея в писането на коментари. Понеже почти всеки един от коментарите издава непознаване на историята (някои издават и други характерни черти на авторите им, но това е друга тема), ще се спра на някои от популярните митове за “героя” от войните Христо Луков. Вижте някои от по… хм… по-странните твърдения (в курсив) и моите коментари под тях.

“Тодор Теодоров” пише: “Всеки грамотен българин знае, че “особеното ни сътрудничество” с Третия райх е плод на двуличната игра на Борис III да запази единствено династията си, не и авторитета и престижа на България.

Всеки грамотен българин, който чете историческите документи знае, разбира се, че няма нищо двулично в това, че цар Борис III обвързва България с нацистка Германия – това е естествен избор за царя, чийто баща – цар Фердинанд, също обвързва България с Германия по време на Първата световна война и продължава да си живее живота в Германия – с пенсия, предоставена му от германското правителство като награда за злополучното включване на царството на страната на губещите войната държави по време на неговото управление. В известен смисъл, цар Борис III повтаря грешките на баща си, но с още по-големи и злочести последици за страната: окупация от СССР в продължение на три години и общо 45 години сталински болшевишки режим, който продължава антидемократичното управление, вече наложено в България след 19-и май 1934 г. от… самия цар Борис III.

“T.T.: Всеки по-мислещ българин разбира, че обявяването на война на Америка и Англия на 13 декември 1941 година е проруски ход на динстията, защото дори и ефрейтор разбира, че след обявяване на война на Остта от САЩ, Хитлер е загубен.”

Тук г-н “Теодоров” прави някакъв странен лупинг на мисълта, защото човек дори и да не мисли, трудно ще приеме, че обявяването на войната е “проруски ход”. Впрочем, царството обявява война, независимо от това, че подобно действие не е било изисквано от Япония след 7-ми декември 1941 г. Договорът за присъединяване към Тристранния пакт предвижда военна помощ, но само в случай, че някоя от страните е нападната, а не ако тя самата извърши нападение!

“Всеки грамотен историк знае, че Луков и Царят не са се понасяли, така, че една снимка с усмивки нищо не значи.”

Цар Борис и Луков

Снимката, разбира се, не е само една (ето друга – Луков е ухиленият военен с каска в ръцете), но всъщност веселите физиономии на царя и генерала говорят много повече, отколкото много думи. Не е нужно човек да е психолог, за да стигне до извода, че това не са усмивки на хора, които не се понасят.

“Теодоров” продължава: “Всеки съвестен изследовател знае, че Луков е подготвял скъсване с Германия и излизане от войната, за да няма повод Сталин да ни окупира. От декември 1941 година, Борис, който е с военно образование, знае, че Германия ще загуби и за това се готви за бъдеща руска окупация и запазване на династията. “

Луков – отявленият германофил, поддръжник на нацисткия режим, лидер на фашисткия СБНЛ бил подготвял скъсване с Германия?! Това дори не се нуждае от коментар… А пък другият аргумент – за знанието – е още по-странен; ако е знаел това през 1941 г., защо депортира нашите сънародници от Тракия и Македония през 1943 г.?

Останалите коментари са още по-безсмислени, например “Свобода съвършенство” (така се е регистрирал и така публикува в сайта) пише: “Авторът отрича ли, че генерал Луков е Български Патриот взел участие в Балканските войни и ПСВ, Герой? Авторът отрича ли размирните времена в които е живял и опасностите за съществуването на България? Авторът отрича ли поляризацията на европейското обществото по това време? Авторът отрича ли, че разбиранията и порядките по това време са коренно различни от 60-те години и са претърпели пълна метаморфоза до наше време?”

Как да коментира човек подобни твърдения? Луков наистина участва в балканските войни, стига до чин майор (което не говори за някакъв кой знае какъв героизъм – а и е награден само с орден  „За храброст“ IV ст. 2 кл). Участието му във войната – каквото са имали стотици хиляди хора като него – не може да служи като оправдание за последващото му поведение. Все едно човек да оправдава престъпленията на комунистите след 9-и септември 1944 г., само защото са били антифашисти преди 9-и. Едното няма общо с другото. Достатъчно е да споменем, че има други военни, които също като Луков са воювали в балканските войни, но не стават върли поддръжници на нацизма и не се отказват от Родината си в полза на хитлеристка Германия. Много подходящ пример в случая е генерал Владимир Заимов, който е разстрелян от пронацисткото правителство на цар Борис III именно поради това, че се е борил реално срещу фашизма. Единият генерал – Луков – е предал националните интереси на Родината и е разстрелян от двама нелегални членове на бойните групи от въоръжената съпротива срещу фашизма. Другият – Заимов – е защитавал интересите на България като страна, в която не всички са ръкопляскали на нацистите и не всеки се е снимал усмихнат с царя или с Хитлер. Благодарение на хора като Заимов, България може да каже: “Да, страната е съюзник на нацистите, депортирала е мирно население, но е имало патриоти, които са се борили срещу този мракобесен режим!”

И още от същия коментатор: “Авторът оспорва “легендата” за спасението на Кюстендил и цяла Югозападна България (според военни специалисти)…”

Не съм аз този, който оспорва легендата за някаква роля на Луков за спасяване на Кюстендил – просто няма нито едно доказателство за битка, в която той бил еднолично и с помощта на овчари бил “спасил” Кюстендил от попадане в ръцете на сърбите. Точно поради липсата на доказателства, това е легенда, а не исторически факт.

Йовко Манолов” пък пише:
…да наричаш един отявлено смел и предан на България генерал като Христо Луков нацист,е нещо,което никой наричащ себе си българин,не трябва да си позволява.

Няма да се спирам на това, че господинът твърди, че някои изказвания трябвало да се “позволяват”, но той казва и нещо, което аз не съм написал в статията – че Луков е нацист.
Това е обикновена спекулация и опит за подмяна на разговора. Среща се често с думите: “Ама, как фашизъм? В България няма фашизъм, защото страната не отговаря на класическото определение за фашизъм.” Това е опит за измъкване от историята на принципа “Ако мине”.
Формално в България няма нацистка партия, но това не пречи да има множество фенове на германските нацисти; Луков е просто един от многото!
Не е тайна фактът, че Луков е германофил и обича нацистка Германия.
Не е тайна, че за да стане човек лидер на фашистката организация Съюз на българските национални легиони, той трябва да споделя нейните принципи, които я определят като фашистка. Това не са измислени от мен определения, а исторически факти, за които са писали редица наши историци. Луков не е “предан на България“, а предател на България. Тъжно е, че все още има хора, които не могат или не желаят да приемат историята. И още по-тъжно е, че някои от тях се наричат “антикомунисти”, но използват същата комунистическа риторика, за да оправдаят зверствата по време на управлението на цар Борис III и Богдан Филов, както и редицата неправилни, а често и престъпни решения, взимани от правителството и царя по онова време.

Но зарежете мен и това какво аз пиша – вижте кои ходят на луковия марш, за да изразят “почит към делото на ‘големия’ герой Луков” – неонацисти от цяла Европа. Е, да речем, че аз – и редица историци – сме заблудени за това що за човек е бил Луков. Но защо тогава го почитат неонацистите и защо организаторите на факелното шествие не се разграничат от тях, ако действително отдават почит на “патриота” Луков?

За всеки, дори за заблудените коментатори, трябва да е ясно едно:

щом неонацистите обичат и се покланят пред Луков, при това всяка година, с манифестация под закрилата на тъмнината, с факли, които наподобяват на други подобни шествия от времето на нацизма, то е ясно какъв човек е бил Луков в действителност

Снимка от Луков марш. Източник: интернет

Ако погледнете коментарите на Фейсбук-стената на луковия марш, то няма как да не видите расистките, антисемитските и неонацистки коментари.
Когато неонацистите и националистите са припознали в нечия биография човек, който “заслужава” да бъде почитан чрез нарочен марш с факли, това е сигурен знак, че тази биография отговаря на очакванията им. Всеки, който се залъгва, че неонацистите почитат Луков като “герой” от Балканските войни, трябва да се замисли, че това е все едно да почитат Хитлер като “герой” от Първата световна.

______
* – Ето текста от статуса ми:

На снимката виждате значки от Съюза на българските младежки легиони (СБМЛ, впоследствие преименуван от младежки на национални, СБНЛ). На следващата снимка са ухилените физиономии на ръководителя на СБНЛ о.з. ген. Христо Луков и цар Борис III. Всяка година по това време (февруари), в София се провежда марш, наречен луков, в който младежи вървят из София – под строй, с факли в ръце. Маршът им наподобява на други подобни маршове от ХХ век – на черно-бялата снимка се вижда как маршируват кумирите на Христо Луков, в нацистка Германия. На следващата снимка са дечицата от хитлерюгенд – смяната, която нацистите подготвяха, за да да има кой да воюва 10 години по-късно. До тях са цар Борис III и Адолф Хитлер в дружеско ръкостискане, при една от честите им срещи.
На цветната снимка от миналогодишния марш се вижда едно семейство, което гледа към маршируващите. И на последната, отново черно-бяла, е ясното доказателство за това докъде нацизмът доведе България – до отрязани глави, изложени на показ на площада.
В Интернет ще видите някои нашенци – пишман-историци, които ще твърдят, че Христо Луков бил един много добър човек, бил спасил (еднолично!) Кюстендил от попадане в сръбски ръце по време на Първата световна война. Че бил приятел с евреите – и това се виждало от джобното му тефтерче, в което бил отбелязал рождения ден на един евреин. И че не бил никакъв германофил, защото дъщеря му се учела в Американския колеж.
Това, сами разбирате, са напразни опити да се пренапише историята на царство България. Направил съм си труда и съм събрал в няколко глави в книгата си “Уловени в Мрежата” интересна информация за сътрудничеството на царството с нацистите в Германия. То е било напълно доброволно, активно, а не пасивно или наложено със сила на страната. Фенове на нацизма (като Луков!) са управлявали страната и са я вкарали в Тристранния пакт, т.е. във Втората световна война – на страната на нацистите. Съветската окупация и последващия 45 годишен режим, който малко се е различавал от едноличния пронацистки режим на царя, са пряко следствие от влизането на България във войната. Освен това смешният плач, че Луков бил всъщност герой, а СБНЛ – патриотична организация не издържат на елементарна проверка на документите и фактите (видно и от снимките).
Прочее, след като всички привърженици на нацизма се оказват герои (и жертва на комунистите!), да цитирам журналиста Иван Бакалов, който преди пет години попита: защо “някой не посочи кой, аджеба, е бил фашист и съюзник на Хитлер? Кой обяви война на САЩ и Великобритания, изсели евреите (а една част прати и в концлагерите), взе им имуществото и т. н.?”

Вече пет години нито един от привържениците на пронацисткото управление на цар Борис III не е отговорил на този въпрос.
Нито един от маршируващите с факли не иска да отговори на този въпрос.
Нито един от разпалените “антикомунисти” не може да отговори на този въпрос.

А не могат и не искат, защото отговорът е ясен: царство България не е демократична държава. Царят е верен съюзник на Хитлер. Държавата подкрепя с материални средства, храни, боеприпаси и т.н. воюващите германски войски, а – защото това не е достатъчно за “патриотичните” цар, премиер Филов и неговите министри – освен това окупират територии в Гърция и Югославия, за да е ясно, че страната е не просто пасивен съюзник, а напротив – активен, при това много.

Всеки, който отдава чест на “героя” от войната ген. Христо Луков, трябва да знае, че почита един върл почитател на нацистка Германия и сам ръководител на пронацистка организация.
Всеки, който пали факли и носи, трябва да знае, че на този огън изгаря чувството за патриотизъм и то бива заменено от национал-шовинизъм.
Всеки, който си мисли, че “това у нас няма да се случи” да погледне снимките и да се замисли, че Хитлер идва на власт през 1933 г., а войната започва само шест години по-късно.

И, накрая, ако някой си мисли, че маршируващите не са неонацисти, а истински “патриоти” и “националисти”, достатъчно е да се зачете в коментарите на стената на луковия марш във Фейсбук, за да види, че там се вихри най-спокойно езика на омразата към евреите, към чужденците, към хомосексуалните хора, към всеки, който не се прекланя пред фена на нацизма Христо Луков.

Препечатваме от блога на автора със специалното му разрешение

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).