Лъжци и манипулатори пробутват в Уикипедия фейк за български филм

 

Проучване около българския филм „Граница“ установи наличие на сериозна дезинформация в Уикипедия. През 90-те години на миналия век кинолентата предизвиква куп скандали. За своите приноси около създаването й спорят продуцентът Пламен Масларов и режисьорът Илиян Симеонов. Сред актьорите са популярния Чочо Попйорданов /Попа/, Елена Петрова/Циганката/, Николай Урумов, Кръстьо Лафазанов, Ути Бъчваров, Наум Шопов, Васил Василев-Зуека, до един с принос в киното ни. Днес емблематични имена от продукцията вече са починали.

Справка в Уикипедия за игралния филм “Граница” сочи, че той е създаден през 1984 г.! Тази откровена лъжа е последвана от още по-абсурден фейк :„Филмът, който бил създаден по действителен случай, предизвиква тежки политически последици”.  Авторите му показвали неудобни истини за армията, границата и строя, се твърди още в уики страницата. На 28 януари 1984 г. комисията за култура и изкуства към министерството на просветата пък обявили филма за деморализиращ и антисоциален. Като причина били посочени някои голи сексуални сцени и нецензорни реплики през голяма част от филма“./вж.скрийншота*/

В „справката“ има няколко поразителни от социална и психологическа гледна точка неща, на които ще се спрeм по-нататък.

Каква е истината!

Направен през 1994, филмът „Граница“ наистина е посрещнат на нож. Оспорват се неговите естетически достойнства, както и „правдивостта“ на изнесените насилия в армията преди падането на комунизма. Филмовата критика  има приятелски забележки относно сценария/авторският екип е съставен от утвърдени имена – Илиян Симеонов, Пламен Масларов, Чочо Попйорданов/ и не надава ухо на крясъците от патриотични среди. Тези среди посочват с негодувание сексуалните сцени и нецензорните реплики и демагогстват относно това имало ли е или не стрелби по границите на България по време на режима. Бивши граничари искат филмът да не бъде показван по БНТ.  Толкова. Времето на цензуриране на киното вече е в историята. Пазарната икономика е поставила на изпитание конкурентната способност на българското кино, което определено не му се отразява добре. Киносалоните през 1984 година все още съществуват и броят на зрителите не е малък. За разлика от по-късните години, включително до днес. Но, това е друга тема.

Илиян Симеонов получава “Златна роза” за дебют през 1994 година за филма му Граница.

Кому е била нужна фалшификацията на историята около един български филм?

Кога, как, от кого и защо е била направена тя?

Ако установеният  факт за “Границата” в гигантската електронна библиотека за справки Уикипедия, то колко още подобни фейк факти за българската история /кино, литература,изкуство, политика/ съдържа тя? И ако говорим за ненаказуемо производство на фейк, то това не поставя ли сериозни етически въпроси към създателите на Уикипедия? Не се ли крие риск като цяло нейното използване от хора без адекватна научна подготовка. Как да се защити доверието към това несъмнено полезно изобретение на Интернет?

                   Щом няма налична  дисидентска история, тя трябва да се измисли

Три момента във фалшивата справка са съвършено индикативни:

Времето на действието. Авторите на подменената история с „Границата“ имплантират  в тъканта на 80-те години наличен творчески потенциал на българските кинаджии  и кураж да опишат извращенията в българската армия. “Историята” е издържана в ключа „мамо, била си хубава навремето“. Ползвателят/юзъра/ на Уикисправката  бива моментално подведен. Какво от това? Много сериозен въпрос. Преди всичко, трябва да се признае трудно поносимата  истина за кинематографията през това последно за комунизма десетилетие. Книга или разказ, интерпретиращи абсурда и дехуманизиращата същност на задължителната казарма, просто не съществуват! Националното кино мълчи по принцип както по тези, така и по много други въпроси. Съвършено невъзможно е да се направи такъв филм както поради природната  „свенливост“ и дълбока конюнктура на мнозинството от сценаристите  и режисьори на заплата в Киноцентър Бояна, така и поради още нещо. Това нещо е много съществено. Филмовата интелигенция дори в края на 8О-те години е неспособна да изобличи  бруталността и насилието на казармата. Тя  мълчи за текущото насилие не само по границата, но и в малките градчета и селца, където по същото време„възродителният процес“ пречупва завинаги живота на обикновения помак или турчин. Накратко, демократичният потенциал на киното е доста скромен, направо – незначителен. За разлика от чешкото или унгарското кино, режисьорите и драматурзите предпочитаха да използват езоповски език и сюжети за лошите партийни секретари и битово разложение, отколкото да бръкнат в гниещите рани на комунистическото общество.

 

 

Елена Петрова играе ролята на Циганката. Героинята й проституира

Авторите на измислената история в Уикипедия  очевидно решават да поправят тези грехове на българското кино. Те вкарват  в  уики-информацията съществуването на нелегални прожекции, показващи „съпротивата“ срещу цензурата, като измислят за целта неофициални прожекции Филмът бил показван на 4 февруари 1984 г. на  филма „Граница“ в  три софийски кина –  „Сердика“, „Одеон“ и „Влайкова“! Скалъпват се допълнително „факти“: „Впоследствие се разбира, казват съчинителите на фалшивата история в Уикипедия, че за тези прожекции е получено разрешение от зам.министъра на културата Асен Капкачев, който после е назначен като помощник културно аташе в Монголия”.

Ето и пълния пасаж: “Пет минути след започването на прожекциите в горепосочените кина нахлуват десетки милиционери и агенти на 2-ри отдел на ДС. Лентите са конфискувани, имената на служителите и посетителите са записани. В същото време други групи милиционери и агенти нахлуват в кино центъра в Бояна, кино център „Тракия“ в Пловдив и няколко други обекта на националният кино център из цялата страна“.

Не е известен зам.министър Асен Капкачев.  Но, както става ясно, това е най-малкият проблем на този фейк.

 

Николай Урумов и Чочо Попйорданов снимат “Граница” в Кладнишкия манастир.

История с дисиденти и „арестувани“ режисьори и продуценти  не съществува. Всеки приятел на киното, изследовател и теоретик на филмопроизводството в България  до 1989 година, би свидетелствал за това. Падането на комунизма е посрещнато от  няколко общо взето непокорни филма на Николай Волев, Анри Кулев и Борис Христов. Те имат дребни неприятности с официалната власт. Толкова.

Никой не е дръзвал приживе на Живковизма да разказва за бруталните насилия, издевателства на старите над младите войници, проституиращи циганки и железните заповеди да се стреля „на месо“, когато се види нарушител на границата. Тогава защо е трябвало да се публикува тази измислица в интернет?

Единственият отговор е:

Уики-страницата за българския филм „Граница“ би могла да мине за истина! Младите хора, ползващи от мързел само Уикипедия, едва ли ще сверяват небивалиците на тази „история“ със спомените на очевидците. Мъртвите автори на филма спят в гробовете си и не могат да възразят. Наследниците им навярно не ползват онлайн справки за кинолентата на своите бащи. Във висшите учебни заведения, където се преподава кино, информацията за студентите идва от експертите, които едва ли имат доверие на Гугъл и онлайн справочниците. Едните, другите и третите пък със сигурност не търсят в Мрежата доказателства за дисидентски процеси сред българската филмова интелигенция. Защо ли? Защото отдавна се знае, че нито във филмовата, нито в литературната, нито в която и да е интелигентска гилдия дисиденти не са съществували и никой не е гнил в затвора заради филма си.

Остава простият отговор: Who cares! На кого му пука какво се пише в интернет за филмвото изкуство и състоянието на обществото ни преди комунизма!

Какво е Уикипедия и можем ли да имаме надежден филтър от нейните „услуги?

В ръцете на онлайн пролетариата, нямащ пари да закупува книги, онлайн услугите на Уикипедия са безценно нещо. В ръцете на бизнеса пък тя работи по страхотна формула и възнаграждава всеки решил да се възползва от нейните услуги. Хората, които създават и поддържат нейното съдържание, са от цял ​​свят. Те обединяват широк спектър от умения и опит и съумяват да влеят различни нюанси, като индивидуален стил и разказ. Сътрудниците се наричат ​​”Wikipedians” или “редактори” и почти всички са доброволци. Работата е за коректни и етични хора.  В  годините огромно число от юзърите имат доверие в платформата, развили са опит и умения как да боравят с информация й.

Кои са субектите, които се възползват в България да наливат съвършено фалшиво съдържание? Познавачи твърдят, че фейкът за филма „Граница“ не е феномен. Това засилва убеждението, че електронната библиотека трябва да се ползва с мярка. И да се проверява всеки факт как е рефериран. Интернет пространството не трябва да се превръща в пространство за невежество.

Примерите не са малко. До 2015 година страниците на Уикипедия дават напълно фалшива информация за фашистките легиони, за ген. Христо Луков и други факти свиделстващи по безспорен начин за недемократичния режим на цар Борис. Тези теми вече са редактирани. Екип от доброволци изправят  безобразията в съответните страници и сега вече нещата изглеждат другояче. Остава въпросът защо съществува тази дезинформация за вътрешно българската история на политиката? Възможният отговор е чисто политически и той се дава в ранните години на прехода, когато се прочиства историята с партийни цели. Отнесено към разглеждания тук случай, може с основание да се запитаме защо съществува фейк и в страниците за история на българското кино**!

Хипотезите не са много. Възможно е през 2018 г. група хора, свързани с киносредите, да са решили,че могат да използват лековерието на ползвателите на Уикпедия и да пробутат фалшивата история. Българското общество още дълго ще живее в посткомунизъм. Следите от позорното минало за подлите мълчания пред комунистическата партия и тайните й служби започват да избледняват. Майсторите на лъжата, фейка, дезинформацията и нахалното манипулиране на незнаещите потребители са се пошегували с нетолкова великата ни история на българската кинематография. Казали са си, може да залепим тази „опашка“, да поиграем с простите хорица, че уж по времето на Тодор Живков е имало храбра интелигенция. Тя е писала сценарий за нарушението на различни човешки права от страна на униформените власти и държавна сигурност. След това е поканила смели актьори. Те изиграли ролите си, а после платили за това с цената на затвор или кариерни неприятности. А накрая…филмът поучил наградата на един от най-големите кинофестивали „Берлинале“…

 

*Скрийншот на страницата( 3 май 2019): „Граница“ е български игрален филм (военна драма) от 1994 година на режисьорите Христиан Ночев и Илиян Симеонов, по сценарий на Емил Тонев, Илиян Симеонов и Христиан Ночев. Оператор е Пламен Антонов. Музиката във филма е композирана от Теодосий Спасов. Художник е Георги Тодоров-Жози.

Награда за най-добър балкански филм на фестивала „Юго“ в Пирея за 1995 г. Номинация и второ място при „Златния глобус“ за най-добра европейска биографична драма за 1995 г.

Филмът е по действителен случай и е скандален за времето си. Показващ някой доста неудобни истини за армията, границата и строя.

Като причина са посочени някои голи сексуални сцени и нецензорни реплики през голяма част от филма. Въпреки забраната обаче на 4 февруали 1984 г. три софийски кина решават да направят едновременни прожекции в кината „Сердика“, „Одеон“ и „Влайкова“. Интересното е, че впоследствие се разбира, че за тези прожекции е получено разрешение от зам.министъра на културата Асен Капкачев, който впоследствие е назначен като помощник културно аташе в Монголия

Пет минути след започването на прожекциите в горепосочените кина нахлуват десетки милиционери и агенти на 2-ри отдел на ДС. Лентите са конфискувани, имената на служителите и посетителите са записани. В същото време други групи милиционери и агенти нахлуват в кино центъра в Бояна, кино център „Тракия“ в Пловдив и няколко други обекта на националният кино център из цялата

Конфискувани са общо 348 от 350 декларирани ленти. Арестувани са режисьорите Христиан Ночев и Илиян Симеонов, продуцентът Пламен Масларов, сценаристите Емил Тонев, Илиян Симеонов и Христиан Ночев. За разпит са задържани всички членове на актьорският състав, както и няколко човека от управлението на кино центъра в Бояна. Пламен Масларов е осъден на 4 години затвор, Християн Ночев и Илиян Симеоно на по 2 години затвор, а Емил Тонев – на 18 месеца. И четиримата обаче излежават по 3 месеца след което са освободени, но лишени от културните си звания и преназначени в други отрасли.

На 1 април 1995 г. легендарният Наум Шопов съобщава, че след повече от десетилетие търсене е открил едно от двете липсващи копия на филма. Повторната официална премиера е направена на 12 април 1995 г. в кино Одеон

Филма получава множество награди и признания в България и чужбина, сред които: най-добър източно европейски филм за 1985 г. на „Берлинаре“ задочно. Най-добра биографична драма на фестивала в Кан за 1985 г. задочно и за 1995 г. Награда за най-добър балкански филм на фестивала „Юго“ в Пирея за 1995 г. Номинация и второ място при „Златния глобус“ за най-добра европейска биографична драма за 1995 г.

** По време на подготовка на текста се свързах с известния интернет специалист Вени Марковски. Той установи, че лъжата е била добавена през октомври м.г. от IP адрес: 185.232.130.161  . Повечето фейкове са изчистени. Но потенциала лъжата да се генерира дори само по име е налице. Днес тази информация може да се намери на следния адрес: http://www.videoclip.bg/watch/967058

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).