Лесните игри на „златна ябълка“ са само за наивници, нали?

Миналия петък[1] вицепремиерът Валери Симеонов, лидер на Националния фронт за спасение на България (НФСБ) предложи да се премахне забраната за пушене на обществени места. Това се налагало, защото и „пушачите имат права“, а още и защото сегашната забрана „очевидно не работи“, а също и защото пречи на идването на чужденци туристи у нас. Вчера, сряда, 18 април, водачката на БСП Корнелия Нинова от трибуната на Народното събрание обяви, че „БСП започва битка с тъмните сфери в страната с орязване на депутатските привилегии“[2]. Началото на тази борба трябвало да бъде ознаменувано с намаляване на депутатските заплати, съкращение на ваканцията им и на служебния транспорт на народните представители. Нинова е наясно, че днес, когато партията ѝ е в опозиция, тези радикални идеи едва ли ще минат, но е твърдо уверена, че те ще бъдат осъществени, „някой ден, когато управляваме, те ще бъдат факти“.

Като чете човек тези изказвания на двамата видни политици, в ума започват да възникват въпроси. Например: какво е общото между твърденията на двамата – иначе, според политическата логика, върли противници? Тези изказвания политически ли са или не? Защото поне пушенето на публични места не е политика, най-малкото не в обичайния смисъл да думата. За приказките „против привилегиите на властимащите“ (сякаш Нинова не е между тях в качеството си на депутат и водач на голямата опозиционна партия) е ясно, че са политически, но тези, които се отнасят до здравето какви са?

А отговорът, който лесно идва, е че двете предложения имат нещо, което здраво ги сроднява. Това е, че са крайно популистки. Второто обединяващо звено между тях е, че са израз на огромно политическо лицемерие. И третото, то е следствие от първите две, е, от тях „мирише“, на наближаващи – явно предсрочни – избори. Защото свръхпопулистки предложения от този вид обикновено се „хвърлят на масата“, когато наближи гласуване, макар според календара редовните парламентарни избори да са още далеч, те трябва да се свикат през пролетта на 2021 г. Това всъщност е и отговорът на въпроса тези изказвания политически ли са или не. Политически са, разбира се, защото целта им е да настроят хората положително към авторите им и към силите, които те представляват. В политиката далеч не винаги казваш, че това, което проповядваш, е политическо, т.е. властово по характера си. Напротив, много разпространен  и добре работещ трик, е да забулваш призивите си към избирателите за подкрепа с морални, патриотични, исторически и всякакви други покривала, но да не казваш, че става дума именно за властта.

Нека почнем с предложението на вицепремиера Симеонов. На фона на постоянните караници около непрекъснато увеличаващия се бюджет, който държавата отделя за здравеопазване[3], които се свеждат до това, че парите за нищо не стигат и че качеството на здравните грижи никак не се подобрява, въпреки по-голямото количество налети пари, все пак има едно постижение, което първо, пази здравето на хората, а второ, поради това, намалява косвено обществените разходи за опазването му. Става дума за влезлите в сила на 1 юни 2012 г. промени в Закона за здравето, с които беше въведена пълна забрана за пушене на публични места, най-вече, разбира се, заведения за хранене. Това беше предшествано от дълга, напоителна и не твърде смислена дискусия за това дали да се въвежда изобщо тя и не е ли по-добрият вариант заведенията да се задължат да разделят  помещенията си на части за непушачи и на части за пушачи, като последните се оборудват с вентилационни системи. Накрая надделя мнението, че най-доброто е изобщо да се забрани пушенето на публични места на закрито. Който иска да пуши, когато е в зала, офис, ресторант или кръчма, да бъде така добър да излезе на улицата и там да се отдаде на вредната си привичка. Впрочем голяма част от заведенията, особено в големите градове, бързо се приспособиха създадоха положение, при което те хем изпълняват правилата, хем пушачите не са съвсем на улицата, особено в студено или дъждовно време. Те оборудваха навеси, сложиха завеси от прозрачна пластмаса и така създадоха временни помещения, които според буквата на закона не са „закрити“, защото все пак имат излаз на улицата, но по същество са. Но все пак наистина закритите зали за хранене – поне в София и в големите градове – все повече се превръщат в помещения без цигарен дим.

Но законът не се изпълнява добре, възразява вицепремиерът Симеонов. Вярно е, в селата и в малките градове, където всички – и проверявани ресторантьори, и проверяващите ги служители от здравните инспекции – са „братовчеди“, забраната не се спазва. Какъв е изводът от това? Че трябва да се обмислят такива мерки, които да сведат до минимум съблазънта законът да не се съблюдава. Нищо друго. Това не е толкова трудно да се измисли, нали? Но само при положение, че забраната за тютюнопушене е действително израз на обмислена и дългосрочна здравна политика, а не мярка, приета, защото „така правят в Европа“. Най-важното тук е здравната просвета и стриктно спазване на забраната за продажба на тютюневи изделия на малолетни и непълнолетни. Но това последното е засега у нас мираж. Някой да е чувал на магазин, магазинче или улично дюкянче да е отнет лицензът за продажба на цигари, защото е продавал на деца? Предполагам, че реакцията на читателите тук ще е бурен смях…

Ето за такива мерки би трябвало да настоява г-н Симеонов, ако беше наистина загрижен за избирателите си. Защото той знае, че разделянето на заведенията на зали за пушачи и за непушачи ще доведе до значителни разходи за ресторантьорския бизнес. Но дори и това не е най-важното. Той би трябвало да знае, че не е възможно в залите за пушачи в заведенията да се забрани да влизат например деца (с родителите си, да) или да речем бременни жени? Нали именно, за да бъде ограничено т.нар. „пасивно пушене“ беше въведена тази забрана? И той ли не знае, че няма вентилационна уредба, която да отстрани напълно дима на пушачите. Който се съмнява, да посети например „кабинките за пушене“, които все още са останали в аерогарата в Атина и да види как се диша там…

Но вицепремиерът не мисли за това. Той мисли за многото хиляди закоравели пушачи, които не са доволни от забраната  и се опитват – къде успешно, къде не – да я нарушават. Хора от този тип, които мислят по най-опростения възможен начин, са неговият електорат. Това са хората, които се възхищават от патриотарските му лозунги, защото чрез тях придобиват някакво призрачно чувство за „принадлежност към нашия народ“, които ръкопляскат, когато виждат по телевизията как той блъска бабичка, идваща от Турция, за да гласува у нас. Те не правят връзка между пушенето и собствените си настоящи или бъдеще болести, нито между дима и здравето на околните. Да му „ударя една ракия и да изпафкам цигара“ е предела на удоволствието за мнозина от тях. А печалното е, че такива хора наистина са много у нас. Симеонов знае това и затова „пуска фитили към тях“. А ако, както се очаква, предложението му не мине, надеждата е, че тези хора ще запомнят „кой отстояваше тяхната свобода да пушат свободно“.

А нещата с идеята на Нинова са още по-прости. Те са дори смехотворни. Тя не атакува схемите, чрез които разни депутати получават  скрити, понякога огромни корупционни доходи. Шефката на БСП не предлага да се намали размерът на субсидията за парламентарно представените партии, която този парламент не пипна, остави я в размер на 11 лв. за спечелен глас. И това става на фона на ясния резултат от референдума през 2016 г., на който избирателят категорично подкрепи идеята на Слави Трифонов сумата да се намали от 11 лв. на един. Че тази субсидия е многократно по-голяма от аналогичната например в любимата на нашите политици Германия, е казвано многократно. Но дори тя, въпреки че спомага за разгръщане на корупция вътре в партиите, не е най-голямото зло. Такова са не „огромните“ заплати на депутатите (около 3000 лв. на месец), а липсата на норми за лобистката дейност на народните представители. Понеже това лобиране  у нас е напълно безконтролно и се осъществява без никакви правила, обществото е пълно със слухове за огромни суми, които различни бизнеси плащат на народни представители, за да подкрепят те угодни за съответните предприемачи (по-добрата дума тук е олигарси) законопроекти. Това, разбира се, става по неявен начин. Но някой ще отрече ли, че у нас има активен „черен пазар“ на депутатска подкрепа за закони?

Ето с това би следвало да се захване Нинова. Но и това, разбира се, е празно пожелание в български условия. Тридесет години след 10 ноември не стигнаха да се прокара закон за лобизма у нас. През немалка част от тях партията на Нинова беше на власт, нали не сме забравили?

Но Нинова като умел политически манипулатор знае, че поне за два милиона пенсионера идеята за намаляване на заплатите на народните представители звучи като радостна музика. Те и още много други хора, не се досещат, че намаляването на тези заплати[4] няма да измени с нищо положението им. Но да „намалиш пропастта между елита и народа“ звучи толкова добре в ушите на бедняците? Дали на беше по-добре г-жа Нинова да предложи вместо намаляване на депутатските заплати, да се самообложат милионерите в нейната партия, а парите, които се получат в резултат от тази операция, да се раздадат на бедняците?

„Идеите“ на Симеонов и Нинова носят всички белези на „политическото късо съединение“. С този израз наричам пропагандата, която предлага чудодейни еднократни средства за решаване на сериозни и важни системни проблеми. Вместо грамотно поставяне и разискване на адекватни решения от политиците – далеч не само от тези – се предлагат разни видове „златни ябълки“, от които ако – по милостта на съответна партия, захапеш, всичко ще се оправи. Примери? Ето само няколко популярни „златни ябълки“ от посочения вид.

Ако позволим пушенето, ако разрешим – в качеството на „неизбежна отбрана“ – всеки да се разправи с всеки, дори и с детето, посегнало да откъсне от крушата му, ако възстановим смъртното наказание, ако намерим начин да изгоним турците и циганите от „родината“…

Но проблемът не е в това, че политиците популисти ръсят подобни нелепости. Той е в това, че са твърде много тези, които „захапват“ тази въдица.

 

[1] Дали пък всичко, за което става дума в тази статия, не е от това, че разни  нелепи изявления бяха направени именно в 13-то число на април, и то в петък? Щеше да е много добре, ако беше така, щяхме да кажем, че няма какво да се прави, на злите природни сили не можеш да се противопоставиш, но нормалните хора не вярваме нито в „ужасното“ въздействие, което има съвпадението на петък с 13-то число върху умовете на разюзданите популисти, нито във влиянието на фазите на Луната върху същите.

[2] Това е заглавието, с което почва информацията на „Дневник“ от сряда, 18 април, за инициативата на Столетницата.

[3] 4,7 млрд. лв. са предвидени за това бюджетно перо през тази година, а за 2016 г. са били само 3,2 млрд. лв.

[4] Да си представим, че те се намалят с една трета. Днес заплатите на депутатите, без добавките, които им се полагат заради участия в комисии и по други поводи, са около 3000 лв. месечно. За една година това прави за цялото Народно събрание сумата от 8 милиона и 640 хиляди лв. Това прави по-малко от една хилядна част от тазгодишния бюджет за пенсии у нас, който е 9 милиарда и 490 млн. лв. С колко ще се увеличи пенсията на „средния пенсионер“, ако наистина се намали с една трета депутатската заплата? Въпросът, е очевидно реторичен.

Емил Коен

Avatar

Емил Коен

Емил Коен е социолог, журналист и правозащитник. Повече от 20 години след 1993 г. работи в различни неправителствени правозащитни организации, работил е във в. „Континент” и в Института за изследване на младежта. Има множество публикации на правозащитни теми. От 2008 до 2010 г. издава електронния бюлетин „Правата на човека във фокус”.