Мистификацията “германска юрисдикция“ като сладък бонбон. Кой го сготви?

от -
1 225
Македонски българи в Скопие позират с германски военни по време на операцията на силите на Оста срещу Югославия през април 1941 г. Надписът на плаката възхвалява обединението на България и Македония

Бившият национален директор за България на Лигата срещу поругаването /Anti-Defamation League/- Абрахам Фоксман,чието видео послание беше манипулативно представено от организаторите като подкрепа на спорната изложба за спасяването на евреите, изпрати преди дни  писмо до премиера Бойко Борисов. „Тази изложба замазва историята свързана с нацисткото правителство на Борис Трети“ цитира Фоксман  авторитетният The Algemainer.  На откриването й в Пловдив е присъствал и синът на Борис Трети, бившият премиер на Република България, Симеон Сакскобургготски. Сайтът Plovdivtime излиза със заглавие „Симеон Сакскобургготски откри скандална изложба  за спасяването на евреите“, а на снимката се виждат д-р Невен Енчев, „царската“ съпруга Маргарита. За фон са поканени и филмов режисьор със съмнителна гражданска биография, студия „Време“, както и  Израело-българският институт.

Ето съществената част от приветствието: „За съжаление, ние не можахме да спасим евреите от Тракия и Македония, но тогава тези земи бяха само администрирани от българската държава. Те не бяха присъединени, както беше присъединена Добруджа.“

                                                           Медиите

В българския мейнстрийм тази тема  се завърта агресивно от 2012 година. Особено усърдни са телевизиите. Излъчват се бурни противопоставяния на официално Скопие, защото ни вменява вина за смъртта в газовите камери на Треблинка на 11343 евреи от Беломорска Тракия и Вардарска Македония.  Спорещите по въпроса историци са предизвикани от Дарко Митревски и неговия скандален филм „Трето полувреме“. Без да бъде гледана лентата /филмът още е в снимачен период/, трима политици от ГЕРБ, БСП и НДСВ заклеймяват „Трето полувреме“ като грубо манипулативен, фалшифициращ историята ни по време на Вт.св.в проект. Те пишат писмо до еврокомисаря Щефан Фюле с искане да „санкционира“ филма на Митревски, за който имали надлежни доказателства, че е лично протежиран от тогавашния президент на Македония Никола Груевски. Депутатите са оскърбени, че във филма се разказвало за депортациите  на скопските евреи от „фашистичка“ България“. В сутрешния блок на Нова телевизия набеденият за либерален журналист Виктор Николаев устройва виртуална „среща“ в Скопие с Дарко Митревски. Митревски не идва, а коментарите в студиото излизат извън границите на каквито и да било междусъседски отношения.

                                                       Историците

В София говорители на тезата „над тези земи нямахме юрисдикция“ са професионални историци, душевно свързани с агресивните патриоти от ВМРО, Тангра-Таннака. От аматьорите най-гръмогласен е „историкът“Спас Ташев, получаващ заплата като съветник на Симеон Дянков. Властта подготвя честването на 70 годишнината от спасяването на евреите, затова и медиите без изключение правят пиар на кампанията.  След години затишие, интерпретацията „новите земи бяха под германска юрисдикция“ се лансира в публичността, за огромна радост на общественото мнение. Общественото мнение по правило, не обича да бъде натоварвано със сложни казуси, още по-малко да го травматизират с въпроси за отговорност и вина за депортациите на евреите от новоприсъединените към Третото царство земи. Същото може да се каже и по отношение на вината на българите за т.нар.“възродителен процес“.

Основен тон  в обществения дебат задават акад. Георги Марков и доц. Павел Павлов, от Великотърновския университет. Зад академика  стоят сили, изключително перспективни за бъдеща политическа кариера. Радетелите за златната акция в международния ни имидж – България като спасител на евреите – се множат покрай тях като гъби след дъжд. Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, по професия историк, формулира авторитетно „истината“:„Целият свят знае, че България е единствената държава в Европа, която не позволи интернирането на своите евреи и по този начин ги спаси. Признава го и държавата Израел. Македония и Тракия по това време са под немска юрисдикция, а България само ги администрира. Документите от това време, включително немските, ясно показват кой е виновен за евреите в Македония и Тракия. Това е Третият райх“.

При историка Георги Марков  нещата са по-сложни. Той е „готвач“ от дълги години, под перото му са излизали твърде противоречиви тези свързани с противоеврейските закони в България 1941-1944 година. Изследовател е на специфичните черти на фашизма в България, за плодотворните отношения между хитлеризиращата се Германия и Третото царство. За неговата изменчива идентичност като историк ще стане накратко дума по-нататък.

                                                      Политиците

През 2013 година, годината на същинското честване на спасяването на българските евреи, властта проявява откровен ревизионизъм по отношение на мемориалните знаци свързани със съдбата на евреите от България по време на Вт.св.в. Ако през 1999 г. в надписа на паметната плоча пред Народното събрание се изразява болката по загиналите в нацисткия лагер Треблинка евреи, то през 2013 година  политическата класа вече сътворява съвършено друг надпис. Той гласи:“ На 10.03- 1943г. протестът на  българската демократична общественост, подкрепен от група народни представители, принуди правителството да отложи депортирането на 8500 български евреи към фашистките лагери на смъртта. Този протест, както и ходът на Втората световна война спасиха от гибел 49 000 български евреи. За съжаление, от Северна Гърция и Югославия, администрирани по това време от българските власти, 11 343 евреи бяха откарани в нацистките концлагери и само 12 от тях оцеляха. Българският народ прекланя глава пред паметта на невинните жертви“. Новият текст е откровена идеологическа редакция на предишния. В Европа това се нарича „негационизъм“, отричане на Холокост.

                                             Еврейската общност

Един от  евреите-готвачи е Самуел Ардити. През годините системно артикулира версията за не-българската юрисдикция. През 2018 година  Ардити шумно се провиква дори към президента на Израел Реувен Ривлин: „Въпросът за депортацията на евреите от „новите земи” отдавна се намира под дискусия. За мое голямо съжаление Вие приехте мнението на „домашните си историци“ от лявото пространство, които действат по съветския метод. Вие пренебрегнахте компетентните исторически мнения на личности като проф. Михаел бар-Зоар, на общественика и мой баща Бенямин Ардити, на философа Хана Аренд, на прокурора по делото срещу Айхман – Яков бар-Ор, и още много други*“. Самуел Ардити обича да кълне и проклина всеки, който дръзне да намекне ,че и  България както ВСИЧКИ европейски страни, има свой дял за Холокоста.

Не му отстъпва Михаил Бар-Зоар. Той е автор на бестселъра за спасяването на евреите „Извън хватката на Хитлер“. Канят го често за сказки в държавните ни и частни университети. Гост е на предпазливата по междуетнически теми „Панарома“по БНТ, където го слушат като истински мъдрец от Синай. В скорошна публикация в „Труд“**, Бар-Зоар заявява за стотен път тезата си по повод чии са Вардарска Македония и Беломорска Тракия: “двете страни са били окупирани от България,но не са били част от страната“. Когато твърди, че лагерите са фалшификация, никой не напомня на Михаил  Бар-Зоар,че не е бил роден когато са се извършвали депортациите, а софийските евреи са били натиквани в трудови лагери за типична робска експлоатация.

Към Бар-Зоар и Самуел Ардити се върти една групичка „знаячи“ както от еврейски, така и от  български произход. Една от тях е холандската българка Даниела Горчева. Апологетичните й текстове за цар Борис Трети в либералните издания „Медиапул“ и „Дневник“, както и в социалните мрежи, будят неловкост, понякога и срам. С особена повратливост са други две дами на академичното и художествено перо – Албена Танева и Леа Коен. Танева години наред разнася изложби  по света и у нас за спасяването на евреите, но дума не обелва за 11 343 загинали в Треблинка. През последните години обаче, тя издава „правилен“ сборник със статии за държавния антисемитизъм в България и трагичните последици от него. През 2008 година Леа Коен  публикува статия „Страната, в която Холокоста не се състоя***“, но три години след това и тя се поправя. Издава документалния сборник „Ти вярваш“, а романът й „Рафаел“ е първият, в който се разказва за антисемитския по същността си съдебен процес срещу фамилията Арие. С държавна промоция от програма „Култура“  пък, главният редактор на български вестник в Израел Силвия Авдала, прави изложбата „Страната на спасените евреи“, която възмути български еврейски организации, правозащитната общественост и споменатата вече Лига срещу поругаването. Има и още неколцина имена като Елко Хазан и други, на които им личи копнежът по медийна слава, а може би и повишен вкус към парите. Така или иначе, с тезата за „ не-виновното българско правителство за депортациите, защото земите са под германската юрисдикция“ ще израсне цяло поколение. Обобщено може да се каже, че паметта за Холокоста в България ще остане задълго и непоправимо манипулирана.

 

                  Какво всъщност  се случва  от април  до октомври 1941 година

 

Царство България като суверенна държава, не само не загубва територии, но придобива нови от своите съседи Румъния, Югославия и Гърция. Тя сама инициира създаването на антиеврейско законодателство през есента на 1940 г. с оглед своите стопански и геополитически интереси. Веднага след придобиването на Южна Добруджа тя го използва като разменна монета за придобиване на още територии (Македония, част от Сърбия и Северна Гърция)

Нацистка Германия и фашистка Италия нападат и окупират Кралство Югославия и на 13  април Български централен акционен комитет от 32 души избират местна власт. В Скопие новият кмет се казва Спиро Китанчев. Отстранен е сръбския митрополит от града. Предаванията на Радио „Скопие“ започват да се водят на български език. След няколко дни Пета българска армия влиза в областта спрямо решенията на Временните директиви за подялба на Югославия. Начело на армейската област е назначен генерал Никола Михов. Крайнодясна личност, военен министър в първия кабинет на Богдан Филов, сключил Тристранния договор  с нацистка Германия. Яростният антисемит и германофил Филов  отбелязва победоносно в Дневника си забележителната дата. „Македония е наша“!

Военните части в новоприсъединената земя постепенно се увеличават. Към 1943 година цифрата на войниците надхвърля  22 000. В рамките на три години се е създал военнополеви съд, отделно в Битоля, Прилеп, Струмица, Велес са изградени български областни съдилища, а в останалите градове и околийски съдилища.

На 19 април към Българската армия се отправя този верноподанически призив:“ Офицери, подофицери и войници от Пета армия, Вам се падна щастието да окупираме Македония! С добрия си и стегнат вид, с железната си дисциплина, с коректното си и братско отнасяне към българското население от Македония,вие трябва да предизвикате истински възторг у това изстрадало население и да се покажете достойни за голямата и отговорна задача, която ВЪРХОВНИЯТ ВОЖД ВИ възлага!“

По време на овладяването на Вардарска Македония българите в Скопие, Битола,  позират с нацистки военни. Надписът на плаката възхвалява обединението на България и Македония.

 

Български войски навлизат в Скопие

На 19 и 20 април 1941 г. Втора българска армия навлиза и заема Беломорска Тракия. Областта отново е освободена и присъединена към България. Малка ивица земя на западния бряг на река Марица е окупирана от немски войски като бариера срещу едно турско нападение.  Така и Беломорската област на България става регулярна, интегрална и равноправна част от държавата. Възстановяването и осъществяването на българския суверенитет в тези земи е изчерпателно документирано.

Във Вардарска Македония  закипява интензивна „българизация“. Правят се бързи промени в българското законодателство. То трябва да се адаптира институционно както към  Македония, Пирот, така и към  Беломорска Тракия . В движение се приемат закони, постановления, правилници. Поради бедността  започват да се внасят в Скопие брашно, слънчогледово масло, сирене, цигари, енфие, грис. За въздигането на новоосвободените земи България увеличава бюджета си от 8,46 милиарда лева през 1940 г. на 14,39 милиарда през 1942 г. (1,7 пъти) и на колосалните 27,58 милиарда през 1943 г. (3,3 пъти) при относително еднакъв курс към долара през 1941 – 44 г. С тези пари се построяват нови училища, болници, гари , пристанища, ж.п.линии, граждански и промишлени обекти, отводняват се блата, прокарват се пътища. В Кавала се построяват корабостроителници.

Започва строителство на новия живот. Портрети на Царя Обединител се слагат наравно с иконите на Богородица и Свети Георги. Трибагреникът на българската монархия и  и триглавият орел на Третия Райх, се веят щастливо от официалните правителствени и административни сгради.

С въведеното българско законодателство  в трите административни центъра – Битоля, Скопие, Ксанти,  се възстановяват епархиите на Българската екзархия.В протоколи на Св. Синод оттогава четем:“ Българската народна църква…ще впише в своя свещен завет неувяхващата си признателност към благородния германски народ и неговия велик водач г. Адолф Хитлер“. Множат се българските училища. Изградена е и полицейска администрация, някъде допълнително са създадени и областни полицейски комендантства. Общият числен състав на полицията е 4797 полицая! Български момчета. Към областните и околийските управления има придадени отделни на Държавна сигурност. Къде без нея!

Български военни части заемат село в Беломорието

С тези десетки милиарди на българския народ се преобразяват изостаналите под чуждо управление области – построяват се нови училища, болници, гари, пристанища, ж.п. линии, граждански и промишлени обекти, отводняват се блата, прокарват се пътища, изграждат канали за напояване на Сярското поле, корабостроителници в Кавала и на о-в Тасос, благоустрояват се селищата, залесяват се голите баири. Бизнесът, особено тютюневия процъфтявал. Димитър Димов е описал в „Тютюн“ клоновете на Никотиана в Кавала. Фирмата  на  прочутия Чапрашиков „Ориент табако“ търгува успешно с  нацистите.

Не остава назад и културата.

Започва празнуването на най-„българския празник“- 24 май. През 1941 година в Скопие пристигат Добри Немиров, Елисавета Багряна и Стоян Чилингиров. Заедно с ученици, културни дейци чевстват Денят на славянската азбука. В Скопие се създават 64 културнопросветни дружества. Открита е Народна библиотека с 206 000 тома българска и чужда литература. Екстравагатният модернист писател Кирил Христов пише пиеса, която се поставя в Скопския народен театър. Христов пише и статия „Расизмът“. Не само сред политиците, но и и сред елитите патриотизмът е в своя апогей.

В „новите“ земи има дори легионери. Те са важен елемент от българския политически живот, така че – накъде и без тях! Създадените  местни дружества на Бранник  и СБНЛ развиват интензивна дейност. В  Македонската енциклопедия им е отделено съответно място. В тази енциклопедия и до днес се описват 1941-1944 като години като „безпощаден фашистки и  окупаторски режим, който е извършвал убийства и геноцид над мирното население“. Дано днешната българо-македонска комисия да направи нещо по въпроса… Или може би няма нужда?

                                Защо „готвачите“ така брутално лъжат

Между съставителите на много полезна книга „Българското управление във Вардарска Македония“, издадена от Държавна агенция „Архиви“ през 2011 година, е и името на акад. Георги Марков. Тогава той още не е академик, което към описвания период на набъбване на лъжата за „германската юрисдикция“ на новоприсъединените земи, не е без значение. В този уникален том са събрани разкази и документи за времето на българското управление, така ловко мистифицирано пред очите ни. Разказите и документите са на лица, както пише в предговора, „пряко свързани с държавната власт в Скопие, Битоля и София“. А именно – „монарх, регенти, министри, дипломати, военноначалници, областни и околийски управители, кметове и зам.кметове, ръководители на образователни, църковни и пропагандни учреждения“. Целият български естаблишмент в новите земи. Затова и  са цитирани стратегически  документи за периода 1941-1944 г., изготвени от учители, свещеници, учени. Публикации има и от дейци на ВМРО, естествено!

Основен потенциал за мистификацията  „ние не сме виновни за депортацията на 11 343 евреи от „новите“ земи защото те бяха под германска юрисдикция“ се съдържа в спогодбата Клоудиус-Попов, сключена на 24 април 1941 година. Проф.Витка Тошкова в книгата си „България-своенравният съюзник на Третия Райх“ подчертава, че тя е тайно и не съвсем официално  споразумение. То дава неограничено право на Германия да експлоатира природните суровини в  новозавладените земи.  България се наема да плаща разходите на германските военни съоръжения, да изплаща финансовите задължения на Югославия към Германия и да завежда администрацията в присъединените земи.

Важното е да се запомни, че историците и обикновени пропагандатори, изхождат от един неясен  по същността си документ , за който официална регистрация не е намерена в архивите на министерството на търговията и министерството на външните работи! Дипломацията на Хитлер и граф Чано има своите ловки ходове, от които често съюзническа България е изиграна. Анексирането на Вардарска Македония и Беломорска Тракия се е случил във военновременен контекст, целите на договорящите се страни са приоритетно свързани с нуждите на войната. Нацистите са искали да уредят през външния ни министър Попов  Царство България да си заплаща разходите на техните военни съоръжения. И най-вече, да експлоатира природните суровини в тези земи. Както за  всяка война, така и за Вт.св.в, ключовите думи са  граници, територии, суровини, петрол.

Населението в новите земи е било предимно българско/80%/. Имало разбира се и  турци, цигани, куцовласи, албанци, малко  сърби и…евреи. Не много – евреите били около 12 хиляди. Без много да му мислят и за да не  пострадат политически от расовата обсесия  на съзюзника Адолф Хитлер с  неговото варварско „окончателно решение на еврейския въпрос“взето във Ванзее, българските политици се съгласяват да изпратят 11 343 евреи в газовите камери в Треблинка. Там загиват всички до един!

Какво се е случило с евреите в старите земи е съвършено друга тема. За да не се объркваме, добре е да си припомняме винаги простите факти. А те са,че Законът за защита на нацията, който легитимирал „вдигането“ на евреите и натоварването им във влаковете за лагерите на смъртта, е част от българското законодателство. Комисарството по еврейските въпроси, което извършвало логистиката на депортацията в Скопие, Битоля, Ксантис, Кавала ,Серес, Пирот, било българско! Армията, която натоварвала еврейските хора във вагоните на БДЖ, била българската армия!

Включително българска е вината за депортациите.

Източник : Документален сборник „Управление на Вардарска Македония“, изд. ЦИА , 2011 г., , Ползвани са и данни от „Документален сборник  Депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия“,  Уикипедия, Дойче Веле

 

*  Самуел Ардити „Защо завързахте българския народ за стълбата на позора“, Epicenter.bg,2018

** Михаил Бар-Зоар, „Най-големият блъф в историята на Вт.св.в.са трудовите лагери“, Труд, 2018

***Леа Коен, Страната, в която Холокоста не се състоя“, litclub.bg, 2008

ЛИЦЕНЗ: CC BY-ND Creative commons: признание, без производни
Можете да разпространявате този текст свободно, ако посочите автора по обичайния начин и на обичайното за носителя място; не се разрешават промени.
Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).