Може ли общественото мнение да засрами професор? Може и още как!

 

Вестник “Труд” демонстративно  нарича „соросоиди“, „грантаджии“, „зелен октопод“ и „платени протестъри“ част от своите читатели. Простата истина е, че хартиен  или онлайн, партиен или независим, на Пеевски или на Прокопиев, вестникът зависи от аудиторията си. Спадне ли доверието към “Труд“, пада търсеното му в “Lafka“, падат и  тиражите.  В дългосрочен план, ще намалее хляба за онези, които го списват. Образно казано.

Професор Васил Проданов е чест автор на левия „Дума“. Гостува като експерт-коментатор на евроскептичния  Волгин по БНР. Напоследък редовно публикува анализи  в тиражния „Труд“. Точно във вестника, ръководен от Петьо Блъсков, Проданов предизвика сериозен протест в социалните мрежи със  статията си ”  Антикомунисти, Сюлейман Паша и Жозеф Фуше” [1]. В нея той използва “историята” за евреина приел исляма, а през Руско-Турската война “клал” жестоко старозагорци. Темата на анализа му е любопитна, поставя важни проблеми, но използваният илюстративен материал буди поредица от питания.

Ето проблематичния пасаж:”По време на Освобождението Сюлейман Паша е вероотстъпникът от юдаизма Соломон Явиш, извършил кланета и масови убийства, за да се самодокаже”[2].

Защо на един ляв професор му е нужно да публикува откровено антисемитски  по внушенията си „пример“ от далечната епоха на Освобождението? Защо ползва една легенда, разправяна по кръчмите на Стара Загора? Къде е „академичната“ легитимност, щом се доверява на съмнителни интернетски източници[3]?

Всички тези въпроси зададох в моя фейсбук профил. Статусът ми предизвика силен отзвук. Вещият в правилата на Интернет Вени Марковски, мигновено повтори неудобния въпрос защо се тиражира антисемитска лъжа. Марковски тагва както Проданов, така и редактора на „Труд“, отговорен да не се публикуват фейк/фалшиви/ твърдения. Двадесет минути по-късно, професорът отговаря във форума на „Труд“: “евреите и еврейството нямат нищо общо“, казва Васил Проданов. Иначе казано, преразказал е нещо, което е прочел някъде, вероятно е сбъркал, предоверил се е на източника си, и т.н.

                      Наистина защо е избран „конвертът“ от еврейска в турска вяра?

Каквито и да са объркванията на мастития учен, водеща фигура от миналото в хуманитарните науки, издаващи небрежно отношение към изворовите данни, нещо остава съвършено видно.Това е провидяния като „юдейски“ произход на Сюлейман Паша. В интерпретацията на Проданов, Сюлейман има връзка между “факта” евреин, приел е мюсюлманската вяра, и степента на кръвопролитие и жестокост в битките в Стара Загора през Руско-Турската освободителна война. Тази интерпретация хем турчин, хем евреин, захранва години наред местния фолклор на Стара Загора. Причините? Имало ли е такъв казус или не? На този въпрос отговаря историчката Кети Мирчева[4]легендата за френско-еврейския произход на Газни Сюлейман паша очевидно не се дължи на някакви неясноти или недомлъвки около произхода на единия или другия Сюлейман.  Според мен по-скоро става дума за преформулиране на стари легенди, които се реактуализират с прикачане на елементи от турски антисемитски клишета“.

Не е съвсем вероятно професор Проданов неволно да е станал част от това „реактуализиране“ на стари легенди. Кой знае. До излизане на злополучния му текст, вече са  издадени десетки книги, между които свръх-популярната „Пъкленият ритуал. 125 години от Старозагорското клане“ на Донка Йотова.Търсени като топъл хляб са и произведенията на Димитър Йончев, писател от местна величина. Има и други „изследвания“, които се публикуват в регионални издания като в. „Старозагорски новини“. Легендата за преобърналия се  в исляма евреин, извършил стотици убийства на старозагорци, се тиражира в националистически сайтове като “Атака“, “ Blood and Honour“, „Anonymous – Bulgaria“. Партията ВМРО, днес част от управляващата коалиция, отбелязва с достолепни траурни шествия регулярно датата 19 юли 1878, когато са извършени Старозагорските кланета. Как тези шествия се превръщат в нео-националистически факелни маршове, ще стане дума по-нататък. Важното е,че  на Проданов не може да не е известен фактът, че градът живее с болезнените разкази за опожарения и обезлюден град, а тези легенди подхранват едновременно  както антитурските, така и тежки антисемитските настроения. Ако пък професорът не е имал никаква представа за тези традиции, пак не е добре. От София може и да не се чуват заканите и омразите на улиците на провинциалния град, но провинцията неизбежно идва в столицата. Като манталитет, субкултура, амбиции и разбира се, местни травми.

На въпроса защо е избран антисемитски сюжет, отговорът на професор Проданов е пределно семпъл. Ще цитирам пълния отговор:/Статията/ е свързана с поведението на човека, който сменя идентичността си и се срамува от предходната си идентичност. Той би могъл да бъде с всякаква възможна друга идентичност и сменяйки я да направи същото. Евреите и еврейството нямат нищо общо с това“. Така ли е? Не е ли поднасянето на пикантна история с евреи и кланета, проява на ловък усет на популист, който търси стръв за рибата! Кажеш ли нещо за световната конспирация и евреите, знаеш,че ще хване декиш. Има хляб за народната душа. Евреинът лесно се конструира като враг по света и у нас. Още от Средновековието легендите са, че той пие „детска кръв“ и с това лесно се плашат децата и в България. И в по-късно време нещата с юдеофобията не стоят по-различно. Тя се носи във въздуха както в Европа, така и в  следосвобожденска България. Изследователи на въпроса имало ли е антисемитизъм у нас, могат да се прочетат, макар и не толкова многобройни. Нещата с расистките нагласи спрямо друговерския етнос се усложняват след  Ньойския договор, разцъфтяването на италианския фашизъм и тоталната инвазия на националсоциализма. И по този въпрос учените , които изследват етично този въпрос се броят на пръсти.  За междуетническите отношения българи- юдеи през 30-те години, могат да се открият разнообразни спекулации из многобройните независими или партийни издания. Техен резултат е създаването на Закона за защита на нацията. Подготовката и гласуването му  ясно показват обстановката в царщината ни. През 1940 г. тогавашното Народно събрание гласувало със завидно болшинство антисемитския ЗЗН. В мотивите на законопроекта изтъкнати юристи написали: “Еврейството, като част от международното еврейство, си остава чуждо на българския дух и с космополитичните си връзки представлява опасност за националните държави и до отделната,или организирана дейност, която би могла да има съмнителен или противонационален характер“. Спецове по правото написали закона, а мнозинството от депутатите го гласували. После държавата създала Комисарство по еврейските въпроси и започнала да плаща пребогато на антисемитското чиновничество.

И понеже ще стане дума за връзката между Сюлейман Паша и днешната младеж в Стара Загора, ето един малко известен факт. Той е свързан с убежденията и расистките предразсъдъци на младите хора в икономически благоденстваща вече България. Поне такава я описват специалистите по стопанска история – с конвертируем лев, с пазари в най-богатите страни, внос и износ за чудо и приказ. Не случайно първенци от крайнодесните партии още от началото на демокрацията, започнаха да копнеят по „онази България“. И й простиха всичко – фашизма, унищожил партиите, концентрационните лагери, жълтите звезди, депортациите, огромния дълг натрупан заради съюза с нацистите.

Та, тогава, между двете четения на ЗЗН, студентите от Художествената академия, Музикалната академия, и от Свободния университет, написали гневно писмо срещу Елисавета Багряна и Елин Пелин, протестирали срещу  нечовешкия законопроект заедно с дузина адвокати и лекари. Защо ли? Защото тези писатели и поети, лекари и адвокати, се произнесли в името на запазване на човещината в страната! В писмото си, организирано от  Български Студентски съюз/БСС/, най-влиятелният академичен студентски форум за онова време, се подчертава:“Младите поколения в България са на своя пост и ще подирят сметка от всички, които в днешния момент, вместо да се борят за постигане на националния идеал, се явяват защитници на международното еврейство!“[5]

                        И какво  толкова? Една статия, един „заблуден“ професор

Контекстът при появата на злополучната публикация „Антикомунисти,Сюлейман Паша и Жозеф Фуше”, е силно възпален. Редакцията на „Труд“може би  не го отчита. Ако не, лошо. Ако да, пак лошо.

На 24 ноември е софийската премиера на документалния филм „Да живее България“ на Адела Пеева. В него има десетки кадри с ученици от последните класове, млади хора, юноши и девойки от Стара Загора, които дефилират в мрачно шествие. Носят километров национален флаг, горят заплашително символите на либерализма, посланията им са ксенофобски. Омразата и призивите за почистване на България са насочени към евреите,  турците,  циганите. Техен кумир  генерал е Христо Луков. От София до Стара Загора, от София до Пловдив и така нататък по географията на демократична България, черните факлоносци на видима възраст от 15 до 35 години, разнасят лика на „славния“ генерал, убит от комунисти през 1942. Защо генералът, водач на ултрадесните легиони през 30-те години, се е превърнал в техен символ, е отделен въпрос. Важното е,че за маршовете, организирани  в негова чест, пристигат млади нео-нацисти от  Швеция, Норвегия, Германия. Камерата на Адела Пеева ги е заснела хладнокръвно, без излишна паника. Като ефектен музикален фон на  младежките потоци от черни якета, ледени погледи, нацистка подстрижка, кожени ботуши  и разбира се, знамена, се разнася Одата на радостта. Симфонията номер 9 на Лудвиг ван Бетовен, превърната в последното десетилетие в химн на  Европейския съюз, рязко контрастира с “Мила Родино, ти си земен рай”, изпявана задължително в класовете на Старозагорска гимназия, откъдето е Никола, един от говорителите на националистите. Възторжената музика  е силно послание и предупреждение на документалното кино към незнаещите и знаещите, недоволните и самодоволните, ситите и безхлебните. Действа като шамар. Между зашеметяващите младежки организации, режисурата е включила едно интервю, което е същински  римейк на филмовия шедьовър „Кабаре“на прочутия Боб Фос . Това е смразяващото интервю с неонацистки лидер на Луковмарш. Той казва: „Все още не се съобразяват с нас. Тепърва ще го правят.“

 

adelaКадър от “Да живее България”, реж. Адела Пеева

 

zvezdomir

Снимка: Звездомир Андронов, лидер на Луковмарш – Маргиналия

bobfos

Кадър от американския филм “Кабаре”, реж.Боб Фос – “Tomorrow belongs to me”

Младежите от Стара Загора сочат като виновни за днешното зло либерална Европа, Европа на мултикултурализма, Европа с отворените граници. България ще пребъде, казват те, ако е чиста, без паразитните малцинства. Не са само българчета-неофашистите в първото десетилетие на новия век. В Обединена Европа  има стотици хиляди като тях, нео-нацисти, факлоносци, празнуващи рождения ден на Адолф Хитлер. Враговете им са евреите, а в последните години и мюсюлманите- бежанци. За общественото мнение в Ески Загра/старото турско име на града/, евреинът Сюлейман, преобърнал се в ислямска вяра, е извършвал жестоки насилия спрямо дедите им. Разпъвал е кожите на българите по клоните на дърветата, така, както са разпъвали Христос…  Щом е така, никаква милост днес! Ще го изтръгнат от недрата на майка-България. Заедно със циганите, турците – останалото се знае. Учители, директор на театър, читалищен активист от Стара Загора, насъскват децата. Мегафонът на небеизвестна дама от ултрадесните среди призовава от площада за незабавен поход срещу… Няма значение срещу какво. Вълните от днешния фашистки марш се превръщат в мръсната пяна на демокрацията.

Заедно с премиерния „Да живее България“ в световното интернет пространство, тръгва Петиция „Спрете Луковмарш в София!“. В нея се казва: „Луков марш“  се организира вече години наред от крайно десни групировки с цел да прослави Христо Луков, който през времето на Втората световна война беше водач  на Българските национални легиони, една пронацистка организация, която – извън всичко друго – открито поддържаше Закона за защита на нацията, влязъл в сила в България през януари 1941 г.“[6] За броени дни подписите под петицията надхвърлят 5 хиляди. Между подписалите има много чуждестранни имена. Нормално. Защото, както се казва в текста, „Аномалия би било за страната, която ще застане зад кормилото на ЕС да разреши един парад на факлоносци, облечени в черно поддръжници на човека и не идеологията му, които въплъщават най-тъмния период на 20-ти век.“

След намесата на нас, гражданите във Фейсбук, професор Васил Проданов редактира текста си. Частта с „евреина Сюлейман Паша“ е заменена с благовидна имперсоналност. Хартиеният тираж на вестник „Труд“ обаче е в ръцете на своите читатели. Частично неутрализирано, злото си остава. Да се чуди човек, ами ако не бяха острите реакции на информираните юзъри? Колко отговорност може да понесе „Труд“, поместил невежествен текст, експлоатиращ расистки легенди от миналото,  възпаляващ днешни страсти? Кипналите емоции както  днес, така и тогава, се използват от  ловки  демагози с мегафони, с телевизии, с пари. Провокатори на етнически мир употребяват целево световните мрежи и ги превръщат в платформи на недоубития нацизъм. Затова и от медиите се очаква да бъдат истинските пазачи на мира, както между обществата и държавите им, така и на душите ни. Толкова по-зле, когато се правят на умрели лисици и дават трибуни на ревизионисти, негационисти, или банални популисти. Добрата новина е,че на тяхно място дойдоха интернет комуникациите. Общественото мнение онлайн е огромна сила. Това разбира се, е световноизвестен факт

 

[1] Труд, 5 декември, Проф. Васил Проданов ,“ Антикомунисти,Сюлейман Паша и Жозеф Фуше“

[2]Вж. Маргиналия, „Сюлейман Паша, турските антисемитски клишета, кой и защо ги рециклира“/  https://www.marginalia.bg/aktsent/17725/. В интервюто си историчката Кети Мирчева обяснява „: “объркването на две исторически личности, познати под името Сюлейман паша – французинът Жозеф Сев, роден през 1788 г. в Лион и починал в Кайро през 1860 г., който приемайки исляма, получава името Сюлейман, и Сюлейман Хюсню паша, командващия османската армия в битката при Стара Загора. Френският Сюлейман е офицер от армията на Наполеон, който от 1819 г. се установява в Кайро, постъпва в египетската армия, номинално подчинена на султана и участва активно в нейната модернизация. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г., както виждаме, той вече е покойник. Сюлейман Хюсню паша пък е роден през 1838/40 г. в Истанбул, в махалата Сюлеймание, т.е. кварталът прилежащ към джамията Сюлеймание, откъдето получава и името Сюлейман. Според една от версиите за произхода му баща му е еничарски офицер, според друга – продавач на свещи. И за двамата Сюлеймановци нямаме никакви данни да имат еврейски произход. ”

 

[3] Вени Марковски пита: Г-н Prodanov, написаното от Вас за Сюлейман паша е лъжа. Занимавах се с редактирането на статията за пашата в Уикипедия и установих, че за източник на лъжата бе посочена една книга, която нито някой беше чел, нито пък в нея имаше такова твърдение.
Вени Марковски, личен профил във фейсбук: „Г-н Проданов, можете тутакси да поправите грешката си, като помолите в “Труд” да редактират статията Ви, а отделно от това, ако е излязла и в хартиеното издание, да поискате да публикуват корекция. 

 

[4] Вж. интервюто на Кети Мирчева „Сюлейман паша…, „

[5] Вж. Димитър Пешев, „Спомени“, глава“Еврейския въпрос“,стр. 218-219, изд. Гутенберг,1970 г.

[6]„Петиция „Спрете Луковмарш!“https://www.marginalia.bg/novini/svetovniyat-evrejski-kongres-izdade-petitsiya-sprete-lukov-marsh-v-balgariya/

 

Снимка: Кадър от “Да живее България” –  Ученикът Никола от старозагорската гимназия

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).