Ни вирус, ни бежанец се задържат у нас…

Споделете статията:

 

Премиерът Бойко Борисов е оставил журналистите извън пределите на залата на Министерския съвет и пуска само камерите. Да махнеш журналистите е цензура.

Та първият въпрос е, кога Борисов ще отвори заседанията на МС за журналистите?

Дори да го питат за „къщата в Барселона“, това е по-добрият избор, особено по време на здравна криза.

Във видеопредаването си на „Сега“ Светла Петрова задаваше въпросите си на съдия Румяна Ченалова, като засега са изнесени всички подозрения. Кой трябва да съобщи доказателствата?

Разнищването на „аферата с барселонската къща“ трябваше да напомни на българския премиер, че е публична личност. Публичните личности избират професии и призвания, като съзнават, че към тях може да има засилен интерес, включително и към личния им живот, когато е свързан с решенията на правителството. Разбира се, и при този случай трябва да напомним на имитациите на медии – пазете детето! Излишни са всички изречени съмнения за бащинството на момиченцето!

През това време на заседанието на МС, Борисов се шегува, като пита главните инфектолози на държавата как така няма поне един заразен у нас. Те му обясняват колко стриктна е проверката и разясняват на обезгавлавените камери как ходи напред-назад един пациент.

Защо няма паника у нас?

У нас обаче все още няма паника. Има хора, които се тревожат, но паниката ще настъпи, когато няма шофьори в градския транспорт, когато хората спрат да празнуват, когато масово започне да се слуша предимно радио колко са заразените на всеки кръгъл час.

Но това, че няма паника този път не е добра новина. Този път лекарите успяха да обяснят как да се предпазим от коронавируса – мийте си ръцете! Кой ще повярва, че от толкова мощен вирус, подлудил целия свят, можем да се предпазваме само с миене на ръце. Но със сигурност миенето на ръцете в училища и детски градини може да помогне да се предпазим от ширещата се зараза от хепатит А и морбили.

Ако дори половината от този и емоционален, и финансов ресурс, който сега се хвърля, за да чакаме първия корононосител, беше отделен за ваксини срещу хепатит и морбили на деца, които наричат „рискови групи“, може би щяхме да направим бъдещето по-леко. А дано продължат така щедро да обливат и училища, и обществени сгради със сапун, който инак липсва!

Единствената причина все още да няма паника у нас е, че коронавирусът не застрашава деца. Страхът е не толкова от вируса, колкото от знанието, че покосява хора със съпътстващи заболявания. Страната ни и без вирус е на едно от челните места по сърдечни заболявания и диабет. Ние „съпътстващи заболявания“ имаме в изобилие и е странно защо не са свиквани кризисни щабове за справянето с тях. Знаем също, че медицинските сестри отново протестират срещу неразрешения вече година проблем с ниското им заплащане. Ето от този всекидневен контекст ни е страх.

Затова няма и отворени микрофони в Министерски съвет, защото някой може да попита не за къщата в Барселона, а за всекидневните ни неизвънредни заболявания. Затова Бойко Борисов си е купил джип, купил си е камера, наел си и студийна публика в лицето на министрите си, и имитира „Топ Гиър“.

Не е добра новината, че няма бежанци у нас!

Докато Борисов снимаше клипчетата си, Турция обяви, че за 72 часа няма да спира потока на бежанци към Европа. Телевизиите обменяха кадрите с вървящите през нивите тълпи от хора, като кадри от „Анимал планет“… Този път сред показваните лица имаше много деца.

Правителството демонстрираше, че „няма мигрантски натиск към България“. Иво Никодимов от БНТ дори се престара и съобщи, че бежанците знаели, че не могат да минат през страната ни, затова хич и не тръгвали насам. Второто послание беше журналистическото: по bTV кореспондентите казаха, че „На гърците им е трудно!“, в Одрин хората се оплакваха, че „бежанците плашат туристите“. Репортерите се обединяваха в посланието си, че бежанците са от Африка и Азия, а не от Сирия.

Това беше третото послание, което и журналисти, и политици постигнаха заедно: нямаме намерение да помагаме на бежанците, те искат да живеят в Германия.

Кадрите с прииждащите бежанци през Гърция и Турция бяха използвани като заплаха за ЕС. Човешките тела, които преминават през изпитания, за да се върнат накрая в турските фабрики, бяха използвани като демоверсия на онова, което очаква Европа. Тази заплаха също не предизвика паника у нас. Вече бяхме разбрали, че никой не иска да остане тук.

И в двете кризи България нямаше участие. Никой не съобщи дали български учени правят опит да открият ваксина за коронавируса? Никой не съобщи дали можем да помогнем на някой от бягащите хора и колко места има в центровете за настаняване на бежанци. Сякаш нито учените, нито бежанците вече имат значение тук.

Вместо за наука, Борисов демонстрираше, че държавата има пари за футболни стадиони, а децата ни нямало да плащат дългове…

Паниката ще дойде, когато разберем дали БСП са прави в съмненията си, че данните на Националния статистически институт за Брутния вътрешен продукт (БВП) са нереални.

Медийни независимости

Точно този недотам коректно измерен БВП, директорите на БНТ Емил Кошлуков и на БНР Антон Балтаков си харесаха като индикатор, за който да закачат бюджетите на телевизията и на радиото. Сега обаче за кой БВП ще говорим – по-ниския или по-завишения?

С предстоящите промени в Закона за радиото и телевизията директорите искат да се увеличи многократно бюджетът, като бъде обвързан с процент от БВП. В замяна те предлагат рекламите да останат само за частните телевизии. Подобно предложение прави обществените медии напълно зависими от държавата, чрез колкото повече държава в медиите има, толкова повече журналистиката ще липсва. Освен това има още три важни въпроса:

1/ Кой контролира как директорите на БНТ и БНР харчат парите от държавния бюджет?

СЕМ отказва да изпълнява тази функция. Сметната палата само изпълнява функцията на съобщител на данни, че има нарушения, но няма кой да поиска отговорност от хората, които трупат дългове. Емил Кошлуков беше програмен директор на БНТ1 по времето, когато за кратко генерален директро беше Констатин Каменаров. Докато Каменаров беше на поста, нито Кошлуков, нито някой от Управителния съвет, нито от Обществения съвет, изнесе данни за натрупани задължения. Едва при последния си отчет пред СЕМ, Каменаров каза за една малка част от 14 милиона лева дълг към фирмата, която разпространява цифрово БНТ. От СЕМ само попитаха, но не предприеха нищо за излъчването на губещи външни продукции като „Стани богат“, „Спортисимо“, „Новото познание със Стойчо Керев“ и т.н. Емил Кошлуков спечели поста на Каменаров пред СЕМ и обеща финансова дисциплина. Каквото и да значи този израз, след изричането му, Емил Кошлуков обяви, че ще има 70 млн. лв. дефицит до 2021 г. Не е ли редно, ако някой обещава да изчезнат едни 70 млн. лв. от бюджета, да има поне имитация на проверка?

2/ Междувременно промените в Закона за хазарта доведоха до две промени: държавното тото ще започне да се намесва във финансирането на някои от отборите, а една от телевизиите държи правата за излъчването на футболното първенство. Защо от държавната лотария трябва да се финансира футболен отбор? Втората важна промяна е свързана с въпроса какви договори за излъчването на лотарийните игри ще сключи държавната лотария с БНТ и с частните телевизии за излъчването на игрите си, за спонсорство, за реклама? Защото особеното в случая е, че БНТ е обществена медия, а Спортният тотализатор – държавна фирма.

3/ Третият въпрос е защо БНТ и БНР се отказват от рекламите в полза на частните оператори и как това ще повлияе на пазара? Рекламното съдържание е една от възможностите обществото да влие върху телевизиите. Оттеглянето на фирмите при определени случаи на нарушаване на нечии права може да бъде силен знак за обществото и за журналистите в медията. Представете си колко силен може да е отзвукът, ако основен рекламодател се откаже, когато са нарушавани правата на децата, особено на деца в риск, като децата на бежанците, например. Разбира се, най-напред трябва да видим доколко можем да говорим за интерес на рекламодателите към телевизията все още. Засега държавата остава единственият заинтересован да участва с пари в различно медийно съдържание. Веригата „Лафка“ беше затворена, а държавата насочи средствата си в „Български пощи“, като беше обявено, че вестниците ще бъдат субсидирани. От „Сега“ обаче обясниха, че това не е вярно, защото вестникът също финансира разпространението си, така че и държава, и частна медия дават пари за държавна фирма за разпространение. Редно е обаче най-накрая държавните институции да отговорят на въпросите за една друга ала-Лафка разпространителска мрежа – тази на тв мултиплекс. Фирмите, които предлагат услугата за цифрово тв разпространение, трябваше да са повече от две, а сега действа една. Частните телевизии оставиха само основните си програми на мултиплекса, а изборът от много програми, по които се излъчват филми и спортни състезания, изчезна. Вместо това и „Нова тв“, и bTV разчитат за допълнителните си нишови канали на печалбите от сателитното платено разпространение. След спирането на субсидията за телевизиите на партиите, борбата ще е в следващия закон да бъде измислен статут, който да позволява финансирането им.

На фона на всички тези проблеми с телевизиите, онлайн вестниците и сайтовете изоставиха „Лафка“ и заложиха на журналисти като Светла Петрова и Лили Маринкова, за да развиват видеопредавания. Докато БНР и БНТ директорите се тюхкат как да влязат в интернет, журналистите, за които няма място в старите медии, вече работят в интернет медии. Дали са качествени предавания или не, ще видим, но неодържавения пазар засега позволява задаването на въпроси.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. Води колонка в „Култура“ за медийна критика. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016