Орбан и Георги Марков? Не, благодаря!  

от -
374
ЕП гласува да отнеме правото на глас на Унгария, Стъпката беше приветствана от опонентите на Орбан, но за реалното ѝ осъществяване трябват още гласувания

Либералът е добър, но наивен човек. Той е толерантен, търпи мнението на инакомислещия, дори с риск да му се качи на главата. Когато участва в дискусия с Бареков или с Джамбазки, либералният политик или гражданин е в неловка позиция. Очевидно е,че му говорят на развален английски, но му е неудобно да им го каже. Затова е за бой: когато някой се препъва в езика на демокрацията, по-добре е да го върнеш в първи клас. Когато се научи на достатъчно брой думички, да заповяда. Разговорът може и да се случи, но без достигнато ниво на демократична култура, въобще да не вдига ръка. Думата се дава на онзи, който има ниво на знание.

Като стана дума за достигнато ниво на компетентност, си спомних ключова дума за европейско членство – аки комунитер. Всяка страна-кандидатка трябваше да има достигнато ниво за конституционната и избирателната система, независимост на институциите, правата на малцинствата и на мигрантите, свобода на изразяването.  Преди да ни приемат в Европейския съюз, новите политици залягаха да достигнат свещеното „аки комунитер“. Зубреха и старателно договорите от Маастрихт, Хартата на основните права, Лисабонския договор, и най-вече – принципа на субсидиарност[1]. Като демократичен юрист Георги Марков също е изучавал източниците на Общностното право, защото десните хора тогава много искаха България да стане част от ЕС. Днес обаче застъпничеството му за Орбан тласка дискусиите към фанатизъм и омраза. Някогашният Ку-Ку-вец  Петър Курумбашев се въздържа от гласуване дали да подкрепи отнемането на право на глас на Будапеща заради лошо поведение. Щом е евродепутат от БСП дали не трябва да изпреварва политиците на статуквото с енергична подкрепа на европейското? Друг е случаят с Георги Пирински, също въздържал се за наказателния доклада на ЕП заради ксенофобията на Орбан. Той имаше  дори ексклузивен достъп до „аки комунитер“, знае отлично правилата. Не е ясно тогава защо не застана рамо до рамо с  ПЕС на гласуването! Защо да не одобри  демократичната процедура на Брюксел да натисне „ядреното копче“ на чл.7 от Договора на ЕС срещу вирулентния ксенофоб Виктор Орбан!

Със сигурност, Светослав Малинов от ДСБ/ЕНП владее нужния „английски език“ и в преносния смисъл на думата. За него европейското гражданство означава интеграция на България с устава на ЕС. На Малинов, за разлика от неукия в езика на „аки“ –то Николай Бареков, му е ясна процедурата на съвместно взимане на решения в Европейския парламент. Бареков и Георги Марков, повече унгарски зет отколкото демократ, взети заедно и поотделно са заприличали на футболисти от стадион „Герена“. Купили си клубно облекло, маратонките им са „Найки“, но нито могат да ритат, камо ли да са „феър плей“ на мача. И в това е проблемът. Не в проблематичния английски на политическата класа на  България в ЕС през 2007-ма. Проблемът е в изостаналия, провинциален, местен манталитет. Ако си израснал в махалата където се рита с парцалена футболна топка, няма как да схванеш правилата на изисканите футболни клубове като Манчестър Юнайтед, или Пари Сен Жермен.

Виктор Орбан е унгарец, при това стипендиант на Джордж Сорос в Оксфордски университет през ранните 90-те. Преди да падне Берлинската страна източноевропейците със завист гледаха смайващата политическа кариера на Фидес. Онези 25 годишни унгарци от младата партия започнаха да разкъртват тухла по тухла истаблишмента, така както се пее в песента на Пинк Флойд. Със своя антисистемен дух и либерален модел за управление на държавата, те бяха най-голямото обещание за  демократичното развитие на Унгария. Някогашният  лидер на Фидес днес се е разсърдил на миналите си авторитети като Джордж Сорос и гражданските му организации. Сърди се и на Брюксел, че не му дава да прави както си поиска. Харчи европарите, но има претенции към Страсбург. Понеже е цъфнал и  вързал икономиката на Унгария и изнася милиони патици за Китай, ще му се да затвори Централноевропейския университет. Много му бил либерален. Подивя напълно след първата бежанска вълна и обяви нова Берлинска стена. Унгарските му съграждани могат да бъдат икономически емигранти в Западна Европа и САЩ, но същото е забранено на афганистанци, сириийци или африканци, бягащи от войни, климатичните промени и големия глад. Когато възпитаният в протестантско-калвинистка среда Виктор Орбан спечели за четвърти път изборите, неговото „аки комунитер“ вече приличаше на кръчмарска изба опустошена от разюздани местни популисти. Хубавото марково вино е на свършване, но никой от бившата либерална Фидес не си признава това. Предлагат на електората вкисната селска пиячка, да преглъща гулаша на консерватизма и популизма. Така беше и преди падането на Берлинската стена. Унгарският гулаш комунизъм се оправдаваше за гадостите на държавните си и партийни ръководители с мъченичеството от смазаното въстание през 1956 година. Спечелил си славата на някогашен дисидент срещу съветските танкове, следователно може да практикуваш „народна демокрация“.Така направи Янош Кадар, който се обърна срещу първия си приятел Над. При първа възможност го подхвърли на КГБ. Когато реабилитираха Имре Наги, беше вече твърде късно.

Само снизхождение могат да предизвикат думите на Ангел Джамбазки срещу Европейския съюз и твърдата му позиция в полза на  разлудувалия се срещу правата на човека Орбан. Националистът, придобил ad hoc бледи знания за съотношението между Международното парламентарно право  спрямо вътрешното право на държавата-членка, разпространи мигновено прессъобщение. Текстът от комюникето му „ама какъв е този политически инженеринг“ на Брюксел“ има скрит подтекст. Хем да удари солидарно рамо на разгулния авторитаризъм на унгарския президент, хем да демонстрира любов към крайнодясната „крепост Европа“, обърнала гръб на хуманитарните си ценности. Щом депутатите Илхан Кючюк, Филиз Хюсменова и Искра Михайлова от ДПС са гласували срещу антиимигрантската политика на Виктор Орбан, то Джамбазки няма да пропусне да пролее сълзи за „недопустимата външна намеса във вътрешните работи на суверенна страна“. Пътем ще сложи в гулаша сол и червен пипер от клевети срещу „лъжегражданските организации“, защото толкова може. Джамбазки, заедно с Николай Бареков, гербаджиите Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Владо Уручев, Емил Радев, самотния атом Асан Адемов и странният ляв Момчил Неков, евродепутатската компания в Брюксел на 12 септември, изглеждат все повече като печална останка от някогашния източен блок. Не-граждани, а лакоми консуматори на европейски благини. Не международно право и неговия примат над националното право, а местни обичаи и домашни лобита от популисти. В мача на ултранационалистите срещу либерална Европа, части от публиката започна да симпатизира на Сергей Станишев.Станишев казва „ама моля, Брюксел, крайно време беше да вземете мерки срещу Орбан“, с което предизвиква буря от дюдюкания от консервативните среди.  Между другото, новите консерватори у нас, които подкрепят Виктор Орбан, не могат да извадят от джоба си нищо, което да измести принципа на субсидиарност, срещу която проигра своите карти унгарецът. Иска им се да принизят ЕС във „въображаема общност“, какъв срам!Та ако някой реши да ги слуша, вкупом с Полша на Анджей Дуда, политическият наследник на Качински, с чешкия Бабич,  начело с Унгария, ще изпаднем от Европейския съюз! Чуваш ли, ГЕРБ?Би било фатално ако това се случи! Алтернатива за Германия, италианските „Звезди“ и „Лига, „Национален сбор“ на Марин льо Пен, или „Партията на свободата“ на Герт Вилдерс, са консервативни, крайно десни партии, но имат произход от много богатите демокрации. България не е! Тъкмо обратното –  ние сме бедна страна, с най-ниска работна заплата и с мечтаещото да изчезне зад граница население. Произтичащият от този факт извод не е в полза на изключването ни от Европейския съюз!

 

 

 

[1] Субсидиарност -Принцип, регулиращ законодателната компетентност. Тя цели да ограничи общностното законодателство до въпроси, които ясно изискват общоевропейско действие.