Откровено отвратителна, жестока шега!*

– Бихте ли погледнали в телефона си! Трябва да има нещо за момчето ми…

Поглеждам зачудено жената до мен. Пътуваме с автобус към кв. “Люлин”. Млада, очевидно не е зле облечена. Лицето й е доверчиво, настоятелна е.

– Вижте на „Зов за помощ“ на бтв, той чака трансплантация.

Не се ориентирам много. След няколко несполучливи опита накрая отварям страницата. Жената ми диктува търпеливо името – Самир…Следва бащино име, фамилия. Явно е,че е от „турските“ цигани в  гетото . Статистиката показва, че сред 45 хлд. жители на софийското гето „ Факултета“ ромите-мюсюлмани  гласуват  преобладаващо за ДПС. Един устойчив процент пък, гласуват за БСП.

Майката на Самир се разприказва. Имала 4 деца. Най-малкият трябвало да тръгне в първи клас, откакто го помни, все бил „зян“. Мъкнели го по болници, нищо. Сега разчитала на добри хора да й съберат пари, та да му направят трансплантация.

– Защо раждате деца – питам.  – Очевидно нямате пари да се грижите за тях. Търсите чужда помощ…

– Той, мъжът ми…

Отговорът й не ме изненадва. Знае,че смарт телефоните могат да й показват какви са резултатите от набиране на средства за животоспасяваща операция. Знае точно къде да кликне, как да потърси информацията, обаче за контрацептивите не знае. Питам  Хатидже може ли да пише /очевидно е, че може да чете/. Не може. Ходела на училища до четвърти клас. После я оженили. „На колко години беше?” – интересувам се, макар че се досещам за отговора. „На 13 , бех съвсем малка, онова ми беше вече дошло, баща ми ме даде на мъжа ми, направиха голяма сватба…“

                След шест месеца управление в коалиция с ултрадесните

На 13 септември 2017 година  авторитетното издание „Политико“ нанесе звучен шамар на България. В статия на Хари Купър „Българската крайна десница ще разтърси Брюксел“ са цитирани незабравимите  изречения на етническа омраза „ромите са диви маймуни“ и „жените им раждат като кучки“, с автор Валери Симеонов, лидер  на НФСБ . Брюкселската медия описва и  издевателствата на “Обединени патриоти” срещу възрастните избирателки това лято  на турската граница. В статията има квалификации за Красимир Каракачанов, като политик  разминаващ се с европейската политика за добросъседство, защото системно насъсква българското население срещу Македония и Турция. Лаконично в текста е определена реториката на  Волен Сидеров  като  „расистка“ .

Кратко и ясно. Българската политическа реалност е с пробит демократичен имидж. Европейският съюз е загрижен от домашните ни патриотични игри, защото само след три месеца идва европредседателството на България. Това означава, че страната домакин ще  поема  отговорността за общите решения на Европейския съюз във всички аспекти от неговата работа. Иначе казано, Валери Симеонов, един от определените четирима от „Политико“  като главоболни министри /Сименов, Каракачанов, Караниколов, Димов/ ще трябва да докладва резултатите от интеграционната си политика на Вера Юрова, комисар по правосъдие и отговаряща за насърчаване на ромските общности в Европа. Ситуацията с такъв доклад силно ще напомня тежкото лицемерие на комунистите, когато трябваше да се отчитат пред Европа през 1988 година по изпълнение на Хелзинкските споразумения за спазване на човешките права, като довършваха в крачка последните си престъпления от кампанията по преименуване на турците ни наречена „възродителен процес“.

Има един проблем, който обаче дори „Политико“ не отбелязва. Той съставя контекста на българския неонационализъм, довел избора на ултрадесните партии днес на власт. Защото …  vox populis- vox dei!

                      Помните ли мрачните физиономии на младите  „нацита“ през 2013-та?

Когато София се сблъска лице в лице с бежанската трагедия през ранната есен на 2013 година, телевизионните екрани гостоприемно започнаха да дават думата на персони като Боян Расате /несменяем лидер на няколко нео-фашистки образования – “Български национален съюз”, “Гвардия” и т.н/, Павел Чернев /лека му пръст, активист от „Атака“, разделил се с Волен Сидеров най-вероятно поради лидерски спречквания/, Ангел Джамбазки /днес евродепутат от ВМРО-Обединени патриоти/. Тогава изгря и звездата на Симеон Костадинов. Облечен в неизбежното черно яке, с очевидно добро юридическо образование и усъвършенствана в българските реалности нео-нацистка реторика, Костадинов беше ухажван от ожалваната  днес  „жертва“ на комерсиални сделки и “цензура” Ана Цолова, от сутрешния блок на Нова телевизия „Здравей, България“.  Ани, заедно с Вики /Виктор Николаев, също набеден за демократичен журналист/ , интервюираха Симеон внимателно, почти любвеобилно, да не пропуснат нищо от ценните му възгледи. Преди да уседне  в праймтайма на ВСИЧКИ телевизии през тази бежанска есен на България, Костадинов беше публикувал книгата „2011: Циганската война срещу нас“. Основна теза на брошурата му е илюстрирана така: “Едно самонастанило се в страната ни индийско номадско племе, което разрушава всичко, до което се докосне. В случая разривът е не просто етнически, той е цивилизационен и върви по оста българите, държавотворческият елемент, строител на култура и държавност, въплъщаващ гражданското начало, срещу племето на циганите, недържавен елемент, непризнаващ законови и морални норми, чиято душа се владее от хаоса и разрухата. Това е разлом, който се движи по линията култура-антикултура. При тези цивилизационни и ако щете дори генетически различия /курсивът мой/, сблъсъкът е неизбежен и в крайна сметка е факт“.

Край на цитата.

Ако питате  всеки историк, завършил български университет, а не в Оксфорд, веднага би ви казал. Това е книга, експлицитно заявяваща,че циганите са непълноценна раса.

Да видим обаче, защо Ани и Вики[3], както и колегите им от масовите телевизии, бяха така безгрижни към Симеоновия нео-нацизъм. Лесно е в аванс да кажа, че целият мейнстрийм е заразен със семената на анти-циганизма, българска модификация на ултрадесната мода за Европа от началото на 21 век. Същият този установен в политическата ретерика анти-циганизъм накара през 2017 година евродепутатката Вера Юрова, а също и колегата й Сорая Пост, с ключова роля по ромските въпроси в европарламента , да изригнат  тежки упреци към политическата ни класа. В статията на „Политико“  Сорая  е цитирана да нарича назначаването на Валери Симеонов за поста вицепремиер по интеграционните въпроси „Абсурден обрат!“. Вестникът грижливо е отбелязал и реакцията на  Вера Юрова – „това е откровено отвратително!“.[4]

Втора история с  ромско дете и неговия баща

Бях наскоро на общностна сбирка в един ромски квартал/гето/ на средноголям, добре функциониращ град на 100 км. от София[5]. Експертът по малцинствените въпроси към общинския съвет Адриан[6] беше ентусиазирал махалата да участва с въпроси и мнения. Докато правих интервюто с него, се намесваше Тихомир. Тихомир изглеждаше супер прилично, имаше мнение по всички въпроси, но подчертаваше едно: Училището го няма никъде.

Ето част от разговора ни:

Тихомир: Не питай за ония, от фургоните /временно настанилите се семейства, живеят повече от 10 години там – б.а./Те са друго. Гледат децата си като животни – серат, пикаят пред фургона, трябва да им ги вземат.

Аз: Ще може ли да се учат…Кой ще ги води на училище?

Тихомир: Така е. Голям проблем е с учителките. Те не искат да учат ромски деца. Е, моят беше в „Никола Вапцаров“, учи до 6 клас, трябваше да го преместя в „Кирил и Методий“.

Аз: Защо?

Тихомир: Защото господинът му казал, абе, ти не можеш да четеш! Аз му викам, как така,бе, Марио, как стигнахме дотук!

Аз: Е, кой е виновен според теб?

Тихомир: Нарочно се държат така с нас. Синът ми говори български език. Казвам на журналисти, когато идват тук – защо ни избягвате! Те викат, „много сте умни“.  И ходят да снимат кофите с боклук. А аз имам собствено жилище, работа, мога да издържам да се учи детето ми. Искам да завърши училище, да почне да работи, а не да ходи да пребие някоя бабичка за 100 лв!

              Младежите с черни якета,  Симеонов, Каракачанов, Сидеров

Нео-нацистките нагласи могат да се родят  като чиста опозиция на либералното говорене, твърди Артемий Магун в публикувана неотдавна статия в „Маргиналия“ [7]. Бавно и полека, още в самата зора на демократичния преход, тази опозиция започна да става  „секси“ за обществото. Типично нацистките възгледи с техните дискриминационни послания на расова основа,  са страхотно привлекателни не само за Симеон Костадинов, или цитираните в „Политико“ „опасни  коалиционни партньори на ГЕРБ“. Чувствителността към уязвимите общности намалява пропорционално на стагнацията на икономическите ни параметри. 28 години от края на комунизма българското общество „стърчи“ сред страните – членки на  Европейския съюз като най –бедната, с най-нисък доход на глава от населението. За срам, разделихме се с Румъния, която вече ни изпревари, стоим самотно на опашката. Няма как либералното мислене да се радва на популярност сред българите, които броят стотинки в джобовете си. В голямата си част  тези хора също изпращат децата си на училище с трудност, помагат им в ученето  само когато имат време, когато родителите нямат висше образование, те признават,че учебното съдържание  е недостъпно, защото е  сложно.

За учебната година 2016-2017 са отпаднали над 21 хиляди деца, немалка част от тях са българчета. Раздразнението към ромските организации, които се опитват да помагат на държавата за образованието на децата, върви по линията „пари“. “Пари за включване на циганите има, а пари за нашите деца – няма“, разсъждава масовият родител. Същият онзи, който няма пари за учебници, не по-различно от майката на болния Самар, за който стана дума в началото. Българите страшно се дразнят от неравенствата в доходите, неравенствата в помощите и даренията, неравенствата в публичните грижи за техните деца. Когато медиите им говорят за неправителствени организации, които пишат до Страсбургския съд ако разрушават незаконните ромски жилища, те реагират негативно защото никой не се грижи за техните права на  собствено жилище. Човечността, дарителството, състраданието и взаимопомощта не могат да бъдат намерени в душите на българските майки и бащи, ако оцеляването и просперирането на техното дете е незащитено, рисково, то се превръща в заложник  на несигурността на пазара и хаотичната държавна политика в образованието. Ниската заплата и унизителните доходи на населението не издържат на либералния кантар. В малките и средни градове гласуват за „Атака“ и „ВМРО“ и „ НФСБ“ защото са убедени, че тези партии ще се  „грижат“ за тях. Поне така пише в програмите им.

Бедността и етническата нетърпимост вървят ръка за ръка. В софийските квартали „Люлин“, „Захарна фабрика“, “Надежда“ 80 процента от жителите им живеят в съседство с роми. Ромите  ги дразнят, защото изглеждат по-бедни от тях, по-неоправни, и също така  аутсайдери в европейската перспектива за реализация. На пазара на личните надежди циганското присъствие е утежняващ фактор. Отиваш да учиш в Англия, казват ти, че  си от източноевропейските малцинства, че само потребяваш социални помощи, че си втора ръка, че си за задния двор на Европейския съюз….Бъркат ни с ромите, което е несправедливо.

В началото на учебната година пловдивски вестник* разгласи  декларация на организация за закрила на българските граждани с основно послание “Не е ли време да се събудим и изметем боклуците”. Расистките призиви срещу ромите и в този случай ще бъде пропуснат от прокуратурата, сигурна съм. В социалните мрежи адвокат Даниела Михайлова разпространи снимки от разрухата в асеновградския квартал “Лозенец” след етническите сблъсъци това лято. Багерите на Валери Симеонов си бяха свършили работата. За пореден път многолюдни ромски семейства останаха без дом, но това не е ничия грижа. Атрактивната шефка на „Азбукарче“ Цвета Кирилова скандализира преди месеци  с нетолерантността си  към ромските деца. В предаване на Нова телевизия,  тя крещеше  в лицето на ромския интелектуалец Огнян Исаев, че иска да даде стипендии на 600 ромски деца от Ромския образователен фонд в Будапеща. Цвета не е по-различна от Симеон Костадинов, както и от всички ултрадесни министри  в днешното правителство. Чашата на търпението им е преляла, казват всички те. И  насъскват яките бели момчета срещу циганетата от гетото “Лозница” на Асеновград, а предишните разрушения на къщите им беше в Гърмен, а по-предишното – в Катуница се биха до смърт. И така нататък. Днес актуалният лозунг на Цвета Кирилова е да се стартират преговори с правителството на Индия да си „прибере“ обратно ромите. Вероятно ще е силно подкрепен!

Преди повече от 10 години журналисти от готини издания с въздишка признаваха пред мен и Йонко Грозев /сега съдия в Страсбург/ – “уф, крайно време е да мислим, че и циганите са хора”. Иначе казано, за ромите се говореше както по Хитлерово време се е говорело за евреите – като за untermensch /подчовек/.  Мейнстрийм говорът на дискриминация и расизъм, неусетно за либералните ни проекти, започна да се нормализира. Е, не малко журналисти  днес, през 2017 година, започнаха да  проявяват ле-е-ка търпимост и  да признават мургавите за хомо сапиенс. Дори правят репортажи за децата им. Доста късно.

И така.

Шест месеца по-късно, правителството на ГЕРб с коалиционен партньор ултрадесните от „Обединените патриоти“,  зададоха необратим фон за ксенофобски, расистки, дори нацистки  нагласи и практики. И в. “Политико” не пропусна да ни го каже. Боя се, че брюкселският вестник няма да е последната медия, която ще регистрира  това.

[1]http: Изречението принадлежи на Сорая Пост, шведски евродепутат, с ключова роля по ромските въпроси в европарламента. Фразата се сдоби с няколко превода в българските медии. „Жестока и отвратителна шега“е  в Медиапул – http://www.mediapool.bg/politiko-balgarskata-kraina-desnitsa-shte-raztarsi-bryuksel-news269171.htmlЕто оригинала – http://www.politico.eu/article/bulgarian. -far-right-set-to-shock-brussels/]

[2] С.Костадинов, „2011: Циганската война срещу нас“ ,изд. Българи

[3] За тандема Ани Цолова и Виктор Николаев и липсата на прозорливост към задаващия се ултрадесен екстремизъм съм писала още през 2013 г. – http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/iuliana-metodieva/2013-11/neudrzhimata-medijna-kariera-na-blgarskiya-neofashizm/

[4] Пак там,“ Политико“,

[5] На 13 септември т.г. публикувах статус по този случай във ФБ. Той събра различни реакции. Много малка част от тях съчувстваха на правителството, назначило неправилен човек на деликатната позиция, свързана с интеграцията на ромите

[6] Вж. Интервю с Адриан Ангелов – https://www.marginalia.bg/monitoring-na-publichnite-resursi-za-romskoto-vklyuchvane/adrian-angelov-roditeli-uchiteli-i-obshtinata-shte-namerim-nachin-da-reshim-problemite/

[7] Вж. https://www.marginalia.bg/aktsent/v-kakvo-se-sastoi-fashizma-i-otkade-se-vzema/

  • https://www.plovdiv24.bg/novini/Bylgaria/Dokoga-bulgarskata-durzhava-shte-zashtitava-ciganite-i-shte-machka-sobstveniya-si-narod-747219
Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).