Със запушена уста в името на свободата

Известният американски публицист Ян Бурма е написал този текст на 11 февруари 2015 г., след обезглавяването на двама японски граждани от терористи от „Ислямска държава“. В него той застъпва популярната официална теза на САЩ, че свободата на словото включва и „речта на омразата“, стига тя да не призовава към пряко насилие. Както знаем, ЕС не споделя това мнение. „Маргиналия“, която води кампания срещу „речта на омразата“ предлага този текст на българската публика, водено от идеята, че нашата публика следва да бъде запозната с всички гледни точки за „речта на омразата“, т.е. дори и с тези, с които ние не сме съгласни.

Терористичните актове могат да причинят ужасни вреди. Но те не могат да разрушат едно отворено общество. Само тези, които управляват нашата демокрация, могат да сторят това – чрез свиване на свободите ни в името на свободата.

Шинзо Абе, японският дясно националистически премиер, не се нуждае от много насърчение, за да затегне законите за сигурността, да даде повече власт на полицията или да направи по-лесна употребата на военна сила.

Ужасяващата екзекуция на двама японски граждани, похитени от терористите на „Ислямска държава“ в Сирия, окуражиха Абе да предприеме подобни мерки.

Но Япония никога не е била възприемана като бастион на свободата на словото, нито някога е имала претенции да бъде такава. Но Франция има такива претенции. Ето защо демонстрацията на солидарност пред лицето на терористичните атаки от последно време в Париж беше повсеместна. Франция, както и всички други държави, биха могли да избегнат капана, който впримчи другата велика западна република, претендираща да е фар на свободата в света.

Страхът от терористично насилие в САЩ след атаките от 11 септември нанесе повече вреда на свободата в тази страна, отколкото самоубийствените актове, довели до смъртта на хиляди от нейните граждани. Поради този страх американците позволиха да бъдат безразборно шпионирани от собственото си правителство и разрешиха срещу заподозрените в тероризъм да бъдат прилагани мъчения и те да бъдат държани под арест неопределено време, без съдебен процес.

Франция, подобно на повечето други страни от Европейския съюз, вече има закони, които забраняват словото на омразата. Не можете законно да обиждате хората на основата на раса, убеждения или сексуална ориентация. И във Франция, както и в някои други страни, човек може да бъде съдебно преследван, ако отрича Холокоста и други исторически геноциди.

Президентът Франсоа Оланд, който не е десен националист като Абе, сега иска да усили тези забрани. Той предложи нови закони, които могат да направят онлайн мрежи като Гугъл и Фейсбук отговорни за всяка употреба на слово на омразата, публикувано от техни потребители.

Бившите държавни глави и премиери на страните от ЕС също подкрепиха предложение, направено от европейските еврейски водачи, да бъдат криминализирани във всяка страна от ЕС не само антисемитизмът и отричането на геноцида и „ксенофобията“ изобщо. Малко ще са хората, които биха защитавали изразяването на ксенофобия и антисемитизъм. Но дали наистина е мъдро да използваме закона, за да забраняваме мнения?

Преди всичко, подобни закони, ако бъдат приети и влязат в сила, не са в състояние да намалят риска от извършването на терористични актове. Забраната за изразяване на мнения няма да ликвидира тероризма. Тези мнения ще продължат да бъдат казвани, може би по един по-конспиративен начин, и резултатът ще е, че ще станат дори още по-отровни. А социалната и политическата основи на тероризма, в Близкия изток и навсякъде по света, няма да изчезнат само защото има наложена забрана за употреба на ксенофобска реч.

Но употребата на закона, за да се контрорилат мислите на хората, представлява и по-голяма опасност. Тя може да задуши публичния дебат. Тази опасност лежи в основата на възгледа, все още жив в САЩ, че мненията, колкото и да са ни противни, следва да бъдат изразявани свободно, така че да могат да им се противопоставят контрааргументи.

Разбира се, би било наивно да вярваме, че религиозните или политическите екстремисти се интересуват от размяната на възгледи. Но подбуждането към насилие е забранено и в САЩ. Първата поправка към Конституцията не защитава свободата на изразяването, когато може да бъде показано, че то създава риск от предстоящо насилие.

Ксенофобските възгледи или отричането на геноцид са отблъскващи, но съвсем не е задължително да имат за резултат такава заплаха. В повечето общества, включително в САЩ, публичното изразяване на подобни мнения е ограничено от един приблизителен консенсус какво е социално приемливо. Този консенсус се изменя с времето. Засега редакторите, писателите, политиците и други, които говорят публично, го оформят.

Карикатуристите, художниците, блогърите, активистите и комедиантите понякога обичат да оспорват консенсуса относно приемливото. Някои от тези оспорвания могат да предизвикат възмущение (това, освен всичко друго, често е темата на публичния дебат). Но доколкото тези хора не призовават или заплашват с насилие, би било по-вредно да забраняваме тези техни мнения чрез закон. Да се позволява на правителството да решава кои мнения са допустими е опасно – не само защото това задушава дебата, но и защото правителството може да решава кое е допустимо и кое не, по произволен или по обслужващ собствените му интереси начин.

В днешния климат на страх да припомним знаменития случай на реч на омразата в неотдавнашната история на САЩ. През 1977 г., американската Нацистка партия планираше да организира демонстрация в Скоки, предградие на Чикаго, в което живеят множество евреи. Един местен съд, подтикван от шокираното и ужасено обществено мнение, реши, че излагането по време на демонстрацията на свастики, раздаването на листовки и носенето на нацистки униформи, следва да бъдат забранени. Такава демонстрация, твърдеше съвсем резонно съдът, би обидила общността в предградието, включваща и хора, които са преживели Холокоста.

Но тази забрана беше оспорена от Американския съюз за граждански свободи (American Civil Liberties Union, съкратено ACLU – на английски или АСГС на български, бел. прев.), защото според него тя нарушава Първата поправка. Аргументът на адвокатите на АСГС, повечето от които бяха либерални евреи, съвсем не беше основан на симпатия към нацистките символи или възгледи. Той се състоеше в това, че ако вие позволите на правителството да забранява мнения, които вие мразите или презирате, вие ще отслабите правото да оспорвате подобна забрана върху възгледи, с които може да сте съгласни.

С други думи, свободата на словото следва да означава и свобода за изразяване на ненавист, стига тя да не заплашва с насилие, или да подпомага насилието. Повечето европейски правителства вече използват по-строг възглед за публичната обида, отколкото този, който прокламира Конституцията на САЩ. Би било голяма грешка да добавяме още по-големи ограничения. Терористичните атаки нанасят достатъчно щети на живота и собствеността на хората. Няма причина правителствата да правят нещата по-лоши, намесвайки се в свободите на гражданите.

Статията, която публикуваме тук, е поместена на 15 февруари 2015 г. в сайта Project Syndicate.

Превод: Емил Коен

Avatar

Ян Бурма

Ян Бурма е известен публичен интелектуалец и професор по демокрация, права на човека и журналистика в колежа „Бард“ в САЩ. Той е автор на множество книги, между които са „Убийство в Амстердам: смъртта на Тео ван Гог и ограниченията на толерантността в Нулевата година: история на 1945“.