Словото на Грета срещу възрастните

В новата ни рубрика “Класическото наследство и човешките права” представихме два текста, които правят препратки от Античността към Настоящето. Чрез днешния ни текст постигаме обратното. Публикуваме части от речта на Грета Тунберг във Великобритания, поместена в цялост в “Гардиън”. Целта ни е да покажем, че ораторският гений на Цицерон от преди 2000 години може да бъде идентифициран и днес в обвинителните речи на едно шестнайсетгодишно момиче. Разпространявайки думите на Грета, от една страна се присъединяваме към тяхното послание за смисъла от борбата срещу климатичните промени, за който отдавна се застъпваме чрез редица статии и материали по въпроса, а от друга оборваме едно твърде разпространено клише: че хуманитаристиката замира, защото няма нужда от нея и много по-важни са “истинските” науки като математиката, физиката, биологията и, разбира се, информационните технологии. Речта на Грета както успява да представи климатичната криза с убедителна научна терминология, съвсем нелесна за едно дете, така и го прави с цялата страст присъща на колоси на словото като Цицерон. Именно той изковава понятието “humanitas” или способността на човека да говори за човека по възможно най-културен и цивилизован начин. Дори, когато го обвинява, както той прави в речите си срещу Катилина. В обвинителното си слово срещу възрастните Грета използва метафори, сравнения и повторения. В някакъв момент обръщението й към британските депутати представлява диалог, който твърде много прилича на стилистиката на Сократ. Няма значение дали Грета сама измисля речите си или ги пише някой възрастен. Вярваме, че е първото, защото знаем, че словото и силата на хуманитарния подход не се влияят от възрастта, точно както геният на математиката се проявява у съвсем малки деца.

Казвам се Грета Тунберг. На 16 години съм. Идвам от Швеция. Говоря от името на бъдещите поколения.

Знаем, че много от вас не ни слушат – казвате, че сме деца. Но ние просто повтаряме заключенията на обединената климатична наука.

Мнозина от вас изглеждат загрижени, че губим ценно време за уроци, но ви уверявам, че ще се върнем на училище веднага щом започнете да слушате науката и да ни дадете бъдеще. Много ли искам?

През 2030 г. ще съм на 26 години. Малката ми сестра Беата ще е на 23. Точно като много от вашите собствени деца или внуци. Казват ни, че това е прекрасна възраст, когато целият живот е пред нас. Но не съм сигурна, че ще е толкова хубава за нас.

Имам късмет да съм родена във време и място, където всеки ни казва да имаме големи мечти; че бих могла да стана всичко, което искам. Бих могла да живея, където си поискам. Да съм сред хората, които имат всичко, от което се нуждаят, че даже и повече. Неща, за които нашите баби и дядовци дори не са могли да мечтаят. Имали сме всичко, за което можем да мечтаем, но сега може би нямаме нищо.

Сега може би дори вече нямаме бъдеще.

Защото това бъдеще е било продадено, за да могат малък брой хора да натрупат невъобразимо количество пари. Но най-тъжното е, че повечето деца дори не са наясно със съдбата, която ни очаква. Ще го разберат твърде късно. Но все пак ние имаме късмет. Онези, които ще бъдат засегнати най-тежко, вече страдат от последствията. Но никой не чува гласовете им.

Включен ли е микрофонът ми? Чувате ли ме?

Около 2030 г., 10 години, 252 дни и 10 часа от този момент, ще се намираме в положение, когато ще се задейства необратима верижна реакция извън човешкия контрол, която ще доведе до края на цивилизацията, каквато я познаваме. Това ще се случи, освен ако по това време не са станали факт постоянни и безпрецедентни промени във всички аспекти на обществото, сред които намаляването на емисиите въглероден двуокис поне с 50 %.

И моля, обърнете внимание, че тези изчисления зависят от откритията, които още не са били направени; изобретения, които се очаква да изчистят атмосферата от астрономически количества въглероден двуокис.

Освен това, тези изчисления не включват невиждани крайни явления като мощното отделяне на метан от бързо топящ се праисторически арктически лед.

Те не включват и вече заложеното затопляне скрито от замърсения въздух. Нито аспекта на равенството – или климатичната справедливост – ясно формулирана по време на Парижкото споразумение и крайно необходима, за да бъде то следвано в целия свят.

Не бива да забравяме и че това са просто изчисления. Преценки. Това означава, че тези „необратими моменти” може да се случат малко по-скоро или по-късно от 2030 г. Никой не може да знае със сигурност. Можем обаче да сме сигурни, че ще се случат в тези времеви рамки, защото подобни изчисления не са мнения или слепи предположения.

Тези предположения са подкрепени от научни факти, установени от учени от всички нации на Парижката конференция за климата. Почти всеки голям национален научен орган по света безрезервно подкрепя работата и заключенията представени в Париж.

Чухте ли какво казах? Английският ми добър ли е? Микрофонът ми включен ли е? Защото започвам да се чудя.

През последните шест месеца пропътувах Европа и прекарах стотици часове във влакове, електрически коли и автобуси, повтаряйки непрекъснато тези променящи живота думи. Но изглежда, че никой не говори за това и нищо не се е променило. Всъщност, нивото на емисиите продължава да се покачва.

Докато пътувам, за да говоря в различни страни, винаги ми предлагат помощ, за да пиша за специфичните климатични политики в отделните държави. Но това всъщност не е необходимо. Защото основният проблем е навсякъде еднакъв. И той се състои в това, че в общи линии нищо не е направено, за да се спре – или дори забави – климатичният и екологичен срив, въпреки всички красиви думи и обещания.

Хората винаги ми казват, че заедно с милионите стачкуващи ученици трябва да се гордеем със себе си за това, което сме постигнали. Но единствено важното нещо, което трябва да ни интересува и да следим, е кривата на емисиите. Извинете ме, но тя не спира да се покачва и само нея трябва да гледаме.

Всеки път, когато взимаме някакво решение, трябва да се питаме: как то ще засегне тази крива? Не трябва вече да мерим благосъстоянието и успеха си с графиката на икономическия растеж, а с тази, която показва емисиите парникови газове. Не трябва повече да се питаме: „Имаме ли достатъчно пари да се справим с това?”, но и: „имаме ли достатъчен въглероден бюджет, който да спестим, за да успеем да го направим?” Това трябва да бъде същността на нашата нова валута.

Мнозина казват, че нямаме решения на климатичната криза. И са прави. Защото, как можем да имаме? Как „решаваш” най-голямата криза, пред която човечеството някога се е изправяло? Как „решаваш” война? Или това да отидеш до луната за първи път? Как „решаваш” да направиш нови изобретения?

Климатичната криза е най-лесният и най-трудният проблем, пред който някога сме се изправяли. Най-лесният, защото знаем какво трябва да направим. Да спрем емисиите парникови газове. Най-трудният, защото понастоящем икономиките ни са все още напълно зависими от изгарянето на въглища и вследствие на това, унищожението на екосистеми, за да се постигне безкраен икономически растеж.

„Е, как точно решаваме това?” питате нас – децата, които стачкуват за климата.

И ние отговаряме: „Никой не знае със сигурност. Но трябва да спрем изгарянето на въглища и да възстановим природата, както и много други неща, с които може би още не сме наясно.”

Тогава вие казвате: „Това не е отговор!”

А ние отвръщаме: „Трябва да започнем да се отнасяме с кризата като с криза – и да действаме, дори и да нямаме всички решения.”

Вие отново казвате, че това не е отговор.

Тогава започваме да говорим за циркулярна икономика и връщане на природата към дивото й състояние, както и за нуждата от съответния период на преход. И ето, че не разбирате за какво говорим.

Казваме, че всички необходими решения не са известни на всеки и следователно трябва да  застанем зад науката и да ги открием заедно. Но вие не чувате това. Защото подобни отговори са за решаването на криза, която повечето от вас дори не разбират напълно. Или не искат да разберат.

Не слушате науката, защото ви интересуват само решенията, които ще ви позволят да продължите да живеете както преди. Както сега. А тези отговори вече не съществуват. Защото не действахте на време.

Предотвратяването на климатичния срив ще изисква „катедрално” мислене. Трябва да положим основите, докато може би не знаем как точно да построим тавана.

Понякога просто трябва да намерим начин. В момента, когато решим да постигнем нещо, можем да направим всичко. Сигурна съм, че щом започнем да се държим все едно сме в бедствено положение, ще можем да предотвратим климатичната и екологична катастрофа. Хората са много адаптивни: все още можем да сторим нещо. Но възможността за това няма да продължи дълго. Трябва да започнем от днес. Нямаме повече извинения.

Ние, децата, не жертваме образованието и детството си, за да ни казвате какво смятате, че е политически възможно в обществото, което сте създали. Не сме излезли на улиците, за да си правите селфита с нас и да ни казвате колко ни се възхищавате.

Ние, децата, правим това, за да събудим възрастните. Правим го, за да оставите различията настрана и да започнете да действате, както бихте го направили в криза.

Ние, децата правим това, защото си искаме обратно мечтите и надеждите.

Надявам се, че микрофонът ми беше включен и че всички ме чухте.

Превод: Марта Методиева

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Марта Методиева

Марта Методиева е преподавател, преводач и редактор. В продължение на 5 години преподава латински и римска литература в НБУ, а понастоящем в НГДЕК и в СУ „Климент Охридски”. Преводач е на множество статии и на три книги от английски и от френски. Сред тях е забележителният труд на френския професор по право от сръбски произход Свободан Милачич, „От ерата на идеологията, към ерата на политиката”. 10 години води рубриката „По света” в изданието на „Обектив” на Българския хелзинкски комитет, в който членува в продължение на три години.