Стефан Дечев: За изборите в Македония, миналото и бъдещето

 

Съседката ни, Република Северна Македония, вече има своя нов, пети поред президент. Това е победителят в проведения вчера втори тур на президентските избори кандидат на управляващата от две години страната коалиция Стево Пендаровски. Само след седмица той ще положи клетва в Скопие и ще заеме мястото на разделящия се с поста (след консумиран втори мандат) президент Георге Иванов, излъчен на времето от днес опозиционното ДПМНЕ. Как се стигна дотук?

Стефан Дечев е водещ на рубриката „Исторически бележник“

 

 

Кандидатите

 

В надпреварата за изборите се включиха 56 годишният Стево Пендаровски  – юрист, университетски преподавател, експерт по сигурността, бивш съветник на двама президенти – Борис Трайковски (ВМРО) и Бранко Цървенковски (СДСМ). Пендаровски беше кандидат на управляващата коалиция. Той участва и в изборите от 2014 г. с Георге Иванов. Непосредствено преди този вот Пендаровски беше национален координатор на държавата за НАТО.

Срещу него опозиционната ВМРО-ДПМНЕ издигна кандидатурата на 63 годишната Гордана Силяновска-Давкова – професор по конституционно право, член на Венецианската комисия. Тя бе министър без портфейл в първото правителство на държавата след обявяването на независимостта от 1992 до 1994 г. Силяновска участва и в работата по изработване на Конституцията. Макар да се появи официално като непартиен кандидат, предложен от нейния университет, специалистката по конституционно право беше припозната от опозицията тъй като бе открит противник на Преспанския договор с Гърция и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България.

Преднината на Пендаровски пред Силяновска след първия тур от 21 април бе едва 4 600 гласа или около 0,6%. Това направи още по-важно участието на втория тур на въздържалите се на първия, както и на албанските гласоподаватели, граждани на Северна Македония. На първия тур немалко от тях подкрепиха албанския кандидат Блерим Река, също университетски човек, професор по международно право. Той бе издигнат от опозиционните албански партии – „Алианс на албанците“ и политическа партия „Беса“. Река успя да спечели около 70 000 гласа или 10,6%.

 

 

Предизборната кампания

 

В предизборната си кампания Стево Пендаровски заложи на продължаването на политиката на управляващата коалиция и премиера Зоран Заев за решаване на проблемите със съседите въплътени в подписаните договори с България и Гърция, извършените конституционни промени и бъдещо членство в НАТО и Европейския съюз. Очаквайки и подкрепа от албанските избиратели, с лозунга си „Заедно напред“, Пендаровски се представи за консенсусния кандидат. Той заложи на идеята за мултиетническа държава поставяща си евроатлантически цели. Кандидатът постави ударение върху приятелство със съседите на Балканите, като обвързваше самите евроатлантически перспективи с чужди инвестиции, добре платени работни места, реформи в съответствие с европейските стандарти. Пендаровски призоваваше да се излезе и гласува за всичко гореизброено и представяше оставането в къщи като шанс за нов режим на ДПМНЕ, за бившия премиер Никола Груевски, за лидера на ДПМНЕ Християн Мицкоски и Гордана Силяновска като техен кандидат. Като цяло, кандидатът и издигналия го СДСМ се опитваха да убедят, че гласът за Силяновска е извинение за Груевски и неговата политика. Те особено подчертаваха, че ДПМНЕ и Г. Силяновска като негов кандидат все още не са осъдили политическото насилие и нахлуването в парламента от 27 април 2017 г. – след избора за председател на депутата от Демократичния съюз за интеграция, албанецът Талат Джафери. Накрая Пендаровски поставяше ударение и върху опасността Силяновска, която подкрепя една по-етноцентрична концепция, да иска преразглеждане на Закона за езиците (гласуван през март миналата година и превръщащ албанския във втори официален) и Рамковото споразумение от Охрид, уреждащо статута на албанската общност в страната.

С лозунга си „Правда за Македония“ опозиционната кандидатка Гордана Силяновска– Давкова също заставаше зад членството на страната в НАТО и ЕС, но категорично се обявяваше против промяната на името й. Тя заяви, че ще се бори да върне процеса обратно и обеща – ако бъде избрана  – да оспори Преспанския договор с Гърция в съда в Хага. Силяновска нито веднъж по време на цялата кампания не изрече името на страната „Северна Македония“. Тя обяви всички извършени промени в законодателството след проведения референдум от септември 2018 г. за противоконституционни. Като част от тази политика Силяновска критикуваше и подписания от правителството на Заев договор с България.  Тя не пропусна да говори и за ширещата се корупция и непотизъм в двегодишната власт на СДСМ и Заев, както и лошото икономическо състояние на страната. Макар да твърдеше, че уважавала еднакво всички граждани, Силяновска все пак смяташе, че споменатият Закон за езиците е бил приет при нарушение на процедурата.

Лидерът на ДПМНЕ Християн Мицкоски видимо си даваше сметка, че освен непопулярността сред общественото мнение на договора от Преспа и новото име на държавата, видимо и наследството на Н. Груевски продължава да е проблем за избирателите. Затова дни преди втория тур той излезе с официално изявление, че е готов за извинение за миналото, но ДПМНЕ предлага и решения за бъдещето. Като цяло се разчиташе на недоволните от сегашното статукво. Гласът за Пендаровски се представяше като глас за Заев, а този за Силяновска като протест срещу същия и политиката водена от него от лятото на 2017 г. насам. Проблемът бе обаче, че обвиненията в корупция и непотизъм напомняха и за управлението на ДПМНЕ и Груевски.

В крайния етап на кампанията и по време на заключителния дебат Пендаровски обвини Силяновска задето баща й бил сътрудник на югославските тайни служби УДБА. Силяновска също не му остана длъжна. Тя контраатакува, че бащата на опонента й бил част от полицейските структури. Не закъсня да хвърли върху Пендаровски и обвинение, че не направил нищо когато на времето било прекратено разследването на опита за убийство на президента Киро Глигоров. Стигна се дори до подмятане от нейна страна, че Пендаровски не се е качил на самолета, с който загина президента Борис Трайковски.

Какво направиха между двата тура албанските партии? Преди вторият тур коалиционният партньор Али Ахмети вече открито призова албанците да гласуват за Пендаровски. Във фейсбук кандидатът от първия тур Блерим Река, а след него в изявления и издигналите го две партии  – „Беса“ и „Алианс на албанците“ – призоваваха да се гласува по съвест. Те обаче апелираха за участие, което определено подпомогна достигането на заветните 40%. А и позицията на Силяновска срещу процедурата около приемането на закона за езиците, определено нямаше как да не плаши албанските гласоподаватели.

 

 

Историята в кампанията

 

На фона особено на договора между София и Скопие и работата на мултидисциплинарната експертна комисия по исторически и образователни въпроси, си струва да обърнем внимание на ролята, мястото и представянето на историческата проблематика в кампанията. Тук направиха впечатление определено няколко момента. Като цяло публичната сфера на Република Северна Македония продължава да е доминирана от един югославски и постюгославски исторически разказ и постюгославски консенсус по отношение на македонската идентичност. В този смисъл Пендаровски определено силно се разграничи от антиквизацията на Груевски и проекта „Скопие 2014 г.“. Съчета го и с позитивно отношение към договора с България и работата на мултидсициплинарната експерта комисия, досегашната й постижения, като изрази и оптимизъм за бъдещето и възможните предстоящи резултати. Можем да приемем това като израз на съгласие с общото минало на двете страни и общото отбелязване на Кирил и Методий и техните ученици, цар Самуил и Григор Пърличев.

Внимателното вглеждане в изявленията на Пендаровски по исторически теми пред македонските медии, от една страна, и пред българските, от друга, ясно очертават една вече все по-налагаща се линия на съчетаване на югославско и постюгославско говорене пред първите, и по-отворено, консенсусно и ревизионистично, пред вторите. То е израз и на една вече поразработена и отиграна линия от премиера Зоран Заев и външния министър Никола Димитров. Ето защо пред българската бТВ Пендаровски не само се изказа против връщането цели 23 века назад и строенето на паметници, от които 90% хората не ги познават. Той изтъкна и как разчита на Комисията и не пропусна да отбележи по-голямата важност на това как живеят хората, които избират политиците, а не дали през 19 в. Гоце Делчев се е чувствал българин или македонец, или пък кой е Тодор Александров?  Това не му пречеше в македонска среда да се изкаже възторжено за деня на македонската азбука ала Блаже Конески, наложена от Милован Джилас и ЮКП. Това е и линията от известно време на премиера Заев за относително мъгляво говорене по исторически въпроси пред македонските медии, с надеждата така поднесената историческа информация да се вкара в познатите „мисловни чекмеджета“ от учебниците в училище и медиите, като по този начин не се „разлайват кучетата“. Практикува се видимо и от участници в комисията, които имат едно говорене по време на заседанията, а малко по-различно пред медиите.

Ето защо неизненадващо заклещена в югославския и постюгославски исторически разказ остана и издигнатата от политическата сила, представяща се за продължител на историческата ВМРО Гордана Силяновска. Негативното й отношение към договора с България, се съчета в туитър с възхвала на Никола Карев като етнически македонец в днешен смисъл (братът на Карев е кмет на Крушево през периода 1941-44 г. и е убит след това в югославкия затвор Идризово). Като стана дума за югославкия и постюгославски исторически разказ нека да припомним, че в нощта след референдума от септември 2018 г. и лидерът на ДПМНЕ Християн Мицкоски започна с „Голямо ни е името!“, директно цитирайки Блаже Конески, което звучи дори леко нелепо за вемереовец. ДПМНЕ е очевидно подменено и познаващите историята като Любчо Георгиевски са сами вече минало. В този смисъл няма нищо, което да противопоставя съществено ДПМНЕ на югославския македонски идентитет.

 

 

А сега накъде?

 

Обявените вече резултати освен, че осигуряват избора на петия президент на Република Северна Македония, са гаранция за продължаване на политическата линия, която З. Заев започна през лятото на 2017 г. Това ще рече продължаване на пътя към НАТО и Европейския съюз. Още веднъж е потвърден Преспанският договор. До месеци Република Северна Македония ще бъде 30-тата държава член на НАТО, по време на срещата през декември 2019 г. в Лондон. Изборните резултати и ролята на албанските гласоподаватели ще доведат до допълнително утвърждаване на мултиетническия характер на държава и ще подкопаят допълнително етноцентричната идеология. Това ще засили и позициите на едно гражданско разбиране за нацията. Няма да бъде поставен под заплаха закона за езиците и практическото му прилагане ще доведе до по-нататъшното му социално въплъщение в живота на държавата и нейните институции. Ще се затвърди ролята на албанският фактор в македонския политически живот. Република Северна Македония ще започне преговори за присъединяване към ЕС.

Няма да се постави под съмнение новата линия на отношения с България, произтичаща от Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество от 1 август 2017 г. Ще се постигне някакъв компромис в историческата и образователна комисия, за което ще е особено важна прагматичността и политическата воля в лицето на премиера Заев, външния министър Н. Димитров и президента Пендаровски. В този смисъл Пендаровски определено скромничи пред журналиста Иван Георгиев по бТВ казвайки, че политиците трябва да оставят историците да си свършат работата. А дали призива му да се отворят архивите не означава, че там българската страна ще види и неща, които няма да й харесат? Истина е обаче, че и в двете страни все още като че ли липсва онази критична маса от историци, която е готова да погледне непредубедено към миналото. Участниците в комисията са къде жертва на собствените си предразсъдъци и стереотпи, къде страхуващи се от общественото мнение, от разбиранията на колегите си и т.н. Точно това се компенсира от политическата воля, компромиси, тънки и разтегливи формулировки, които видимо ще продължат да се опаковат по определен различен начин за пред двете публики – българската и македонската. Същите тези формулировки ще са отворени и за допълнителна интерпретация, ре-интерпретация и свръх-интерпретация (според случая), която ще бъде различна в различни контексти. А може би като начало това и да не е чак толкова лошо в сравнение с това, което и тези избори оставиха в миналото?

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Стефан Дечев

Стефан Дечев завършва история в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Доктор по история и доцент по модерна и съвременна българска история и историография. Бил е гост-преподавател в Университета Комплутенсе в Мадрид и Университета в Грац. Автор е на книгите „Политика, пол, култура. Статии и студии по нова българска история“ (2010) „Who are Our Ancestors?: ,Race’, Science, and Politics in Bulgaria 1879-1912“. (2010). Съставител и научен редактор на сборника „В търсене на българското: Мрежи на национална интимност XIX-XXI София: Институт за изследване на изкуствата (2010). Преподава в Югозападния университет в Благоевград и Софийския университет. Изнасял е доклади на множество международни форуми, сред които в университетите Харвард, Бъркли, Колумбия, Тексас и др. В момента работи в Центъра за академични изследвания в София над проект „Николай Генчев (1931-2000) – между либерализма и национализма, между дисидентството и властта, между науката и псевдонауката“. Заедно с това е част от международен интердисциплинарен екип в проект на Лондонския университет озаглавен „Храна и хранене в Източна Европа от перспективите на културата и общественото здраве