Телевизионният Васил Левски, продавачките на цветя и Луковмарш

На 19 февруари трябваше да отбележим 147 години от обесването на Васил Левски.

В първи клас дъщеря ми питаше защо едни хора в черно празнуват смъртта му. В четвърти клас поднася карамфилите и се нарежда на опашката за задължително празнуване.

Какво ли не се е случвало на тази дата около паметника на Левски през последните години. През деня ромските продавачки продаваха цветята, с които кичехме паметника, вечерта онези, които ставаха депутати, унижавайки продавачките на цветя, размахваха черни плакати.  Волен Сидеров окупираше паметника с факелно шествие от общината до паметника, вдигаше ръце нагоре и сееше слова, в които Левски изчезваше, а бяха сочени с омраза убийците му.

Церемония, на която има охранителни камери, ленти като на местопрестъпление, детектори и полиция, не може да се превърне в нищо друго освен в задължителен ритуал. Училищата струпват децата да минават като на поточна линия, поднасят кършещите се карамфили, и ги изнасят, за да влязат следващите усмихнати лица. Струпали сме децата си като заложници, че няма да се скараме и сбием, ако те са по средата.

Има само един начин да отбелязваме годишнината от смъртта на националния ни герой – минути национално мълчание. Децата ни трябва да виждат красотата на мълчанието, докато поднасят карамфилите си. Вместо това са струпани псевдочетничета, с четнически униформи, които вдигат врява до бога. Кой учи децата ни да крещят на паметниците? Политиците трябва да запазват минута мълчание, минута безцветно мълчание. Пред камерите главите ни трябва да са сведени, а не навирени на височината на микрофоните.

Вместо това президенът Румен Радев превръща церемонията по преклонение пред паметника в шумно панаирджийско шествие с надъхваща музика, която звучи на всеки селски панаир. Кой протоколчик най-накрая ще открие ритуала на телевизионното преклонение пред паметта на Левски, който децата не виждат? И защо медиите трябва да следват протокола на президента. Журналистите могат и имат въображение сами да изобретят какво да показват от тази неуважителна врява!

Същото нахлуване в смисъла на празника беше направено от президента Румен Радев и политици, сред които министри и депутати от всички партии, две години по-рано с празничното шествие на 24 май. Години наред традицията беше ректорът и академичните тоги да застават зад българското духовенство, което води шествието, когато преминава край Софийския университет, докато преди година панорамните снимки едва хващат размера на президента, на Боил Банов, Лиляна Павлова, Корнелия Нинова, Екатерина Захариева, Йорданка Фандъкова и Явор Нотев…

На 24 май политиците трябва да са в дрехите си на обикновени читатели, които вървят след хората на духовната и академична култура.

В следващите редове ще обясня за хората от протокола на президента защо е важно ректорът на Софийския университет да води шествието, наред с представителите на църквата, с надежда президентът да промени правилата за шествието тази година.

 

Защо БСП, ГЕРБ, ДПС, или която и да е партия не поведе шествие срещу фашизма в Ханау?

Отново на 19 февруари тази седмица, късно вечерта българско време, в германския град Ханау, 43-годишен човек уби 9 души, сред които и един българин, след стрелба в два наргиле-бара. 43-годишният човек застрелял майка си и се е самоубил. Част от медиите нарекоха убиеца „десен екстремист“, БНТ го назова „крайнодесен екстремист“, а тв „Алфа“ и СКАТ се правеха, че няма нужда от определения. Шокът от този акт на нечовешкост беше потопен от… скандала между президент и премиер за шествието до паметника на Левски. Расизъм, анти-семитизъм, ксенофобия, шовинизъм – кой български политик направи шествие, чрез което да се противпостави на тази нарастваща вълна от омраза?

А сега си предствете, че следващият атентат срещу човечеството, извършен от хора, които мразят другите, се случи на 24 май? Ректорът и учените са знакови фигури. Ако президентството сега ги отстранява чрез протокола от водещото им място в шествието, в такива кризисни дни няма да има как да дадем знак на обществото.

Знакът, който може да даде ректорът на СУ, като протестира срещу расизма, ксенофобията или анти-семитизма, е да не поведе шествието. Как да го направи, ако президентството му е отнело тази роля. Нито един президент не може да даде толкова силен смислово знак.

Ако няма ректор начело на 24 май, това е символно натоварен протест срещу античовешкото ни падение, извършвано от „бели“ крайнодесни атентатори. Нека да не забравяме колко знакови могат да бъдат проявите на студентите и преподавателите. Историята на Софийския университет показва, че чужденци могат да бъдат внесени винаги, но достойни преподаватели не се намират лесно.

Вместо да сменя протоколния ред, президентството и всички партии у нас трябваше да организират поход срещу крайнодесния екстремизъм и фашизъм. Такова шествие за човешкост няма.

 

Без Луковмарш, без Lafka – толкова просто се оказа тъждеството на новините

17 години след първия проведен парад, наречен Луковмарш, съдът постанови, че заповедта на кмета на София Йорданка Фандъкова да спре това шествие на омразата е законна. Докато институциите са се питали дали Луковмарш е сборище на омразата, порасна цяло поколение, което е копирало жестовете, мимиките, думите, гримасите, с които показва омраза към другите. Години наред журналистите бяха свидетели на това образувание. Кой ще поиска политическата отговорност на собственици на телевизионни канали, които предаваха новините за незаконния Луковмарш? Или в историята на тези новини, предавания в депутатски телевизии, няма давност? Не ни трябва тя да е записана в Конституцията, за да търсим отговорност. Катастрофално е положението на новините през последната седмица, в които новината за края на Луковмарш и края на „Лафка“ се оказаха с еднаква важност. Валери Симеонов  можеше да спре през изминалите 17 години Луковмарш. Вместо това Валери Симеонов излезе с новината, че е победил триглавата „Лафка“… и се скри от отговорността за бездействието си, превръщащо неуравновесени хора в агресивни викачи на лозунги с омраза.

 

Сексуалното образование на премиера

 

На 19 февруари, предиобед, премиерът Бойко Борисов можеше да произнесе пред включените телевизионни камери поне няколко думи за равенството ни, за това колко е важно да зачитаме паметта на жертвите сред нас. Такъв ден е 19 февруари, подходящ за послания.

Нали знаете какво накара един от служителите си премиерът? Накара шефа на АПИ да отиде по софийските села и като глашатай да вика: „Няма да има винетки“.

Години наред нито като кмет, нито като премиер Бойко Борисов не използва микрофона на СО, нито на МС, за да каже една дума в защита на хората, които страдат от проявите на антисемитизъм и расизъм у нас, не накара нито един свой служител да излезе и да вика „Няма да има Луковмарш“, но прати един навикан подчинен да крещи на 19 февруари сред хората.

Това, което видяха и предадоха журналистите, беше унизително. В залата на МС седяха мъже и жени, които не произнесоха нито една дума, докато техен колега беше публично бичуван с вербални заплахи. Дали в Холивуд използват такъв език, министър Ангелкова? До премиера седеше министър Томислав Дончев, чиято жена отглежда моркови, а той самият гради образа си на по-мъдър министър. Ако Дончев беше смел човек, щеше да включи микрофона си и да каже на премиера, че неговото отношение към служител е унизяващо личността му. Вместо това гледаше как военният министър Красимир Каракачанов спотайва в шепичките си смеха си. Беше отвращаващо за гледане!

„Нали знаеш колко бързо ще се разправя с вас?!“ заплашваше Бойко Борисов премиера на АПИ Георги Терзийски. Борисов му крещеше, че му върти номерца и изкарва хората на улиците, защото е накарал жителите от Нови Искър, Банкя, Панчарево и Бистрица да плащат за винетки. Дали наистина някой от тия села си е купил винетка? „Не, питам, репетирате дали ше ви оправа още днеска, или кво?! Провокирате ме дали много бързо ще го направя или до следобед, това ли искате да ми кажете?!“

Премиерът Бойко Борисов е пропуснал часовете по сексуално образование в училище. Иначе щеше да знае, че това послание за „оправянето“, тези викове срещу един подчинен, са проява на вербално насилие. Опасявам се, че заради неговата политическа немощ ще се наложат все повече и повече часове срещу сексуалното насилие в училище. А така ще пропуснем шанса да кажем на децата си, че сексът не е само насилие, ще пропуснем да им разкажем чрез литературата, музиката, изкуството колко красиво преживяване носи сексуалното влечение. Така както вече направихме с обучението по история. Пропуснахме 17 години, в които да им разкажем колко унищожителна е омразата.

 

 

Avatar

Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. Води колонка в „Култура“ за медийна критика. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016