Трима души харесаха плурализма в БНТ. И те са все от СЕМ

Споделете статията:

 

 

СЕМ провери дали в програмите на БНТ и БНР е спазен принципът на плурализъм на гледните точки. Всъщност докладът е за по една програма от двата оператора, въпреки че БНТ има общо 4, а БНР – 2. За пълнеж обаче в доклад за обществените медии от СЕМ са направили опис какво дават и по няколко частни оператора, а от радиата са избрали „Дарик радио“. Може ли гласуването на доклад за плурализъм да е съобщено на сайта на СЕМ по начин, който не просто не зачита, но напълно изключва дори съобщаването на факта, че има още два гласа в регулатора? С други думи, СЕМ съобщи по най-неплуралистичен начин решението си.

Ето какво пишеше там:

Съветът за електронни медии на своето заседание на 28 юли 2020 г. прие с мнозинство от 3 гласа Доклад за осъществено наблюдение на радио- и телевизионни програми в периода 10-17 юли 2020 година.

СЕМ се състои от 5 члена, с 5 гласа. Другите 2 гласа са на Ива Димитрова и София Владимирова. Бетина Жотева решава проблема с присъствието им, като съобщава само какво мисли мнозинството. Този път представителката на партията на Христо Ковачки в СЕМ Розита Еленова е харесала плурализма в БНТ.

За съжаление, докладът има няколко съществени проблема в разминаването между това какво измерва и за какво е съобщен резултат.

Докладът на СЕМ постави един много важен проблем – как регулаторът изчислява многообразието на гледни точки?

Ето какво пише там за предаването „Панорама“:

“Брой участия/присъствие на представители на институции – 1 броя: изпълнителна власт / МС/ – 1.
Брой участия/присъствие на представители на гражданското общество – 7 общо : 3 експерти; представители на академичните и културни среди – 3; гражданин – 1.“

Като си спомня, че по това време сякаш гости бяха доц. Стойчо Стойчев и проф. Антоний Тодоров – интерес представлява защо техните гласове са преброени от едната страна на плурализма (СЕМ я назовава гражданско общество)? В този например плуралистичен дебат в „Панорама“ доц. Стойчев обясняваше, че протестът не тряба да е насочен към правителството. Както и да я погледнем позицията му, тя е позиция на представител на академичната сред за правителството. Как тогава в доклада на СЕМ неговата позиция попада в една и съща графа с позицията на опонента му?

Кое прави доклада на СЕМ проблематичен? Това, че броят брой гости, а накрая казват резултат какво мисли публиката, без да са я питали. В доклада се казва, че:

Експертният прочит на протестните събития ориентира публиката в обществено-политическите процеси и тенденции в развитието на българската демокрация.“

Какво има като послания и какво зрителите гледат и слушателите получават като ориентир са две различни категории. За втората – какъв е ефектът от посланията СЕМ не би трябвало да ни дава оценка, защото целта на тяхното проучване е друга.

И още от доклада за БНР и БНТ е написано:

Обществените доставчици предоставят възможност на зрителите да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот, едновременно отразявайки гражданските протести с критични спрямо управлението позиции.

БНР няма зрители, има слушатели. На пръв поглед изглежда маловажно, но всъщност с подобни съобщения докладът налива в мелницата на съмняващите се хора, че е правен, за да опровергае обвинението срещу политиката на генералния директор Емил Кошлуков да ограничи избора на гледни точки в програмите на БНТ.

Има проблем и в смесването на двете задължения на обществените оператори, направено в извода. БНТ и БНР трябва да ни информират какви промени в законите предстои да приема НС или какво ще направи МС, дори да няма граждански протести. Но позицията на държавните институции трябва да ни бъде съобщавана от гледна точка на зрителие и слушателите, на гражданите. БНТ не е платформа за пиарски акции на държавните институции, каквито се превръщат с излъчването на видеосамоделките на Иван Гешев. Тук можете да видите основната разлика между двете обществени медии, тъй като Гешев има особени отношения с радиото като медия. Какво ли казва прокуратурата за една проверка за профилактика на БНР без нужда, с която беше спряно радиото от един бивш директор?

Всеки проектозакон трябва да бъде съобщаван не защото Законът за радиото и телевизията са вменили това задължение на БНТ и БНР, а защото времето между двете четения в НС е питане към обществото какво е пропуснато, как е разбиран бъдещият закон, така че да бъдат чути повече мнения, да бъдат съобщени повече позиции на онези, за които той се приема. Напълно възможно е в НС да няма нито един родител на дете с увреждания, затова медиите, особено обществените, могат да послужат като посредник в този разговор между граждани и институции. Проблемът е, че сме удължили път, докато се срещнат мненията на гражданите и стигнат до институциите, щом се смята, че проблем има чак когато има протести.

С този доклад СЕМ потвърди за пореден път грешната представа, която владее част от хората в медиите, че плурализмът на гледните точки се мери в категориите ‚за‘ и ‚против‘, в категориите ‚държавна позиция‘ и ‚протестиращи‘. Но има и други гласове, които не се вместяват в тази дуална измерителна система на журналистика и регулацията на медиите. Едно изречение в „Панорама“ по БНТ ни напомни, че журналистика има там, където чуваме гласове, които са вик към цялото ни общество, в което живеят и държавните служители, и протестиращите, и „цялото общество“.

 

Кой е единственият гражданин, забелязан от СЕМ?

А знаете ли кой е единственият гражданин, когото СЕМ са отчели в „Панорама“?

Гласът е на Петя Гарова. Прекрасен глас! Тоя глас носи думи, в които да се заслушаме. Всичко казано от нея е отчетено като една самотна единица в доклад за плурализма на гледните точки. В това интервю в „Панорама“ гражданинът Петя Гарова разказваше:

В дома, в който бях първо, горе, в Дома, не ни пускаха. И хората не ни познаваха. Никога не сме имали допир с обществото. И хората също нямаха представа за нас. Гледаха ни малко странно, сочиха ни. Викат – горкичкото. И аз се дразнех от това. Какво толкова. Това че съм с количка, не значи нищо. Аз съм човек като вас. Като всички. И така, но с времето започнаха да ни приемат нормално, да общуват с нас. Вече познавам доста хора от града. Ходя на магазина сама. Всички ме поздравяват. Ама то, може би трябва да минат още 100 години, докато обществото стане наистина част от нас. Защото в момента ние се съобразяваме с него, а не то с нас. Относно достъпността. Ако забележите навън какво е чудо. Няма един равен тротоар. Дупки навсякъде. Обществените сгради също не са най- достъпни, в читалището е достъпно, но отзад. И ние отзад.

 

Ето този граждански глас не чуват нито протестиращите майки, нито протестриращата с брифинг срещу тях министър на социалната политика. В думите на Петя Гарова имаше едно много силно послание: „може би трябва да минат още сто години, докато обществото стане част от нас“.

Това е проблемът на интеграционната политика, който само беше задълбочен през последните години – ние, мнозинството, искаме да направим човек, когото не забелязваме, не срещаме на улицата, защото няма достъп до нея, не знаем как се чувства, искаме да го направим част от нас. А кога обществото ще стане част от тях?

Министърът на труда и социалните работи Деница Сачева реши да покаже лицата на протестиращите срещу протестиращите от улицата хора. В неделя министърката свика ударен брифинг, за да чуем, че има и хора, които харесват политиката на ГЕРБ.

Защо се разминават министри и граждани, като уж имаме свободни, преливащи от плурализъм медии?

Проблемът е, че когато ни съобщават държавната позиция в медиите, премиерът и министрите му ни съобщават какво ще се случи до края на мандата след 4 години, в отговор на въпроси на гражданите какво ще бъде направено в близките дни. Затова разминаването между въпрос и отговор за законодателството, което трябва да помогне на родителите (а не на майките) с деца с увреждания, и министерството е най-яркият пример. За много майки всеки ден е важен и те не разбират кое налага да чакат 4 години, търсейки решения на въпроси, с които никой от нас, другите, даже не си и представя, че може да се справи сам. Правителството показва, че чува проблемите само когато чуе под прозореца си викове и песни, за да има медиен шум.

Прав е в този случай министърът на културата Боил Банов като казва, че „блокирането на кръстовища не е протест, а рекет“ – точно така отговаря на протестите Борисов и мнозинството му в НС. Когато има протести, Борисов започва да говори за даването на пари, сякаш познава рекетьорската професия.

Преди няколко седмици над 1000 души протестираха само с петиция. Не опънаха палатка на улицата, не освиркваха, но внесоха петиция в Народното събрание с искане за оставката на председателя на комисията по култура и медии Вежди Рашидов заради неверни и обидни твърдения за хора, които имат своя принос за развитието на нуката и на културата ни. Преди да излязат в отпуска, депутатите имаха две седмици, за да отговорят на тази петиция. Но иначе многословният Вежди Рашидов се скри и не отговори на петицията. Преди години Слави Бинев, който беше определен от коалиционните партньори на Борисов за председател на тази комисия, подаде оставката си след протести на улицата. Тогава хората протестираха срещу разминаванията в нивата на културата на председателя и нивото на значимост на комисията. Дали Боил Банов и  Вежди Рашидов обсъждат как Рашидов да напише извинението си?

Предстои през септември най-накрая да бъдат гласувани промени в Закона за радиото и телевизията. Предвидено е от „От 1 януари 2021 г. субсидията от държавния бюджет на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии се заменя изцяло с финансиране от фонд “Радио и телевизия“.

Как ще действа този фонд, какъв е нормативът, определен за програмите на БНР и БНТ, кой ще е изпълнителният директор на фонда? Тези въпроси остават за разглеждане спешно, няколко месеца преди крайния срок?

Дали е добре в последния момент Народното събрание да гласува промените в законите за радиото и телевизията и публичните финанси? Добре, че не зависи от финансирането, а от знанието на журналистите да чуваме гласа на гражданина сред нас Петя Гарова.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: