Ваксинираха министъра и попа, но даскала оставиха за после

Споделете статията:

 

Ваксинирането срещу коронавируса започна едновременно във всички държави на ЕС.

Телевизиите отразиха това като че е манифестация – включване от болници със знакови лица за пропагандирането на една идея. Министърът на здравеопазването бе получил кратко слово, в което хем спасява човечеството, хем имаше личен нюанс с мислите за възрастния му баща, когото ще може да го срещне спокойно.

На антиваксърските суеверия бяха противопоставени образите на министъра, който трябва да даде пример сред лекарите, и на православния отец, който трябва да убеди стадото си. Кампанията за ваксиниране се основаваше на представата, че в едно село са важни кметът, даскалът и попът. Само че тоя път даскалите ги оставиха за следващи вълни. Липсваха образите на учителките и на медицинската сестра от училищата и детксата градина, която си пожелаваме на 4.01 да се върне на работа. Ако правителството разбираше колко важна е ролята на учителите в тази война на идеите, щеше да се обърне към тях като лидери на общественото мнение. Защото в този момент страховете на хората трябва да бъдат уважавани, а не пренебрегвани.

И така, за един ден са ваксинирани 700 медици. Ваксинираните са призовани да пазят здравето си особено зорко до февруари, когато ваксината ще окаже влияние. Но информацията за това как ще протичат „другите вълни“ отпраща към личните лекари, които трябвало да ни позволят да направим информиран избор. Защо тогава личните лекари липсват в медиите в тази им роля? Техният образ е твърде проблематичен в медиите – те са представяни или чрез разказите на обикалящи нощем от болница на болница страдащи хора, които не са открили личния си лекар по телефона, или са представени като крепостни бюрократи на здравната каса. Ако ваксинирането зависи от личните лекари, медийната информационна кампания ще трябва да е отправена и към тези, които искат да се ваксинират, а не само да се бори напразно с опровергаване на слухове.

Здравните чиновници имат само един шанс – ни църква, ни други институции, свързани с вярата, могат да помогнат в процес, който зависи от личния ни избор. Вместо това премиерът обеща параклис в болница и обиколи Родопите, за да си нагледа пътя. В следколедните му видеа във фейсбук се повтаряше една фраза от мъжете в анцузи на площада: „благодарение на вас“ имаме път, училище.  От тези метли между долни и горни ракурски струеше празнична самооблазън.

Много е важно какво обещават с думите си хората – всички гръмки думи, че спасяваме човечеството, че спасяваме стария си начин на живот, че ще можем да пътуваме и да се върнем в ресторантите и театрите, трябва да бъдат премерени. Сякаш най-добре проведе тия интервюта Поли Златарева в „Още от деня“ по БНТ. Въпросите какво носи като обещание в себе си ваксината са не по-малко важни от тези за заплахите. Д-р Петър Марков обясни, че не е доказано в кои случаи ваксините ще предпазват от заразяване, но ще предотвратят тежкото преживяване на заболяването. В момента трябваше да има борба на мнения и сблъсък на отговори, тъй като неразбирането, недоверието и питанията са най-нормалният отклик пред неизвестното. Но точно сега в телевизиите има вакуум, създаден от поредните сделки на частни телевизии и трансфери на директори между „Нова тв“ и Би Ти Ви. Братя Домусчиеви продават „Нова тв“ малко след като изкупиха всички радиостанции в пакета на един „медиен магнат“, а бъдещият купувач е поискал да има и вестниците „Телеграф“ и „Монитор“. Домусчиеви разчистиха журналистите в „Нова тв“ и сега ще си ходят.

Нужни ли са ни след подобни окрупняващи сделки медии, за да водим дебат по важни въпроси? Можем ли да ги водим на други сцени. Със сигурност медиите нямат първостепенно значение, но те все още имат своята основна функция – да бъдат посредници, да сближават различни фейсбук стени около масите в тв студиа.

 

Парадоксът на учителя Тео – отрицателят на медии, който не спира да дава интервюта

 

Проблемът на медийния вакуум, който се създава след поредната покупко-продажба на медиен имот е, че журналистите започват да зоват за „глътка ценности“. Така възникват медийни явления като масовото интервюиране на физика Теодосий Теодосиев. Учителят по физика от Казанлък винаги е бил известен, но през 2014-2015 г. „Дарик радио“ го провъзгласи за „мъжът на годината“.

Последваха многобройни интервюта – от Люба Кулезич преди пет години до сп. „Егоист“ наскоро. Учителят Тео, както го наричат, се превърна в национален символ, в кино и телевизионен образ. Парадоксално е, че самият учител отрича медиите, тласка децата към други занимания, но той вече пет години неспирно дава интервюта за същите медии.

В началото се занимаваше с конфликти в Казанлък (като предупреждението на родителите към него заради написани двойки) и със световните планетарни въпроси. Пет години по-късно физикът дава отговори за всичко. Понякога аргументите му са абсурдни – съчетава знанието си с мантри на Лукашенко или пък се кълне в дисциплината като спасение на нацията. За съжаление, най-важните му послания са потопени в журналистически клишета – както се случи с неговите размисли за двойките в казанлъшката гимназия и родителския натиск, както и за висшето образование, в което финансирането на университетите зависи от броя на приетите студенти. В тези месиански проникновения понякога обществото придобива толкова натурални краски, че чак е плашещо – особено по отношение на въпроса за жените, дето трябвало да раждат и да оправят тоя демографски срив, и за завръщането на село.

Всъщност преподавателят, който създава физици покорили света, трудно може да се справи с физиката на човешките взаимоотношения в научната и образователна сфера. Не е и нужно. Не биваше да се подава на изкушението да става нов медиен пророк. Неговите интервюта са болезнени признания за нашия общ провал в курса на обучение в основните училища – да мислим точните и хуманитарните науки като взаимносвързани. Идеализирана телевизионна картина на разрушеното училище, което всички ще въздигнат заедно с дарения, спартанските условия на учене може и да са интересни в началото. Но ролята на месия, която медиите придадоха на този, който ги отрича, се оказва безполезна по отношение на връзките в обществото. По-добре медиите да продължат да издигат в култ физика Теодосиев, защото той е важен точно като педагогическо изключение на фона на повторенията в образованието.

Подобен медиен вакуум има нужда от нови правила. Но нови правила едва ли ще видим. Все пак през годината видяхме един силен жест на директора на БНР, който поиска мнението на обществената медия да бъде чуто при гласуването на промените в ЗРТ. Андон Балтаков внесе оставката си в СЕМ и изслуша внимателно речта на сегашния министър на културата, основаваща се на родовата му биография, малко повече в стил „знаете ли кой съм аз“.

Комисията по култура и медии, чийто председател Вежди Рашидов използва през годината в. „Труд“, за да се саморазправя с „културолозите“, повтори един и същ акт на бездействие – Законът за радиото и телевизията беше променен, но не както го очакваха в гилдията. Общественото обсъждане се провали.

 

Докато в НС избягват основни промени в ЗРТ, БНТ повтаря архивни материали?

 

 

Малко преди общата европейска радост БНТ излезе със съобщение, че са заснели три шоу програми. Дали е точно забавна програмата с шедьоври на православната музика? Другите обещаваха преживяването на Нова година и Коледа „на повторка“, както казват децата, докато бяха на училище.

Веднъж в късните часове преживяваш „Коледа на повторение“ с всички преки включвания и умилителни деца. Втори път БНТ рециклира записи на естрадни шедьоври в новогодишната си програма. Ретропрограма, която за съжаление, вече изтече в „БНТ на 60“.

В. „Дума“ обяви така повторението на концерт на „Ритон“: “Навръх Коледа, на 25 декември, неповторима атмосфера ще създадат Катя и Здравко от дует “Ритон”. Хем повторение, хем щяло било да е създало „неповторима атмосфера“. Кризата в телевизионния ефир се отрази и върху водещите на новогодишни програми – от амвона на „Биг Брадър“ Александра Сърчаджиева става водеща с Руслан Мъйнов на новогодишното котел-бъклица по БНТ.

Интересно дали ще го повторят и по БНТ2? Защото никой не рекламира многообразие, а каналите на БНТ са 4.

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. От 2020 година води рубриката "Имало едно време телевизия" в Маргиналия. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016