Въобразената сила на цензурата катастрофира пред съда. Лили Маринкова победи Велев

Иван Кулеков: Най-накрая една спечелена битка!

Проф. Снежана Попова: Не е ли смущаващо, че именно ВКС трябваше да припомни какво е обществена медия? И да посочи издънката на институциите, призвани да я пазят, и дупките в закона, който урежда даването й под аренда срещу мъглявини, които не изключват бруталните уволнения?

С акта на съда беше осъдено управленско безобразие, зачертаващо професионалния човешки път и разбъркващо ценностите на професията до степен на изличаване. Възстановяването на Лили Маринкова на работа в БНР е събитие, което има връзка със самия смисъл на живота. А горчивият вкус остава, защото се видя, че „Така не се прави“ може да прозвучи достатъчно силно само от позицията на властта.

Еми Барух: Отмяната на Решението на Велев за отстраняването на Лили Маринкова, което носи всички белези на политическа поръчка, изпълнена мигновено – като нервен тик –на комплексирано самолюбие – е важен знак за професионалната гилдия. За професионалните стандарти, без които няма журналистика. Важен е и за онези/уви, доста на брой/ колеги, които плетяха разнообразие от лични и задкулисни разкази вместо да застанат зад принципа, нарушен от Велев“ 

Нери Терзиева: Страх ме е от навиците на администрацията – тя тутакси започва да търси нов параграф, по който да изгони отново неудобните, върнати от съда.

И стига вече член 328 от Кодекса на труда – освободен “в интерес на работата”. Срамно и недостойно е. 25 години от началото на прехода – тарикатски параграфи срещу неудобните.

Деян Кюранов: Първо, очевидно трябва да се вярва в гражданските начинания, независимо дали е малка вероятността за успех. Второ, искам да се извиня на всички свои приятели съдии за това, че по принцип съм смятал,че нашият съд не може да съди добре. Оказаха се прави като ме убеждаваха в противното.

Проф. Анна Кръстева – Страхотна новина! От време на време имаме действаща съдебна система и очевидни безобразия биват осъдени. Хубав ден за българската журналистика!

Михаил Иванов: Това поражда надежди,че нашата съдебна система се реформира. Надявам се, Лили Маринкова да бъде възстановена на своята работа като водеща на Неделя 150.

Новината за спечелената съдебна битка на носителката на различни медийни награди – Лили Маринкова, уволнена брутално през 2016 година срещу генералния директор Александър Велев, без съмнение подейства като мощна гръмотевица за сивкавия медиен пейзаж. Не са чести доказателствата,че съдът в България действа независимо и без да бъде уличен в проточило се безкрайно правосъдие.И така, точно 2 години след демонстративния произвол на началника Велев, ВКС се произнесе в полза на журналистката Маринкова.

Нека си представим каква би била ситуацията ако този акт на магистратите не  бе се състоял.

Медийната общност би продължила съществуването си на поувяхнало растение сред разрастващите се безобразия на политическата класа. Последните събития показват, че в обществените медии има толкова сиви кардинали нашепващи мръсни съвети на генерален директор, директори и редактори, че професията “журналист” започва да изглежда наивна и екзотична. Наивна, защото си въобразява че е свободна. Екзотична, защото ако говорим за истински журналисти, то те наистина не са твърде много. Битието на вестникари, телевизионери и радио журналисти, цензурирани от йерархията и разнообразните лобита определя съвкупно съзнанието им като не-свободни. А където няма свобода, има интернет, социални мрежи, “алтернативни” средства за комуникация. Последните имат свойството да произвеждат фалшиви новини. И да ожълтяват всичко смислено.

Върховният съд постанови: „БНР не може да се управлява кадрово единствено с цел печалба, каквато е основната цел на търговските дружества…Основният стремеж на БНР като обществена медия е изпълнение на възложените му публични (обществени) задачи, което значи, че предоставяният спектър от съдържание и услуги се определя не основно с оглед пазара и с преимуществена цел печалба. /…/ А трябва да осигурява на гражданите равен достъп до информация и мисловно и културно многообразие“. Ако съдът не беше се произнесъл адекватно за казуса с уволнението на Лили Маринкова, това щеше да означава още един  шамар за демокрацията. При очевидно управленска агресия на един новопостъпил началник спрямо една  звезда от радиоефира, да не се осъди това действие би било безпомощно слугуване на поръчка и задкулисие.

Две години по-рано уволнението на Лили Маринкова като директор на „Хоризонт“ по чл. 328, ал.2, взриви недоволство и бунт в колегията и обществото на ценителите на качествена журналистика. Тогава, те написаха до генералния директор: “Господин Велев, не  подценявайте колегията ни! Твърде трудно се задържат Гласове от ранга на Лили Маринкова. Пред микрофона й са заставали политици от всички парламентарни и извънпарламентарни партии, ръководители на синдикати, видни общественици, целият демократичен елит. Лили е живата история на  мъчителния ни преход към смислено и адекватно гражданско общество. Нейният несравним   диалогичен подход  е истински капитал на Националното ни радио. Журналистиката й създаде школа. Високият й рейтинг не се влияе от конюнктури. Професионализмът й e чест за всяка европейска медия. Скандалът с нейното уволнение ще бъде остро поставен в международните журналистически среди, където радиожурналисти като Лили Маринкова  ги ценят и защитават, а не ги унищожават.“

Така и стана. Протестното писмо бе подкрепено от стотици. Авторитетната правозащитна организация Репортери без граници осъди в остра декларация действията на Ал.Велев. Асоциацията на европейските журналисти зададе въпроса „защо“, за да получи в отговор надменното мълчание на ръководителя на БНР. Неговите действия получиха „легитимна“ подкрепа от Управителния му съвет.  В писмо до инициативната група , настояваща за незабавното връщане на Лили Маринкова като водеща на Неделя 150, той написа:

Уважаеми дами и господа,

В продължение на срещата, проведена на 12 юли 2016 г., Програмният съвет на БНР и Управителният съвет на БНР разгледаха освобождаването на г-жа Лили Маринкова и констатираха, че в случая не са допуснати нарушения на Закона за радиото и телевизията и Кодекса на труда, както и на вътрешните правилници на БНР. Управителният съвет на БНР отчете, че по смисъла на действащото законодателство, решенията, свързани с програмната и кадрова политика в общественото радио, са и трябва да бъдат автономни и подкрепи избора на директор на програма “Хоризонт” и на водещи на предаването “Неделя 150”.

Върховният касационен съд намери  обаче точно обратното. „Не е осъществена хипотезата на чл. 328, ал. 2 от КТ , каза той. – Работодателят не осъществява като основен предмет на дейност стопански функции и в процесния договор за управление не е уговорено постигането на конкретна бизнес задача“, гласи решението му.

Ако Александър Велев беше  демократичен мениджър, не би бил толкова унизен. Остава загадка засега как ще си стои на шефския стол, след като неадекватните му началнически действия струват близо 16 хиляди лева от бюджета на Българско национално радио! Музикантите от радиоркестрите му протестират за по-достойно възнаграждение, а той харчи широко за своите управленски гафове! По-лошо: дефектът от  действията му на отмъстителен и защитен от политически чадър генерален директор, ще бъдат платени от джобовете на нас, данъкоплатците! Не сме съгласни!

Медията не е бизнес, БНР не е плод-зеленчук, от който може да бъде  изритан служител, а журналистът не е работник, разписващ се във ведомост за заплата. Хипотезата на Александър Велев беше обратната. В контекста на административното своевластие, премачкана воля за обективност на управителните тела и мълчаливата от страх колегия на Лили Маринкова /изключенията доказват правилото/ , случаят Велев щеше да остане в историята на новите/стари дрехи на цензурата.

Ехото от решението на ВКС  ще кънти още дълго. Толкова дълго, колкото трябва, за да се огледат отново правилата на мениджърските договори, които сключва СЕМ с шефовете на обществените медии. Съветът за електронни медии не може да се крие зад „автономията“ на  Александър Велев и манипулираното от него УС, като си измива ръцете. Когато регулаторният орган  се държа като библейския Пилат през  2016 година, а членовете му гледаха гузно колегите и приятелите на Лили Маринкова – Иван Кулеков, Юлиана Методиева, Деян Кюранов, Михаил Иванов, Петя Владимирова, Емил Коен  –  те заслужиха  най тежкия компромат в регулаторната си практика на пазачи на независимата журналистика. Попитахме ги „не ви ли е срам?“

Питаме и днес!

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).