Защо БНТ не помага на обществото, като снима Гешев на полето в Дупница?

Споделете статията:

Има много сериозен проблем в начина на отразяване на действията на главния прокурор в новините на БНТ: образът е на човек, който много иска да се пребори със злото, но после отива, потупва жертвата по рамото и се прибира.

Защо Дупница беше блокирана с КПП-та като гето на престъпността?

Спомняте ли си пандемията? В разгара й българското правителство изпрати полиция да огради с КПП-та кварталите, в които сме изолирали български граждани у нас. МВР изграждаше гето от гетото с роми в Кюстендил, Сливен, Стара Загора, София. Вместо да попитаме защо няма вода или канализация в част от тези квартали, МВР и щабът за спасяване на населението, се отнасяше към една част от съгражданите ни по особен начин – като заразители. Опитваха се да ни убедят, че там хората са заплаха за… хората. Опитваха се да ни убедят, че ромите не разбират как да си мият ръцете, а в момента си затваряме очите, че българското правителство и българският щаб не могат да се справят с най-големия проблем – разпространението на вируса в домовете за възрастни хора. Ако застрашеният живот на медиците във Видин и на хората в дома за възрастни хора в близкото село ни плашеха преди няколко месеца, сега всяка вечер в новините чуваме за нов дом, в който не е било възможно да предотвратим заразата. Ами ако не можем да се справим с тази зараза? Ако и правителството, и обществото трябва да признаем, че нямаме сили да се справим?

Защо тогава бяха сочени като проблем жителите в един квартал на града ни?

Налагането на тази свръхмерна мярка – затварянето на квартали като вътрешно гето в града – в името на добруването на нас, другите, трябва да бъде много добре мотивирано. В момента тази мярка се налага, сякаш е най-нормалното нещо да затвориш един град. Първо затварянето на квартала, после – затварянето на Дупница като гето, а накрая – затварянето на всички ни.

В началото на август Дупница се превърна в телевизионна новина за националните телевизии с два паралелни сюжета.

В „Здравей, България“ по „Нова тв“ братът на Янек Миланов Марио Миланов обяви пред „Нова тв“, че няма вест от него и смята, че полицията се забавя в търсенето на брат му. В средата на август Марио Миланов настояваше за среща с МВР и с главния прокурор. Притеснението на човека, който не може да открие брат си, бе отразено дори по „Нова тв“. Съседи обясняваха, че Янек Миланов е заплашван, че са го съветвали да подаде жалба до полицията. Какво се е случило с тази жалба? Един месец след изчезването на Янек Миланов на 31.07, от него няма и следа.

По bTV видяхме началника на районното управление на МВР в Дупница Борислав Динев в сюжет, който показа много съществен проблем – той лично охраняваше охранителната фирма „Делта гард“ от частен съдия-изпълнител, който трябва да изпълни решението на съда в Асансьорния завод в Дупница. Сутрешният блок на bTV излъчи запис със скрита камера, в който началникът на МВР-Дупница иска отлагане на решението на съда, за да изчакал документи от трета фирма, на която съдът е отказал да приеме претенцията, че е собственик на завода. С други думи, МВР началникът отива на място, на което може да отиде и редови полицай, за да забави изпълнението на решението на съда, въпреки че задълженията му са да съдейства за изпълнението на съдебното решение.

Марио Миланов, чийто брат е изчезнал от 31 юли, търси съдействие от същите полицаи, като се съмнява, че брат му е отвлечен.

Един месец по-късно Дупница беше гетоизирана. Това вече е възприемано като нормална мярка. Няма въпрос защо един град, в който има извършено престъпление, е затворен с КПП-та, сякаш в него вилнее страшна чума. Затварянето на входовете на града с полицейски патрули трябва да бъде изключително добре мотивирано пред обществото. Това е мярка, която не може да бъде налагана, без да ни бъде обяснен смисълът й.

На 28.08. репортерът Иво Никодимов по БНТ се опитва да нарисува героичната осанка на главния прокурор Иван Гешев, но вместо това се получи карикатурен образ на прокуратурата. В емисията на БНТ в 20 ч. камерите ни показват ходещи полицаи, които търсят нещо в едно поле. Черни униформи. Куче. Черните униформи прибират куче. После и те се прибират. Обществото трябва да настръхне от масовата сцена. Но всъщност в кадър виждаме как МВР си върши работата – МВР ходи. С това евтино трикотажно кино трябва да бъдем убедени, че МВР-Дупница не седи със скръстени ръце, когато преди месец научава, че един човек е изчезнал.

Много са хубави масовите сцени в полето на Дупница, те много приличат на масовката в Червен бряг, на масовката в Бояна, в която са докарани 700 прокурори, пред които Иван Гешев да покаже, че като малък много е гледал Слави Трифонов и може да завърши речта си с „чест е за мен“ да бъда пред тази публика. Има само един проблем в сценарното мислене на независимата прокурорска власт – във визуалните изкуства освен да владееш пространството, трябва да владееш и времето. А с този времеви проблем – от един месец, в който няма никакъв знак от Янек Миланов, прокуратурата не успява да се справи в сценарното си мислене. На всичкото отгоре, прокурорът на държавата забравя, че има и паралелни времена. В съдебното време Васил Капланов-Каплата е с мярка „домашен арест“. Аудиторията трябва да остане смаяна от тази съдебна безотговорност – да не затвори веднага един човек. Само че аудиторията научава от новините, че задържаният Васил Капланов е с повдигнато обвинение за липсата на разрешение за 115 броя патрони.

Защо тогава в новините обявяват, че Васил Капланов е задържан заради убийството на Янек Миланов? Това е основният проблем на медийното присъствие, което прокурорът много иска да наложи, без да разбира, че той сам създава впечатлението за раздвояване на дейността му.

Всеки ден виждаме главният прокурор да обвинява някого за нещо, показват ни смс-и, личният живот на хората е изоставен като ценност, показват ни записи, разговори, папки, които нямат общо с делата, които са започнати. Там, в съда,  обвиненията са все за нещо друго, а не за това, за което част от медиите ни обявяват, че има задържани хора.

Винаги ще се получава като с разходката на Иван Гешев до онова сливенско село, в което беше изнасилена 80-годишна жена. „Нова тв“ излъчи новина, в която дикторски глас (някога това беше репортерски глас, сега е само дикторски) съобщаваше, че главният прокурор е разговарял с изнасилената жена. В кадър „Нова тв“ ни показа как Иван Гешев обсъжда с жителка на приблизително сходна възраст проблема с изнасилването в селото. Ако нямаше други канали за информация, „Нова тв“ оставяше впечатлението, че показаната в кадър жена е изнасилената жена.

Такъв е образът на прокуратурата. Иван Гешев събира 700 прокурори на национално съвещание на прокуратурата и БНТ съобщава, че това е безпрецедентно съвещание. После – казва, че е четвъртото поред. Масовката не прави безпрецедентността му. В новините на БНТ ни се съобщава, че главният прокурор е поискал да направи изявление по чл. 52 от ЗРТ. Програмното време е дадено за изявление. Но защо след това няма репортаж в новините, в който прокуратурата да бъде разглеждана като една от властите у нас? Иво Никодимов не задава въпроси, няма и репортерски данни защо думите на прокурора са само един от източниците и не са последна инстанция. Например, в изявлението си главният прокурор каза пред прокурорите, че заради действия на прокуратурата много хора се укриват в чужбина. Репортерът на БНТ не попита откога „укриването в чужбина“ е прокурорска мярка? За съжаление, натрапливото повтаряне на братя Галеви през тази седмица покрай изчезването на Янек Миланов в Дупница, само потвърди образа на българската организирана престъпност – тя е възможна заради срастването с представители на държавните институции.

 

Край на телефонните измами или бавно приемане на норматата: проследяване на данни за говоренето ни

 

Още в самото начало на изявлението си главният прокурор обяви, че са решили проблема с телефонните измами. Важно е да попитаме как? На цената на какво условие?

Проблемът с телефонните измами е от началото на 90-те години. Най-напред започва като измами за новоизлюпени бизнесмени, които са мамени със старо желязо. През 2011 г. Миролюба Бенатова направи едно от най-добрите разследвания за „Професия „Ало“, излъчено тогава по bTV. Хората, които си преправят гласа, ревяха като жени пред нея, а за един от осъжданите се разказваше, че прави измамата по телефона си от затвора.

През 2011 г. наричахме възрастните хора „глупави“, „наивни“, „ненормални“, заради това, че хвърлят черните торби с пари през терасата си. Нямаше грижа за тях, имаше някакво обществено негодувание, че имат пари и ги хвърлят от глупост. Отношението към жертвите на този вербален тормоз, оказван по домашния им телефон, а след това и по мобилния им телефон, беше променено от медиите едва през 2017 г. Докладът на МВР беше изграден по данни от медиите. Ако в медиите пише, че има „ужилени“ от ало-измамниците, има проблем. Хората не подаваха сигнали, защото трябваше да признаят собствения си срам, че са сглупили и повярвали. През 2018 г. бяха показани къщите, в които живеят измамниците, градчетата, които владеят и в които никой не може да се справи с властта им. През 2019 г. Иван Гешев обяви в програмата си за главен прокурор, че това е престъпността, с която ще се справи още през 2020 г. Речено-сторено.

Самата прокуратура обясни на обществото, че това рязко спиране на престъпност, с която са притискани хора години наред, стана възможно, благодарение на следенето на данни за нетипичен трафик чрез мобилните оператори. Въпросът е пак един и същ – като онзи въпрос с КПП-та на входовете на един град, който е затворен, за да бъде открит извършителят на едно отвличане на изчезнал човек: дали тези крайни мерки са единствените? Дали проследяването на нетипичен трафик на телефоните ни е единственият начин да бъде спряна телефонната мафия у нас?

Защото паралелно с това в чуждите медии продължават съобщенията, че български и румънски телефонни измамници са ограбили възрастни хора в Германия, в Австрия, в Гърция…

Българските ало-измамници не са изчезнали, не са и осъдени. Те просто временно не съществуват за медиите. Така, както беше преди 10 години. Няма подадени жалби в медиите, значи няма проблем!

„Ако някой си мисли, че сме в началото на 90-те години, ще разбере, че не сме по трудния начин“

 Иван Гешев използва много често тази формулировка: „Ако някой си мисли, че…“ И после следва някаква вербална заплаха, с която поне никой не е застрашен от нищо. Например, веднъж каза „ако някой си мисли, че у нас има кралско семейство и династия, то много се е объркал“. От такова изречение не разбираме какво ще направи главният прокурор. Сякаш ще се занимава с объркването на някой.

Онзи ден в Дупница главният прокурор се закани: „Ако някой си мисли, че сме в началото на 90-те години, ще разбере, че не сме по трудния начин“. Така звучаха рекетьорите в началото на 90-те години – обещаваха ти труден живот, да разбереш нещо по трудния начин. А кой е трудният начин?

За съжаление, в Дупница сценарното време винаги има свой развой, за който главният прокурор трябва да държи сметка. В изявлението си по БНТ от 24.08 главният прокурор Иван Гешев ни обяви, че е спрян процесът на замърсяването на нашите земи от незаконни отпадъци. Новините точно от Дупница обаче са други. Фирмата, която е обвинена през 2019 г., за боклуците под мост на магистрала „Струма“, все още не е почистила застрашаващия живота ни боклук. Тя не признава, че боклукът е неин. Как тогава прокуратурата ни е спасила от замърсяването с незаконни отпадъци, като самите отпадъци са още там?

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. От 2020 година води рубриката "Имало едно време телевизия" в Маргиналия. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016