Жана Попова: Голямото журналистическо кимане

Споделете статията:

 

Анна Ангелова е изградила едно магазинно предаване, каквото е и това на Гала. Подреждането на темите в „Библиотеката“ беше механично – няма такъв зрител, който може да преминава безпроблемно от комерсиалното говорене за халтурата, така както беше показана класацията на най-купуваните книги, към разговор с поет за сайта му, и от това промоционално време се премина без никакъв преход към разговор за тоталитарните режими.

 

 През изминалата седмица Валери Симеонов и околните му рязко вдигнаха гледаемоста на „турските новини“. Ще ги махат, рекоха. Сефте!, бихме казали. Всъщност ако забрани новините на турски език, Симеонов ще забрани собствения си образ и този на аскерите на Каракачанов. Преобладават криминални новини и институционални сводки какво прави държавата, барабар с „Обединените патриоти“. Една от най-честите теми е колко пари са дали за войската. Най-много в тия новини си личи, че вече седмица Иван Гешев го няма в новините.

Гешевносталгия да те хване, та да те тресе цяла неделя. Педя човек, един каскет, пък да променя тъй облика на новините. Друг път гледаш, та се маеш на това тв майсторство как 7-минутните оди за неговите геройства в новините на български език да се преразкажат за 2 минути на турски. А дали не е време по БНТ да има предавания и на други общности, никой не е сложил условието да са новини, може да са кулинарни или музикални предавания? А защо не културни предавания на друг език, който се говори тук? Така най-накрая ще разберем защо БНТ получава субсидия за 4 канала, а ни занимава с само с първи канал.

На гърба на този Симеонов спазъм по турския хабер, в „Лице в лице“ по bTV бяха отворили микрофона за доц. А. Мангъров.  Според него хората в Беларус не умират от коронавирус, а в страните с по-засилен контрол и строги мерки – умират. Почти беше на път да признае, че Лукашенко му е образец за инфекционист. В Беларус мерките са много по-строги, а ограниченията – целогодишни и без вирус, а и страната беше сред първите, които затвориха границите си за пристигащи в страната. Да не би Мангъров да се окаже със списък с по-строги мерки в оня джоб, дето държи и маската!

Мангъров е типичен образ на госта-пустинник,

който се приютява във всяко телевизионно студио – няма как този лекар да насърчава ваксинирането, защото с намаляването на разпространението на вируса ще изчезне и неговата роля. Инфекционистът печели обществено внимание заради страховете от вируса. Авторитетът му изчезна в мига, в който започна да обикаля тв студиа. Докато пишеше, той беше много по-убедителен. Ако “опозиционният” доктор беше толкова влиятелен като мнение, сега вече щеше да има нелегално отворени училища и университети, а не да ни съобщават за поредното отворено заведение, което никога не е затваряло. Проблемът на телевизиите е, че не се е появил онзи алтернативен учен, който няма да настоява какво да не правим, а ще ни предложи различна идея какво друго можем да направим, за да се спасим.

А докато чакат месията-гост, журналистите интервюират шефовете си. Как се нарича тоя тв жанр?

Най-напред Емил Кошлуков гостува миналата година още в сутрешния блок при Христина Христова в началото на януари, заедно с Мариус Донкин и обясни, че чакат да се промени закона, за да „оправят публично-частното партньорство“. Били ходили до една банка да търсят пари за тв театър. Пак преди година каза, че е много петимен да прави 10-серийно филмче за историята на Народния театър. Най-лошото е, че ген. директор на БНТ Емил Кошлуков се вживя в ролята на “режисьорче” така: „Първа серия – спира карета, рединготче, блик, Вазов влиза. И той е влизал там.“ Неслучилите режисьори се познават по това, че влагат цялата си енергия да измислят първия кадър, а после редят архив на други истински режисьори. Омайващо действа тия рединготчета и каретки, но се чудя коя ли е банката тоя път?

Година по-късно Кошлуков се утвърждава като щатен гост в БНТ. Тая година Надя Обретенова го пита какво ще предложи обществената медия в новата предизборна кампания. Кошлуков обещава да прави портрети на кандидат-депутати. Дотук нищо ново. Щяло да е изненада какво ще има в предизборните дебати. Аз залагам на четирима мъже гости в студиото на Бойко Василев, а Добрина Чешмеджиева ще показва графики.

Кои въпроси липсваха в „Още от деня“ към Кошлуков?

Първият въпрос, който водещата на „Още от деня“ Надя Обретенова не зададе, е какво означават данните, които Емил Кошлуков показа за „ръст на рейтинг“ на предаването? Директорът се похвали, че рекламното време е разпродадено, нищо не е останало. Дотук би бил финалът на един добър имиджов разказ. Но ако гледаме данните на ГАРБ, не са ли рекламите поделени с външни продуценти?

Какво ни показа Кошлуков – едни странни картинки с примесени данни от две изследвания.

Най-напред – нямаше обявена агенция, която провежда изследването за „ръст на рейтинг“. После – сравняваха се несравними стойности.

До 2020 г. БНТ присъстваше в класацията на най-гледаните предавания само с едно предаване – новинарската емисия „По света и у нас“, която стоеше на позиции 4-4,5 % в сравнение с другите най-гледани предавания. Тогава съобщението за 50% ръст на рейтинг, който е бил не повече от 2 %, дали е висок процент?

Ако това ни съобщава директорът ръст има, но рейтингът продължава да е нисък.

На страницата на БНТ има смесване на данни – от ГАРБ, които мерят рейтинг, но те нямат данни за периода, с който Кошлуков сравняваше. Включени са още един вид данни – на „зрителски нагласи“ на агенция „Глобал метрикс“. Ето какво пишат за изследването си от там:

„Данните от национално представителното проучване на „Глобал метрикс“ сред 1 372-ма пълнолетни респонденти са на база 1125 респондента, които гледат новини по телевизията поне два пъти седмично. Данните от национално представителния пийпълметричен панел на „ГАРБ Aудиенс Mежърмент България“ са на база 2400 респондента (1000 домакинства) на възраст над 4 години, живеещи в домакинства с активен телевизионен приемник.“

Но данни за нагласи означава какво 1 125 пълнолетни респондента ни казват, че гледат или какво биха гледали, а не можем да кажем нищо за реалното гледане. Агенция „Глобал метрикс“ е с управител Радостина Стефанова. Но на сайта на агенцията трудно се намира това изследване.

На сайта на БНТ, както и при представянето в „Още от деня“ данните за нагласи на „Глобал метрикс“ са смесени с данните за ръст рейтинг на „ГАРБ Аудиенс Межърмент България“, а има и разлика и в значението на думата „респонденти“. „Глобал метрикс“ съобщават данни за нагласи на 1125 пълнолетни респондента, а „ГАРБ“ са на базата на 1000 домакинства, които включват 2400 респондента на възраст 4+, а не в групата 18-34. Не е добре да смесваме брой питани хора с брой домакинства.

Пак според данните на ГАРБ и за януари 2021 г. единственото предаване на БНТ1 е, което влиза в съревнованието на телевизиите, е играта „Последният печели“. Тя е външна продукция, и според сайта на БНТ се организира от фирма „Ес Пи Ви Тенк“ ЕООД на Васил Буянски. Името на Буянски се появява като продуцент на сериала „Съни бийч“ по bTV, с допълнението „Междинна станция“, но той се появява и като съсобственик на фирма, която прави сайта „Консертваторъ“ (сред чиито автори виждаме Иван Стамболов-Сула, а сред гост-авторите Харалан Александров – и двамата членове на Обществения съвет на БНТ).

Според информация на бургаски сайтове община Бургас ще отдели 160 000 лева за финансирането на няколко филма и сериали, които показват Бургас. Един от сериалите, които се борят за общинско финансиране е сериалът „Съни бийч“, чиито изпълнителни продуцент са „Васил Булянски и Геновева Дживджанова, директор “Продукция” – Надежда Цветкова. А партньор на сериала е “Слънчев бряг” АД.“ – пише в медиите. На снимките от онлайн срещата с бургаските общинари Васил Буянски и Андрей Арнаудов представляват „Междинна станция“.

Така фирмите, снимащи промоционални пакети за българската природа и туризъм в сериали вече напират, усещайки вкуса на новия закон за филмопроизводството.

                             Усещане за кимане в ефир

В това време БНТ смята да печели от предизборни плащания.

Основното затруднение обаче пред всички телевизии на тези парламентарни избори е как журналистите да не изглеждат глупаво, когато трябва да работят с паметта си. Очертава се битка между кандидати, които са преминали през крайности в метаморфозите си и историята им е свързана с прекалено много компромиси. Най-сложен ще е платеният портрет, който Емил Кошлуков обещава да вае на Цветан Цветанов. Ще е интересно да видим кой журналист ще си даде гласа, за да реконструира биографията на бившия втори в ГЕРБ. Дали в архива на телевизията се пази изказването му за подслушваните със специални разузнавателни средства лекари в болницата в Горна Оряховица? Това е един от най-ужасяващите случаи, в които хората са записвани на работа, без тяхното знание и бяха обвинявани в залата на НС, а не в съда, за действие, което не бе доказано. Как Кошлуков си представя журналистите в БНТ да портретуват, докато кандидатът плаща на медията, включвайки в щрихите онзи дълъг период от време, когато бившият зам.председател на ГЕРБ Цветанов превърна съдия Мирослава Тодорова в символ на съдийската непримиримост, след като й се налагаше да се защитава от сблъсъка с него?

И в „Нова тв“ направиха разговор с новия директор. Водещият Николай Дойнов кимаше, когато му обещаваха независимост – гарантирано с участието на международен редакционен борд. Ние тоя филм вече го гледахме през годините. Новият собственик на „Нова тв“ обясни защо България е интересна за инвестиране – тя е първата страна от ЕС, в която купуват и медии, и телефонен оператор. Илюзията, че международният редакционен борд е независим, е връщане към началото на кабелните телевизии, когато влизаха в битката за националния ефир. По същия начин вече се съобщава, че Емил Кошлуков предстои да върне БНТ в състояние, което виждахме в края на 90-те, когато основният принцип на управление в телевизията бе прякото подчинение на предаванията на програмния директор. Отне много години на НСРТ, после първите състави на СЕМ и БНТ да  променят този принцип и е жалко, ако отново трябва да се повтори всичко в историята на обществената и на частните телевизии.

 

        Според повечето телевизии д-р Тони Филипов никога не е съществувал

Жалко е, че журналистите нямат седмица да поискат една минута мълчание за свой колега. В седмицата, в която журналисти интервюираха шефовете си, нямаше новина за раздяла с техния колега журналист – д-р Тони Филипов. Стойко Тонев беше автор, чиято ирония кънти из коридорите на медиите. Колкото и предизборни портрети да заплатят политиците по изборите, миниатюрите на дребнодушни хора, които Стойко Тонев (д-р Тони Филипов) рисуваше ще продължават да разсмиват и да бъдат част от историята на журналистиката у нас. Липсата на последни думи за него от повечето журналистите на екрана е израз на  незнание, а как да вярваш на невежите, които след малко ще ти съобщят две температури и скорост на вятъра с апломб. За него чухме само в предаването “Алтернативата” по ТВ 1 и думите на Люба Кулезич по “Евроком”.Този начин на спотайване е част от изкривеното огледало на журналистиката ни.

Д-р Тони Филипов е един от първите интернет авторитети в първите онлайн издания, в чиято история заема особено място.

Неговата фигура е свързана с припознаването на онези малки уж, но увличащи интернет медии, в които иронията, сарказмът, карикатурата все още живеят. Къде е адресът на иронията в телевизията? В телевизията явление като д-р Филипов е невъзможно – сарказмът му щеше да е отровен пред огледалата й още с появата си.

 

        Гостите в БНТ:  от сутрин до здрач Харалан Александров и Димитър Бочев

В БНТ сякаш няма редакционни съвети, няма и общи срещи. Така зрителите виждат, че в България има един автор на книги и един социален антрополог. Започва да става притеснително може ли да има наука, като има само един учен?

През седмицата видяхме края на едно дълго продължило противопоставяне на екипа на предаването „Денят започва с култура“. Димитър Стоянович и Анна Ангелова бяха водещите, които изчетоха навремето декларацията, с която екипът на културната част протестираше срещу намесата на тогавашния програмен директор на БНТ1 Емил Кошлуков, след като бяха поканили Емил Джасим.

Година по-късно екипът беше разделен и противопоставен, така че сега Димитър Стоянович да е награден с основното водене на „Култура.бг“, а Анна Ангелова – да е благодарна, че води „Библиотеката“. Другите участници в протеста срещу Кошлуков – водещите Александра Гюзелева и Николай Колев са на заден план.

Така протестът срещу медийното невежество се отлага. Макар че от сега трябва да кажем, че една от двете карти не е печеливша за Кошлуков. Ще очакваме да видим дали човекът с телевизионно потекло и опит, ще изтрезнее от опиянението, че е поласкан от избора на случайния гражданин с шлифер от 90-те. Аз разчитам повече на професионалните журналисти, точно защото винаги са подценявани. Но нека погледаме „Библиотеката“.

Войната на двете културни предавания завърши с каненето на един и същ гост.

На 29.01. Димитър Бочев представи новата си книга в „Култура.бг“ в разговор с Димитър Стоянович. На 1.02. в уж обявения нов формат на „Библиотеката“ – пак гостува Бочев. Това е травматична дата, дата на памет и не може да се отбележи по този начин – сякаш няма кой да говори. Разговорът на Александра Гюзелева в „Култура.бг“ с проф. Михаил Груев за архивите беше нещо различно, за да ни напомни къде са границите на спомнянето и как започва забравата за жертвите.

Предаването беше обявявано като „нов формат“. Зачаках. Всъщност Анна Ангелова е изградила едно магазинно предаване, каквото е и това на Гала. Това, че у нас Гала е емблема на този тип предавания, не значи, че те не са добра форма. Но подреждането на темите в „Библиотеката“ беше механично – няма такъв зрител, който може да преминава безпроблемно от комерсиалното говорене за халтурата, така както беше показана класацията на най-купуваните книги, към разговор с поет за сайта му, и от това промоционално време се премина без никакъв преход към разговор за тоталитарните режими. Липсата на кашове в такива магазинни предавания е като удар в корема, с който са отнели дъха на зрителя и той няма право на придихания, а на сутринта трябва да се събира парче по парче от това насипно състояние, в което му изхвърлят информация и разказ за литературата.

Още един гост се настани трайно в БНТ. На 3.02 в „Култура.бг“ Димитър Стоянович беше поканил социалния антрополог Харалан Александров да разглобят механизма на конспиративните теории. Телевизиите само ще спечелят, ако разговорите са с опоненти на телевизията, а не с нейните временни обожатели. Защото опонентите са длъжни да признаят, че телевизията се променя, а обожателите не го забелязват. Предлагам другия път Емил Кошлуков да ни показва ръст на рейтинга на Харалан Александров в петък спрямо самия себе си в понеделник.

Само че когато има дефицит на гости и се повтарят едни и същи послания, все някъде из програмата започват да се получават вътрешни кръвоизливи и телевизията сама се отрича с половин уста.  Даже ученият Харалан Александров самоиронизира отношението на медиите към себе си като обясни, че учените вече са търсени, ако след тяхното участие останат няколко метафори, а никой не се интересува какви са методите му на изследване или какви теории има. Водещият Димитър Стоянович не чу обаче този метамонолог на Александров. Беше си намислил да провокира учения с негова собствена „теория“ защо имало бум на конспиративните теории. Според Стоянович конспирациите се навъдили, защото „няма центричност – няма религиозно чувство, няма цар“. Харалан Александров поиска време да помисли, но усещането за монорхическия патос остана да чегърта някъде по надраскания под на предаването.

А накрая гледайте някой път финалното послание в надписите на „Моят плейлист“ – там гледането на телевизия е отречено чрез четенето на книги. Телевизията от време на време намира пролуки да ни съобщава да не я гледаме, докато журналистите кимат одобрително.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. От 2020 година води рубриката "Имало едно време телевизия" в Маргиналия. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016