Жана Попова: Изкуственият интелект и 7-годишното дете в колата на Бойко Борисов

Споделете статията:

 

 

През седмицата стана ясно, че много от кандидатстудентските изпити ще отпаднат тази година и университетите ще приемат само с оценките от матури. Възмущение заля форумите на медиите. Мнозина не вярват в състоянието на средното ни образование, но очакват университетът да е недостъпен за незнаещите. Очакват университеткото образование да коригира онова, което другаде не е било оправено. Според мненията в медиите университетите са въобразени като заведения за превъзпитание, нещо като смекчена версия на Бойчиновци, а не като място за наука.

Ако гледате телевизия, ще видите колко силно вярваме, че образованието е нещо като автотенекеджийница, в която се изчукват недъзите на обществото. Но трябва да ви разочаровам. Това, което видях по телевизията, е, че образованието не е ценност, то е само средство, за да имаш други ценности: например, ламаринена табела с номер, който имат само катаджиите. За 10 години управление сме достигнали този връх на знаците – да се бориш за отличителната ламарина, която те прави забележим…

Ако гледате телевизия, ще видите, че няма на кого да честити 24 май нито министърът на образованието, нито министърът на културата. За първи път премиерът качи в баничарката си образователен министър. Това беше единственото по-тържествено събитие тая седмица. Благодарение на братята Кирил и Методий, Красимир Вълчев седна в отбора на Владислав Горанов и пазарджишкия кмет Тодор Попов. На Красимир Вълчев за една седмица му се наложи да води разговори за изкуствен интелект и за ценности, а накрая само да кима в брътвежа на пазарджишкия кмет, дарен наскоро от Делян Пеевски с пари за волейболния отбор, който от сега мога да ви кажа, че догодина ще спечели първенството.

Само журналистите продължават да се заблуждават, че образованието е ценност. В баничарката на Борисов, летяща по магистралите, никой няма подобна илюзия.

Образованието ще ни спаси от света на децата ни

Преди дни „Нова тв“ излъчи интервю със Сузанита. В интервюто 17-годишно момиче ракзазваше как е започнала да взема наркотици след чалга баровете, в които пее, за месеците й в наркокомуната, за парите, които е давала за две неща – за благотворителност и за наркотици.

Репортерът я попита „Няма ли да завършиш образованието си?“ В медиите работят хора, които убедено вярват, че образованието ще ни спаси от наркотиците. Сузанита вече е твърдо решена да завърши и затова има учителите, които работят с нея.

В днешната си колонка “Имало едно време телевизия” доц. Жана Попова анализира медийни факти в контекста на политиката и образованието

Така както се е захванал да одържавява частни бизнеси, дали Валери Симеонов да не сложи държавна ръка и върху империята „Пайнер“? А после да направи един „Златен Орфей“ за промотиране на звукове, произведени посредством силикон на Слънчака! За един месец има толкова много репортажи, в които някой е продал наркотици на някого, че сякаш това е „нормалното“ състояние на обществото, към което се връщаме след стреса, че ще умрем от коронавирус. На фона на толкова дрога, която се лее в ефир, е странно защо депутатът Валери Симеонов не говори за бизнеса на наркопласьорите в страната. Или това е частен бизнес, в който Валери Симеонов не иска да се намеси?

Обаче твърде вероятно е да не знаете какво е Сузанита. Това е абревиатура на свят, в който живеем, но се залъгваме, че е името само на периферията. Министърът на културата Боил Банов и председателят на парламентарната комисия по културата и медиите Вежди Рашидов знаят коя е Сузанита. Тя е продукт на Министерството на образованието, който се прехвърля в техния ресор на 14 години.

На 14 години Сузанита излиза почти без гащи във видеоклип и един ден всички микрофони се насочват към нея. А в това време Вежди Рашидов се саморазправя с „Култура.бг“ по БНТ. Може би защото те единствени не взимат интервю от Сузанита. После бившата ученичка пее по заведенията на основния производител у нас – производителят на чалга образи.

През 2018 г. журналистката Гала пак по „Нова тв“ прави интервю със семейството на певецита Сузанита. В това изречение има поне три думи, които не са правилно употребени – Гала не е журналистка, това, което тече на екрана, не е интервю, а момичето с поглед, забит в деколтето си, не е певица. Единствената правилно употребена дума е „семейството“. Това, което виждаме по „Нова тв“ е за какво мечтае семейството на Орхан Мурад. Мечтае дъщеря им да е гледана в youtube и да я дават по телевизията.

През 2018 г. бащата казва, че 14-годишната му дъщеря чрез скандалното си поведение е направила убийствен брой гледания в youtube. Според г-н Мурад никой не е правил толкова силна пиар кампания след Азис, “което си беше шанс за Сузи”. В кича на Гала виждаме родителите радостни от успеха на детето си. Според самото дете, никой не е очаквал да стане чак такъв скандал от това, че е показала детското си тяло. Точната й реплика е: “в смисъл, то стАна много неочаквано”.

През 2020 г. и детето, и родителите, и журналистът в кадър вярват, че образованието ще спаси Сузанита от наркотиците и ще промени бъдещето й. Не ми е работа на мен да виждам в бъдещето, затова по-добре да вярваме в образованието!

След тоя разговор мога да кажа само честит празник и на вас и тая година, г-н Рашидов, г-н Вълчев, г-н Банов!

През 2018 г. баща и дъщеря се състезават за една ценност – кой има повече гледания в youtube. Ако вярваме на телевизиите, обществото е силно възмутено от циничния клип на 14-годишно момиче. Но ако вярваме на пазарния принцип, обществото всяка вечер гледа Сузанита в кръчмите, които настаняват отпред трудно съставящото изречения момиче и не след дълго й подава наркотиците. Сега пак обществото, в лицето на репортера, очакват образованието да спаси страдащото момиче. А като я спаси, пак ще я качи на сцената. През 2020 г. репортерът на „Нова тв“ вярва, че ако тя избере образованието, ще се спаси. Имам лоша новина – образованието не може да спаси никого от наркотиците. Даже главният прокурор Иван Гешев ги отбягва като тема.

„Социални причини“, „елитно“ училище,  – като спасение за децата

Александра Маркарян от „Офнюз“ публикува материала си „Как шофьорът на джипа, убил Милен Цветков, влезе в най-елитното училище по социални причини“. През тази седмица Заглавието е толкова коректно, че чак подвеждащо! Александра Маркарян се опитва да не нарече някого убиец преди съдът да се е произнесъл.  Така е редно. Оставя на нас да се сетим, че през учебната 2015-2016 г., когато е бил преместен в Първа немска езикова гимназия, ученикът Кристиан Николов не е бил нито шофьор, нито бъдещ убиец. Александра Маркарян ни разказва, че с разрешението на тогавашния зам.министър на образованието Ваня Кастрева Кристиан Николов е преместен по социални причини в 91 немска езикова гимназия. От години трупаме символна стойност на числата пред гимназиите. Родителите се включват в цикъл, в който директорите показват броя на приетите в чужбина техни зрелостници. В класациите на училищата няма такава графа за социалните причини едно дете да не се справя със себе си в училище. Нашият начин, който сме изобретили като държава, е да го преместим от едно училище в друго, за да го спасим от поведението му. Кристиан Николов завършва 91 немска езикова гимназия и учи „на запад“. Но през великденската ваканция кара джип, надрусан с наркотици, които никой не знае откъде се пазаруват. Даже главният прокурор Иван Гешев ги отбягва като тема.

Процесът срещу един друг бивш ученик Йоан Матев, който е обвиняем за убийството на свой връстник в Борисова градина на 2 юни 2015 г., все още не е завършил. Но в разказа на журналистите изчезнаха два важни елемента: преди пет години те разказваха, че Йоан Матев е бил ученик в едно частно училище, а когато не се е справял, родителите му заедно с брат му го преместват в друго частно училище, без дори да са изтеглени документите им. Когато завършва, Йоан Матев е приет в Югозападния университет и най-вероятно вече щеше да върви към края на висшето си образование.

Може би трябва да спрем да местим децата като вещи и да поговорим за образованието ни. То не може да спаси онова, което замества евфемизмът „социалните причини“. От друга страна, в българските университет и БАН има достатъчно добри учени, които знаят какъв е проблемът с т.нар. „елитни“ училища, с частните училища и с родителските нагласи. Дали да не използваме науката като ресурс на висшето образование?

 

Катаджиите и табелата с номера като ценност

 

През седмицата образователният министър говори за изкуствен интелект. Представих си Бойко Борисов как един ден вози т.нар. изкуствен интелект и 7-годишно детенце на задната седалка. Цяла седмица по медиите показваха роботи, които ще пасат овцете. Та на задната седалка на Борисовата баничарка седят изкуствен овчар и 7-годишно детенце. Какво ще видят по магистралите на изкуствения интелект и 7-годишното дете? Ще видят катастрофата по врачанския път, в която бащата на 7-годишното дете загива на място. Ще видят моторист без книжка, който прегазва пресичаща възрастна жена и се прибира у дома.

Спътниците на Борисов ще подминат и група катаджии, които не искат да разговарят с репортерите на „Нова тв“ Тина Ивайлова и Мартин Георгиев, които ги питат защо катаджиите в Плевен са в заведенията на роднините си, докато са на държавна работа. Бащата на единия от катаджиите обяснява, че момчето му е завършило право. Според него не е на частната си работа, докато трябва да е в службата си. Бащата вярва, че висшето образование трябва да е гаранция, че синът му е прав.

Репортажът по „Нова тв“ не е за деца. Дано изкуственият интелект в колата се сети да затвори очите на 7-годишното дете. Да не види смъртта на баща си и да не чуе всички цинизми в репортажа по медиите. Обиди към репортерите, развят национален трибагреник, вързан за мотор, с който един от катаджиите се хвърля във водоем. Селфи за автор на най-голяма простотия в чата на катаджиите е това. Тина Ивайлова и Мартин Георгиев ни срещат с катаджии от различни поколения, които са обединени от една изкована от тях ценност – значението, което са придали в КАТ на покупката на парче ламарина. Ламарината е с номер, който е знаков за другите катаджии и никой колега не спира возилата им по пътя. Защо са ни тогава магистрали, ако няма кой да уреди един толкова простичък процес на пътя като разминаването на колите? Кое министерство е натоварено да използва постиженията на социалните и хуманитарните науки, за да разрешим проблема с убийствата на хора по пътищата. Ние почти никога не говорим за ранените хора, за травмираните деца, които виждат смъртта пред тях, изчезват от екрана инвалидизираните хора след катастрофата.

Каква ли философия на правото е завършил катаджията от Плевен, който смята, че ламарината с нулите ще го направи по-забавен човек или по-значим?

КАТ се е превърнала в държава в държавата, но няма нито един брифинг за справяне с катастрофалната нормалност, в която се върнахме, след като преживяхме истинска хуманитарна катастрофа. Всъщност, заблуждавам ви. Има един брифинг. Преди години правителството се събра спешно, за да разрешава проблема с катастрофите, след като загинаха седем деца в Свиленград. Стана на Великден, помрачи светъл празник за премиера християнин. Минаха години, преживяхме даже COVID-19, но със Сузанита, „социалните причини“ и зам. министър Ваня Кастрева, плевенските КАТ-аджии и чалга културата на бабитското говорене на Борисов и Рашидов трудно ще се справим. Даже главният прокурор Иван Гешев ги отбягва като тема.

 

Антон Дончев и Иван Гешев – академичната прокуратура

 

На изкуствения интелект ще му е трудно да се справи само с едно – със суеверието, че образованието ще спаси децата ни от наркотиците, ламарината с катаджийски номера и катастрофиралия джип. Това е фалшива новина, по-силна и застрашаваща дори от тези в сайтове за производство на 5G конспиративни теории. В суеверието, че образованието ще спаси света вярва дори главният прокурор Иван Гешев. По време на социалната изолация внезапно Иван Гешев показа снимка рамо до рамо с академици. Антон Дончев, Георги Марков и Константин Косев, а барабар с тях бил и издателят Иван Гранитски. „Акцент в разговора бяха възможностите, с които българската научна общност може да бъде полезна в преодоляване на последиците от актуалните предизвикателства във вътрешен и международен план“, така пишело в съобщението от главната прокуратура. А после Иван Гешев благодарил на академиците за подкрепата за кандидатурата му миналата година.

В тази снимка има две странни неща. Първото е, че академик Георги Марков е сложил маската си под брадата си, а не на носа и устата си, с цел предотвратяване на заразата от коронавирус. Второто е, че на снимката до главния прокурор е Антон Дончев. Антон Дончев е академик, който през 2018 г. подарява на рождения ден в ресторант „Грозд“ автограф на Александър Тумпаров. Даже нямате идея кой е Александър Тумпаров? Подобно на Сузанита, не ви трябва и да знаете името. И аз го научих наскоро от новините. На 10.10.2020 главна прокуратура използва медиите, за да съобщи, че е задържан бизнесменът Александър Тумпаров, който е обвиняем с хазартния бос Васил Божков. Заради влошеното му здравословно състояние, Тумпаров е освободен срещу гаранция от 1,5 млн. лв., гласеше съобщението на прокуратурата.

Такъв сюжет даже най-академичният писател трудно може да завърти.

На една снимка, публикувана в интернет, академик Антон Дончев поздравява приятеля си Александър Тумпаров, а на друга – Антон Дончев подкрепя главния прокурор, който задържа Александър Тумпаров. Все пак Александър Тумпаров и Васил Божков са само задържани (даже единият не съвсем). Не е редно да ги съдим преди съдът да ги осъди. А приятелствата са хубаво нещо! Така че все още е рано да се каже, че главният прокурор получава странна подкрепа.

Онова, което се опитвам да ви кажа, е, че не само най-академичната наука в лицето на трима академици няма да ни спаси от хазарта, наркотиците и катаджийските цинизми, но не е добре да чакаме прокуратурата да го направи. И не защото Иван Гешев и Валери Симеонов не могат да се справят с наркопласьорите у нас. Това е непосилно дори за академиците! А защото измислянето на значимостта на броя гледания във видеоплатформите, изобретяването на ценност, коя ламарина ще натоварим със символна стойност – всичко това е въпрос на развиваща се култура. А ние пътуваме по магистралите на посткултурата. Честит пост-24 май!

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. Води колонка в „Култура“ за медийна критика. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016