Български роби за износ, а розоберачи няма и няма

Споделете статията:

Под дърво и камък се търсят доброволци за розобера, алармират медиите. Производителите дават от 30 лева нагоре надница, осигуряват храна и превоз, това пък гласеше рекламата на собствениците на маслодайните ферми от миналата година. Пиарите им пишеха в социалните мрежи,че да береш рози е „рядко и вдъхновяващо дело”. Подразбира се, че събирането на розов цвят от маслодайната българска роза и нейното дестилиране ще доведе до получаване на скъпоценното био-розово масло. Край на рекламите.

Така е почти всяка година, но тази е по-любопитна заради опасните номера на ковид-19. Той обезлюди ягодовите полета в Англия и Германия, а ядачите на бели аспержи силно се притесниха, че ежегодните източноевропейски роби няма да им осигурят богатите за метаболизма витамини.

Колко предлагат българските розопроизводители за килограм розов цвят „вдъхновително“ набран и предаден? За работен ден от 5,00 до 11,00 часа или до пладне, те трябва да наберат 40 килограма. Офертата е по лев на набран и предаден килограм розов цвят. Всяка година медиите пишат, че наетите временни работници при повече старание успявали да си изкарат по 700-1000 лева(!). Което, жалостиво отбелязват те, не е много за къртовския труд на полето.

Колко се изкарва в Германия за аспержи и череши? По 1350 евро месечно. Пак жалостиви медии пишат, че понякога обаче не плащали и минималната надница. А тя е по 122 лв. на ден.

Трябва да питам Красен Станчев какви са икономическите тайни и истини на цената на труда у нас и в чужбина. Трябва да питам и синдикатите, разбира се. Ще питам непременно и Мая Манолова. В нейната програма “19 мерки за 19 месеца” има уверено формулирани цели и пътища за излизане от кризата(пост-кризата от Ковид-19, но и въобще), и като че ли е убедителна. Поне за приятелите ми от левичарския сайт Барикада.

Ето обаче какво не излиза в сметката. Поразпитах разни хора откъде се очаква да дойдат кандидатите за розоберачи. Били „главно бездействащи млади хора“. Те обаче “не са трудоспособни сутрин по роса, нито достатъчно бързи в ръцете“, пък цветът не чакал – до следващия ден част от него вече е негоден.

Имало и втора група – малограмотните и перманентно безработни. При тях обаче трудностите идват от задължителните еднодневни трудови договори – ако изобщо се хванат, внимават да не преминат границата от брой дни, над които биха изгубили социалните си помощи. С тези хора и пазарлъците са по-трудни – свикнали са да настояват на своето и нерядко излизат доста скъпо на земеделците.

Какво излиза? За сезонни работници рискуващи да се заразят от коварния вирус, няма проблем нито с росата, нито с трудоемкостта. Работят и в кланици, нищо че пламтят като факли от Ковид-19. Ще превиват гръб от сутрин до вечер, после ще се оплакват, че ги превръщат в „роби“, не им плащали надниците, хигиенните условия били отвратителни и прочие. Изводът е супер прост: Тази страна се е превърнала в износител на робски манталитет. 1350 евро месечно са достатъчна цена, за да преглътне човек унижението да го третират безправно като чернокож в Америка през 19 в. и да се тръшне в болницата от смъртоносна болест. Казанлъшката роза не плаща сметките за тока, кафето, бирата, смартфона. Нито Мая Манолова, нито лявоподобните й лидери с придворните анализатори могат да изчислят българския феномен за излизане от кризата. Няма как да разбереш със стогодишна давност откъде е дошло това – бизнесът да бъде неразумно скъпернически и да плаща жълти стотинки за тежък труд, а компрометираната от мързел и ниска квалификация работна сила да се продава за няколкостотин евра повече на чужбинския пазар. Дори когато масово се измира по време на епидемия.

От фейсбук профила на автора

25 май, 2020

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).