Кой и защо се страхува от европейската резолюция за нарушените ни права?

Споделете статията:

 

Eвродепутатите ще гласуват на 8 октомври внесените общо 49 поправки в критичната резолюция за България на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (ЛИБЕ) на Европейския парламент.  

След европейския дебат за България(5 октомври) в полезрението на медии и политици попаднаха  5 текста от общо 25 члена на проекорезолюцията. Текстовете са свързани с нарушението на човешките права и се превърнаха в повод за разгорещени реакции от ВМРО и групата на Европейските консерватори и реформисти, както и от БСП.

Снощи стана ясно, че евродепутатът Ангел Джамбазки е внесъл 9 поправки в резолюцията.

 

 

Само ден след дългоочаквания дебат в Европарламента в медиите започнаха да се разпространяват пет от общо 25-те текстове от Проекторезолюцията на ЛИБЕ. Съдържанието им предизвика гневната реакция на лидера на БСП Корнелия Нинова и на евродепутата Ангел Джамбазки. Пръв националистът даде по обяд интервю пред националното радио. В него той заяви: „Натискът за това Европейската комисия да решава на кого да спре или да пусне европейските фондове минава през скандални текстове, които нямат общо със злоупотребите и корупцията. Имат общо с категорични искания и настоявания за това законодателствата в държавите да бъдат променяни – семейни законодателства, отношенията между хората“.

В пълния запис на интервюто с евродепутата може да се чуят закани и формулировки за текстовете като „абсолютно неприемливи тези(…)отричат решения на българския Конституционен съд(…) промъкват се сепаратистки текстове за признаване на малцинства, майчин език, това ще даде оръжие в ръцете на нашите неприятели.(…) А другите „социално-инжерни текстове“ за еднополови бракове, не са толкова опасни за държавността и националната сигурност, но опитите да се да променят семейното ни законодателство, са недопустими!“Накрая, Ангел Джамбазки се заканва да се „бори със зъби и нокти“, но да не бъдат допуснати тези текстове.

През късните следобедни часове тези поправки стават факт[1].

Горе-долу по същото време лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви: “Истанбулска конвенция няма да срещне нашата подкрепа под никаква форма – нито директна, нито завоалирана, в резолюция срещу корупцията“. Нейният стремеж е очертан отдавна като бавни, но сигурни стъпки по унищожаване на социал-либералното наследство на партията. Хора от експертното й обкръжение я обнадеждават, че е на прав път.Изразът “социал-либерализмът е онкологията на лявата култура, ще я преболедуваме”подхранва оптимизма на Нинова. Тя обърна гръб на стремежа на Европейския съюз да се справи с насилието над жените още пред лятото на 2018- та.  Беше нескрито щастлива от опортюнистичното решение на Конституционния съд да обяви Истанбулската конвенция за противоконституционна.

Корнелия Нинова, 6 октомври, ранен следобед: “В тази резолюция има смущаващи текстове, съдържащи упрек за партии и политици в парламента, които не подкрепят Истанбулската конвенция и препоръки България да намери начин да я ратифицира. БСП не подкрепя конвенцията и има сериозен принос тя да не бъде гласувана в българският парламент”

За какво свидетелстват тези политически реакции на представители на управляващата коалиция и от лявата опозиция?

Либералният консенсус в Европа по теми, включващи малцинства, насилие на жените, правото на майчин език, последователно е посрещан от години изключително остро. През 2018 година истински взрив на противопоставянето на правозащитния мейнстрийм по повод Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (популярна като Истанбулската конвенция), демонстрираха „Обединените патриоти“. Много бързо към техния тон се присъединиха и от левицата. Тези леви и крайнодесни лидери иронизират политически лица и неправителствени организации, които поддържат европейския консенсус за грижата и защитата на уязвимите малцинства. Наричат ги „крайно леви“, внушават обществената опасност от идеите им.

Общественият контекст и политическите интереси, повечето от които с нескрито руско влияние, са изключително удобна среда за отрицание на проекторезолюцията на ЛИБЕ.  Съвършено логично към негативизма на  политическите партии, недопускащи шанса либералните ценности да бъдат легитимни за обществото, се прибавиха ляво-консервативните медии.  Публикации[2] издаващи (не)очакван интерес към петте текста в документа настояват, че те били особено проблематични. Защото са посветени „основно около Истанбулската конвенция, правата на гей общностите, защита на несъществуващото т.нар. македонско малцинство, защита на ромските общност от полицейско насилие и чуждото финансиране на НПО-тата“[3].

Какво прави впечатление от политическите и медийни реакции?

Преди всичко, това е нестихналият разлом в партийните среди около Истанбулската конвенция и не само. Бурната реакция издаде новата вълна от евроскептицизъм. На второ четене, става ясен завоят към Орбан и Полша. Не случайно споменатите медии посочват особено тревожно как “в т. 15 се отбелязва,че Резолюцията „размахвала пръст“(курсивът мой) и на “участието на политици и политически партии, представени в българския парламент”, които са допринесли за отхвърлянето на ИК. В нея се “настоявало  властите да направят необходимото,  за да позволи ратифицирането на Истанбулската конвенция и да въведе колкото се може повече елементи от Конвенцията, в българското законодателство”. Без съмнение, трайният популизъм на основни фигури от политическата класа заиграва с анти-брюкселските настроения. Тези настроения с днешна дата ще се подклажат и от площадните плакати на траещия над 80 дни протест.

Непреодолимият политически разлом между либералното и консервативното провокира в обществото устойчивите негативни стереотипи към македонското и ромското малцинства. Тъкмо този разлом е видим за ЛИБЕ и се превръша в основа за петте члена в резолюцията. Между останалото, сред тях има специален абзац, в който се посочва необходимостта да не бъдат сатанизирани неправителствените организации. Разбираемо е защо това твърде не се харесва на ВМРО, което с радост използва всеки случай да говори против “соросоидите”. Поправките на Джамбазки в проектодокумента са красноречиво свидетелство за това.

Повече от очевидно е, че негативните реакции около тези текстове в Резолюцията  показват как консервативно-патриотичните кръгове от ляво и от дясно, заедно с близките им по дух медии, искат да вземат отново реванш в европейския дебат по тези теми.  В София през последните месеци покрай протестите заглъхнаха въпросите за разрушените ромски къщи и расизма. За тормоза на ЛГТБ хората. Протестите допълнително заглушиха всекидневните данни за нестихващото насилие над жените. Поставеният въпрос в проекторезолюцията за македонското малцинство(ОМО-Илинден ПИРИН[4]) в Сандански и Благоевград може да събуди само раздразнение. Защото през целия 30 годишен преход искането на определящите се за македонци у нас да бъдат  спазвани правото им на самоопределение и идентичност, срещаше твърд политически отказ, без значение парламентарните мнозинства. Също така от години ДПС настоява на правото турските ни съграждани да говорят на майчин език преди и по време на изборите. Крайните националисти обаче отхвърлят това право, защото виждат в него заплаха от увеличаване на гласовете от диаспората в Турция. Това също гали ухото на огромен процент от население, възпитано в омраза към етнически и религиозно различното население.

В разразилия се скандал по повод петте текста в проекторезолюцията на ЛИБЕ  и в търсене на изход от създалата се нова вълна на напрежение около дебатите за България в Европейския парламент, става ясно едно. Клапанът на националистическото мислене, анти-турските и анти-циганските послания, сексизма и хомофобията се отвори отново. Леви и десни националисти припомниха за себе си, при това – в най-непривлекателния си вид.

Ето петте скандални в текста на Резолюцията, която трябва да бъде приета в четвъртък в ЕП.

– като взе предвид съвместното изявление на специалните докладчици на ООН относно расизма и по въпроси на малцинствата от 13 май 2020 г.,

– като взе предвид изявлението на специалния докладчик на ООН за насилието над жени,неговите причини и последици от 21 октомври 2019 г.,

– като има предвид, че Венецианската комисия и ОССЕ / СДИПЧ установиха, че избирателният кодекс възпрепятства езиковото многообразие и избирателните права на гражданите, живеещи в чужбина;

– като има предвид, че през последните години са докладвани редица инциденти, свързани с употребата на реч на омразата срещу малцинствата, включително от правителствени министри; като има предвид, че парламентарният имунитет систематично се използва за защита на членовете на Националното Събрание от отговорност за реч на омразата;

– Осъжда всеки случай на реч на омраза, дискриминация и враждебност срещу хора от Ромски произход, жени, ЛГБТИ лица и лица принадлежащи към други малцинствени групи, които остават проблем, предизвикващ остра загриженост;

-Призовава властите да реагират енергично на инциденти с реч на омразата, включително от политици на високо ниво, подобряват правната защита срещу дискриминация и престъпления от омраза и ефективно да разследва и преследва такива престъпления;

-Приветства съдебната забрана на ежегодния неонацистки митинг “Луков марш”, както и разследването започнало срещу организацията зад нея „БНУ“;

-Призовава Българското правителство да засили сътрудничеството с международни и местни хора мониторинг на правата и да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира ефективно правата на малцинствата, по-специално свободата на изразяване и свободата на сдружаване, включително чрез прилагане на съответните решения на ЕСПЧ

-Припомня се, че Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие две междинни резолюции, с които алармира, че над 50 решения на Европейския съд за правата на човека не са въведени в България. Последното решение на Европейския съд по правата на човека по случая с ОМО “Илинден*” е от януари 2018 г. Европейски съд по правата на човека, решение от 19 януари 2006 г., Обединена македонска организация Илинден(ОМО-Илинден)

– Призовава българските властите и длъжностните лица да осъдят категорично всички актове на насилие и реч на омразата срещу малцинства;

-Изразява съжаление във враждебния климат срещу хора от ромски произход в някои населени места, особено срещу онези, които трябваше да напуснат домовете си след митинги на техните общности в няколко населени места; изразява съжаление за изселвания на роми в района на Войводиново;

-Призовава властите за спешно справяне със ситуацията на засегнатите лица; счита, че решителните мерки за подобряване общото жилищно положение на хората от ромски произход трябва да продължи; вярва, че е така необходимо за пълно изкореняване на образователната сегрегация на деца от ромски произход;

-Призовава властите да спрат речта на омразата и расовата дискриминация срещу хората от ромското малцинство в отговор на COVID-19 и да спре насочването на полицейските операции Ромски квартали по време на пандемията;

– (чл.17)Отбелязва решението на Конституционния съд от 27 юли 2018 г. относно несъответствие на Истанбулската конвенция с Конституцията на България;

-съжалява за това решение, което предотвратява ратифицирането на конвенцията от България;

-е дълбоко загрижена от постоянния негативен и невярен публичен дискурс относно Конвенция, оформена от широко разпространена кампания за дезинформация и клевета след това негативно медийно отразяване по темата от няколко медии с предполагаеми връзки към правителствени и опозиционни партии, с особено тревожното участие на политици и политически партии, представени в българския парламент;

-е загрижена, че постоянното негативно отношение към Конвенцията допълнително допринася за заклеймяване на уязвими групи в риск от насилие, основано на пола, чието положение беше особено влошено от COVID-19 и мерките за блокиране през цялото време в Европа, включително в България, допълнително насърчава и възпитава чувство за безнаказаност извършители на престъпления, основани на пола;

-изразява съжаление, че последните промени в Наказателния кодекс които въведоха по-строги наказания за насилие, основано на пола, се оказаха недостатъчни при разглеждане на сложността на въпроса и по-специално неговото предотвратяване; следователно призовава Българските власти да подобрят превенцията и борбата срещу домашното насилие, направи необходимото, за да позволи ратифицирането на Истанбулската конвенция и да въведе колкото се може повече елементи от Конвенцията, които са в съответствие с конституцията, докато се търси по-широко решение за останалите елементи, както и да увеличи броя на приютите и други социални услуги, необходими за оказване на подкрепа на жертви на домашно насилие;

(Чл.18)- Счита за необходимо да се премахне дискриминацията срещу лица въз основа на тяхната сексуална ориентация или полова идентичност в закона и на практика във всички сфери;

-призовава Българските власти да изменят изрично Закона за защита от дискриминация, като включи половата идентичност като основание за дискриминация;

-призовава българските власти за изменение на настоящия Наказателен кодекс, за да обхване престъпленията от омраза и речта на основание сексуална ориентация, полова идентичност и изразяване и сексуални характеристики;

-призовава Българските власти да прилагат съответната съдебна практика на Съда и на ЕСПЧ и в този контекст да се обърне внимание на положението на съпрузите и родителите от същия пол с оглед да се гарантира тяхното упражняване на правото на недискриминация по закон и всъщност, и че правната рамка осигурява равни права за всички двойки;

(чл.20). -Изразява силна загриженост относно предложените изменения на правната уредба с нестопанска цел Закон за субектите, които биха създали много враждебна среда за тези граждански общества организации със статут на обществена полза, които получават чуждестранно финансиране и рискуват противоречие с принципа на свобода на сдружаване и правото на личен живот; настоятелно призовава българските власти да разгледат задълбочено Съда на Европейския съюз установена юриспруденция в това отношение;

 

[1] Късно вечерта на 6 октомври българският консерватор внася  9 поправки в проекторезолюцията. Изтрит е и текстът, че през последните години има съобщения за редица случаи на език на омразата срещу малцинства, включително от министри. неприемливо ЕП да осъжда речта на омразата, дискриминацията и враждебността спрямо ромите, жените, ЛГБТИ общността. Неприемливо е и евродепутатите да приветстват забраната на „Лукомарш“ и започването на разследване срещу Българския национален съюз (БНС), както и осъждането на насилственото изселване на роми във Войводиново. Джамбазки иска и иска заличаване и на параграфа, че депутатите смятат за необходимо елиминирането на дискриминацията спрямо хората въз основа на сексуалната им ориентация или полова идентичност.

[2] https://glasove.com/categories/skandalyt/news/rezolyutsiyata-na-ep-sreshchu-blgariya-nastoyava-vlastite-da-ratifitsirat-istanbulskata-konventsiya

[3] [1] https://bnr.bg/horizont/post/101352028/angel-djambazki-evrodeputatite-ne-se-interesuvat-ot-vatreshni-kramoli

[4]* Обединена македонска организация: Илинден – Партия за икономическо развитие и интеграция на населението) е непризната политическа партия в България, която си поставя за цел да защитава правата, езика и националността самоопределящите се като македонци по националност в страната. Заради отказа на регистрация България многократно е осъдена от Европейския съд за правата на човека в Страсбург да изплаща парични обезщетения на ищците.

 

 

 

 

Ето петте скандални в текста на Резолюцията, която трябва да бъде приета в четвъртък в ЕП.

– като взе предвид съвместното изявление на специалните докладчици на ООН относно расизма и по въпроси на малцинствата от 13 май 2020 г.,

– като взе предвид изявлението на специалния докладчик на ООН за насилието над жени,неговите причини и последици от 21 октомври 2019 г.,

 

– като има предвид, че Венецианската комисия и ОССЕ / СДИПЧ установиха, че избирателният кодекс възпрепятства езиковото многообразие и избирателните права на гражданите, живеещи в чужбина;

– като има предвид, че през последните години са докладвани редица инциденти, свързани с употребата на реч на омразата срещу малцинствата, включително от правителствени министри; като има предвид, че парламентарният имунитет систематично се използва за защита на членовете на Националното Събрание от отговорност за реч на омразата;

– Осъжда всеки случай на реч на омраза, дискриминация и враждебност срещу хора от Ромски произход, жени, ЛГБТИ лица и лица принадлежащи към други малцинствени групи, които остават проблем, предизвикващ остра загриженост;

 

-Призовава властите да реагират енергично на инциденти с реч на омразата, включително от политици на високо ниво, подобряват правната защита срещу дискриминация и престъпления от омраза и ефективно да разследва и преследва такива престъпления;

 

-Приветства съдебната забрана на ежегодния неонацистки митинг “Луков марш”, както и разследването започнало срещу организацията зад нея „БНУ“;

 

-Призовава Българското правителство да засили сътрудничеството с международни и местни хора мониторинг на правата и да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира ефективно правата на малцинствата, по-специално свободата на изразяване и свободата на сдружаване, включително чрез прилагане на съответните решения на ЕСПЧ

-Европейски съд по правата на човека, решение от 19 януари 2006 г., Обединена македонска организация Илинден*(ОМО-Илинден)

– Призовава българските властите и длъжностните лица да осъдят категорично всички актове на насилие и реч на омразата срещу малцинства;

-Изразява съжаление във враждебния климат срещу хора от ромски произход в някои населени места, особено срещу онези, които трябваше да напуснат домовете си след митинги на техните общности в няколко населени места; изразява съжаление за изселвания на роми в района на Войводиново;

 

-Призовава властите за спешно справяне със ситуацията на засегнатите лица; счита, че решителните мерки за подобряване общото жилищно положение на хората от ромски произход трябва да продължи; вярва, че е така необходимо за пълно изкореняване на образователната сегрегация на деца от ромски произход;

 

-Призовава властите да спрат речта на омразата и расовата дискриминация срещу хората от ромското малцинство в отговор на COVID-19 и да спре насочването на полицейските операции Ромски квартали по време на пандемията;

– (чл.17)Отбелязва решението на Конституционния съд от 27 юли 2018 г. относно несъответствие на Истанбулската конвенция с Конституцията на България;

 

-съжалява за това решение, което предотвратява ратифицирането на конвенцията от България;

 

-е дълбоко загрижена от постоянния негативен и невярен публичен дискурс относно Конвенция, оформена от широко разпространена кампания за дезинформация и клевета след това негативно медийно отразяване по темата от няколко медии с предполагаеми връзки към правителствени и опозиционни партии, с особено тревожното участие на политици и политически партии, представени в българския парламент;

 

-е загрижен, че постоянното негативно отношение към Конвенцията допълнително допринася за заклеймяване на уязвими групи в риск от насилие, основано на пола, чието положение беше особено влошено от COVID-19 и мерките за блокиране през цялото време в Европа, включително в България, допълнително насърчава и възпитава чувство за безнаказаност извършители на престъпления, основани на пола;

 

-изразява съжаление, че последните промени в Наказателния кодекс които въведоха по-строги наказания за насилие, основано на пола, се оказаха недостатъчни при разглеждане на сложността на въпроса и по-специално неговото предотвратяване; следователно призовава Българските власти да подобрят превенцията и борбата срещу домашното насилие, направи необходимото, за да позволи ратифицирането на Истанбулската конвенция и да въведе колкото се може повече елементи от Конвенцията, които са в съответствие с конституцията, докато се търси по-широко решение за останалите елементи, както и да увеличи броя на приютите и други социални услуги, необходими за оказване на подкрепа на жертви на домашно насилие;

(Чл.18)- Счита за необходимо да се премахне дискриминацията срещу лица въз основа на тяхната сексуална ориентация или полова идентичност в закона и на практика във всички сфери;

 

-призовава Българските власти да изменят изрично Закона за защита от дискриминация, като включи половата идентичност като основание за дискриминация;

-призовава българските власти за изменение на настоящия Наказателен кодекс, за да обхване престъпленията от омраза и речта на основание сексуална ориентация, полова идентичност и изразяване и сексуални характеристики;

-призовава Българските власти да прилагат съответната съдебна практика на Съда и на ЕСПЧ и в този контекст да се обърне внимание на положението на съпрузите и родителите от същия пол с оглед да се гарантира тяхното упражняване на правото на недискриминация по закон и всъщност, и че правната рамка осигурява равни права за всички двойки;

(чл.20). -Изразява силна загриженост относно предложените изменения на правната уредба с нестопанска цел Закон за субектите, които биха създали много враждебна среда за тези граждански общества организации със статут на обществена полза, които получават чуждестранно финансиране и рискуват противоречие с принципа на свобода на сдружаване и правото на личен живот; настоятелно призовава българските власти да разгледат задълбочено Съда на Европейския съюз установена юриспруденция в това отношение;

[1] Българският консерватор е внесъл „само“ 9 поправки в проекторезолюцията.Изтрит е и текстът, че през последните години има съобщения за редица случаи на език на омразата срещу малцинства, включително от министри. неприемливо ЕП да осъжда речта на омразата, дискриминацията и враждебността спрямо ромите, жените, ЛГБТИ общността. Неприемливо е и евродепутатите да приветстват забраната на „Лукомарш“ и започването на разследване срещу Българския национален съюз (БНС), както и осъждането на насилственото изселване на роми във Войводиново. Джамбазки иска и иска заличаване и на параграфа, че депутатите смятат за необходимо елиминирането на дискриминацията спрямо хората въз основа на сексуалната им ориентация или полова идентичност.

 

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).