Кой съм аз да държа сметка на актуалния президент на САЩ!

Споделете статията:

Индипендънт“ публикува днес открито писмо на 40 опозиционни британски депутати. Те призовават премиера Борис Джонсън да прекрати мълчанието си и да осъди начина, по който Тръмп отговаря на протестите в американските градове „срещу расовата несправедливост и полицейската бруталност“. Квалификацията на премиерското поведение е откровена: „Отказът на британското правителство да осъди поведението на президента на Съединените щати е равностоен на съучастие“.

Колко британско! Джонсън вероятно има 101 причини да не се отзове на призива на депутатите, при това не само поради характерното си раздразнение от опозицията. Домашните му проблеми с непослушния съветник Доминик Къмингс са като главоболна добавка за предстоящата сделка по Брекзит. Но нещата зад океана са твърде немилостиви към психологическия и вътрешнополитически комфорт на премиера на Великобритания. Те, така да се каже, парят под краката му. Особено след като 1600 войници се струпаха вчера пред столицата на САЩ и аха- да започнат да стрелят по протестиращите! Часове по-късно на драматична пресконференция в Пентагона бившият министър на отбраната на САЩ Джим Матис каза:, „Трябва да отхвърлим всяко мислене за нашите градове като за „бойно поле“, което нашите униформени военни са призвани да „овладеят”. Ройтерс предаваше на живо пресконференцията, а милиони зрители в социалните мрежи кипяха от солидарно възмущение срещу агресивните действия на важния човек от Белия дом.

И тази критика на президента Доналд Тръмп и позорната му реакция на стихийно нарастващите вълнения след смъртта на афроамериканеца Джордж Флойд, който почина от ръцете на полицията миналата седмица, се забива като стрела в сърцето на световния политически елит. Не е справедливо само Борис Джонсън да се пържи в тигана на лицемерието и английския си опортюнизъм. В този тиган цвърчат вече лидерите на всички европейски държава. Пропастта, в която все повече пропада демокрацията на САЩ заплашва да погълне и тях. В Париж си припомниха бунтовете на цветнокожите съвсем наскоро. В Лондон движението Black lives matter  мобилизира огромни групи от млади граждански активисти. Феминистките организации се заеха с лидерство на протестите. Те го правят освен заради дълголетното си мълчание относно расизма и дискриминацията, но и заради конкретната простреляна от полицаи бременна чернокожа жена. Воплите й  „бебчето ми, бебчето ми“не трогна обградилите я хладнокръвни униформи. Затова пък разкъсват и до днес сърцето на всеки европейски хуманитар.

Всеки европейски хуманитар ли?А какво става у нас?

Дали в България има политици, които да вземат присърце и да протестират срещу безочливостта на Тръмп?Американското посолство гостоприемно кани всяка година на знакови тържества както леви, така и десни политици. До Мустафа Карадайъ е бивал някогашния втори от ГЕРБ Цветан Цветанов. Радан Кънев и Христо Иванов са били  редом с Калоян Паргов, Янаки Стоилов, Михаил Миков. Не е ясно как ще изглежда партито тази година – не само поради остатъчния страх от коронавируса, по-скоро поради въпроса: подкрепяме ли републиканците и техния президент във връзка с потушаване на протестите, или не!  Колко от тези, които ходят на чай при Н.Пр. Херо Мустафа, държат в джоба си кърваво писмо срещу нейния началник? Какви ли думи биха произнесли по повод убитите граждани, простреляните с гумени куршуми и обгазени по време на сблъсъците в понеделник? Опазването на демокрацията е общо дело. Лесно е да се нагъва печено пиле и превъзходно уиски на моравата на ул.Козяк, трудно е да се излезе от миризливата дупка на личния интерес. Американската посланичка може би ще си редактира мейлинг листа с имената от българската политическа класа. Защото човек и на най-висок стол да седи е добре да се пази от приятелите. От враговете и сам знае.

Отворени писма от българските политици през очарователната госпожа Мустафа до президента Тръмп няма. Поведението им е изградено в типичната за балканските реалности схема „кой съм аз“! Кой съм аз, да държа сметка на първия човек на САЩ за безобразията му! Кой съм аз, да изригна категорично срещу този, който превърна столицата Вашингтон в бащинията си и хитруващ позорно да осъди расовата несправедливост и полицейската бруталност. Кой съм аз, да го посоча с пръст, защото е срам за демокрацията!

Философията на  съучастие с недопустимото поведение на Доналд Тръмп е белег не само на опортюнизъм, страхливост, клиентелизъм. Тя е белег за убийствена провинциалност, туземни интереси и глътнат сякаш завинаги език пред страданията на цветнокожото население не само от Минеаполис. Ловкостта, с която гузната съвест суфлира на премиера Борисов и  външния ни министър „да си мълчим, не е наша работа“ издава стари стратегии и практики на дребните нации.  Да не би политици от Полша, Румъния или Унгария да са ревнали срещу американския расизъм и неговите политически покровители?

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).