Осмиването на Доналд Тръмп като нормализация. Възможно ли е у нас?

Тази публикация е създадена в рамките на проекта "Смях срещу омразата".
Тази публикация е създадена в рамките на проекта “Смях срещу омразата”.

Голите статуи в редица американски градове на кандидата за президент Доналд Тръмп го осмиват. Арт-инсталацията “Кралят е гол” е типична улична сатира. Авторите й не си поплюват срещу онзи, който предизвиква с политическите си тъпизми и всекидневна ксенофобия либералната погнуса сред привържениците на Демократическата партия и широкия свят. Милиардерът е показан гол. Гол и грозен. Унизен, защото е гол, както майка го е родила. Задникът му “блести” с прасковена кожа, а интимните му части, символ  на мъжественост са изчезнали. Няма ги, липсват, просто не съществуват по волята на присмехулниците от “Индиклайн” , сътворили статуята.

В живота Тръмп го раздава нахакано, мъжкарски, ругае всички святи за американеца ценности, включващи не-дискриминация, толерантност, етническа търпимост: с една дума, „има топки“. Арте фактът “Кралят е гол” на кинодейци, артисти и скулптори от “Индиклайн” обаче, го показват друг. Той е обратното на имиджовото старание на шефа на кампанията му, Пол Манафорт. Защото повечето американци знаят, че Тръмп няма интелектуалната и персонална сила да бъде президент на САЩ, и не, не е голямата работа като богаташ, защото дължи пари на China Bank, например. В Ню Йорк, Лос Анжелис, Сан Франциско, Кливланд или Сиатъл, хората се  хилят, правейки си селфи със статуята на кандидата. Пет пари не дават за  достойнството на нахакания милиардер. Умират си от смях. Смехът им трая немного, почти някоко часа само, докато кметските управи по градовете, където бяха статуите “Кралят е гол”, не ги прибраха. Правилно. Ами, ако недай си боже бъдещият президент на САЩ се казва Доналд Тръмп…Всъщност, защо ли цензурираха уличното изкуство тези непоследователни американци. Нали  свободата на изразяване е защитена от Първата поправка…

Американците направиха и такъв филм „The Producers“, със забележителния Матю Бродерик. В него съвършено либерално, без капчица задръжки, се бъзикаха с нацюгите и Адолф Хитлер. Бяха го напъхали в амплоато на артистичен гей, подготвящ завладяването на Полша като кабаретно шоу. Вермахта,  и Абвера, и шефовете на Гестапо, всичката фашистка персоналия от Вт.св.в. са леко досадни с фалцетните си гласове и патешка походка, но много смешни. Речите на Фюрера за “юденфрай” свят са толкова нелепи, колкото само смеховата култура може да преобръща горницата в долница. Във фройдистката  мания на Хитлер  да германизира „майка“ Европа, режисьорът и сценаристът на  „Продуцентите“ бяха видели жестоко контролирания му хомосексуализъм. Публиката се смее, защото Матю Бродерик  им предлага как да намерят цаката на тоя смахнат убиец. Не заслужава нищо освен да го превърнеш в посмешище. Да те заболи корема от кикот, наистина е толкова жалко това чудовище от Австрия, къде са им били очите на германците, та са ходили като слепци след него!…

Не е зле да потърсим „Индиклайн“ в българската му версия. Да, имахме такива артистични присмехулници.  Патетичният Паметник на съветската армия /ПСА/осъмна  преди 5 години потресаващо изрисуван!Минувачите по „Цар Освободител“ и лимузината на турския посланик бяха стъписани  в майските утренни часове на 2011 -та  от ухилената мъжественост на Капитан Америка и Джокера , вместо пред героичните лица на Альоша и альошовците! Хлапаците от „Destructive Creation“ бяха изписали със спрей богохулния надпис „В крак с времето“. Те деконструктивно-весело накараха  десетки специалисти от русофилския и русофобския спектър да гадаят какво точно са искали да кажат с инсталацията си. Полицията на свой ред си блъскаше главата за колко минути са се скрили  тия рушители на обществения ред. Как така патрулките, камери и пазачи са ги пропуснали!От Руското посолство звъняха с императорска  нервност по телефоните и искаха обяснение от кметицата за недопустимото присмехулство  над светинята на българо-съветската дружба в центъра на София. Заплашваха столичната управа и търсеха нейната отговорност по смисъла на Конвенциите за запазване  паметниците на антифашистката борба. В националния ефир се гневеха с пяна на уста изпълнителни членове на изпълнителното бюро на столетницата. Напразно! След артистичната акция на “хулиганите” ПСА просто престана да бъде свещена крава. Мине не мине време, и отново го боядисват, слагат мустаци на лелите с житните стръкове, боядисват каквото им падне от конюнктурната склуптурна  композиция на Любомир Далчев и Васка Емануилова. Смехът разтовари обаче и героичната антикомунистическа реторика от граждани, решени на всяка цена да  демонтират от Княжевската градинка  Паметника със стърчащия  шпагин. Нормализираха се страстите, а постмодерният гаменски стил на “Destructive Creation“ направи излишни хората на Иво Инджев, размахващи всяка година на 1 май и 9 септември юмруци и плакати в лицето на редовните членове на БСП и престарелите герои от Втората световна война, поднасящи китки на ПСА. Времето постигна своето.

Може ли смехът да стори същото  с един от най-големите врагове на свободното слово – журналистическитe и политически хейтъри?Например,събират се български кинодейци,артисти, художници, склуптори, и правят някакви артистични смешки с Кеворк Кеворкян, Мартин Карбовски, Ивайло Крачунов или Калин Руменов, със специалното участие на ПИК. Създава се  българският „Индиклайн“ и с  „Деконструкторите“ поставят в центъра на София шоу.  Видни хейтъри са принудени да четат собствените си ужасни текстове – може и “а капела”! Да ги четат или изпяват, после отново да ги четат и припяват, докато прималеят от глад за нормално писане. Малкият  Кеворкян  си играе на дървено конче, изработено от ромски майстори. Музиката от филма „Гей парад“ на сърбина Срджан Драгоевич, просълзява Карбовски, докато намокри всички дарени от „Америка за България“ носни кърпички. Валери Симеонов получава голямата награда за майстор на изящното слово от група мургави съграждани. Водещите на сутрешните блокове от големите национални телевизии, заедно с репортери, разследващи произхода на ранните цигански бракове, тръгват „Заедно в час“ в десегрегирано училище в малко крайдунавско гето. Войводата Красимир Каракачанов пък, се среща със Самуил Петканов от „НЕновините“ и му дава безплатни съвети как да направи либерален репортаж за свалянето на бурките на момите от Пазарджик. Шофиращ сам линейка от “Бърза помощ“ , Петър Москов отива елегантен и безстрашен да лекува хора във „Филиповци“. От петия етаж на панелка го гледа с бебе в ръце, кротък и притихнал, Волен Сидеров. Вместо да наизустява антисемитския “Бумеранг на злото”  Деница Гаджева отива на концерта на оркестър”Карандила”. Редакторите на „Тази сутрин“ си хвърлят оставките, заради подписания Етичен кодекс на журналиста, който им забранява да канят Динко, за да си говорят за свинските опашки, с които ще овързват напращялите от здраве бежанци от Сирия.Телевизионни собственици звънят кисело на Петьо Блъсков, за да сключат Пакт за неуопотреба на расистка реч…

Няколко часа по-късно от големия американски смях в Ню Йорк и другите градове, Доналд Тръмп за първи път от началото на кампанията си, изрази съжаления за непремерените си изказвания. „Вярвате или не – съжалявам, особено в случаите, когато това е причинило болка“, казал той. Шефът на кампанията му, споменатия по-горе Пол Монафорт, се оттегли също.  Каквото повикало, това се обадило, казваме у нас. Смехът обаче снижи меганахалството Тръмп, като го преобърна срещу него самия.

 

 

Проектът „Смях срещу омразата. София като топос без реч на омразата“ се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община. Програма Европа, 2016 г. Сдружение "Маргиналия"
Проектът „Смях срещу омразата. София като топос без реч на омразата“ се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община.
Програма Европа, 2016 г.
Сдружение “Маргиналия”
Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar
Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).