Стари демагози продават душата си на дявола за рейтинг

Споделете статията:

Политическите персонажи козината си менят, нравите – не. Няма видими белези на смирение и повишена чувствителност, съответстващи на кризата. Кризата, която ни затвори, раздели, депресира и потопи житейските ни проекти все едно са книжни лодки в развилнялото се море. Корнелия Нинова, Румен Радев, Красимир Каракачанов, Валери Симеонов, Веселин Марешки и прочие партийни лица, изглеждат все така превзели сцената с нескончаемите си демагогски скечове и скандали. Напоследък е популярен клип на рап-дебат, в който Корнелия и Бойко Борисов танцуват и пеят в смешния си двубой, втръснал на всички.

Волен Сидеров обаче постигна връх на сидеровщината(абсурдно неадекватен политик, смесващ патриотичното си християнство с расизъм, ксенофобия и антисемитизъм). Той зададе въпрос “Мутафчийски или Бог” в характерната си демагогска и провокативна реторика. Обяви правата си на ревностен вярващ за тежко пострадали от диктатурата на “маската” защото не можел да отиде с покрито лице в храма на Цветница. Предизвикателно обеща да живее с иконите и кръста в жилището си като в мъченическа катакомба, все едно е в някогашен Рим. И все едно останалите ние не живеем по същия начин без да правим панаир на суетата от това.

И зачака да му мерят скокналия рейтинг.

Преди обаче да кажа какво мисля в тази връзка за църквата и политиците, ще разкажа един също така свеж сюжет на самозабравил се политик.

Японските граждани преди дни видели в потрес видео с премиера си Шиндзо Абе. В заснетото селфи той бил полегнал на хамак(?) пиел чай и галел кучето си. Гражданите ревнали: „Ти за кого се мислиш,бе!“ Това криза, трупове, изолация, без-бъдещност ни тресе, а ти ни навираш в очите политическото си дебелоочие колко хубавко си живееш, пък и се правиш на всичко отгоре загрижен за нас!

Голяма беля станала, но това го научих от медиите. Как точно се взривява любовта между Шиндзо Абе и японската култура на самодисциплина и свръх контрол над емоциите, нe зная. Не съм била в Япония. В Китай съм била. Там китаецът стои и гледа с часове една роза, а сутрин рано носи старата си майка на гръб, за да я заведе в манастирската градина, докато той се блъска на работа. И за двете азиатски държави обаче, сигурно е едно – всички се оказаха в риск от Ковид-19, което мълниеносно смени вековните им характерстики. Искам да кажа, че ако преди самурайската чест и достойнство можеха да бъдат демонстрирани в подобаваща войнска ситуация и героизъм, днес един проклет грипоподобен вирус докара мадам Бътерфлай образно казано, или Акира Куросава до детски плач…

Когато на връх Цветница Сидеров направи гореспоменатия панаир по подопечната му медия веднага заваляха коментари. Горе долу в духа на вбесените японци, дето са готови да замерят с развалени яйца блажено пиещия чай свой премиер. Мен ми се струва обаче, че Сидеров точно от това разцъфтява като японска череша. Колкото по-мразен е, толкова по-драго му става. Симптомите са описани в книгите по психиатрия.

 

На Волен трябва да се гледа като на тъп джигит, яхнал мощното депутатско Mazerati, за което лично избирателят му е дал книжка за правоуправление преди 15 години.Престоят му в Народното събрание е белязано тъкмо от форсиране на ситуациите и мръсна газ в лицето на гражданите. Интересите на драгия избирател са изоставени, както изоставена и безутешна е прелъстената и изгубена Станка от едноименната възрожденска пиеска.Съжалявам. Ако някой реши да мята развалени яйца по Сидеров, вече е късно. Пътят на лошите ни избори и преценки е белязан със социални загуби и влошено самочувствие.

Иначе църквата би трябва да пусне покрай ушите си нелепата дилема „Мутафчийски или бог“. В Страстната седмица, всеки примъкнал се към християнските достойнства и крещящ нещо по повод свети неща, трябва да се счита за саморекламиращ се продукт с пробита връзка откъм вяра. Има такива хора – душата си ще дадат на дявола, само да се чува за тях. На дявола ли казах…

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).