Пледоария на адвокат Ирина Алексова по делото Дянко Марков срещу Юлиана Методиева

от -
1 112

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СЪДИЯ,

Считам, че изнесените в тъжбата и двете допълнителни молби фактически обстоятелства за извършено деяние от страна на подзащитната ми са несъставомерни по отношение на престъпленията обида и клевета по следните съображения.

Юлияна Методиева е дългогодишен журналист и правозащитник, от години се занимава с малцинствените групи, в които спадат и българите от еврейски произход. Цялостната й дейност е в тяхна защита. Като журналист тя проучва исторически корени на антисемитизма в България, участва в научни проекти, организира конференции на теми като възраждане на фашизма в България и реабилитирането на изповядващи идеите на нацизма организации като „Българските национални легиони“, “Ратник“, „Бранник“. Със собствени средства издава сборник с автори Надя Данова и Румен Аврамов „Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот 1943“, докторант е на катедра „политически науки“, дисертацията й е на тема „Новите младежки неофашистки движения“

В тъжбата си Марков се описва като бивш депутат, книгоиздател и личност,която участва в медиите по обществени и политически въпроси.

По делото е представена стенограма от заседание на 38 народно събрание, провело се на 27.07.2000 г. В нея се провежда дискусия около поисканата оставка на Благовест Сендов в качеството му на заместник-председател на Народното събрание във връзка с посещението му в Израел. По време на дискусията се спори относно дали всички български евреи са били спасени по време на Втората световна война. В свое изказване Марков казва следното: „Депортацията на враждебно население не е военно престъпление. Съединените щати депортираха населението от тихоокеанското крайбрежие, което има японски произход, по време на Втората световна война. И никой не ги даде на съд за това. Българският народ не можеше да се противопостави, когато германското командване на Балканите реши, че това враждебно население трябва да бъде депортирано.“ И още „Но тия, които отново изваждат плашилото на фашизма, за да заклеймят хората, които управляваха България в тази епоха и които извадиха българския народ от кръвопролитието и платиха със своята кръв за това…“ За да не се изваждат думите на тъжителя извън контекст искам да припомня, че когато Беломорска Тракия и Македония влизат под юрисдикцията на българската държава, с указ, утвърден от цар Борис трети – Протокол № 77 от 30 юни 1942 г. се урежда въпросът за гражданството на хората от териториите, които имат български произход. Дава се възможност те да вземат българско гражданство.. Обаче в изрична клауза се указва, че това не се отнася за лицата от еврейски произход. т.е. посочените от тъжителя Марков като „враждебно население“ са евреите с българско съзнание, наши сънародници които са депортирани в нацисткия концентрационен лагер Треблинка – мъже, жени, деца. 11 343 са хората, дерпортирани от области Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот. Тези територии се намират не под „германска юрисдикция“, а са под военна окупация от Царство България. На родените на тези земи деца се издават актове за раждане от Българската православна църква. Законите, по които се управляват тези земи, са законите, приети от българското Народно събрание. Инициативата за изселването на всички евреи от всички страни в Европа – включително и от земите на съюзниците и членовете на Тройния пакт, между които е и България, е на нацистка Германия, но самата депортация е осъществена не от германското командване, a от Комисарството за еврейските въпроси и българската полиция с помощта на българската армия и с участието на представители на българската местна администрация след двустранен договор между България и Германия и въз основа на нормативни документи и актове на българското правителство.

Депортациите на гражданско население по време на Втората световна война са третирани като военно престъпление и престъпление против човечеството, съгласно Нюрнбергската харта и най-вече делата пред Нюрнбергските трибунали.

По делото бе представена книга, издадена от тъжителя „Легионерството“ в чиито въведение авторът обяснява, своето желание да разкаже за Съюза на българските национални легиони като организация, бореща се за национално достойнство. По делото бе представена заглавната страница на програмата на съюза на националните легиони, като на предпоследната страница е заснет тъжителя по време на свое изказване при провеждане на Луков марш. Да напомня, че ген. Луков като ръководител на Съюза на българските национални легиони е ярък представител на крайнодесните сили в България. На това шествие,напомнящо факелните шествия по времето на Хитлер, участниците се поздравяват с хитлеристки поздрав, на шествията присъстват като официално поканени множество пронацистки чуждестранни движения, повечето от които забранени в своите страни. Поради масови протести на граждани, организации, държави вече трета година Софийска община не разрешава неговото провеждане.

По делото бе представена интервю на проф. Поппетров – историк, д.и.н, взето от Юлияна Методиева, в което историкът обяснява характера на легионерството в България, определящ го като откровено антисемитско и профашистко.По делото бяха представени множество извадки от документи на Съюза на Българските национални легиони от които по несъмнен начин се установява техната антисемитска и ксенофобска идеология.

По делото беше представена статия от 11 декември 2014 г. от журналист от в.“Дума“ Александър Симов, понастоящем депутат, в която той характеризира тъжителя Марков като легионер и антисемит.

По делото бяха представени множество писма на български общественици,включително и представители на международни организации, които напълно споделят,че не разграничаването на Данко Марков от антисемитския характер на СБНЛ означава подкрепянето на тази позиция, като в някои от представените становища тези общественици директно наричат Дянко Марков антисемит.

По делото бяха разпитани Румен Аврамов и Татяна Ваксберг. Те свидетелстваха, че подзащитната ми с години се занимава с проучване на темата за депортирането на българите от еврейски произход от Беломорска Тракия и Македония, за пронацисткия и профашистки характер на организациите, създадени пред 30-те години на миналия век,между които и Българските национални легиони. Особено чувствителна е към опита за реабилитирането на тези организации като патриотични и действията на българската държава към депортираните евреи от Беломорска Тракия и Македония като нормални и отговарящи на историческия момент събития.

Моля да не кредитирате показанията на Даниела Горчева,защото те са тенденциозни, тя тълкува думите на Дянко Марков пред парламента през призмата на своя прочит на историята по отношение на депортацията на еврейското население. Свидетелката твърди неистински обстоятелства, а именно че моята подзащитна е преиначавала цитираната от нея реч на Марков.

В тъжбата си и двете уточняващи молби, Марков е формулирал обидния израз в посочената статия „какво предизвикателство е търсено с демонстративния показ пред Европа на ноторно известния антисемит Дянко Марков“. За да е налице съставомерно деяние по чл.146 ал.1 от НК законодателят е предвидил деянието да е извършено в присъствието на пострадалия, както и деецът да каже или извърши нещо унизително за честта на пострадалия, като казаното и извършеното да е направено по начин противоречащ на общоприетите морални норми и обществени разбирания за необходимо отношение към други членове на обществото. Това ще рече да е генерално неприемливо за обществото, тоест да е неприлично, непристойно, грубо, цинично. В цитираното изречения е изразено мнението на автора на статията относно личността на тъжителя, базирайки се на негово публично изразена позиции. Изразяването на мнение не осъществява престъпния състав на обидата, а е гарантирано в чл. 39 от Конституцията на Р България. Тъй като считам, че деянието е несъставомерно, няма да се спирам на квалифициращите го състави.

В тъжбата и допълнителните молби е уточнено, че тъжителят счита, че е осъществен съставът на престъплението „клевета“ като подсъдимата му е приписала позорно обстоятелство „антисемит“. На първо място по делото липсва обективиране на времето и обекта на посегателство. В тъжбата е указано, че деянието е извършено на 28.10.2015 г. в изданието на Интернет „Маргиналия“ е публикувана статията „Внимавайте с антисемитите,могат да ви осъдят“,приложена е разпечатка от интернет. Липсва нотариална заверка на датата и съдържанието на посочената статия. За да е налице съставомерно деяние по чл.147 от НК следва да се разгласяват неистински позорящи факти, а не лично мнение. Клеветата е разпространение на позорни факти, касаещи поведението на пострадалия, а не разгласяването на негативно мнение, критика или отрицателна оценка за това поведение. Без значение остава субективното възприятие на лицето, за което се отнасят изложените твърдения и обстоятелства. Подсъдимата в качеството си на журналист е упражнил конституционното си право да изразява свободно мнение и да го разпространява чрез слово – чл.39, ал.1 от Конституцията.В Конституцията и в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), чл.10, ал.1 и 2, която на основание чл.5, ал.4 от Конституцията следва да се прилага от българските съдилища се въвеждат критерии за границите на това право. Според трайната практика на Европейският съд е голямо значението на медиите за „ разпространяване на информация и идеи на политически и други въпроси от обществен интерес“, като се подчертава важността на свободата на изразяване на мнение и свободата на политически дебат, който е в сърцевината на понятието за демократическо общество Според практиката на европейския съд за правата на човека границите на приемлива критика са по-широки по отношение на политиците, отколкото на частните лица. Съгласно решението по делото „Обершлик срещу Австрия“ от 1-ви юли 1997 г. „Границите на допустимата критика по отношение на политиците, действащи в това си качество, са по-широки отколкото за обикновения гражданин. Политикът неизбежно и съзнателно се подлага на щателно наблюдение на всяка своя дума и действие както от страна на журналистите, така и от страна на обществото като цяло, и трябва да показва по-висока степен на толерантност, особено когато сам прави публични изявления, будещи критика. Той без съмнение има право репутацията му да бъде защитена, дори когато не действа като частно лице, но изискванията към тази защита трябва да бъдат съпоставени с интереса от открита дискусия по политически въпроси, тъй като изключенията от свободата на словото следва да се тълкуват ограничително. Чл. 10 защитава не само съществото на изразените идеи и информация, но също така и формата, в която са предадени.“

Дянко Марков е политик и общественик. Изказването му за евреите като „враждебно население“ е направено в качеството му на народен представител. Участието му в мероприятия, организирани от други политици, е в същото му качество. Определението за политиката на царство България като антисемитска не е на Юлиана Методиева – дори в цитираното заседание на Народното събрание има политици, които го споделят. Историците отдавна са установили антисемитския характер на действията на Народното събрание, правителството на Филов и цар Борис III, така че ако има спорове по този въпрос, те са за историците и специалистите, а не за съда.

Дянко Марков е обявен в медиите и Интернет като антисемит на много места – например, на 11-и декември 2014 г., в брой 287 на в. „Дума“ журналистът Александър Симов (понастоящем народен представител) пише: „Дянко Марков не само не е добър човек, той е един класически фашист, оцелял в новата епоха и пребоядисал се като морален проповедник изверг от миналото. Марков е легионер, антисемит и превъзнасянето му като борец срещу комунизма е опит за абсолютна реабилитация на фашисткия терор.“

За да е налице съставомерно деяние по чл.147 от НК деецът трябва да съзнава, че приписва престъпление или разгласява позорни обстоятелства, които са неистинни, т.е. умисълът на дееца трябва да обхваща и този признак. Подзащитната ми не само е изследвала публичните прояви на частния тъжител в качеството си на журналист, не само че от години се занимава с разобличаване на пронацистките движения, за чиято реабилитация се бори тъжителя, но твърдо е убедена, че от цялостната биография и публично поведение може да се стигне до извод, че тъжителят е антисемит. Това е нейната лична оценка. Налице е едно добросъвестно журналистическо разследване, което е породило у подзащитната ми увереност за истинността на направеното определение на личността на частния тъжител, тя е действала със съзнанието, че разгласява обстоятелства въз основата на която стоят обективни факти. В случая не е налице нито пряк, нито косвен умисъл у подзащитната ми относно неистинността на направената от нея квалификация.

И на последно място, но не и по значение, считам, че по делото се доказа истинността на даденото от подзащитната ми определение относно отношението на частния тъжител към еврейското население.С оглед на възрастта на тъжителя, той може би не си дава сметка, че реабилитирайки и пропагандирайки антисемитски и крайнодесни движения, стремили се да подражават на нацистките движения в Германия с остра антисемитска риторика, какъвто е бил „Съюза на българските национални легиони“ Марков се явява рупор на тези заклеймени в цяла Европа идеи. Поддържайки тезата, че унищожените 11 343 –ма мъже, жени, деца и старци са били „враждебно „ за България население също го очертава като антисемит.Възхвалата на времето на управлението на ген. Луков и цар Борис, време, когато под тяхното ръководство са били приети и са изпълнявали извънредното и нечовешко законодателство ката ЗЗД, ЗН, законите за отнемане на имуществото на българите от еврейски произход, не би следвало да бъде тълкувано по друг от начин, освен одобрение и съгласие със станалото.

В България за разлика от други страни, обществения дебат по теми като имало или не фашизъм, спасила ли е България всичките си сънародници от еврейски произход не е завършил. Недопустимо е обаче, да се правят опити той да бъде спрян, чрез средствата на наказателното производство, като това е втори опит на тъжителя. Искрено се надявам, времето когато политическите спорове и пристрастия са се наказвали по този начин да е безвъзвратно отминало.

Ето защо Ви моля да оправдаете подзащитната ми.