220 000 пълнолетни български граждани намират за допустимо мъж да удари жена

 

Преобладаващото мнозинство от българските граждани подкрепят равенството между мъжете и жените и смятат за неприемливи различните форми на насилие над жени – вербални, физически и емоционални. Определени стереотипни нагласи, оправдаващи насилието над жени, обаче все още остават разпространени сред пълнолетното население на страната и начинът, по който говорят по темата политиците и другите публични фигури може да оказва съществено влияние върху засилването или ограничаването на тези нагласи. Това показват данните от две изследвания на обществените нагласи към равенството между мъжете и жените и насилието над жени, проведени съответно през 2018 и 2021 година.

 

В рамките на национално представително изследване на общественото мнение, проведено през октомври 2021 година от Алфа рисърч по проект на Институт Отворено общество – София, над 90% от анкетираните считат равенството между мъжете и жените за основно човешко право, приемат го за необходимо условие за постигане на по-справедливо общество и са съгласни, че мъжете и жените трябва да получават еднакво заплащане за една и съща работа. В сравнение с данните от подобно изследване, проведено от Институт Отворено общество – София през 2018 година, делът на изразяващите подкрепа за равенството между половете леко нараства за сметка на намаляване на дела на колебаещите се и на хората без мнение по въпроса.

През октомври 2021 година над 85% от анкетираните заявяват, че е неприемливо да се правят нежелани сексуални намеци към жени, а над 90% смятат, че е неприемливо мъжът да определя с кого е подходящо да се среща жената, както и жена да бъде удряна, ако е предизвикала с нещо мъжа.

Анкетираните, които споделят противоположното мнение намаляват през последните 3 години, като в сравнение с 2018 година делът на тези, които смятат за приемливо мъж да удари жена, ако тя го провокира, спада наполовина от 9% на 4%. Значителен спад през последните три години се наблюдава и по отношение на съгласието с други все още разпространени стереотипи: делът на тези, които смятат, че насилието над жени у дома е личен проблем и трябва да се решава в семейството, спада от 30% през 2018 година на 16% в изследването през 2021 г., а делът на тези, които смятат, че жените преувеличават, когато се оплакват от сексуален тормоз, за същия период спада от 23% на 15%. Съответно, наблюдава се увеличение на дела на анкетираните, които изразяват несъгласие с подобни стереотипи.

Може да се допусне, че наблюдаваните промени в разпространението на стереотипни виждания за насилието над жени през последните три години има връзка с интензивността на политическата и медийна кампания срещу ратифицирането от България на „Истанбулската конвенция“. Регистрираният по-висок дял на споделящите стереотипни виждания за насилието над жени през 2018 година съвпада по време с проведената тогава агресивна кампания срещу „Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“ и може да се допусне, че тази кампания е имала непосредствено негативно влияние върху обществените нагласи по темата през съответния период.

Намаленият интензитет на тази кампания през следващите години и конкретно през 2021 година съвпада с наблюдаваното намаляване на дела на споделящите стереотипни виждания за насилието над жени. От данните може да се направи заключение, че начинът, по който политиците и другите публични фигури говорят по темата може да оказва съществено влияние върху нагласите на гражданите и разпространението на стереотипи по отношението на равенството между половете и насилието над жени.

Въпреки наблюдавания спад в дела на анкетираните, за които различните форми на насилие над жени са приемливи, потенциалният брой на хората, споделящи подобни възгледи, продължава да бъде висок. Данните дават основание да се допусне, че приблизително 220 000 пълнолетни български граждани продължават да смятат, че е допустимо мъж да удари жена, ако тя го провокира, а за над 900 000 насилието над жени у дома остава личен проблем, който трябва да се решава в семейството.

Двете цитирани изследвания показват, че образованието, полът и местоживеенето на респондентите оказват влияние върху техните нагласи. Хората с по-ниско образование, мъжете и хората, живеещи в селата в по-голяма степен са склонни да приемат различните форми на насилие върху жени и в по-малка степен подкрепят равенството между двата пола, но и сред тези групи се наблюдават положителни промени в нагласите през последните три години.

През 2018 г. сред респондентите с начално и по-ниско образование приблизително всеки трети (29%) смята, че е приемливо мъж да удари жена, ако тя го провокира, а сред онези с основно образование, този дял е 13%. През 2021 г. делът на приемащите този акт на физическо насилие сред хората с основно образование намалява до 8% при 4% средно за страната.

Сред анкетираните през 2018 г. като цяло мъжете са два пъти по-склонни да се съгласят, че подобно поведение е приемливо. Удрянето на жена се смята за приемливо от 12% от мъжете и от 6% от жените при 9% средно за страната. През 2021 г. по-малко от 4% от пълнолетните граждани намират това за приемливо, като не се наблюдава съществена разлика в дяловете на толериращите този вид насилие между мъжете и жените.

През 2018 г. около 20% от анкетираните в гр. София са изразили съгласие, че насилието над жени у дома е личен проблем и трябва да се решава в семейството, докато същият дял достига до 34% при анкетираните, живеещи в малките градове и села. През 2021 г. делът на тези, които приемат домашното насилие като личен проблем сред жителите на столицата е намалял наполовина спрямо 2018 г., а при хората, живеещи в малки градове спадът е от 34% през 2018 до едва 14% през 2021. При хората, живеещи на село, и преди 3 години, и сега, всеки трети смята домашното насилие над жени за личен проблем, който трябва да се решава вкъщи.

Цитираните данни за 2018 година са от национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред населението на възраст над 18 г. през април 2018 г. по метода на пряко интервю „лице в лице“ по стандартизирана анкетна карта

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.