„24 часа“ етичен вестник ли е, или туземен?

Етичният кодекс не е официална шапка, която да слагаш на сватба или корпоративно парти. Когато главните редактори и собствениците на медии полагат подписа си под него, презумпцията им е, че медиите са свободни и независими до доказване на противното. Неизбежно е да вярваш в своята медия, че е етична и целта й не е да съсипе човешка репутация, или да причини мъки и страдания. Също така неизбежно е да си горд с колегите си, защото в разследванията и коментарите им личи, че са се врекли в това „да уважаваме правото на обществото да получава и разпространява достоверна информация, за да могат гражданите да играят активна роля в условията на прозрачна демокрация“. Модерният вестник не „подвежда обществото“ и ясно посочва кой е източникът на информация. Обратното означава, че е трибалистки, туземен, някакси отдалечен от Европа, въпреки че обича да се позовава на нея.

„24 часа“е не само високотиражен вестник, един от водещите в медийното пространство вече тридесет години. Този вестник е подписал Етичния кодекс. Издателят му Венелина Гочева носи от години задължението да управлява вестника така, че да не я е срам от него. Тя е била и заместник-председател на Съюза на издателите , както и председател на борда на Фондация за етична журналистика. Може да се припомнят и ред нейни заслуги за качеството на информацията, носител на което е „24 часа“. Споменавам нейните професионални достойнства, защото нали знаете, има хора, на които никак не върви да им кажеш „дръж се прилично“! Неудобно е, защото те са въплъщения на претенцията за това кое е прилично, и кое не!

В петък долнопробна медия, чието име онези, които уважаваме етичните стандарти не споменаваме, излезе с публикация пълна с отвратителни компромати срещу началника на детската офталмология в УМБАЛ „Александровска“доц. д-р Александър Оскар. Публикацията е неподписана, което е част от жълтата продукция по принцип, така че никой не се изненадва от този факт. Така де, няма как човек да влезе в бардак, а после да го играе изненадан, че не е срещнал там девици. За броени часове други сайтове и сайтчета с радост препубликуваха сквернословията, но на тях пък никой няма да им търси сметка. Те са незаконородени в семейството на медийната саморегулация и на тях може да се гледа със запушен нос поради отблъскващите аромати на писанията им.  Шокът обаче се случи, когато вестникът на Венелина Гочева излезе със същото заглавие и съдържание, пълно с тежки лъжи, част от които съдържат и политически импликации! Изборно време, нали така!  А защо и на кого в политическите кръгове се сърди „24 часа“ е неважен въпрос. Те си знаят най-добре, техни са си греховете, техни са си радостите.

Защо статията тръгнала от жълтокафявия сайт е анонимна е принципен въпрос за медийната чест и достойнство. Неетично е, върху читателя да се изтърсва торба лъжи,  а главният лъжец да се е подслонил на топло зад анонимността! Щом няма автор, следователно вестникът е автор. Колективен автор, колективна невинност. Така не се прави по света, но засега сме си у нас, в България. Тук играем по други правила. Нагаждаме вестникарските правила спрямо две прости неща. Дали ще има пари от онова, което пиша. И второ, ще се харесам ли на властта(тази, вчерашната, или онази, утрешната), защото от нея идва достъпът до въпросните пари. В кодекса на свободната журналистика разбира се, пише друго. Пише „Предпочитаме да използваме идентифицирани източници пред анонимните, чиято честност и надеждност не може да се прецени от обществото“. Но, както споменах, Етичният кодекс понякога служи за официална шапка. В тия ковид времена и опасни икономически процеси, кой ти слага такава шапка! Дори и по разпрани дънки да се явиш на обществото, на него, обществото, не му пука вече. И знаете ли защо? Защото дори уважавани вестници като „24 часа“ са го научили на това. Карай през просото, разнасяй клюки и простотии, никой няма да ни потърси отговорност!

Името на доц. Александър Оскар е защитено достатъчно от онези, които са се лекували при него. А той лекува зрението на деца, което само по себе си е особена инвестиция в медицинската му репутация. Половин София, образно казано, води малчуганите си при него. Родители разнасят името му от уста на уста с благодарност и уважение към професионализма му. Съсловните среди го удостоиха с почетната титла „Лекар на годината“, затова още по-голям е потресът от долнопробните публикации. Разбира се, колегите му от УМБАЛ „Александровска“ разпратиха до медиите опровержение на мръсотиите, сътворени в онзи медиен бардак. Трогателно, но факт: в опровержението личи  доверие към вестниците, които са подписали кодекса на вестникарската чест и са обещали, че „ще събират информация с честни и законни средства“. Е, малко са наивни, тези лекари от „Александровска“. Ако практикуването на вестникарския занаят е събиране на информация с честни и законни средства беше ценност, нямаше да има такива масови злотворни действия, като това да напишеш анонимно дописка срещу почтен лекар.

Впрочем, 24 часа публикува в някакъв момент опровержението на лекарите. Публикува го, както се казва, от немай къде. Нищо, че в Етичния кодекс се казва „ щом бъде доказано,  че е публикувана неточна или подвеждаща информация, и ще се извиним, ако е необходимо“.

Да се извинят, или да не се зоват етични медии.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).