В рубриката”30 лица” чуйте Павел Павлов: Не бива към зависимите да се отнасяме като към прокажени.

Споделете статията:

Павел, твоята Асоциация“Само днес“ е възникнала  като неформално обе­ди­нение на зависими от психоактивни вещества, успели да намерят път обратно към нормалния живот. Темата е травматична, не особено публична, затова пък крайно важна! Разкажи как се създадохте?

През 2008 г асоциацията възникна донякъде спонтанно, като неформално обе­ди­нение на зависими от психоактивни вещества, успели да намерят път обратно към нормалния живот. Първите срещи на това обединение протичаха като обсъждане на различни трудности при комуникацията между зависимия, институциите и различните групи за взаимопомощ. Или по-скоро за липсата на такава комуникация. Като резултат от тези срещи се появи Асоциацията „САМО ДНЕС”. В последствие се присъединиха и хора пряко засегнати от проблем както и такива работещи в сферата като лекари, психолози, социални работници и др.

Името на Асоциацията е избрано символично, защото за­ви­си­ми­ят човек от една страна има навика да отлага своето лечение, а от дру­га – да живее в миналото или в бъдещето. Акцентът е върху днеш­ния ден, само той може да изведе зависимия по пътя на трезвия живот. И само днешният ден е денят, в който може да бъде направено нещо, за да се спре употребата и да се поеме отговорността за собствения жи­вот. Това е първата стъпка по дългия път на лечението, то само за­поч­ва оттук.

 

Павел Павлов е терапевт по зависимости, хипнотерапевт, член на Българска асоциация по хипноза (БАХ)”, ръководител на Център за лечение на зависимости “Само днес“

 

 

Тази стъпка обаче е предхождана от много други малки стъпки – да получат информация, да разберат състоянието си, да открият мо­ти­ви да променят живота си и да направят избор как да стане това.

 

Казваш, че за­ви­си­ми­ят човек има навика да отлага своето лечение, а от дру­га – да живее в миналото или в бъдещето. Откъде следва тази психологическа настройка – страх да си признаеш зависимостта от наркотик, от алкохол, или от друго? Или е резултат от липса на достатъчно знание как да се преодолее това състояние?

Причините са много и най-различни.С времето зависимият започва все повече да лъже и да живее в своя измислен свят. Както се казва никое дете не отива при майка си и баща си и да вика радостно: – „Мамо, татко, днес за пръв път се надрусах“. Проблемите вследствие на зависимото поведение се увеличават, с тях и манипулациите и лъжите, и то първо към себе си и после към другите, после се търсят обяснения и оправдания за това което се е случило и тн. до безкрай. Организмът така свиква с този цикъл, че човек не вижда изход, изпитва огромен страх от промяната, губи смисъла в нормалния живот, а от там отричането и/или заучената безпомощност стават все по силни.

 

„Знанието“ е една друга тема. Вече, за разлика от преди години, имаме  достатъчно знания, за да лекуваме голяма част от зависимостите. Все пак да не забравяме, че това са едни от най сложните заболявания и в  самата научна общност има доста голямо объркване по някои въпроси свързани със зависимостите. Симптомите на  самите зависимости са един вид парадоксални като поведение, приличат на други заболявания и като капак самият зависим, макар и често неосъзнато прикрива или отрича заболяването си, лъже или манипулира, често предава на състоянията си друго значение и тн. Всичко това изключително затруднява диагнозата и самото лечение.

Има и още един парадокс, колкото с по висок интелект е зависимият, с колкото по- висок социален статус е, то толкова по -трудно се лекува. С една дума многото знание и пари често пречат на лечението.

В момента снимате документалния филм „Истината за зависимостта“, каква е идеята?

Идеята възникна преди известно време във връзка с многото ни срещи с близки на зависими, с обществеността, с професионалисти, политици и тн. Хората, освен че не разбират естеството на заболяването ( което е напълно разбираемо) но някак си приемат думата зависимост като някаква стигма, като порок или грях а не като хронично заболяване. Объркването идва и от това, че имаме законни и незаконни, социално приемливи и социално неприемливи зависимости. Идва и от многото видове зависими поведения, които може да са към игри, към храна, секс, спорт, религия, вещества и тн. Когато кажем зависим си представяме наркотик. Да де, но наркотичните вещества са над 1000 вида, като в тях влизат и алкохолът и цигарите и захарта и тн. Затова и  го наричаме зависимост към ПАВ ( психоактивни вещества).В следствие на това хората вместо да подкрепят лечението и тези и без друго малко  места за лечение на зависими, то те правят всичко възможно да се закрият или преместят в дън гори тилилейски. Към зависимите се отнасяме като към прокажени.

Все повече се сгъстяват облаците сякаш над гражданските организации.Миналата седмица за малко не бе прекратена работата на съществуващата от 20 година П.У.Л.С. Как смяташ,че можем да си помогнем в „Равни.бг“? Ще бъде ли достатъчно мотивиращ лозунга ни „От нас зависи“?

Катерина от П.У.Л.С реагира много адекватно на нападките. Моите уважения към нея като професионалист и човек. Тя е един пример, как трябва да постъпваме в такива ситуации. Такива нападки има и ще има, но от нас зависи как ще отговорим и това да продължим, да сме упорити, настойчиви, последователни и с много вяра в доброто и смисъла на ТОВА КОЕТО ПРАВИМ, да отстояваме на бурите. На хората им е трудно да разберат, че ние сме част от това общество и че всичко което правим е в името на това същото общество. Смисъла на времето и труда ни е утре да има едно по светло бъдеще за децата ни и техните деца и тн. Само до преди няколко години думата секс, зависим, наркотик, ЛГБТ, хората с различни религии и цвят и други подобни, бяха табу в западния свят, а сега вече различието става норма и стандарт. Това се случва благодарение на усилията на безбройно многото хора попаднали в „унизителното“ положение на това да си различен.

Искрено вярвам, че нещата малко по малко ще се променят и при нас. Всъщност те вече се променят. Виждам го в работата си. Само за 13 г от както аз се занимавам активно в сектора на гражданските организации, има значителни промени по отношение на зависимостите.

Важното е да продължаваме и да има приемственост работата ни както и да се подкрепяме. Заедно сме много по- силни.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.