Христо Карастоянов: Знае ли някой какво означава това затваряне у дома за възрастните хора и изнервените семейства?

Господин Карастоянов, книгите, включително Вашите, тематизират крехкостта на човешкото битие. Днес се разпространяват предупредителни плакати „Spit spreads death“? Скъси ли се разстоянието между живота и смъртта?

Хм… Пък учените единодушно ни уверяват, че напротив – продължителността на живота се увеличава. И то не в сравнение със Средните векове, да речеш, а само за последните десетилетия. Вижте например какво чета някъде в световната мрежа (копвам го, за да е дословно): „Средностатистическия човек, роден през 1960 година (от тази година ООН започва да води статистика с данни, събирани от цял свят), според предвижданията се е очаквало да достигне до възраст 52,5 години. Днес средната очаквана продължителност на живота е 72 години.” „Във Великобритания, където статистика се води от по-рано, тенденцията е още по-впечатляваща: средната вероятна продължителност на живота на родените през 1841 година деца от женски пол е била 43 година, за момчетата – 40 години. През 2016 година съответните числа са 83 и 79.”

Шегувам се – неудачно, разбира се. Разбирам въпроса Ви, но той е толкова тревожен, че…

Не съм историк, нито пък статистик, но подозирам, че във време на криза дистанцията, с която смъртта догонва живота, се скъсява. И то не непременно заради конкретния причинител на съответната криза. Сега например вярвам на онези „скептици”, които твърдят, че няма починали от коронавирус. То че няма – няма. Просто защото тоя коронован вирус не е болест, а причинява други болести. (Една от жертвите, обявена именно за „жертва на коронавируса”, почина от инсулт). Дето се вика, сега ако си строша дебелата глава на стълбището, също ще вляза в статистиката „жертви на коронавируса”, защото си имам и достолепен бронхит, и една много тържествена болест, наречена „Обструктивна белодробна болест”.

Но в подобни тъмни времена явно има и други фактори, които да скъсяват дистанцията „смърт – живот”. Страхът, тревожността… – всякакви такива.

И мисля, че мерките, които изкомандваха шефовете на държавата, добре подхраниха и страха, и тревожността.

А, да. Сетих се, че тая увеличена продължителност на живота – както и Дянковските реформи в пенсионните работи – родиха доста непочтителни смешки. Като например тая: „А, на тебе още ти се усеща пулсът – рано ти е за пенсия!”

Човекът е биологично „немощен” за автономен живот в природата, казват философи. Този онтологичен факт в контекста на могъщата медицина сякаш започна да залинява и забравяме за колко мига сме дошли на този свят. Живеем с измислени фармацевтични обещания, които съсипват личната ни икономика и бюджет. Ще се замени ли тази сляпа вяра в науката с друга?

Ами има нещо такова като сляпа вяра в науката. Дори и недоверието в нея го потвърждава. (И това не е игра на парадокси. Анти-ваксърите например се противят на ваксините тъкмо защото ги смятат за поредната садистична измишльотина на могъщата наука, не е ли така?)

Що се отнася до фармацевтиката… Не знам дали наистина е така, но съм чел мнения, че от началото на ХХ век фармацевтиката не прави лекарства, които лекуват, а само такива, които временно заличават симптомите. Чел съм също така, че фармацевтичната мафия е най-могъщата мафия, което ми звучи плашещо достоверно. Като всяка конспиративна теория и тази също върви по допирателната на външната логика: така де, ако изчезнат болестите, фармацевтиката трябва да удари кепенците.

В интервютата ни от рубриката „Утре“ социални психолози коментираха критически призива за „социална дистанция” като задължителна мярка срещу пандемията. Асоциирал се с термините на КАТ и в общия случай с „асоциализация”. Това определено е опасно бъдеще. Вие как мислите?

Ами според мен рухна веднъж-завинаги митът за нашата солидарност. Той по начало си беше доста разклатен през последните години – помислете си как бяхме разделени не просто по политическа да го кажем линия, а по всички линии. По всички! Забравихме за „Аз мисля така!” – а вместо това вече за всяко нещо крясваме: „Ти ли ш`ми кажеш!”… Не съм се отклонил от въпроса Ви. Позволявам си да мисля точно същото, каквото са Ви казали социалните психолози. Само искам да кажа, че ме стъписа лесното приемане на социалната дистанция от всички нас. Още от първия ден повечето спазваха заповедта за физическото разстояние помежду ни. Въпрос на съвест ли е това? Въпрос на страх? Въпрос на гражданска дисциплина? – според както го обяснява генерал-професорът… Уплах от задгробното и заканително говорене на самия генерал? Не знам. Не знам, но съм почти сигурен, че никога повече няма да се повтори онзи митинг от лятото на 1990 година на Орлов мост. Е, може пък и да  преувеличавам…

Ако се върна на първия Ви въпрос, ще Ви кажа, че понеже съм „индоктриниран” от ровенете ми из 20-те, мен ме стресна самата формула за „не повече от двама души”! (Даже някога е идело реч за „не повече от трима на едно място”… Ние и в това ударихме в земята предшествениците си.) И май тук му е мястото да кажа следното: хората някак разумно приеха първите мерки; не видях скандали пред магазините, не чух някой да роптае и да споменава нечии майки. Добре, но това на ония там горе това явно не им беше достатъчно и те светкавично започнаха да измислят нови и нови рестрикции, нови команди, нови страшилки… Което за мен означава, че целта на занятието е чисто и просто тормоз. Само че когато гайките се пренавиват – те рано или късно се късат. Това или не го разбират, или го разбират и го правят с някаква откровена отмъстителност. И, естествено, разумът отстъпи, а може би дори изчезна.

Ами блокадата на градовете и невъзможността да се пътува току-така? Ще познаете ли от кога е ей тази вестникарска дописка:

„От комендантството ни се съобщава, че заверката на картите на пътующите от комендантството на града ще става един ден преди заминаването от 9 до 12 и от 14 до 18 ч. По заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве без такава заверка никой няма да бъде допускан в треновете, а при особено съмнителни случаи ще се прилага арестуване.”

От април 1925 година е! От дните след атентата в „Света Неделя”.

Изобщо аналогиите между днешните дни и оная епоха понякога ме ужасяват. Впрочем няколкото ревюта и отзиви за сегашното издание на „Кукувича прежда” говорят за същото, за приликите…

От друга страна цитираните от Вас психолози сигурно са прави да съзират в тази наложена самоизолация опасно бъдеще. Знае ли някой какво означава това затваряне у дома например за непрекъснато спряганите възрастни хора? Или пък за и без друго изнервените семейства? Мигар случайно вече се заговори за опасността от нарастването на случаите на семейно насилие? А ефирът се напълни с аудио-клипове, в които световнонеизвестни интелектуалки ни призоват да си стоим у дома. Кампания, как иначе! Ние без доходоносни (за някого!) кампании никъде не мърдаме.

И изобщо… – кофти!

Някъде прочетох, че принц Филип, съучредител и президент на Международния фонд за дивата природа (WWF) бил казал: „Ако можех да се преродя, то бих желал да се върна на земята като вирус-убиец, за да намаля човешката популация“. В гръцката митология богинята Земя-Гея бе помолила баща си Зевс да изпрати война, защото „тялото й стенело“ от недостиг на храна за разрасналото се човечество. Започнала страховитата сеч на Троянската война. Склонен ли сте да търсите метафизика в днешната пандемия?

Е, когато през 80-те се заговори гръмогласно за СПИН-а, веднага се разнесоха и гласове, че това е „Бич Божи”. След еболата – същата работа. Господ пак нещо ни се е разсърдил и ни е погнал с бича си… (Впрочем един от най-ловките руски постмодернисти Анатолий Корольов в „Човекът-език” вика: „Бог е сторил всичко, пък на нас се ядосва!…” Доста хулиганска шегичка, но пък много вярна.) Ако ли пък не е Господ, то ще са Илюминатите, Билдербергите, Рептилите, Трилатералната-какво-там-беше… То ако става въпрос и хомосексуализмът е поощряван от страшното Световно правителство с цел намаляване на популацията. Ютуб е пълен с такива филмчета. В едно такова филмче се разправяше, че не помня коя точно от всичките тия тъмни сили е пресметнала, че на Земята могат да живеят не повече от един милиард души! Ерго? Монсанто! Раундъп! Най-вече ГМО-та и хомосексуализъм, за да няма деца!… Световна конспирация и това е положението.

Е, как при това коронованият вирус няма да е произведен в тайнствените лаборатории (на ЦРУ, на КГБ, на МОСАД и прочие). Там е създаден и после е пуснат злодейски да тръшка милиони човешки същества. Да не пропусна! Коронавирусът всъщност не е просто вирус! Коронавирусът е биологично оръжие! Боже, Боже…

А защо така убедено вярваме в тия неща… – не знам. Може би е от осъзнаването на собствената ни нищожност… Или обратно: някаква трескава надежда, че тези, които управляват животите ни, може пък да са добрички и да ни мислят само доброто…

Инак Вие сте права, разбира се: тая работа далеч не е от днес.

И със сигурност няма да изчезне.

За целта в мрачните лаборатории вече се забърква следващия Бич Божи.

Въпросите зададе Юлиана Методиева

В рубриката дотук може да прочетете:

Проф. Ивайло Дичев: “След глобалното затопляне, това е вторият сигнал, че трябва да действаме като човечество”

Проф. Михаил Константинов: “Надявам се да сме приключили с икономиката на лукса”

Николай Колев: “Предстои ни лека амнезия…”

Златко Енев:” Хората стават безкритично готови за силови решения, променящи после собствените им животи”

Ивелин Георгиев: “Ако спазваме социалната дистанция и хигиената, ще помогнем много, дори и да не го разберем лично”

Румен Петров: “Видяхме нарушения на карантинни правила от страна на богатите, както и от страна на бедните”.

Диана Иванова: “Неочакваната криза мотивира вътрешните ресурси и креативност”

Златко Ангелов: “Благословена е технологията”

Георги Лозанов: “Коронавирусът е случайна грешка в системата, а не е проект за нова”

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar
Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.