Анонимни и безлични, гражданските гласове в БНТ и БНР са използвани като “отдушник”

Споделете статията:

Изследването “Колко са обществени обществените медии”* анализира новини и актуални предавания в БНТ1 и “Хоризонт” в периода 19 октомври – 29 ноември 2020 година. Изследването на новините и предаванията “Референдум”, “Панорама”, “Денят започва с Георги Любенов” , “Събота 150”, “Неделя 150”; “Политически НЕкоректно” (събота и неделя)очертава любопитни изводи.

Най-много време в ефира на Българската национална телевизия (БНТ) се дава на представители на правителството – над 80% от времето, докато за гражданите и представителите на неправителствените организации това е много по-малко. При БНР също превес имат говорителите на правителството, но там делът е малко над 50%.

Един от изводите е,че три пъти по-често думата имат представителите на ВМРО спрямо тези на ГЕРБ  сред партийните гласове. Наблюдава се “паритет между управляващата коалиция и парламентарната опозиция”, но сред партийните гласове на управляващите.

“За разлика от БНТ, БНР има систематична редакционна политика към международните теми, основно през предаването “Събота 150”. В “Хоризонт” международната политика обхваща 42,1% от тематичните единици – дял, двойно по-голям от този в БНТ1″, показва още проучването. Според неговите изводи е “впечатляваща маргиналността” на темите “Образование” и “Социална политика”, които влизат в ефир единствено и само през пандемията и мерките.

Преподавателката по международна журналистика Ралица Ковачева акцентира върху доминиращото присъствие на темата за изборите в САЩ

“Големият коалиционен партньор е практически неразличим от изпълнителната власт, но това не е дефицит на медиите, а структурна особеност на българската политика. Съответно извънпарламентарната опозиция е маргинално представена”, пише още в изследването. Препоръчваме БНТ и БНР да са по-чувствителни към актуалните обществени нагласи, а не толкова да следват институционалния дневен ред.

Гражданите, които са представени и в двете медии, най-често са анономни гласове и лица без имена (по-рядко това е по “Хоризонт”). “В същото време и в двете медии гражданите присъстват в новините по-скоро като отделни хора или като групи (пациенти, безработни, клиенти и пр.), отколкото като част от организирани структури на гражданското общество”, пише още в изследването.

Доцентът по социология в Софийски университет “Св. Кл. Охридски” Милена Якимова говори за медийното превръщане на гражданския въпрос “какво да се прави” в “кой е виновен”

 

“Гражданите така често биват третирани не в качеството им на активни граждани, а като “обикновени хора”, които биват използвани като илюстрация или им бива даван отдушник за оплакване. Препоръчваме – в съгласие с обществената им функция – БНТ и БНР да разгърнат специална политика в подкрепа на активното гражданство, издигащо различни каузи, и за структуриране на гражданското общество”, пишат още авторите на проучването.

Въпреки че изследването показва, че БНТ и БНР не са източник на дезинформация, са засечени няколко случая на поява на “фалшиви разкази” (авторите на изследването наричат това подвеждащи твърдения, конспиративни теории и обиден език). Такива случаи са например включване на слушател в “Хоризонт”, който споделя конспиративни теории, в предаването “Политически НЕкоректно” на Петър Волгин и еднократен случай в “По света и у нас”.

Този случай е от 8 септември, когато БНТ съобщава, че протестиращите свикват Народен съд. Малко по-късно телевизията опровергава тази новина. “Но разпространението й онлайн показва, че БНТ има значим авторитет и съответно мощно политическо и медийно влияние. Новината е подета от неколцина високопоставени политици (първо заместник външният министър Георг Георгиев, впоследствие Тома Биков и други), които я използват за политическа пропаганда и със своите изказвания мултиплицират нейното разпространение”, пише още в изследването. Впоследствие новината е подета и от други медии, някои от които я превръщат в част от дезинформационна стратегия, както и в основен източник за очерняне на антиправителствените протести. В 183 публикации тази новина е тиражирана, като те са концентрирани в деня на излъчването й и на следващия ден.

“Препоръчваме всяка от двете медии да развие допълнителен капацитет за проверка и ранно предупреждение за случаи на дезинформация и фалшиви разкази, чрез което настоящата политика на чисто информационно съдържание да бъде продължена и усъвършенствана”, препоръчват авторите.

Пълният доклад на изследването – тук.

*Проучването е дело на Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София и Фондация “За ново партньорство в журналистиката”. Екипът на проучването включва Мария Нейкова (научен ръководител), Милена Якимова, Ралица Ковачева, Димитър Вацов, Валентин Вълканов, Симона Христова и Бурян Алексиев.

източник

 

Бел. ред. Снимките и текста са на Маргиналия

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.