Антоний Тодоров: Партията на нашия премиер също е обект на корупционни скандали, макар и не непременно с участието на руски олигарси

Господин Тодоров, в продължение на 16 месеца Себастиан Курц се правеше, че не вижда скандалите, злоупотребите и хрумките на десния си популистки партньор. Може ли да се очаква аналогично поведение от страна на българския премиер и неговите коалиционни партньори?

Съмнявам се, най-малкото защото партията на нашия премиер също е обект на корупционни скандали, макар и не непременно с участието на руски олигарси. Но има и друга причина – управляващата коалиция в България около ГЕРБ в момента не е възможна без „патриотите“. Бойко Борисов не е готов на предсрочни избори, както беше през 2013 и 2017, ситуацията не е аналогична. Той ще се опитва да избегне това на всяка цена, защото въпреки координацията по много въпроси с ДПС, коалиция между двете партии на този етап смятам за изключена, дори и имплицитна, за подкрепа на правителство на мнозинството. Колкото до „Воля“ като потенциален „заместител“ на „патриотите“, тя в момента е очевидно неприемлива за ГЕРБ, поради обвързаността на Веселин Марешки с Марин Льо Пен и нейния клуб.

„Патриотите“, засега те изглежда са малко извън „имотните скандали“, но пък има затихнали скандали, които винаги могат да бъдат извадени наново, като този с продажбата на български паспорти. Освен това тази коалиция е дълбоко разделена по въпроса за отношенията с Русия и нейните олигархични кръгове. Което ще позволи на Бойко Борисов да изтъква, че „българските националисти“ не са като австрийските, защото сред тях има както про-руски, така и про-западни.

Веселин Марешки и другите възхваляваха дългогодишния шеф на бившата партия на Хайдер  Щрахе доскоро. Ще има ли коментари от българските национал-популисти за разобличените техни колеги в Австрия?А от БСП за руската връзка с крайната десница в Европа?

Не очаквам някой в България да си посипе главата с пепел и да покаже дори само лицемерно смирение. Преобладаващите нрави у нас не са такива, особено сред политиците. Веселин Марешки се присъедини към алианса на популистите като френския Национален сбор (партията на Льо Пен) и очевидно споделя техните виждания за обществото. Не вярвам да се разграничи от вече казаното по повод на Щрахе, но допускам възможността в типичния за популистите стил да се разграничи лицемерно от „руската връзка“ на неговите политически съюзници в Европа.

БСП, ако реши, може да се възползва от скандала, за да заяви своята антифашистка идентичност. Това обаче върви заедно с ясно и категорично разграничаване от очевидното силно влияние на руските ултра-консервативни кръгове в Европа чрез популистките партии. Включително в България. Случаят с коалицията в Австрия показва ясна, че залитането към ултра-консервативните ценности сред партии от демократичния ред отваря пътя на фашистите към властта.

Казват, че десните популисти не са способни да управляват в либерална демокрация – в Европа, но и у нас. Така ли е?

Този опит с включването на крайно десните популисти-националисти във властта е всъщност много показателен. Вече трябва да е ясно, че между тях и либералната демокрация съществува дълбока пропаст, затова повечето от тези партии говорят напоследък за „нелиберална демокрация“. В тяхното разбиране това е нещо като диктатура или тирания на мнозинството, управлявано чрез неговите страхове и предразсъдъци. В „нелибералната демокрация“ няма място за различието, задължително е споделянето на едни и същи разбирания за живота и политиката. Те не трябва да се отклоняват от едно улкраконсервативно обществено устройство, основано на „естествени“ йерархии, на традиционни социални роли, на централизирано управление и „силна ръка“, на „свещена частна собственост“ и т.н. Общество само на задължения, но не и на свободи.

Разбира се, често тези популисти-националисти просто играят избраната от тях политическа роля и дори не вярват на собствените си внушения. Често този ерзац-национализъм е най-обикновено лицемерие. Но за съжаление с лицемерието тези популисти може би не успяват да надминат много по-изисканите и умели лицемери от демократичните партии. Което вероятно е и една от причините за тяхната подкрепа като едва ли не по-малко лицемерни.

Тукашните зелени в България  са десни. Що за парадокс е това?

Парадокс е, макар и разбираем и обясним. Привържениците на зелената идея от началото на прехода към демокрация избраха да бъдат сред антикомунистическата опозиция и това изглеждаше напълно логично. Но те знаеха, че антикомунист не означава непременно и демократ. Затова постепенно се разграничиха както от крайно-десните носталгици по миналото от 1930-те години, така и от ултралибералните десни, за които частната собственост и пазарът са „свещени и неприкосновени“.

В повечето страни на Европа (особено Западна), зелените движения са едновременно наляво от център (защото не приемат приоритета на икономическата логика на пазара и печалбата пред защитата на условията на живота), но също и либерални, защото споделят разбиране за обществото като основано на богат набор от различни свободи. Затова те са обичайно антилиберални в икономически план, и антиконсервативни в културен план.  Често предпочитат политически съюзи със социалдемократите и други леви, но не винаги.

Зелените в България и днес предпочитат политически съюзи с десните партии, защото най-вероятно там намират повече либерални съмишленици, отколкото сред левите партии. Но често по същество се доближават до левите разбирания за нуждата от ограничения на пазарната логика, когато тя застрашава околната среда на нашето човешко съществуване.

 

Според различните социологически агенции броят на участниците в евровота, които ще минат бариерата от 5,89% за влизане в Европейския парламент, варира. В случая шанса да успеят към този момент имат само 3 политически формации и той се оценява на 40%. А повече от 3 имат 60% шанс. Като за момента коалицията с най-голям шанс да стане 4-та, минала бариерата, е ВМРО. Има ли реални шансове най-старата националистическа партия у нас?

Тук ще кажа в началото, че прогнозирането на резултатите от изборите е трудно, да не кажа принципно невъзможно. Причината е в свободната ни воля, с която свързваме нашата човешка същност, със способността ни да правим онова, което поискаме, дори то да ни навреди. Ако прогнозите съвпаднат с резултата, това е по-скоро добро стечение на обстоятелствата, с което в никакъв случай не искам да подценявам работата на колегите от агенциите за изучаване на общественото мнение.

Напълно вероятно е БСП, ГЕРБ и ДПС да изпратят евродепутати след изборите, по това няма спор, заради очакваната мобилизация на достатъчен за това брой техни избиратели. Неочакваното ще е в броя получени гласове и депутатски места, най-вече дали БСП или ГЕРБ ще излязат начело. Това може да промени политическата ситуация в България, но няма на повлияе кардинално на съотношението на силите в Европейския парламент.

Завръзката на тези избори е, споделям това мнение, не само кои други кандидати ще успеят, но кои именно партии ще бъдат представени от България. Дали ще е АБВ, „Демократична България“ или дори някой независим кандидат като Ваня Григорова, но има очаквания това да е по-скоро някой от националистите във ВМРО, „Воля“ или „Атака“. Проучванията извеждат като възможен успешен кандидат Ангел Джамбазки от ВМРО, защото той започна като че ли пръв кампанията си, вложи огромни средства и усилия, присъства силно в медийното пространство. Възможно е да бъде припознат от част от публиката, достатъчна, за да успее. Най-вече от средите на поддръжниците на „патриотите“, но може и извън тях.

Въпросът е, че ако бъде избран в ЕП, Ангел Джамбазки ще трябва вероятно да избере своята партийна група. Досега ВМРО официално е в групата на Европейските консерватори и реформисти, където носещи членове за британските консерватори (20 евродепутати) и полската „Право и справедливост“ (17 евродепутати), но там са също крайно-десните популисти от “Шведски демократи“ и събратята им от „Истинските финландци“ (макар сега да се наричат просто „Партия на финландците“), които обаче, както и сродните им партии от другите страни в ЕС, имат по 1-2 евродепутати. При очертаващия се много нисък резултат за британските тори, както и в перспективата на Брекзит, тази група може и да не оцелее в новоизбрания ЕП. И тогава ВМРО трябва да избира, дали да се съюзи с Марин Льо Пен от Франция (там обаче е „Воля“) или със Матео Салвини от Италия в някакво нова конфигурация.

Изобщо на тези европейски избори основната завръзка ще бъде присъствието в ЕП на две групи партии – проевропейските и евроскептичните, партиите на интеграцията или партиите на отечествата.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).