Антонина Желязкова: За съжаление управляват хора, които базисно са се подготвяли за съвършено други професии

Споделете статията:

Антонина, силни реакции и коментари имаше „масово плажуване“ пред летните сараи на почетния председател на ДПС. Ще цитирам интересен коментар: „Един от греховете на Ахмед Доган е че, не направи и опит за интеграция на етническите групи в България. Той винаги е имал нужда от антидемократична конфронтация, за да продава идеята си за защита. Стратегията му е “защита срещу гласове”. Споделяш ли този извод и какво му липсва?

 

Ахмед Доган, а и който и да било друг политик, не е в състояние да интегрира етническите общности в страната като самостоятелна личност и политик. Не е грях на Доган. Грехът е наш общ, на всички.

Това е двустранен процес и мнозинството от гражданите трябва да искат убедено и осъзнато, да приемат като свои равнопоставени сънародници, като равни турците, ромите, мюсюлманите, представителите на различните евангелски и други различни църкви…, бежанците! А и те, от своя страна,  също трябва да желаят осмислено това да се случи.

В този смисъл Ахмед Доган на базата на недемократичното, предубедено, дори расистко отношение на общата маса българи към другите, към различните, успя да създаде и да поддържа в добра кондиция вече тридесет години едно витално организационно и йерархически, ясно идеологически и ефективно Движение за права и свободи.

 

Помаците и турците в България носят тежка памет за държавните насилия над тях, която се предава от поколение на поколение и това е завинаги. Разговаряла съм с помаци и турци в Родопите, които независимо от своят възраст, дали са родени през 40-те години или пък са поколението след 1989 г., или пък принадлежат на милениумната младеж, но всички те знаят и помнят. Поели са преданията на старите, за да разказват и те на децата си, както за „кръстилката” от 1913 г., така и за насилията през 70-те години, а също и за т.нар. „възродителен процес” от средата на 80-те.

Това е специална травматична историческа памет и места на трагични събития, които са като дамга, завинаги.

 

Защо мюсюлманите да забравят насилията в Чеча, когато ние помним „петте тъмни века” и Батак ?

 

Всъщност „съвместното съжителство или комшулука” в България са много интересно и специфично структурирани. Ние живеем в общи пространства, но паралелно, всяка общност в своите културни и традиционни зони със съответните правила и нагласи, с табута и предразсъдъци.

В България, за разлика от други балкански страни не се приемат и не се практикуват смесени бракове. При едно от предпоследните преброявания статистиците преброиха не повече от 50 хиляди смесени брачни двойки от общо над два милиона. Обаче смесените двойки са с руснаци, поляци, чехи, албанци, представители от Близкия Изток или Магреба, а не с турци или роми. Докато в републиките от бивша Югославия смесените бракове между автохтонните етно-религиозни общности се движеха около 35%.

Имаме си зони на съвместимост и несъвместимост и те се съблюдават през десетилетията и столетията от всяка от етно-религиозните общности, за да живеем сравнително безконфликтно, не точно заедно, а паралелно.

 

Поради добрите социални традиции при формирането на Третата българска държава, ние попадаме в буквалния смисъл „заедно” в три институционални сфери – в здравеопазването (лекуваме се заедно), в образователната система (въпреки, че там има проблеми с включването на ромите) и в армията, докато имаше наборна служба и по време на военна мобилизация. Това спомага да се изградят определени междуетнически контакти, което не пречи след това всеки да се прибере в своята културна „зона”. Дори в селищата със смесено население, където хората живеят географски и териториално заедно, този наш паралелен свят на съжителство е видим и отчетлив.

 

Когато протестиращите срещу превзетата от Доган държавно-публична собственост в парка „Росенец“ започнаха да си говорят с хората от ДПС дошли от Силистра, Кърджали, Гърмен, Разград и  да се снимат заедно, да казват, че само оградата ги разделя, както и се чуваха възгласи “ние сме едно”, изглеждаше че опасност за етническия мир вече няма. Така ли е?

 

Всъщност нищо ново и особено не се е случило при „масовото плажуване” в парка „Росенец”. Винаги, когато наближават избори, различни партии и политици се опитват да вдигнат по един или друг начин напрежението, за да мобилизират електората си, както и да привлекат нови гласоподаватели.

За Христо Иванов пък тази акция беше важна, защото никой не си спомняше вече за него като политик. Време беше да напомни за себе си, а след това да има достатъчно време до изборите, за да внуши своите послания.

 

Поне аз не помня подготовка за парламентарни избори, без да се използва етно-религиозната карта. Тя работи бързо и дава определен ефект. Обикновено това стяга редиците на твърдите електорати безотказно.

Помня терените изследвания в община Руен, Айтоско, когато се водеше голямата битка на Сидеров и „Атака” за влизане в парламента през 2005 с помощта на телевизия СКАТ. Имаше отвратителни и сериозни агресии.

Всъщност най-интересна е реакцията на местните хора (турци и българи), които спокойно коментираха: „Винаги е така по избори. Ще приключи този зор и животът ни пак ще се нормализира. Стискаме зъби няколко месеци и отминава …”

 Не е застрашен етническият мир, защото хората вече са свикнали с налаганото им ритмично през няколко години упражнение. Това, което гледахме като напън, ревове, обиди, блъскане, а след това дружелюбни разговори и потупване по раменете през оградата е типично за нашия начин на съжителство. Общо пространство, но паралелно. Демонстрира се и рутина. Респондентите от тези сблъсъци са споделили на интервюиращи: „Свършихме работата, слава на Аллах/на Бога, не се сбихме много. Опазихме нашия лидер Ахмед, както подобава/защитихме демокрацията и закона…Сега вече може да изпием и по една ракия…”

Читател на Маргиналия, който от 30 години е емигрирал в чужбина ни написа: „ Ще плащаме още дълго време данък “възродителен процес” на Доган. Но си е данък заслужен- с нашето овчедушие по онези времена. Но както и тогава най-много плащат нашите турци- те просто нямат избор. Вечно между чука и наковалнята са. И мисля че още в България са много малко хората които реално си дават представа за чудовищния акт на национал- комунистите. За мен след лагерите през петдесетте това е най зловещото престъпление на режима. Но това е политиката на леви и десни в България, национализма е рак нелечим в България“. Моля да кажеш, „нелечим рак ли“ли е българският национализъм?

 

Национализмът е голяма беда навсякъде по света. Ние не правим изключение. Съгласна съм, че това което наричаме „възродителен процес”, а всъщност беше опит за етническо прочистване без много кръв, но перфидно проведен като прогонване, е едно от най-зловещите престъпления на комунистическия режим. Ние не се избихме, както в Босна, но е факт, че над половин милион съграждани български мюсюлмани бяха прогонени, превърнати в бежанци и принудени да търсят нов живот и реализация в съседна страна. То е факт и поради това, че нямаше юридическо, съдебно наказание за виновните и за самия акт на стореното. Това ни обрича да носим много дълго последиците. Всъщност завинаги.

 

Последният ми въпрос е чисто политически. Имаш ли прогноза какво ще се случи когато протестите утихнат?

 

Политическият живот в България е отблъскващ. Ние нямаме, както във Великобритания, в САЩ или във Франция университети и школи, които да формират истински политици. При нас липсва персоналното портфолио, в което да е ясно, че си подготвен да управляваш поне теоретично, както в Париж-Нантер, Лайпциг, Йейл, Харвард или Оксфорд…При нас за съжаление управляват хора, които базисно са се подготвяли за съвършено други професии. Има толкова много военни, или бивши полицаи, които нямат общо с хуманитарната, социалната и държавнотворческата сфера.

 

Президентът Радев е военен пилот –ас, който базисно е обучаван да не цени човешкия живот, да стреля от дистанция с ракети или други боеприпаси, когато е необходимо. Спуснат е с парашут в политиката и то в изключително важна институция като Президентската, чиято задача е да действа като арбитражна, умиротворителна и обединителна във вътрешната политика, а на вън, да бъде представително престижна.

Не е допустимо, да излизаш от портите на Президентската институция, която се намира в Европа, с вдигнат юмрук, подобно на латиноамерикански военен диктатор. Дори непредсказуемият хулиган Тръмп се появява с широко отворена длан към хората. Само политически невежа би си позволил да лепи мрачни етикети като мафия, мутри на независими институции като съд и прокуратура. Това мога да си позволя аз, защото съм свободен гражданин и либерал, който няма нищо общо с властта. По същия начин са подготвени и част от неговите съветници, та не е чудно, че си позволяват да нарушават, да неглижират напълно някакви си „смешни цивилни правила”.

 

Борисов също привлече и внедри в политиката не малък брой бивши служители на бивши служби, както и много случайни хора. От тях произлизат само някакъв странен вид примитив-политици с ограничени възможности и без каквато и да е визия.

За неговата базисна подготовка, можем само да се утешаваме, че се е формирал като пожарникар, за да спасява хора, а не да демонстрира агресия, както летецът изтребител.

 

За сега няма алтернация за предстоящите избори, за да правя прогнози. Все пак има още 8-9 месеца, в които може би ще се появи така желаната „нова политическа перспектива” от хуманитарно и високо образовани хора, които имат базисната култура, за да се превърнат в нормални политици.

 

Алчността и желанието да натрупваш имане силно подкопава изграждането на експертна политическа класа с перспектива за развитие.

С носталгия си спомням за ранните политици, които си отидоха толкова бедни или богати, колкото и започнаха. Кому е необходимо да богатееш безскрупулно, за да предизвикваш всеобщо раздразнение?

Помня времената, когато Ахмед тичаше по митингите с абитуриентския си костюм, а Желев, Собаджиев, Спасов или Данов с домашно плетените пуловери и рошавите коси. За какво са сараите, огромните мезонети, фармацефтичните фирми, енергийните мощности, газът, нефтът, хазартът, когато всички ще отидем на едно и също място, защото животът е прекрасен, но кратък? Освен това деца и внуци се отглеждат с любов както в 1- 2 стаи, така и в 20-30, нали? Когато си истински държавник или би искал да бъдеш такъв, няма нужда да демонстрираш многотия от грабеж, корупция или чрез насилие.

Въпросите зададе Юлиана Методиева

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.