Безпрецедентно покачване на домашното насилие от началото на пандемията досега

Споделете статията:

Въпреки световната криза от COVID-19 засегнала всички сфери на живота никой не говори за домашното насилие. Защо е така?

В световен мащаб се наблюдава безпрецедентно покачване на случаите на домашно насилие от началото на пандемията до сега. Причина за това често е принудителното съжителство и невъзможност за бягство. Проблемът засяга всяка една общност и социален кръг.

Седмицата в Израел започна с масов протест в Тел Авив. Първоначално организираните 1000 жени бързо привлекли поддръжници от всички сфери на обществото в понеделник вечерта. Причината за протеста е не просто начина, по който правителството и властите адресират домашното насилие срещу жени, но конкретното жестоко убийство на 22 годишната Мая Вишняк в събота. Убийството на Мая е един от трите акта на фемицид за по-малко от месец. Случаят на Мастуел Мандпаро започнал с физическо и психическо насилие, потресе държавата Израел с особената си жестокост. Мандпаро е намушкана до смърт пред малките си деца от своя съпруг. Причината- отказва чаша кафе.

“Докато сме все още живи, нямаме подкрепа, не получаваме специализирана помощ, много от механизмите пострадаха от политическата обстановка, която засегна медицинските и социални услуги. Няма бюджет за програмите. Безопасност няма нито на улиците, нито у дома” споделят организаторите пред The Times of Israel.

Полицията и организации за социално подпомагане в Израел споделят, че се наблюдава огромно нарастване в оплакванията срещу домашен тормоз от началото на извънредното положение. Организациите за правата на жените отдавна алармираха правителството за възможността от нарастване нивата на насилие. Въпреки тяхното успешно прокарване на правителствен план срещу насилието у дома, законопроекта остава нереализиран трета поредна година.

“Истанбулската конвенция на Съвета на Европа има за цел да защитава жените от насилие, включително в Турция. Консервативните сили в страната обаче настояват тя да се отмени незабавно, защото застрашава традиционното семейство”, пише “Дойче веле”.

Въпреки че насилието срещу жени в южната ни съседка не е рядкост, няколко особено жестоки случаи потресоха турската общественост през 2019, като изключително жестоко бе убийството на 20 годишната Серен Йоздемир. През същата година 474 жени са убити. Консервативното правителство, което бе първото ратифицирало конвенцията, изглежда не се впечатлява от проблема.

Наблюдава се застрашаваща нова тенденция сред религиозните турски елити, добре демонстрирана от Ебру Азилтюрк- пълномощник по проблемите на жените от ислямската консервативна партия Саадет. Азилтюрк категоризира конвенцията срещу насилието над жени като “бомба срещу семейството”. Изказването й крие опасен заряд: от няколко дни насам турската общественост обсъжда евентуално оттегляне на Турция от Истанбулската конвенция.

Джанан Арън, основателка на Съюза за защита на жените, не е съгласна с твърдението, че Истанбулската конвенция застрашава целостта на семейството. “Какво означава изразът, че семейството е свещено? Нима семейството е някаква непоклатима конструкция, в която силите на жената се изстискват като парцал, а тя е деградирана до машина за раждане на деца и до средство за сексуално задоволяване?”.

Арън обръща отново внимание на факта, че Конвенцията има една-единствена цел – да защитава жените от насилие.

Преди месец, президента на директорията по религиозните въпроси в Турция Али Ербаш, обяви, че хомосексуалистите са виновни за COVID-19 и ХИВ. Въпросната висока структура в политическо отношение поддържа системно дехуманизиране на евреите и арменците, както и много други, които са обвинявани за социалните проблеми на републиката. Този път турската общественост и върховен съд поведоха кампания срещу подобни твърдения и в подкрепа на изконните човешки права и достойнство.

През 2015 година, доклад на ООН констатира, че всяка втора жена е била жертва на домашно насилие в Азербайджан. В два от три случая посегател бива съпруг. Шахла Исмаил, която работи в областта на правата на жените и е президент на местна НПО споделя, че икономическата зависимост и обществена маргинализация принуждават жертвите да останат с насилника си. Жените в Азербайджан сигнализират подобни проблеми изключително рядко. Обсъждането на проблема е абсолютно табу, а полицията няма никакъв подход в решаването на проблема.

Исмаил споделя, че много от жените потърсили помощ биват унижавани и сексуално насилвани от полицията. Това води до фемомена ретравматозация. Органите на реда принудително въдворяват жените обратно в семействата им.

Според местни правозащитни организации, в 10 милионната държава Азербайджан има едва 3 защитени жилища (тип убежище) за жени жертви на домашен тормоз. Според Съвета на Европа, препоръчителната пропорция е една такава институция на всеки 10,000 души.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: