Борисов и ДАНС плашели с “мъртъв текст” от НК за карантина. Прави ли са?

 

В раздела “Престъпления против народното здраве и против околната среда” на НК има член, който гласи, че “който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева. Ако деянието е извършено по време на епидемия, свързана със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация”, пише онлайн изданието “Сега”. “Ще помолим Министерството на правосъдието за правна помощ, защото има текстове в НК. Нашият сътрудник от ДАНС в щаба го беше открил”, била позицията на  професор Венцислав Мутафчийски

Има ли държави където нарушаването на карантината и създаването на опасност от заразяване се преследват строго от закона?  Каква е съдебна практика по този текст и ако е разписана в наредба карантината за коронавируса, може ли да се счита, че нарушаването й не е престъпление?

Предлагаме ви коментар от нашия консултант адв.Силвия Петкова.

 

Напълно възможно е ефективното налагане на наказание лишаване от свобода и пробация

“Съгласно чл. 355, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс, който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева, а ако деянието е извършено по време на епидемия, свързана със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. Текстът е в кодекса от самото му създаване през 1968 г., като през 1982 г. е завишен единствено размерът на глобата, която се налага за извършване на деяние, съставляващо престъпление съгласно него.

В новата съдебна практика липсват данни за наличие на осъждания по текстовете на чл. 355, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс и това е напълно логично, тъй като в последните 30 години не са налагани мерки “против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората”. А наказателният закон в тази му част следва да се прилага единствено за конкретно поведение, което води до застрашаване на общественото здраве, поради нарушение на конкретно предвидени карантинни мерки. Предвид
липсата на дигитализация на по – старата съдебна практика, остава отворен въпросът дали текстът все пак не се е прилагал в периода 1968 – 1989 г.?

Силвия Петкова е адвокат от Софийска адвокатска колегия

 

Така или иначе, независимо дали един текст не се е прилагал дълго време или не, докато той не бъде отменен, неговите разпоредби остават в сила. Това означава, че няма никаква пречка той да се приложи и днес.

Предвид липсата на установена съдебна практика, обаче, могат да възникнат трудности с неговото тълкуване, а оттам и с неговото приложение. Основна такава трудност би било тълкуването на думата “наредба” – дали ще се разбира буквално само и единствено наредба като вид нормативен акт, или тълкуването ще бъде осъществено в широк смисъл и за “наредба” ще се счита всяко законово, подзаконово и административно разпореждане, свързано с ограничаване разпространението или появяването на заразителна болест по хората. Целта на закона, а и правната и житейска логика показват, че и в двата случая отговорност ще следва да се реализира. Но, при реализацията на отговорността трябва да се прави
разлика, като се съобразява тежестта и обществената опасност на осъщественото поведение.

По отношение на актуалната в обществото тема относно разпространението на коронавируса, конкретните превантивни мерки за момента са разпоредени с общи административни актове, издадени по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс – заповед на министъра на здравеопазването и заповеди на кметовете на съответните общини, които имат конкретно териториално действие. Доколкото тези общи административни актове касаят неопределен, но определяем кръг от хора, чиито права и задължения се засягат, те подлежат на оспорване.

Все пак възложените с тях задължения и правни ограничения подлежат и на изпълнение. В противен случай следва да се ангажира административна отговорност на съответния субект. Тоест, нарушаването на разпоредби на общ административен акт не следва да се счита за толкова тежко и в такава степен обществено-опасно, за да налага ангажирането на наказателна
отговорност.

Обратно, неспазването на нормативно определени превантивни карантинни мерки с многократно правно действие, предприети на национално ниво по отношение на неопределен и неограничен брой адресати (“наредба” в широк смисъл) тогава ще бъде оправдано реализирането на наказателна отговорност, тъй като тежестта и обществената опасност на осъщественото в разрез с тези мерки поведение значително се повишава.

Едва в този случай възниква въпроса за определяне на наказанието. Предвид, че уреденото в чл. 355, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс престъпление не е тежко, то е възможно субектът да бъде освободен от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание. За целта, обаче, е необходимо деецът да не е бил осъждан за престъпление от общ характер, да не е бил освобождаван от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание, както и имуществените вреди от престъплението да са възстановени, ако такива са настъпили. Липсата на който и да било от тези елементи ще доведе до невъзможност за освобождаване от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.

Тоест, в зависимост от това дали е осъществен състав на престъплението по чл. 355, ал. 1 или по ал. 2 от Наказателния кодекс е напълно възможно ефективното налагане на наказание лишаване от свобода и пробация. Съответно, при практическо реализиране на наказателна отговорност чрез влязла в сила присъда и при налагане на наказание лишаване от свобода ще се постави въпроса и за приложението на условното
осъждане”.