Да публикувам или да не публикувам. Дилемата на град Кубрат  

Споделете статията:

В социалните мрежи отдавна се въртят клипове за детски и възрастни безобразия. Сега се качи поредният подобен клип. Ситуацията е отблъскваща и позната. Момче/мъж насилва момиче/жена. Друг заснема. Има, разбира се, и сексуални варианти на това стародавно човешко безобразие. Да сме воайори, или да не сме – ние, свободните в свободните социални мрежи? Ако не сме – какво да правим? Да, какво да правим?

  1. Да въведем ФБ цензура?
  2. Да викнем Гешев?
  3. Да не го разпространяваме?
  4. Да го разпространяваме но с отвращение и омраза към насилниците?
  5. Сигурно има и друго…

Вероятно един също разумен подход би включвал:

  1. Адресиране на Общинския съвет на град Кубрат с настояване да се намесят в живота на своите съграждани, който излиза от контрола, постиган с помощта на взаимното уважение. За да свърши това общинският съвет на град Кубрат трябва да разпознае себе се като фактор на добрите отношения между съгражданите, които представлява.
    • Община Кубрат може да поиска защита на своите съграждани от фирмата Фейсбук като поиска от нея или да не позволява клипове, които уронват достойнството на местните граждани да се публикуват или при подобна публикация да се намесват с мнение на администратор.
    • Сигурно е добре този администратор да има сътрудник и в Кубрат и в България. За да може да възникне спор дали и как този клип да се качи. С какво послание. Иначе ще стане като в Китай или като при Живков.
    • Така – чрез връзка на локалното с глобалното „социалните“ мрежи ще станат реално социални а не само виртуално социални.
  2. Грижа за жертвата на наблюдаваното насилие. Ясно да покажем (тук общинският съвет на Кубрат е незаменим), че това, което е заснето и разпространението му не е приета норма на отношенията в община Кубрат. Това включва използване на същите социални медии, за да се разпространи „противоотровата“ на това послание а не само отровата на разюзданото насилие и омраза в двете посоки. И на саморазправата, като единствена форма на защита.
  3. Контакт с насилника и с „воайора“ като с хора, които са извършили две престъпления. Много е важно дали те разбират, че са извършили престъпление.
    • Извършването на престъпление не прави човека ПРЕСТЪПНИК (обект на обществено отхвърляне и допълнителни щети от различен порядък, разписани и прилагани от отговорните за болката институции). Това е на второ място.
    • Първо е разбирането за вредата, която си нанесъл. В началото е способността, потенциала, желанието, капацитетът на човека да поправи щетата, която е нанесъл. Тя е винаги социална. В това се изразява социалността и човешкостта на всеки от нас. Не знам дали ще изненадам някого, но повечето, много повечето от хората знаем кога правим добро и кога правим зло.
    • Нека общинският съвет на Кубрат разбере дали от голямото мнозинство на обикновените хора или от много малкото малцинство на психопатите са насилниците от Кубрат. Аз залагам, че са от първата група. Ако са от малцинството – за тях ще говорим отделно и не трябва да ги изпускаме от контакт. Не просто от контрол, но и от човешки контакт и човешки контрол. От местни хора – кубратчани.
  4. Среща с настойниците, но и близките на насилниците за да помогнат на нарушителите да разберат природата на вредата, която са нанесли. Нямаме бърза работа, но пък работата не трябва да спира. В Кубрат.
  5. Среща с настойниците, но и с близките на жертвата в община Кубрат, които да чуят от какво се нуждае жертвата, за да се чувства по-добре. Какво за нея самата може да се стори и от кого. Не какво трябва да се направи на извършителите, за това има Наказателен кодекс, а какво за нея лично. В Кубрат. Може да се окаже, че едно публично извинение (реално или виртуално) ще свърши голяма работа. Може да е в писмо, може да е в клип. За да разберем трябва да попитаме. В Кубрат.
  6. Ако насилниците с юмруци и с камера решат, че могат да направят нещо добро за жертвата те имат нужда от цялата помощ на Кубрат за да сторят това.
  7. Ако жертвата реши да не приеме това, ние трябва да се съобразим с нея и да уважим решението й. Може и не сме щастливи от това, но пък ще ни мотивира, за да сме по-убедителни следващия път.
  8. Ако пък приеме, сме свободни да направим курбан. В Кубрат. Защото ще сме възстановили социална връзка. И от Общинския съвет (накрая) ще има полза. Ще си оправдае името на група хора, които помагат на останалите да живеят по-добре заедно.

Успех, Кубрат! Възползвайте се от възможността!

 

 

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Румен Петров

Румен Петров е психиатър, психодинамичен психотeрапевт и асистент по групови отношения в НБУ. Защитил е докторантура в Университета на Западна Англия в Бристол, Великобритания. Научните му интереси са в областта на социалната травма, социалното възстановяване, развитие на общностите, местна демокрация и гражданско участие. Преподава социална работа.