Да се разграничава експертното мнение от политическите пристрастия и идеологическите формули!

Декларация на

Българска социологическа асоциация (БСА)

 

По  повод  на  повтарящите  се  при  всички  избори  в  България  обвинения  към професията  на  социолозите  бихме  искали  да  подчертаем,  че  опитите  да  се дискредитира  социологията     и     добросъвестните     агенции,     изследващи електоралните нагласи, са насочени срещу правото на гражданите да получават достоверна информация.

Настояваме    да    се    коригира    отъждествяването    и    ограничаването    на социологията до електоралните проучвания; те са малка част от социологията. В  България  се  провеждат  серия  от  други  социологически  проучвания  като изследвания на неравенствата, на бедността, на средната класа, на миграцията;

те  не  са  толкова  популярни,  но  предлагат  експертни  анализи  по  важни  за съвременното общество проблеми.

Изследователската дейност на агенциите за проучване на общественото мнение се  основава  на  знания  от  множество  научни  дисциплини,  между  които  – социология, статистика, политология, психология. Отговорността за резултатите обаче,  би  трябвало  да  се  носи  от  отделните  агенции,  защото  качеството  на резултатите зависи от техния капацитет да достигат до надеждна и достоверна информация, която да тълкуват и поднасят по политически неутрален начин.

Появяващите се упреци към социологията, особено интензивни в предизборни периоди,  сочат  редица   проблеми,  от  които  ще  посочим  три   –  незнание, недоверие и изкривяване на данните.

Съществува неразбиране на спецификата на изследванията в различните им разновидности  –  изследвания,  чиито  резултати  са  валидни  към  определен

момент от кампанията и изследвания, които показват тенденции в електоралните нагласи. Подобен прецедент коментирахме и по повод на Европейските избори през 2019 година. Разликите между анкетите на излизане от изборните секции (exit poll), резултатите от паралелното преброяване и от финалния резултат на кандидатите се очертаха като основен проблем при местните избори 2019.

Анкетата на изхода на секциите е на извадков принцип, не е в нейната специфика да  достигне  до  всеки  гласувал.  Съобщеният  на  анкетьорите  вот  може  да  не отговаря на реално подадения. Паралелните преброявания са по-точни, защото отчитат всички подадени реални гласове.

Към упреците към социологията, които се обясняват с незнанието на гневящите се, нека добавим недоверието. Непрекъснато се повтаря заплахата от купен и корпоративен  вот,  мненията  от  подобен  вот  не  е  задължително  да  бъдат оповестявани  при  проучванията  на  електоралните  нагласи.  Недоверието  към институциите, към политиците, се пренася и към социолозите. Така се  уронва неправомерно престижът на социологията като наука и като професия.

“Изкривените” данни, ако има такива, могат да се дължат на много причини, но тук ще фокусираме вниманието си върху две. Първата е изкривяване на данните, което   се   дължи   на   методологически   трудности,   каквито   са   заложени, например, в скрития вот (нежеланието да се съобщи истинския подаден вот не може да се прогнозира). Проблемът за  “изкривяването” на данните зависи и от компетентността на статистиците, които работят в агенциите и методите, които прилагат за формиране на извадки. Друг тип изкривяване на резултатите може да  се  дължи  на  недобросъвестност  на  съответната  агенция,  но  подобни подозрения   могат   да   се   обосноват,   само   чрез   запознаване   с   цялостния изследователски процес.

Преднамерено “изкривяване” на данните, ако има такова, бихме определили като  форма  на  разпространение  на  фалшиви  новини,  а  това  е  проблем  за обществото като цяло. Сътрудничеството между социолози и журналисти срещу разпространението   на   невярна   и   подвеждаща   информация   е   ключово   за преодоляване на този проблем.

Изказваме готовност съвместно с професионалните асоциации на журналистите и  с  катедрите  по  журналистика  да  работим  заедно  за  по-голямо  взаимно разбиране и доверие между двете професионални гилдии, носещи отговорност за информирания избор на гражданите. Всички сме заинтересовани гражданите да търсят експертни мнения, а не ефектни хрумвания, колкото и те да звучат находчиво  и  завладяващо.  Накрая,  обективното  експертно  мнение  трябва  да бъде    разграничавано    от    политическите    пристрастия    и    идеологическите формули.  Социологията  е  строга  наука  и  предлага  достоверна  експертиза  за състоянието на съвременното общество.

 

Румяна   Стоилова,   Председател   на   Българска   социологическа   асоциация, професор, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН

Александър Герганов, главен асистент, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН

Александър Стоянов, доцент, Университет за национално и световно стопанство

Алексей Пампоров, доцент, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН

Андрей Нончев, доцент, Университет за национално и световно стопанство

Антоанета   Гетова,   главен   асистент,   Софийски   университет   „Св.   Климент Охридски“

Валентина Миленкова, професор, Югозападен университет „Неофит Рилски“

Венета  Кръстева,  главен  асистент,  Институт  за  изследване  на  обществата  и знанието, БАН

Вяра Стоилова, доцент, Университет за национално и световно стопанство

Габриела Йорданова, главен асистент, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН

Галина   Гончарова,   главен   асистент,   Софийски   университет   „Св.   Климент Охридски“

Галина  Колева,  главен  асистент,  Институт  за  изследване  на  обществата  и знанието, БАН

Дона   Пикард,   главен   асистент,   Институт   за   изследване   на  обществата   и знанието, БАН

Екатерина Маркова, главен асистент, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН

Елица Димитрова, доцент, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Иван Чалъков, професор, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Искра Дандолова, доцент, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН

Калоян Харалмпиев, доцент, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Кольо  Коев,  професор,  Нов  български  университет,  главен  редактор  на  сп. Социологически проблеми

Кръстинка   Петкова,   професор,   Институт   за   изследване   на   обществата   и знанието, БАН

Лилия Димова, доцент, Агенция за социални анализи

Лиляна Деянова, професор, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Майя Грекова, професор, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Мариана Драганова, доцент, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН

Мариета Христова, асистент, Университет за национално и световно стопанство

Мартин  Иванов,  главен  асистент,  Институт за  изследване  на  обществата  и знанието, БАН

Мила Минева, главен асистент, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Пепка Бояджиева, професор, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН

Петрана Стойкова, главен асистент, Югозападен университет „Неофит Рилски“

Петя   Илиева,  главен   асистент,   Институт   за   изследване   на  обществата   и знанието, БАН

Петя Кабакчиева, професор, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Пламен Нанов, главен асистент, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Светла Колева, професор, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН

Светлана Събева, доцент, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Светлана Христова, доцент, Югозападен университет „Неофит Рилски“

Снежана Попова, професор, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Стефан Ем. Николов, доцент, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН

Стойка Пенкова, доцент, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Стоян Михайлов, Джънкшън България ЕООД

Таня Чавдарова, професор, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Теменуга  Ракаджийска,  професор,  Университет  за  национално  и  световно стопанство

Тодорка  Кинева,  главен  асистент,  Университет  за  национално  и  световно стопанство

Цветина   Младенова,   докторант,   Университет   за   национално   и   световно стопанство

Подписката е отворена за допълнителна подкрепа

Мейли за контакт:

rumiana.stoilova@gmail.com

mineva.milla@gmail.com

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.