Да спасим бежанците, за да спасим Европа

Кризата с бежанците вече тласкаше Европейския съюз към дезинтеграция, когато на 23 юни британците, мотивирани и от нея, гласуваха за излизането на Великобритания от съюза. Бежанският проблем и нещастието Брекзит, което той породи, усилиха ксенофобските и националистическите движения, които искат да спечелят цяла серия от наближаващи избори – парламентарните във Франция, Холандия и Германия през 2017 г., референдума в Унгария за политиката на ЕС към бежанците на 2-ри октомври т.г. и повторното провеждане на президентски избори в Австрия на 4 декември.

Вместо да се обединят, за да се съпротивляват на тази опасност, страните членки на ЕС все повече не желаят да сътрудничат една с друга. Те провеждат егоистична политика по въпросите на бежанците и мигрантите, изградена на принципа „разори съседа“, изразяваща се в изграждането на огради по границите. Резултатът от нея е по-нататъшна фрагментация на ЕС, тя нанася сериозна вреда на страните членки и разрушава световните стандарти за права на човека.

Сегашната разпокъсана реакция на ЕС на предизвикателството на бежанската криза стигна апогея си в споразумението от тази година между ЕС и Турция да се спре вълната от бежанци от Източното Средиземноморие. Тази реакция страда от четири основополагащи недостатъка. Първо, тя не е в пълния смисъл на думата европейска – споразумението с Турция беше договорено и наложено на Европа от германския канцлер Ангела Меркел. Второ, то е много лошо финансирано. Трето, то превръща Гърция във фактически бежански лагер със съвършено непригодно за такова нещо оборудване.

Най-важното е, че тази реакция или отговор на кризата не е доброволна. ЕС се опитва да наложи квоти, на които много държави-членки енергично се противопоставят, като принуждава бежанците да се установят в държави, където те не са добре дошли, поради което те не искат да отиват в тях. Освен това ЕС се стреми да върне в Турция тези, които стигат до Европа по начини, противоречащи на правилата за преминаване на граници.

Това е печално, защото ЕС не може да оцелее без всеобхватна бежанска и миграционна политика. Днешната криза не е бързо отминаващ епизод. Тя предвещава в най-близко бъдеще настъпването на един период на силен мигрантски натиск, който се дължи на различни причини. Между тях са демографският дефицит на Европа и експлозивно нарастващото население в Африка; изглеждащите безкрайни политически и военни конфликти с твърде широк териториален обхват, както и промените в климата.

Споразумението с Турция още самото начало беше проблематично. Основната предпоставка на цялата сделка – това, че търсещите убежище могат легално да бъдат връщани в Турция – е фундаментално грешна. За по-голямата част от търсещите убежище сирийци Турция не е „трета сигурна страна“, особено след несполучливия опит за преврат през юли.

Как следва да изглежда една систематична политика към бежанците и мигрантите? Каквато и да е крайната й форма, тя трябва да е изградена върху седем стълба или опорни точки.

Първо, ЕС трябва да приеме съществен брой бежанци направо от фронтовите държави; и то по един сигурен и подреден начин. Това би било много по-приемливо за публиката, отколкото сегашния безпорядък. Ако ЕС поеме ангажимент да приема дори само 300 хиляди бежанци годишно, тогава мнозинството хора, които наистина търсят убежище, биха гледали на шанса си за достигане до желаното направление като достатъчно добър, за да потисне евентуалното им желание да стигнат до Европа по нередовен начин, защото това би било усилие, което би ги лишило от възможността за законно влизане.

Второ, ЕС трябва да възстанови контрола върху външните си граници. Малко са нещата, които отчуждават  и плашат хората толкова, колкото сцените на хаос.

Трето, ЕС има нужда да намери достатъчно средства за финансиране на една цялостна миграционна политика. Необходимите средства се оценяват на най-малко 30 милиарда евро годишно в течение на ред години. Ползите от едно такова „взривно финансиране“ (изразходване на голяма сума пари по-скоро за кратко време, отколкото на същата сума, но за много по-дълго) са огромни.

Четвърто, ЕС трябва да изгради общи механизми за защита на границите, за разглеждане и решаване на исковете за предоставяне на убежище и за презаселване на бежанците. Единен европейски процес за приемане на бежанци би следвало да отстрани инициативите за т.нар. „пазаруване на бежанци“ (asylum shopping) и да укрепи доверието между страните членки.

Пето, необходим е доброволно приет от всички страни механизъм за презаселване на бежанците. ЕС не може да принуждава страните членки да приемат бежанци, които те не искат, както и не може да застави бежанците да отидат там, където те не искат. Схема, подобна на тази, която използва Канада, може да съчетае предпочитанията както на бежанците, така и на приемащите ги общности.

Шесто, ЕС трябва да предложи много по-голяма подкрепа на страните, които дават убежище на бежанци. Той трябва да е по-щедър в подхода си към Африка. Вместо да използва фондовете за развитие за да обслужва собствените си нужди, ЕС следва да предложи една истинска сделка, фокусирана върху нуждите на приемащите страни. Това означава да се създават работни места в родните страни на бежанците, нещо, което ще намали натиска за миграция в Европа.

Последният стълб е евентуалното създаване на благоприятна среда за икономическите мигранти. Като имаме предвид остаряването на населението на Европа, изгодите, които може да носи миграцията, ще са значително по-големи от разходите за интегриране на бежанците. Всички данни подкрепят заключението, че мигрантите могат да допринесат в значителна степен за иновациите и развитието, ако им бъде даден шансът да го сторят.

Следването на тези седем принципа, описани с по-големи подробности по-рано и на друго място, е съществено, за да се успокоят страховете на публиката, да се намалят хаотичните вълни от търсещи убежище хора, да се осигури, че новодошлите са напълно интегрирани, да се установят взаимно изгодни отношения с държавите от Близкия и Средния изток, както и с тези от Африка и в крайна сметка Европа да изпълни международните си хуманитарни задължения.

Бежанската криза не е единствената, с която Европа следва да се справи, но тя оказва най-голямо въздействие. Но ако може да бъде постигнат значителен прогрес по въпроса за бежанците, то това би направило решаването на други въпроси – от продължаващата  дългова криза на Гърция и последиците от Брекзита, до предизвикателствата, които Русия отправя – по-лесно. Всички парчета от мозайката трябва да бъдат подредени, но шансовете за успех си остават слаби. Ала колкото повече има стратегия, която може да донесе успех, то всички, които искат ЕС да оцелее, следва да я подкрепят.

Статията на Джордж Сорос е публикувана на 12 септември в сайта Project Syndicate.

Превод: Емил Коен

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar
Джордж Сорос

Джордж Сорос е американски финансист и филантроп. Основател на "Отворено общество".