Общественици са против Рамковата позиция на българското правителство за Македония

 

Ние,
Граждани на Република България и Република Македония, без разлика на политически пристрастия и национална идентичност, общественици, български граждани потомци на родове с корен от Македония,

Изразяваме нашето разочарование и дълбока тревога от огласената Рамкова позиция на българското правителство по преговорите на Република Северна Македония за бъдещо членство в Европейския съюз. Смятаме това завръщане към езика на националкомунизма за абсолютно недопустимо.

Отчитаме като разумни залегналите изисквания за ускоряване работата на Смесената комисията по исторически и образователни въпроси и постигане на по-бързи резултати от нея, както и за по-голям обществен отзвук от работата й. Смятаме наистина за удачно вече постигнатите договорености да се отразяват и в различни информационни табели с историческа насоченост, в учебни програми по дадени дисциплини в училище, при паметници, плочи, гробища и др., както и в изказвания и коментари на държавници, политически фигури и медии, свързани с отразяване на исторически събития.

Заедно с това, не можем да не констатираме, че цялостният тон на т. нар. Рамкова позиция спрямо Република Македония е недопустим. В нея се съдържат редица притеснителни и проблематични изисквания. Заложено е, при това неколкократно и като червена нишка, предварително и трудно защитимо от научна гледна точка недискусионно фундаментално разбиране за „общата ни история до 1944 г.“ На няколко пъти тя се загатва като история на само един народ – „българския народ“. На практика се настоява македонската страна да препише досегашната българска история до тази година. Всъщност днешна България и днешна Северна Македония са равноправни наследници на вековната култура и цивилизация. Затова осъждаме често използваното от някои националисти и от двете страни понятие „кражба на история“.

Рамковата позиция съдържа в себе си и наивното разбиране, че по въпросите за идентичността на всички исторически личности съществуват лесни и еднозначни отговори от днешна гледна точка, поради което и поставя въпросът на плоскостта „или българин-или македонец“.

В нея се съдържа и едно дискриминационно спрямо македонските подрастващи изискване. То е свързано с настояването съответните „исторически и литературни извори от XIX в. и XX в., успоредно с адаптираните текстове, да се представят и изучават на езиковата норма, на която са написани оригинално“. Имайки предвид указаните хронологически рамки, в случая
видимо не става дума за загриженост учениците в България и Македония да се запознаят с оригиналните исторически извори. То е насочено единствено към едната от двете държави с нескрити по-далечни цели.

В Рамковата позиция се съдържа категорично изискване свързано с периода 1941-1944 г., без той все още да е бил подложен на сериозен научен анализ отиващ отвъд твърде идеологизираните българска и македонска (бивша югославска комунистическа) историографска гледна точка.

Пропуска се, че са налице в Република Македония множество вече реабилитирани жертви на югославския
комунистически режим, репресирани не само поради българското им самосъзнание, а като вече убедени македонци и привърженици именно на свободна и независима Македония.

Но най-притеснителното е, че Рамковата позиция на българското правителство се препотвърждава изрично крайно необяснимото за международната общност неуважително отношение към политическата и културна идентичност на Република Македония. Отричането и понижаването на създадената през последните десетилетия македонска култура може само да нагнети омраза към България. По този начин българската рамкова позиция вместо да засили връзките ни на база нашата обща история, ще се превърне в нова разделителна линия на подозрение и неприязън. Всичко това е дълбоко обезпокоително и то поставя под съмнение цялостното развитие на преговорите в бъдеще.

Вместо да се поставяме ултиматуми, искаме да обърнем за пореден път внимание, че трябва да има по-активна българска политика в западната ни съседка. Кога ще има кореспонденти на БНР и БНТ в Скопие? Кога ще има по-трайно културно присъствие на България там? Кога ще бъде възстановена успешната практика за побратимяване между градовете в двете страни? Защо не се правят съвместни проекти, финансирани от България? Колко още ще чакаме започване строителството на Коридор 8, от който доказана полза имат България, Северна Македония и Албания? Колко години още трябва да минат, за да се направи ж.п линията София – Скопие? Защо не се гледа българска телевизия в Скопие и македонска в София при положение, че това уж бе договорено?

Изказваме нашата дълбока тревога, че чисто конюнктурни и вероятно предизборни съображения и амбиции, рискуват за пореден път да поставят на
изпитание процесите, на които бе поставено начало през последните повече от две години.
За нас изграждането на стратегическо партньорство с Република Северна Македония е от изключително
значение за утвърждаването на българските национални интереси и национална сигурност.

Обръщаме се към ръководните кръгове в двете страни, както и към участниците в Смесената комисия да се издигнат на висотата, която им предоставя историята и да не оставят шансовете за приближаване на двата братски народа и бъдещ общ живот в Европейски съюз да бъдат пропилени.

ПОДПИСАЛИ:
Атанас Шарков, ИТ специалист
Николай Василев, политолог
Кирил Чуканов, историк
Даниел Пангев, икономист
Димитър Атанасов, историк
Стефан Дечев, историк,
Васко Мише Цветковски, професор и управител на ЕЗП
Огнян Минчев, политолог
Борян Йовановски, журналист
Предраг Терзиоски, въздухоплавателен експерт
Емил Георгиев, адвокат
Роберто Трайковски, историк
Ивайло Георгиев, психолог
Драган Зайковски, историк
Джоко Трайкоски – електротехничен инженер
д-р Васил Попов
Димитър Бечев, политолог
Александър Кьосев, културолог
Николай Стоименов (йеродякон Донат), духовник, БПЦ.
Константин Мишев, журналист
Николай Ненчев, политик, бивш министър на отбраната
Юлия Златкова, историк
Радан Кънев, политик, депутат в Европарламента
Лъчезар Р. Атанасов, мениджър проекти
Александър Кавазов, инженер
Григорий Мицик, математик
Грациян Колев, музикант
Петър Анев, киноработник
Светла Димитров, учител
Любомир Христов, директор на училище
Красимира Хаджикосева, филолог
Георги Цветков, преподавател
Нели Филипова адвокат
Димитър Минчев, военен историк.
Мария Ненова, инженер
Иван Иванов – студент
Стефан Ангелов, юрист
Манол Глишев, поет
Христо Анастасов, политолог
Светла Георгиева, икономист
Стефан Димитров,пенсионер .
Георги Даскалов, журналист
Розета Даскалова-историк
Филип С. Филипов, историк, музикант
Иван Чалъков, социолог
Кета Мирчева, историк
Янко Иванов, инженер
Лилия Стойчева, земеделски производител
Бойко Христов, инженер
Бистра Николова, историк
Юлиана Методиева, журналист
Момчил Дойчев, политолог

Aндрей Врабчев, скулптор
Мехмед Буюкли, строител
Антон Желев, историк
Росица Маркова, архивист, историк
Иван Керефейски, инженер, пенсионер
Росен Кръстев, историк, адвокат
Иван Николовски, политолог
Олга Арнаудова, езиковед
Ганчо Паскалев, инженер
Иван Лазаров, историк
Мариан Томов, дизайнер,
Люба Батенберска, политолог,
Даниела Беличовска, преподавател
Дафина Белчева, логопед
Светла Бъчварова, журналист
Евгений Кънев, макроикономист и финансист
Владимир Владимиров, икономист
Мария Лазарова, химик
Стоян Михайлов, социолог
Григор Григоров, екскурзовод
Николай Аретов, литератор
Леа Коен, писател и дипломат
Ели Тодева, пенсионер,
Андрея Щерев
Банко Банков, рехабилитатор
Роси Арнаудова
Банко Банков рехабилитатор
Женя Георгиева, психолог
Роси Арнаудова
Сребрина Попова, студент, преводач
Иван Иванов, студент
Стефан Николов, учен, БАН/
Румен Петров, преподавател
Ружа Смилова, политолог
Светла Енчева, социолог и журналист
Борислав Дичев, историк
Теодор Спасов,
Димитър Иванов
Стефан Ралчев, политолог
Георги Чобанов, издател
Стоjaн Рашков, икономист и младински работник
Валери Рачев, военен

Йордан Йорданов – учител

Майя Грекова – социолог

Десислава Драгнева, адвокат

Асен Асенов, брокер недвижими имоти (България_Гърция)

Станимир Панайотов, философ

СветланаИванова, историк

Милена Кишкова, икономист

Василка Танкова, историк

Албена Хранова, литературен историк

Божидар Колов, политолог

Димитър /Джими/ Найденов, журналист

Чавдар Маринов, историк

Галина Меламед, преподавател СУ “Св. Климент Охридски”

Милена Кишкова,икономист

Милен Марчев, журналист

Десислава Драгнева, адвокат

Ивайло Дедов, биолог

Стефан Тафров, политик и дипломат

Робърт Леви, антрополог

Мариета Накева, филолог

Пламен Богоев, адвокат

Йордан Георгиев, икономист

Никола Тодев, пенсионер

Йордан Йорданов, учител

Владимир Славенски, политолог

Надежда Александрова, литератор

Благой Петревски, историк

Евгени Генчев, инженер

Павел Станков, философ

Владимир Славенски, политолог

Тихомир Цолов, математик

Христо Христофоров, ИТ специалист

Христина Михайлова, учител по история

Георги Зеленгора, историк

Михаил Иванов, съветник на президента Желев по национално-етническите въпроси (1990-1997)

Игор Ристески, археолог – историк

Цветанка Андреева, политолог

Горица Муич, общественик

Тодор Влаев, доцент по автоматизация

Игор Ристески, археолог

Цветанка Андреева, историк

Горица Муич, политолог

Биляна Муич, медицинска сестра

Тодор Влаев, доцент по автоматизация

Михаил Златков, юрист

Тодор Токин, журналист

Миладина Монова, антрополог

Лъчезар Антонов, културолог

Диана Иванова, журналист

Драгомир Гогов, преподавател

Райна Андреева, биолог

Емилия Милчева, журналист

Александър Маджовски, лингвист и историк

Ето и преводът на Декларацията на македонски език:

ДЕКЛАРАЦИЈА ЗА РАМКОВНАТА ПОЗИЦИЈА НА БУГАРСКАТА ВЛАДА ВО ОДНОС НА МАКЕДОНИЈА; ОТВОРЕНА Е ЗА ПОТПИСИ КАКО ОД БУГАРИ, ТАКА И ОД МАКЕДОНЦИ. ПОТПИШЕТЕ СЕ ПОДОЛУ СО ИМЕ И ПРЕЗИМЕ И ПРОФЕСИЈА

 

Ние,

Граѓани на Република Бугарија и Република Македонија, без разлика на политичка определба и национален идентитет, општественици, бугарски граѓани потомци на родови со корен од Македонија,

го изразуваме нашето разочарување и длабока загриженост од објавената „Рамковна позиција“ на бугарската влада во однос на преговорите на Република Северна Македонија за нејзино идно членство во Европската Унија. Ова враќање кон јазикот на националкомунизмот го сметаме за апсолутно неприфатливо.

Ги сметаме за разумни утврдените барања за забрзување на работата на Заедничката комисија за историски и образовни прашања и постигнување на побрзи резултати од нејзина страна, како и барањата за поголем општествен одзвук за нејзината работа. Сметаме дека би било навистина соодветно веќе постигнатите договори да почнат да се одразуваат на различни информативни табли со историска насоченост, во наставни програми за определени дисциплини на училиште, на паметници, плочи, гробишта и др., како и во изјави и коментари на државници, политички фигури и медиуми поврзани со одразување на историски настани.

Покрај тоа, не можеме, а да не константираме дека севкупниот тон на т.н. Рамковна позиција кон Република Македонија е недопустлив. Во неа се содржат редица загрижувачки и проблематични барања. Поставено е, притоа повеќекратно и како црвена линија, однапред и од научна гледна точка тешко одбранливо недискутабилно фундаментално сфаќање за „нашата заедничка историја до 1944 г.“ Во повеќе наврати таа се имплицира како историја на само еден народ – на „бугарскиот народ“. Во пракса, од македонската страна се бара да ја препише досегашната бугарска историја до посочената година. Всушност, денешна Бугарија и денешна Северна Македонија се рамноправни наследници на вековната култура и цивилизација. Затоа го осудуваме често употребуваниот поим од страна на  некои националисти и од двете страни – „кражба на историја“.

Рамковната позиција исто така содржи и наивно сфаќање дека за прашањата на идентитетот на сите историски личности има лесни и недвосмислени одговори од денешна гледна точка, поради што на површината го поставува прашањето „или Бугарин–или Македонец“.

Во неа се содржи и едно дискриминаторско барање кон македонските млади генерации. Тоа е поврзано со настојувaњето релевантните „историски и литературни извори од XIX и XX в. напоредно со адаптираните текстови да се претставуваат и изучуваат на јазичната норма на којашто оригинално биле напишани“. Имајќи ги предвид посочените хронолошки рамки, во случајот очигледно не станува збор за загриженост учениците во Бугарија и Македонија да се запознаат со оригиналните историски извори. Тоа е насочено единствено кон едната од двете држави, со нескриени подалечни цели.

Во Рамковната позиција се содржи категорично барање во врска  со периодот 1941–1944 г., без тој сѐ уште да е подложен на сериозна научна анализа која ја надминува доста идеализираната бугарска, како и македонска (бивша југословенска комунистичка) историографска гледна точка.

Се испушта дека во Република Македонија веќе има мноштво рехабилитирани жртви на југословенскиот комунистички режим, репресирани не само поради нивното бугарско самосознание, туку веќе како убедени Македонци и приврзаници имено на слободна и независна Македонија.

Но, најзагрижувачко е тоа што Рамковната позиција на бугарската влада го препотврдува за меѓународната јавност крајно необјаснивиот непочитувачки однос кон политичкиот и културниот идентитет на Република Мкедонија. Негирањето и понижувањето на македонската култура која се создаде во текот напоследните десетлетија може само да поттикне омраза кон Бугарија. На тој начин, бугарската рамковна позиција наместо да ги зајакне нашите односи засновани на нашата заедничка историја, ќе се претвори во нова линија на поделби, на сомнеж и нетрпеливост. Сето ова е длабоко вознемирувачко и го доведува во прашање севкупниот развој на преговорите во иднина.

Место да поставуваме ултиматуми, уште еднаш сакаме да посочиме дека треба да има поактивна бугарска политика кон нашиот западен сосед. Кога ќе има кореспонденти на БНР и БНТ во Скопје? Кога ќе има потрајно културно присуство на Бугарија таму? Кога ќе биде обновена успешната практика за братимење меѓу градовите во двете земји? Зошто не се прават заеднички проекти финансирани од Бугарија? Уште колку ќе го чекаме почетокот на изградбата на Коридорот 8, од кој докажана полза имаат Бугарија, Македонија и Албанија? Уште колку години треба да изминат, за да се изгради железничката пруга Софија – Скопје? Зошто не се гледа бугарска телевизија во Скопје и македонска во Софија, и покрај тоа што истото божем беше договорено?

Ја искажуваме нашата длабока загриженост дека  чисто конјунктурни и веројатно предизборни расудувања и амбиции носат ризик повторно да ги стават на испит процесите коишто започнаа за време на последните две години и повеќе.

За нас градењето на стратешко партнерство со Република Северна Македонија е од исклучително значење за заштита на бугарските национални интереси и националната безбедност.

Ги повикуваме раководните кругови и во двете земји, како и учесниците во Заедничката комисија да се издигнат на висината која им ја поставува историјата и да не дозволат шансите за зближување на двата братски народа и идниот заеднички живот во Европската Унија да бидат упропастени.

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.