Гешев v/s Радев: нискобюджетен медиен фарс или…

Споделете статията:

 

Непосредствено след написването на този текст историята претърпя логично развитие: Румен Радев даде изявление, че снема доверието си от правителството, а Борисов отговори пред медиите, видимо в добро настроение, че такова доверие и досега не е имало, при това от двете страни. Конфликтът между двамата генерали не е от вчера: като своеобразна симбиоза, той   консолидира подкрепа и за двата лагера още от кандидат-президентската надпревара. Омаломощен от зависимости и медийни скандали, ГЕРБ лесно може да стане храна за множество по-малки и агресивни политически субекти, които чакат търпеливо да дойде техният звезден миг.

 

Политиците през последните години често ни напомнят, че от войната между институциите губят гражданите. Социолозите пък повтарят колко ниско е доверието към държавните органи в Българи, а самите институции показват с поведението си и защо то е толкова ниско.  Един пресен пример е неприличният флирт между Прокуратура и Президентство, който през последните дни отекна не само в медийното пространство, но и по партийните централи. Блогъри и фейсбук активисти дават израз на неприкритата си омраза към главния обвинител на държавата, същевременно заявявайки подкрепа за „жертвата на прокурорския произвол“. Това създаде мъченически ореол около образа на и без друго ползващия се с висок рейтинг Радев. Медиите набързо се произнесоха, че лошият Гешев шантажира президента, като обаче премълчават логичния въпрос от какво има да се притеснява последният. Сериозният анализ изисква да разгледаме събитията в един по-широк контекст за да си изясним кои са главните действащи лица и каква точно е динамиката на техните отношенията в конкретната ситуация.

 

Кой е Румен Радев и как така се подвизава на „Дондуков“ 2? Бивш член на БКП и носител на отлична диплома от САЩ, генералът прави своя умел политически гамбит в качеството си на началник на ВВС с умерена, но и емоционална анти-натовска риторика, нападки към военния министър по повод накърняването на руския интерес в региона, театрално хвърляне на оставки, демонстрация на пилотски умения и ударна доза героичен патос, който по-късно ще се превърне в негова запазена марка. Така, възползвайки се майсторски от носталгията по „соца“, идеала за доблестта на българския воин, патологичната русофилия на масовия избирател, но и новаторски похвати в стил „Бързи и яростни“, Радев се превръща в любимец на народа и фаворит на Кремъл. В президентската надпревара той очаквано получава пълната подкрепа на левицата, разпознала в него ракета-носител, заедно със солидно финансиране, чиито произход така и не е установен. Без да срещне съществена съпротива от страна  на не особено популярния кандидат на управляващата партия, Радев печели на балотаж. Въпреки дипломатическите си издънки, съмнителната геополитическа ориентация, скандалните назначения в служебния кабинет, обявяването си за противозаконно лишаване на милиони българи в чужбина от право на глас, откритото лобиране в оръжейни сделки, подозрителния синхрон с „опорките“ на непопулярната БСП и театралното заиграване с правото си на вето,  г-н Радев и до днес се ползва с рекордно високо за български политик обществено одобрение.

 

В противоположния край на спектъра по този показател е новоназначеният главен прокурор Иван Гешев. Още преди обсъждането на кандидатурата му за поста, той вече носеше товара на дълго нагнетявано недоволство и социален гняв. Известен е с упоритостта и грубоватите  си похвати още като следовател, в прокурорската практика името му се свързва със знакови дела като „КТБ“ и „Иванчева“, а за много хора, като протеже на предшественика си, Гешев олицетворява корупцията, политическите поръчки и „невидимата ръка“ на мафията. Ако действително Прокуратурата у нас концентрира твърде много власт, както твърдят запознати, и ако тя наистина обслужва олигархични кръгове, логично е облагодетелстваните от нея да се погрижат през следващите седем години на тази позиция да имат човек, когото могат да държат изкъсо. При тази хипотеза се налага изводът, че властовият тандем Борисов – Пеевски е „поръчал“ Радев като пречка за осъществяване на определени политически и икономически амбиции, или пък като форма на превантивно сплашване. Такова обяснение дават както БСП, така и някои по-малки политически субекти като ДБ и Възраждане, които се позиционират като стратегически партньори на опозицията в генерирането на черен PR за кабинета. Ако обаче целта е действително такава, то Прокуратурата би трябвало да притежава материали, уличаващи Радев в тежки престъпления, тъй като според действащото у нас законодателство обвинения в конфликт на интереси нямат никаква сила да засегнат един действащ президент. Следващата интерпретация е на активно мероприятие с цел уронване авторитета на самата институция. Това обаче изглежда доста смешно, тъй като въпросният авторитет не пострада при оповестяването на далеч по-скандални разкрития от 2016-та насам. Рейтингът на Радев остана непокътнат дори когато той позволи да бъде унизително поучаван на висок тон от руски милиционер в расо, който разпалено думкаше с юмрук по масата на официална визита у нас и декламираше опорните точки на нео-съветската псевдо-история. Българският народ е великодушен и готов да прощава всякакви прегрешения, включително лъжа и предателство, стига веднъж да спечелиш сърцето му. Генералът завоюва тази крепост победоносно още преди началото на официалната си кампания в момента, в който се опълчи срещу статуквото, плюейки по началниците си, като едновременно с това непрестанно напомняше на хората как в казармата се ставаше мъж, а бозата беше по шест стотинки. Радев беше герой от самото начало и няма как бъде друг. Гешев пък, заченат като злодей в сянката на Цацаров и Цветанов, ще си остане такъв колкото и да се доказва с неуморно преследване на корумпирани политици и престъпни олигарси – той винаги ще напомня на българите неща, които искат да забравят: слухтенето, милиционерщината и отвличанията посред нощ. Битката между двамата не е дори институционална: тя е архетипна, като тази между Ахил и Парис. Само безумец би помислил, че подлият Парис ще сломи непобедимия Ахил в открит двубой, без да прибегне до коварство. Но Ахил не беше сломен: питането на Прокуратурата до КС и разгласяването на СРС-тата създадоха още повече негативи за имиджа на самата Прокуратура и допълнително втвърдиха подкрепата за Радев, при това в контекста на президентската инициатива за конституционни промени. Една възможна хипотеза е, че това е търсен ефект от  разигралия се спектакъл – консолидирането на обществено одобрение за реконструкция на основния закон в България е непосилна задача, освен ако не се прибегне до подобна хитрост.

 

От друга страна, можем да предположим, че действията на Гешев са повече от медиен театър. Ако наистина Радев е попаднал задълго в обсега на специални разузнавателни средства, много е възможно Прокуратурата действително да разполага с уличаващи данни за държавна измяна в контекста на подетата наскоро офанзива срещу руски шпионски мрежи в страната. От „Дондуков” 2 се стремят към умереност при защитата на интереса на Руската федерация, но президентската позиция по някои теми, например газови и енергийни проекти, санкции, хибридни войни и честването на „празници“ като Девети септември, на фона на тоталното незачитане на възпоменателните дати за жертвите на комунистическия режим, поставят Радев в услуга на православната машина за газ и дезинформация на Путин. Като добавим и явно демонстрираните симпатии от страна на Кремъл, неизяснените обстоятелства около финансирането на президентската кампания, съмненията изглеждат съвсем правдоподобни. Ако те действително се окажат оправдани и Прокуратурата се е заела сериозно с този случай, какъв е нейният полезен ход предстои да разберем, но не може да се очаква руската страна да остане безучастна при накърняването на нейния интерес в региона. Ситуацията в страната е почти шизофренна: по груба сметка, парламентът от самото начало е доминиран от про-руски партии, но тонът се задава от евро-атлантически ориентираната ГЕРБ – техните коалиционни партньори стискат зъби в екзистенциален катарзис, заявявайки обратна на предизборната си ориентация, а компромисът е непосилен и за двете страни. Разделението в сенчестата част на властта този път не е по оста Москва – Анкара, както при агонията на кабинета „Орешарски“, новото изкушение на свързаните с държавата олигархични кръгове изглежда е Вашингтон и неговите стратегически партньори, което е в пълен синхрон, както с амбициите на кабинета, така и с интереса на САЩ. Ако действително наблюдаваме изместване на силовия център, а ДАНС и Прокуратурата са поставени в зависимост, съвсем логично е те да съдействат с отстраняването на олигарси, които биха могли да попречат на този процес. В такава ситуация неубедителната атака срещу Радев може да е и маневра за отвличане на вниманието, целяща парализирането на евентуална ответна реакция на институционално ниво. Каква е личната ангажираност на тандема Гешев – Цацаров можем само да гадаем, тъй като не знаем какви договорки са постигнали при посещението си в САЩ докато бяха заплашвани със закона „Магнитски“ от банкера в изгнание Цветан Василев. Макар на този етап цялата сага да се разиграва като ниско-бюджетен медиен фарс, би било добре, предвид скритите от поглед процеси, в близките месеци да сме готови все пак и за изненадващ обрат в хода на събитията.

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Данаил Брезов

Данаил Брезов е роден през 1981 г. в Стара Загора, където завършва езикова гимназия. Към момента е университетски преподавател, доктор по математика, практикуващ журналистиката като хоби - предишен опит: в сп. "Обектив" и в социалните мрежи, където се изживява като провокатор на разгорещени дебати.