Доц.Георги Лозанов за изборите и изявлението на САЩ: Българските мелодрами отвъд океана имат съвсем друга акустика!

Доц. Лозанов, президентът Румен Радев печели  66,70%  т.е  1 млн. 537 347 , а проф. Анастас Герджиков 31,82% – т.е 733 307  . Какъв е коментарът ви за тези президентски избори?

Доц. Георги Лозанов:  Ясно е, че има една голяма част, с която Радев изпреварва Герджиков и тя представлява наказателния вот срещу ГЕРБ. Ако си представим битката между тези двама кандидати за президент извън този наказателен вот, предполагам че резултатът  щеше да е доста изравнен. Но, тук става дума за друго. Става дума за един тежък сблъсък, който започна от миналата година, от летните протести. Тогава се надигна граждански активната част от българското общество срещу един модел на управление на задкулисието, което наричаме статукво. Този модел граждански активните хора казаха, че не бива да се възпроизвежда. В крайна сметка, този процес успя! Тъй или инак, ГЕРБ и ДПС са извадени от управлението и второ, този модел подлежи на промяна. Сега дефилират идеите за промяната му. Друг въпрос е,че тук фигурата на Радев, който успя да олицетвори и в някаква степен да присвои, стана бенефициент на протестите. Те започнаха тогава, но той не е техен инициатор и не той е двигател. Тези протести имаха собствена генеалогия, която тръгна преди всичко от младите, недоволни от начина, по който животът в България се развива, в сравнение с впечатленията от начина на живот, който те пътувайки, вече бяха виждали. Този протест съвпадна с напрежение между президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов, който вече бе възникнал.  Румен Радев присвои наказателния вот, който сам по себе си го имаше. А доколкото го има този вот, той се оказа съществен по отношение  на кандидата за президент Анастас Герджиков, който е представян като ГЕРБ и  съответно, носещ отговорността, която е на ГЕРБ.

Кое ви безпокои в този резултат?

Този резултат беше абсолютно предвидим, той се възпроизвеждаше. Освен това, аз не отдавам голямо значение на този балотаж. Изборите бяха общи, парламентарно-президентски и в крайна сметка, техният завършек беше миналата неделя, когато Продължаваме промяната се оказа на върха на парламентарната стълбица. Това беше знакът, че избирателят иска промяна. Защото, досега в предишните два парламента, общо взето избирателят показваше следното: че не иска повече ГЕРБ да управлява, но не иска и промяна! Нямаше в НС мнозинство за промяна. Сега за пръв път в 47-ия парламент избирателят показва, че не само и не толкова се занимава с това дали ще управлява ГЕРБ, колкото че е важна промяната. Този двигател на промяната идва от възникналата партия Продължаваме промяната.

Като представител на университеската общност, как коментирате загубения вот на професор Анастас Герджиков?

Това не е вот на академичната общност! Да стане кандидат за президент Анастас Герджиков, това означа поемане на политическа роля.Не може да се играят и двете. Излизаш от академичната роля и влизаш в политическата роля! Резултатът, който получаваш в нея не е съотносим с резултатите, които постигаш или не постигаш в твоята академична кариера и академична среда! Както се надявам, че Радев ще си се върне в президентската роля, защото той втората половина на мандата си излезе от нея и играеше някаква друга, много по-високо властова роля. Нещо като министър-председател в сянка, защото създаваше служебни правителства. Много се надявам да се върне като президент и да остави другите власти. Президентската власт в Българи няма! Според конституцията ни властите са три – парламентарна, изпълнителната и съдебната. Президентът, за да натрупа власт трябва да вземе от някоя от тези, които имат власт, да му я преотстъпи. Добре е сега да си се върне в собствените си властови граници.

Вие сте известен либерал, с принадлежност към университета, затова пак ще питам – и Румен Радев и Анастас Герджиков представляват символи на армията и на знанието. Професорът по класическа филология е символ на книгата,но спечели офицерът. Това не Ви ли притеснява?

 Да, разбира се. В себе си вече съм се отказал да давам привилегия на хора с пагони да оглавяват символни институции. Не мисля,че това е в полза на европейското развитие на България. Но тъй или иначе, в кандидат-президентската двойка до Герджиков стоеше също лице с пагони!Даже някои смятаха, че ако беше обратното – ако Невена Митева беше кандидат за президент, а Герджиков за вицепрезидент, щеше да спечели! Защото нагласите в българското общество в последна сметка изтласкаха напред офицера Румен Радев.

На какво се дължи слабата избирателна активност?

Първо на това, което вече споменах – балотажът беше „полуфинал“ който се играе след финала. Този финал беше миналата неделя и на него се видя как завърши. А балотажът изигра ролята на „довършителни работи“за избора на президент. Хората, които бяха гласували в неделя бяха предрешили изхода на президентския вот. Втората причина е, че има една немалка част, които сме партията на Големия син митинг на Орлов мост! След балотажа е ясно, че тази немалка част няма особено представителство. Трето, клиентелата не гласуваше. Защото предишната клиентела видимо започна да вижда, че няма перспектива в старата й подкрепа и връзки, а пък още не е успяла да се нагоди и да усети накъде отиват нещата и да остане в нова позиция. Колкото до отказа в огромна част на турските избиратели да гласуват на балотажа, то е защото ДПС се уплаши да даде подкрепа на Герджиков. Това беше предварително обявено и за това му беше попречено.

Можем ли да прибавим и това, че изселниците в Бурса и Истанбул бяха дълбоко обидени от протестите пред турското посолство и липсата на реакция от страна на българските власти?

 Да, разбира се!Много са тъжни политическите употреби на това българско население, което е в травматична ситуация още от т.нар. възродителен процес и правата му тъй или иначе, по един или друг начин му се отнемат.

Току що чухме изявлението на американското посолство: „Всички ние, в това число и България, декларирахме на Срещата на върха по Кримската платформа през август, че Крим е неотделима част от Украйна и че ние не признаваме и няма да признаем руските опити да легитимират незаконното завземане и окупацията на полуострова.“ САЩ изразяват сериозната си загриженост от изговорената позиция на Радев по време на дебата „Крим е руски“. Какво мислите?

Това е предвидима реакция. Още когато се произнесоха тези думи, независимо как после се пакетираха по различен начин от устата на практически действащия президент, влизаха в противоречие с официалната позиция. Мога да кажа, че тези думи бяха големия удар в дебата между Радев и Герджиков. Фактически, това беше сензацията, ако мога така да се изразя. Двамата говореха общо взето едно и също, даже смятах, че Герджиков трябваше да вдигне много повече академичния тон, но той се опитваше да говори политически разбираемо. А щеше да бъде негова привилегия, ако звучеше повече академично, аналитично. Те двамата не можаха да скрият проблема със своите зависимости. На Герджиков разбира се, зависимостта му е от ГЕРБ и той не можа достатъчно да се противопостави и откъсне от нея. Особено когато дойде темата за главния прокурор, не се получи категорична позиция. А зависимостите по отношение на Радев естествено, са от Кремъл. Това е подозрението. Той спонтанно се изрази, имаше дори известен момент на самопризнание в тази реплика за Крим. Защото каквото и да мислиш, когато си политик в една политическа конфигурация, преди всичко имаш ангажимент към тази конфигурация! Вижда се, че той се чувстваше длъжен по тази причина да заяви отклоняващо се мнение от официалната позиция. А тъй като работата на президента е основно в дипломатически план, тези думи прозвучаха много тежко. Разбира се, по отношение на изборите, тези нямаха особено значение, защото както вече казах, изборите се провеждаха в атмосфера на встрастеност срещу ГЕРБ. Извън това нищо не можеше да разклати позициите. Но, погледнато отстрани на българските мелодрами, погледнато отвъд океана това има съвсем друга акустика. Отвъд местната патаклама, тези думи звучат другояче! Точно с дипломатическата характеристика на президента явно Радев не се идентифицира.От гледна точка на дипломацията, това беше гаф.

Американците в крайна сметка доста помогнаха на общата офанзива за смяна на модела ГЕРб, задкулисието, когато преди изборите извадиха  Пеевски по закона „Магнитски“. Така че, би трябвало да се разбира загрижеността на САЩ по отношение на демокрацията в България, когато ни припомнат геополитическите ни ангажименти.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).