Елдора Трайкова, или как талантливият режисьор може да обърне светове и стереотипи
Онези ромчета в Лондон и ромските деца са от най-бедните хора на България. Медийният ни проблем е, че атмосферата се е задръстила от приказки за бедност, неравенство, дискриминация, интеграция, ромско включване и неправителствени организации. Знаех това и без да се замисля за минутка, включих в мини филмовия ни фест документалния филм „Кеймбридж“, посветен на учениците от Долни Цибър и любовта им към образованието. Модераторът на дискусията Теодора Крумова е част от огромните усилия на известната организация Амалипе, работеща и с училището от крайдунавското село. Пред камерата малките герои на Елдора Трайкова казват, че искат да учат в Харвард, да говорят норвежки, да…всякакви мечти чуваме! Още през 2015 година документалистката събра престижни награди за филма си, реализиран отново в тандем с продуцента Асен Владимиров.
Всичките кадри от Долни Цибър, одрипаната действителност, кози, пастор, ученици залягащи над английския език и техните родители, които искат само едно – да ги изучат, са едновременно екзистенциално нерадостни, но и някак по американски позитивни. Между другото и заради Вивалди. Режисьорката е избрала желязно пасващ саундрак за „Кеймбридж“. Всеки знае прочутите Четири годишни времена, дето музиката изобразява ромолене на рекичка, птичи песни, кучешки лай, бръмчене на комар, викове на овчари, заснежени поля, деца. В случая, Вивалди озвучава четирите сезона на махалите с прихлупените къщици, на пастора, на учителя по английски Анатоли Георгиев, който може да се сравнява с еталонната преподавателка Фани Криспин от Първа английска гимназия. Цигулки звучат и в кадрите с ромските майки, тръгващи на гурбет и техните концентрирани в ученето деца. Адекватни коментари получи и операторската работа на Емил Христов, изключително явление в българското кино. За него номинираният за Оскар аниматор и режисьор Теодор Ушев казва, че е феномен не само като оператор, но и като визионер и мислител. Като помисли човек, само успелите хора в изкуството не изпитват злоба един към друг!
Киното е голяма медия. Талантливият режисьор може да обърне светове и стереотипи. Зрителят става активен гражданин, когато гледа такива филми като „Кеймбридж“. Иска му се да дари книги за библиотеката на основното училище в Долни Цибър, както направи в хода на дискусията поетът Марин Бодаков, част от издателството „Точица“. Да се разпространява безплатно този уникален документален филм сред студенти и навсякъде по света, където има българска диаспора, поискаха Деляна Симеонова от САЩ, както и Димитър Димитров, известен експерт по малцинствата. Димитрина Петрова, една от най-старите правозащитници, беше категорична: „Такъв филм формира светоглед“. Обратното на всичко, което се случва в мейнстрийма в последните 30 години.
