Георги Лозанов: Коронавирусът е случайна грешка в системата, а не е проект за нова

Споделете статията:

 

Георги Лозанов е философ, културолог, медиен експерт, преподавател във Факултета по журналистика, както и в НАТФИЗ. Дългогодишен председател на СЕМ.  Автор е на книги и на документалния филм “И България също е една голяма грешка”. В последните 10 години името му се е превърнало в институция. В рубриката ни “Утре” той казва: “Виртуализацията предлага джокери, които са в състояние да компенсират дефицитите на реалност, отнети от кризата. Пандемията даде мощен тласък на масовото преселение от света на нещата в света на образите. Защото, ако преди безпокойството беше, че липсата на физически контакт може да осакати общуването между хората, сега е обратното – че физическият контакт може да осакати хората. Интернет сякаш е измислен като „мярка за неотклонение” при пандемии – осигурява активни социални контакти заедно със строго социално дистанциране”.

 

 

Господин Лозанов,  лидерите на Европейския съюз  предлагат да обсъдят пакет от стимули, подобен на план “Маршал”, срещу последиците от коронавируса върху икономиките в блока. Това е метафора, разбира се.  Коя криза на човечеството Ви напомня това?

Аналогиите вървят сякаш в три посоки. Първата е с война. Пандемията се приема като нападение „по въздух” от опасен враг, битката с който изисква всеобща мобилизация. Нормалният ход на живота прекъсва драстично и евентуално може да се възстанови едва, след като врагът бъде победен. Цивилните йерархии са отменени и населението започва да живее „по команда”.

Втората е с тоталитарен режим в мирно време, който не признава либералната демокрация. Интересното е, че познатите тоталитарни режими стъпват върху официални/държавни идеологии, включващи образцови текстове, на чиято база се осъществяват репресиите. През последния век общо взето има три такива идеологии – комунизъм, националсоциализъм и ислямски фундаментализъм. Тук обаче се идеологизира, използва се за легитимация на „силната власт” не текст, а зараза, не историческо, а природно явление. Не мога да си простя, че докато толкова често съм се опитвал да си представя как душманите на либералната демокрация ще накарат хората в Европа и САЩ сами да се откажат от нея, не ми хрумна този сценарий.

Третата аналогия е само в икономически план и е със Световната финансова криза, но нейната валидност ще стане ясна, след като могат да се изчислят щетите, нанесени от пандемията. А това зависи тя колко ще се разшири и колко ще трае. Надявам се обаче, опитът, придобит от предишната световна криза, да е в помощ на преодоляването на предстоящата. Голямо значение ще има степента ни на интеграция към ЕС, а ние досега предпочитахме да играем танц на границата му.

Вие сте експерт по медии и комуникации, но и философ по образование. Можете ли да си представите хората в принудителна изолация заради Ковид-19 без интернет и фейсбук? Една известна преводачка сподели, че освен благодарности към лекарите трябва да ръкопляскаме и на Марк Зукърбърг…

Трябва! Виртуализацията предлага джокери, които са в състояние да компенсират дефицитите на реалност, отнети от кризата. Пандемията даде мощен тласък на масовото преселение от света на нещата в света на образите. Защото, ако преди безпокойството беше, че липсата на физически контакт може да осакати общуването между хората, сега е обратното – че физическият контакт може да осакати хората. Интернет сякаш е измислен като „мярка за неотклонение” при пандемии – осигурява активни социални контакти заедно със строго социално дистанциране.

Глобализацията няма алтернатива и няма да ни е много приятно, ако се лишим от нея. И все пак, един китайски прилеп ни затвори в домовете ни, точно защото сме глобално село. Преди 3 години пък това се случи с Ебола – вирусите, които заразиха човек в Африка и след това пламнахме всички. Не е ли време за преосмисляне на европейския договор за сътрудничество, а Брюксел да се върне към скромното си предходно геополитическо съществуване?

Пандемията не е някакво наказание „свише”, което трябва да ни накара да се почувстваме виновни за предишния си начин на живот и да се откажем от него. Напротив, нетърпеливото очакване е максимално да го съхраним и колкото се може по-скоро той да продължи отново. Впечатлението, че природата „се кара” на историята, даже е не толкова проява на някакъв неканоничен мистицизъм, колкото на културна паника, в която антиглобалистите се опитват да трансформират естествения страх от пандемията. Те чувстват, че е дошъл техният звезден миг и се готвят да вземат властта, когато всичко свърши. Коронавирусът обаче е случайна грешка в системата (роман, написан от плеймейтка, както остроумно се изрази някой), а не е проект за нова. Вече чувам как самозвани проповедници ни внушават, че изпитанието ни е пратено, защото сме разсърдили Господа. И искат да забравим, че свободното движение в един толерантен отворен свят е най-голямото достижение на Християнската цивилизация…

Иначе, администрацията на ЕС отдавна се нуждае реформа и редукция, но не заради страха от болестта, която да се надяваме бързо да отмине, а заради здравия разум, който да се надяваме да не загубим.

Когато Ви попитах в предварителния разговор „домът ни ли се оказа върховната ценност“, Вие ми отговорихте „не, общуването“. Но какво да прави самотният човек? В селата е пълно с абсолютно забравени от Бога стари хора, в София познавам стотици заключени в панелките си възрастни жени и мъже…

Карантината, разбира се, отнема много от радостите на нормалното общуване, но в общия случай самотните хора са били такива и преди нея. И даже парадоксално, колективното бедствие като че ли е в състояние да превърне самотата във форма на солидарност от „обратната страна” на блзостта. Това, разбира се, не значи, че държавата и гражданското общество не трябва да помогнат на тези хора по-лесно да преживеят трудните дни, да ги открият и накарат да се почувстват обект на грижа и внимание. Тук ми се струва, че телевизията, особено обществената, трябва да има специална роля като да произведе съдържание, насочено към тях, защото те са най-преданата й аудитория, лишена от онлайн комуникация.

Казват, че решаващата борба се води вътре в самото човечество. Ако тази епидемия доведе до по-голямо разединение и недоверие сред хората, това ще бъде най-голямата победа на вируса. Когато хората се карат – вирусите се удвояват. Споделяте ли това твърдение? Каква е Вашата прогноза например за либерализма, чиито „фанатичен“ поклонник сте?

Прогнозата ми за либерализма не е оптимистична, щастливото му време отмина още с падането на двете кули в Ню Йорк през 2001-а. Оттогава върху него се стоварва вината за всички беди на евроатлантическия свят – тероризмът, финансовата криза, бежанците…, сега и вирусите. Обяснявам си го с особен вид суисидалност – колкото повече се плашиш, че ще загубиш хубавия си живот с неговите ценности, носители, защитници, токова повече сам им се нахвърляш. Какво се прави, когато видиш, че някой иска да скочи от прозореца? Започваш да му говориш бавно, убедително, предразполагащо, докато се откаже. Виждам евентуалното спасение на либерализма в едно такова ново публично говорене (далеч от патетиката на Тунберг  или MeToo-феминизма), което да разкрива либералните предимства пред объркани хора.

И може пък неочаквано коронавирусът да увеличи акустиката му, защото либерализмът поставя в центъра на ценностна си система правата на индивида, а пандемията нагледно демнострира какво значи да ги загубиш.

Въпросите зададе Юлиана Методиева

В рубриката дотук може да прочетете:

Проф. Ивайло Дичев: “След глобалното затопляне, това е вторият сигнал, че трябва да действаме като човечество”

Проф. Михаил Константинов: “Надявам се да сме приключили с икономиката на лукса”

Николай Колев: “Предстои ни лека амнезия…”

Златко Енев:” Хората стават безкритично готови за силови решения, променящи после собствените им животи”

Ивелин Георгиев: “Ако спазваме социалната дистанция и хигиената, ще помогнем много, дори и да не го разберем лично”

Румен Петров: “Видяхме нарушения на карантинни правила от страна на богатите, както и от страна на бедните”.

Диана Иванова: “Неочакваната криза мотивира вътрешните ресурси и креативност”

Златко Ангелов: “Благословена е технологията”!

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.