Хамлетов  свят

 

 

 

Разтревожих се, светът вече не е същият, човечеството е в опасност. Все още е неясна заплахата пред която е изправено, но e  без съмнение, че тревогата е истинска и изправя човечеството пред предизвикателството на адекватния отговор. Отговорът винаги предпоставя въпрос, искане, въздействие идващо от света-природен или социален. Дали и кога ще успеем да разчетем въпроса? От кого ще очакваме неговото разчитане- от науката? От властта? От философията? На кого ще се доверим и чие разчитане ще приемем?   От правилното чуване и разчитане на въпроса  зависи устойчивостта и адекватността на предприетите действия. Отговор, който да носи   траен резултат и да бъде модел за бъдещи подобни въздействия. Настоящето изложение е опит за поставяне на внимание на една хипотеза, която  е плод на здрав разум , житейска и професионална интуиция от дългогодишна лекарска практика.

 

Кози и рози се ухажваха край мен

и аз уплашен викнах – Боже!
подобен грях не е възможен.
Бог чу, десница между тях положи.
О, свят, от втор Гомор спасен!

Гаустин от Арл, 17 в.

 

Широко затворени очи

Да се говори за въже  в къщата на обесен е неуместно. Сиреч не му е сега времето и мястото. Нека не  ровим в дълбините на човешката душа и не отваряме кутията на Пандора – опасно е. Макар, че кутията, наказание за човечеството поради стремежа му към знание,  отдавна да е отворена.По лесно е за пореден път да се опитаме да си завържем очите, но със завързани очи не сме ли обречени, или такава е човешката същност,   постоянно да се спъваме в един и същи камък още от библейски времена. Дарът на Каин не бе приет от Господ Бог,  и Каин изтълкува това по начин който доведе до гняв и убийство на брат му Авел. Могъл ли е Каин да приеме, че Господ Бог не ни е длъжен, дори и да приема любовта, която му принасяме? Множество след това, включително и светата Църква се опитват да обосноват постъпката на Господ Бог, чрез демонизирането на Каин – не дал най-доброто, което могъл да даде, Господ Бог провидял в сърцето му скрити мисли. А нима има човек, който да няма скрити мисли? Не е ли по добре  да си кажем кривиците и да вървим напред.  А може би, както винаги се е случвало в човешката история, по- лесно е да убием Авел, отколкото да се изправим срещу собствените си несъвършенства. Славомир Жижек не напразно се опасява , че  тази базисна човешка несъвършеност, която капиталистическата обществена система задълбочава, все повече може да ескалира до самоунищожение на човечеството.  Изходът от тази консуматорско потребителска система, чиято фабрика за производство се намира, дали е случайно, на същото място откъдето произлиза и новопоявилата се световна опасност, Жижек вижда в глобалния комунизъм.  Може би Маркс ще става отново все по актуален, не толкова с икономическата си критика, а по скоро с идеите си за преодоляване на тази базисната човешка отчужденост и враждебност.

Ще можем ли да се спасим от птичия погром, описан от Кен Киси? Кръвта на ранена птица, настървява останалите,  яростно да  я атакуват и кълват, в настъпилата  суматоха  се нараняват други  птици ставащи обект на нова атака, докато в един момент цялото ято се превръща в една кървава кланица.  Единственият начин това да се спре е, като им се завържат очите –  казва Макмърфи в ,,Полет над кукувиче гнездо’’.

Дали носенето  маски ще затвори  очите на другите или  носенето им, подобно на еврейските звезди в нацистка Германия, ще е символ потвърждаващ принадлежност към особено опасна социална група – групата на човешкия род. А дали тези маски не закриха и собствените ни очи  и спряхме да виждаме, не научната, а житейската истина, че ако  91 % от заразените със коронавирус прекарват инфекцията на крак и не развиват симптоми, значи  опасността не е във вируса, а в този който приема вируса- в неговата психологическа устойчивост, съпротивителни сили и желание да живее. В потвърждение на горното са  и думите  на главния лекар на Китай, че основен рисков фактор за прогнозата е не възрастта и съпътстващи заболявания, а ускореният пулс и високото кръвно налягане!?. Не можем и да не зададем въпроса:

„Каква е съпричастността на  медицинския Бог към случващото се?“ и някак си отговорът прозира в избора на аналогията, избрана от  един големите познавачи на човечеството Ювал Ноа Харари, макар и в друг контекст,  за средновековните лекари,  причинили  болести на пациентите, преминавайки от една хирургична операция към друга, без да си мият ръцете. Възможно ли е стратегията „ Остани в къщи, в болниците е опасно“ да се окаже най-ефективната стратегия?

Сънят на разума ражда чудовища

В началото на миналия век Хосе Ортега и Гасет   виждаше в себелюбието и агресията  на лекарите обществена опасност и се опасяваше, че същото  може   да сполети и научната гилдия на физиците. Един век по-късно тази научна и медицинска агресия придоби мащаби, които  могат да бъдат оценени само като престъпления срещу човечеството. Решението на Директора на СЗО Д-р Тедрос Адханом Гебрейсус  да препоръча “ Тест, тест, тест“, масови тестове  с цел ранно откриване и дамгосване на  болните, е единствено сравнимо  с преследването на хора, осъществено от холандските търговци на роби в екваториална Африка през 17 век. Съвременен канибализъм,  прикрит под маската на красивите думи загриженост и спасяване на човечеството. Правим това, което хората искат и което ни препоръчва Научния бог, казват от своя страна овластени шефове на здравеопазването и с настървеност преследват, проследяват и задържат всеки случайно кихнал  представител на човешкия род, за да може с  удоволетворението на спасители на човечеството  да дамгосат горкия човек. Горкият казвам, не от съжаления, а заради огромната тежест, която му стоварват върху неговата личност. Какви личностни качества трябва да притежава човек за да не се огъне под тежестта на  стигмата, след като и министър-председателят на Велика Британия  не успя? Да, дамгосването, стигматизирането и изключително силното символно въздействие на думата корона е това, което  налива масло  в огъня на болестта,  срива  защитните сили на индивида и убива. Милан Кундера се отвращаваше от човешката способност да прикрива жестокостта си, низостта си и ограниченоста си зад маската на състраданието и сантимента. Какво ли би казал сега? Силно се надявам Кундера да е запазил  човешките си устои, които явно един от интелектуалните стълбове на  обществото ни губи. Имам предвид обвиненията които Кеворк Кеворкян  отправя към правителството за пасивност и призива му за масово  търсене, откриване и изолиране на болните. Прави чест на българското правителство, че поне засега не се подава на такива призиви и не е тръгнало на лов за вещици, поведение което препоръчваме и за в бъдеще.

 Невидима опасност или сянката на бащата

Ако убиеш човек, не заради човек,

убил си целия свят.

В Полет над кукувиче гнездо синът на вожда  метльо Бродмън,  „планина човек, а се държи като бебе“, е подложен на множество електрошокови терапии, поради страха си да излезе на улицата.  Коя е тази опасност, която може да накара един надарен с изключителна физическа сила човек, да не иска да излиза на открито и да води продължителни разговори с починалия си баща, в който се проявява една много силна Хамлетова синовно бащина  връзка, раздирана между изискването на закона и желанието, и намираща изход в безсилието и лудостта.  Авраам също е призован от Небесния Баща да се подчини и се откаже от  най-ценното си –дългоочакваната си рожба Исак. Авраам покорно се подчинява на Йехова и изпълнява дълга си.

Подобен дълг, но към Научния Бог е изпълнил и немският баща, чиято дете загива вследствие на приложеното му мощно лечение с антибиотици, кортикостероиди и химиотерапевтици и чийто резултат за коронавирус се оказва фалшиво положителен. Случаят разказан от лекуващите лекари на момчето,  ни изправя пред един добре познат за всички факт: Научният Бог  греши. В гореописания случай, всеки е действал според указанията на Научния Бог. Всичко от бащата завел детето си в болницата през приемния лекар назначил изследванията и  лабораторията осъществила тестуването,  до лекуващите лекари назначили терапията, са се подчинили на указанията на Научния Бог, а в резултат – грешка и убийство на дете. Да, научният Бог убива не заради човека, а просто защото такава е неговата природа. Той не се интересува от отделния човек, от мирогледа му и  собствената му история,  той никога  няма да попита “Разкажете ми ваш сън“. За Научния Бог  това са метафизични величини, субективни особености, които не могат да бъдат оценени и формализирани  и предпочита да гледа  на света  уютно пребиваващ  в предвидимостта и достоверността на математическите модели. Метльо Бродмън,  виждаше себе си като   птица (топка от сиви пера) сгушена в короната на дърво, достоверно наблюдаваща и безпогрешно  анализираща проникващия през листата и клоните заобиколен  свят, но за разлика от нея  знаещ със  сигурност едно: Отлети ли от короната, ще бъде простреляна моментално от куршум. Куршум изстрелян от… бащината му  пушка.

Персонален Бог или Богът на Каин

Все пак този огън, който изгаря човечеството, не е запален от лекарите.Тревогата завладяла цялото човечество е истинска и както  ни учи Лакан тя  никога не лъже. И като всяка тревога е признак не на предстояща, а на вече реализирана загуба. Нещото ВЕЧЕ се е случило. Засегнала е дълбоки пластове на човешката душевност и както всичко човешко, в крайна сметка е загуба отнасяща се до човешката реч. Георги Господинов сякаш предвиди тази опасност, изпращайки главния си герой да спасява думите. Умберто Еко също усети тази опасност и в своето завещание към младото поколение, настояваше  да чете не книги, а речници! Зейналата и разширяваща се пропаст между официалния латински език и простонародния говорим латински, променящ се под влияние на местните диалекти, се считаше от Хосе Ортега и Гасет  за фундаменталния фактор, причинил разпада на Римската империя. Може би трябва да се спасява и говоримата реч?  Но явно битката е загубена, вирусът е проникнал в човешките души и нанесъл мащабни поражения, разкъсал е дълбоки връзки на човешката заедност. Онова дърво на което всеки от нас   виси чрез пъпнатата си връв, на различна височина, но в животворно сътрудничество и конкуренция с останалите,  е повалено. Богът на иерархията и авторитета, Богът  на смиреността, Богът на човешката заедност, Богът на словото  е мъртъв. И както винаги, последиците от това убийство  са за неговия убиец, и по думите на Фуко –  това е избухването в смях на човешкото лице и връщането на маските. Изчезва  връзката ни с предците, с  натиска на Закона и усещането за общочовешка валидност. Вече всичко е възможно, включително  да подпомогнем и подкрепим  Бог да осъществи  нашите желани.  Позицията да подкрепим Бог е изключително опасна и в  нея има една парадоксална двойственост, в която подкрепящия надвисва над подкрепяния и услужливо му помага да се изправи. Александър Смулянски нарича това Бог на ръчно управление, ние ще го наречем детският Бог на Каин или Личен Бог който  е длъжен  да реализира желанията ни, с когото се себеизмерваме, явно подкрепяме  и уверени, че никога няма да откаже дара и помощта, която му принасяме.

Един мани-пулируем Бог. Един la|manus||[[hand]]}} and root of {{m|la|pleō||[[fill]]}}: a “[[handful]]”.

Бог който държим в ръцете си.

Дали този Бог не идва от Китай?

Редакцията e готова да публикува и други мнения.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика