Хаос или не в образователното министерство?

Споделете статията:

Господин Колев, преди три часа  на пресконференцията по повод удължаването на извънредното положение, министърът на образованието Красимир Вълчев  уточни: “Има различия в степента на достигнатия материал още преди стартирането на карантината и електронното обучение. Говорим за система от 700 000 ученици, най-трудно е да се справят с обучението в областите с концентрирани ромски общности“. Подробности обаче на сайта на МОН отсъстват. Какъв е коментарът ви – хаос или адекватно планиране на образователния процес по отношение на ромските ученици?

Деян Колев: Думите на министър Вълчев , че различните области са на различни скорости, се отнасят до това, че още преди въвеждането на извънредната форма “онлайн обучение”, някои училища в различни области бяха за по-дълго време в грипна ваканция. Към началото на март тези области имаха обучения за различен брой дни. Що се отнася до ромските квартали, безспорно е ,че в училища, в които има висока концентрация на ученици без таблети и без подходящи устройства – там дистанционното обучение е проблематично. Проучване, което център Амалипе направи още на третия ден след въвеждането на дистанционно обучение показа, че все пак голяма част от училищата още в самото начало използват онлайн портали, дигитални уроци и т.н. Проблемът е, че в онези училищата където има голям процент ученици без устройства. Като процент в  200 училища над 15% от учениците нямат такива. Докато в националния обхват, това е около 5%. В 21-но от тези училища над три четвърти от учениците нямат устройства. Ясно е, че в такъв случай на директора и на учителите се налагат да правят дистанционно обучение на две скорости. От една страна са интернет базирано дистанционно с тези ученици, които имат устройства, и от друга страна – обучение, където се разпечатват материали и образователните медиатори ги разнасят по къщите за учениците без устройства. Нивото на образователния процес там е значително по-труден. От тази гледна точка, не бих говорил за хаос и неадекватност в образователния процес, а по-скоро за това, че не е решен единият от големите проблеми, а именно как да върви ученето при децата с по-нисък социален статус! Той включва образователния статус на родителите и и това какъв е ангажиментът им в образованието на децата им. С нисък статус, тези родители  могат в по много по-малка степен да съдействат. Това е предизвикателство, което министерството не може да адресира по подходящ начин, поне до този момент.

В позицията на Амалипе още в средата на март бе подчертано, че дистанционното обучение ще се окаже не възможност за развитие на образованието, а предпоставка за задълбочаване на образователните неравенства.  Как в светлината на новите решения на МОН  за удължаване на срока на онлайн обучението до 14 май виждате конкретно резултатите от това непосилно за голям брой деца и учители обучение?

Деян Колев: Когато видяхме каква част от учениците са без устройства, ние стартирахме кампания „стара техника за ново образование в училищата“.Чрез нея искахме да приканим институции, фирми и граждани да дадат техника, която е работеща и отговаря на определени технически изисквания, да ги дарят на тези учлища, за да могат те да провеждат дигитално образование, по възможност синхронно. В рамките на 2 дни, над 180 училища се записаха като търсещи такава техника и посочиха,че има нужда над 6500 устройства! Оказахме се пред много сериозен проблем. Има реална опасност дистанционното обучение да разшири неравенствата в образованието защото нямат необходимите устройства! Нашата идея беше ,че там където е ясно,че родителите нямат, училищата трябва да разполагат с по-голям набор от таблети, лаптопи, които да раздават на децата в случай на нужда. Тези таблети остават собственост на училището.

Може ли неправителственият сектор да замести държавата в обезпечаването с нужната дигитална техника учениците и училището стартираното почти месец онлайн образование?

Деян Колев: НПО секторът не само не може, но и не бива да замества държавата!Министерството на образованието би могло да използва проект „Образование за утрешния ден“, който се финансира от Оперативна програма „Наука и образование“ и  е насочен точно към дигитализация на образованието. 20% от  средствата в този проект е точно за осигуряване на техника! МОН би могло да насочи този рерсурс – техниката е почти вече закупена- мултимедии, и всякакъв вид други интернет устройства, интернет връзки и др.Управляващият орган и Комитетът за наблюдение, биха могли да насочат по-голям и допълнителен ресурс от този проект,за да се закупят за училищата повече таблети и устройство. Другият вариант е Министерството да го направи през своята програма. Това разбирам като ангажимент на държавата.

записа: Ю.М.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.